Георги Гочев е класически филолог, преводач, публицист и е главен

Георги Гочев е типичен лингвист, преводач, журналист и е основен помощник в департамент " Средиземноморски и източни проучвания " на Нов български университет. Ето какво написа той във Facebook:

Равносметка на обстановката, изцяло субективна и без мнение за проби, ваксини и медицински грижи (доста дълъг пост)

1. В България имаше ковид (за тези, които го отричат), само че нямаше епидемиологичен взрив (за тези, които прегърнаха концепцията за пикове и адове). Нямаше в нормативен проект, нямаше и в относителен проект.

2. Това може да се дължи на някои навременни ограничения (затварянето на границите и ограничението на скупчването на хора), взети от щаба, може да се дължи на здрав разсъдък от страна на хората, а може да се дължи и на базови аргументи като обществената необщителност на огромни елементи от българската територия, на по-консервативния метод на живот в българските градове, на неналичието на мегаполиси.

2.1. Типично по български тези ограничения се съблюдаваха и направляваха криво-ляво.

2.2. Типично по български ръководството се отхвърли от тях със скоростта, с която ги наложи.

3. Беше основана атмосфера на суматоха и боязън, която надвиши действителната опасност. В този развой си съучастваха ръководещи, медии, обществени мрежи, елементарни хора и интелектуалци.

4. Тази атмосфера беше узаконена от Закона за изключителното състояние, който беше правно несъвършен, тъй че отваряше опция за безотчетно и безконтролно ръководство.

5. До фрапантни злоупотреби с власт не се стигна. Имаше закани с апокалипсис, казармено набиване на канчетата, преследване по паркове и къртене на пейки (прочутите демонтирани пейки в Бургас), само че имаше и смешно неумение да се използва тази изключително огромна власт (сенилните прояви на един министър във връзка с маските).

6. В тази атмосфера на боязън беше медийно конструиран облик на нов избавител, синтез на облиците на предходните двама. Ако Симеон беше спасителят с корона, а Борисов спасителят с униформа, Мутафчийски има в ореола си и корона, и униформа. И цар, и военачалник.

Този облик на избавител обаче е по-различен от предходните по следните критерии:

6.1. Специалист е. Модерното общество героизира експерта, тесния експерт.

6.2. Лекар е. Модерното общество героизира лекарите, доколкото героизира здравото и дълголетно тяло.

6.3. Мъжкар е, силовак, боец, не цепи басма на " мисирките ". Новото съвременно е консервативното, предмодерното, патриархалното.

6.4. Няма коса. Липсата на коса като знак за съвършенство (кръгъл, сферичен), непорочност и потенция. Нас, в случай че не сте забелязали, ни ръководят единствено гологлави.

6.5. Има противовес с огромна фенска маса, също доктор, който обаче върви малко занемарен и приказва малко мърляво.

7. На харизмата на този облик се съобщи огромна част от интелектуалния ни хайлайф. Критичните фигури от митингите през 2013 година се отдадоха в огромната си част на интелектуален комформизъм и възпроизвеждане на медийните и властови стандарти.

8. Под " интелектуален комформизъм " разбирам: неразличаването сред персонален боязън, персонален интерес и действителна обстановка. Неразличаване сред думите, облиците и нещата. Неразличаване сред тук (България, Балканите) и там (Западна Европа, САЩ).

9. В резултат на изброеното сме в нова обстановка, в която виждам три безусловно значими неща:

9.1. Новият боязън е страхът от икономическа криза, който оправдава все по-сериозна интервенция на страната в частния бизнес (държавни бензиностанции и пр.).

9.2. Все повече хора са склонни да се откажат от правата си краткотрайно или за по-дълъг интервал от време в името на отбрана от страна на страната.

9.3. Критичните медии изчезват с гневна скорост и с безмълвното (или не толкоз мълчаливо) единодушие на обществото, което оплюва публицистите, когато задават въпроси (вярно, не гениални, само че въпроси, които си задаваме всички), и реве за тях или им качва лицата по билбордове, откакто ги размазват на улицата.

10 и последно. Моля! Всякакви контрафактуални пояснения - но можеше да стане еди какво си като в Италия - са опрощение за неуспеха на интелектуалната вътрешен глас.

Това са моите субективни равносметки.