Гладомор – съветската рецепта за геноцид чрез глад
Георги Георгиев
Едно от най-тежките закононарушения против човечеството в цялата му история, надминаващо по размери неколкократно даже арменския геноцид, е всеобщото изтребване на украинци, осъществено от съветските болшевики през 1932 година – 1933 година
Днес един благ и непретенциозен монумент, въплъщаващ в себе си украинската психика, символизира жертвите на този колосален акт, а с ябълките, които украинците оставят в нозете на момиченцето, като че ли желаят да нахранят гладните души на милионите почтени жертви на това чудовищно закононарушение.
Геноцидът (от гръцки: γενο – „ жанр “, „ племе “ и латински: caedo – „ умъртвявам “) е целеустремено и систематично заличаване, отчасти или цялостно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група чрез:
- ликвидиране на членовете на тази група;
- тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата;
- принудително възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;
- причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, за унищожаването, напълно или отчасти, на тази група;
- принудително лишаване на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.
Светът не познава такова всеобщо изтребване на милиони хора, осъществено в границите на единствено няколко месеца.
Предистория
Украинският народ е дългогодишна жертва на съветския империализъм и неговата завоевателна политика. В края на 18 век, след окончателната делба на Полша сред Русия и Австро-Унгарската империя, по-значителната част от украинския народ и територия остават във владението на Руската империя. Полша също е поробена и в нея избухват поредност от протести и въстания, удавени в кръв и пожарища от Русия – Полско освободително въстание 1794, Полско освободително въстание 1830–31, Полско освободително въстание 1863–64, потопено в кръв от военачалник Гурко, командващ опълчение, аналогично на башибозука в Османската империя. Русия не желае да хвърля постоянна войска против полския народ, тъй като разчита на свирепостта и диващината на опълчението, образувано от крепостни селяни, с цел да се разправи с оптималната свирепост с гордите поляци.
През 19 век украинската интелигенция, въодушевена от национални и революционни придвижвания в Европа, прави непрестанни опити да възроди украинските културни обичаи. Руското държавно управление по всякакъв начин се стреми да лимитира активността им и се отнася извънредно негативно към тези настроения, като даже не разрешава потреблението и проучването на украински език. Впрочем със закон от 1880 година Русия не разрешава и проучването на полски език в полските учебни заведения.
Въпреки тези ограничения, възродената украинска нация постепенно и несъмнено се разраства и придобива ясно осъзната цел – национална самостоятелност. Кротки и работливи, украинците в границите на няколко генерации съумяват етнически да разширят своите граници по изцяло натурален път, изхранвайки апропо паразитната Руска империя.
В края на 19-и и началото на 20-век Украйна създава повече от половината от зърното в Руската империя и над 30% от селскостопанската продукция.
Когато на 3 март 1918 година Русия претъпява най-голямото си военно проваляне и капитулира пред България и съдружниците й – Германия, Австро-Унгария и Турция с Брест-Литовския кротичък контракт, губейки над 1 милион кв. км. от територията си, за първи път пред украинския народ се отваря опцията да се сътвори самостоятелна украинска страна.
Прави чест на България, че е първата страна в света, която признава самостоятелна Украйна и отваря посолство там.
За страдание след капитулацията на Централните сили през 1919 година и подписването на безумния Нойския контракт, съветските болшевики се възползват от обстановката и през 1920 година още веднъж окупират обилни елементи от Украйна. Следват Армения и Грузия, които са поели също за малко глътка независимост. На 23 август 1939 година руска Русия ще подпише с нацистка Германия приятелския пакт Рибентроп – Молотов по силата на който си поделят Полша, Русия още веднъж анексира Прибалтика и я връща в състава на империята, а по-късно атакува и някогашната си губерния Финландия, освободила се от съветско иго също през 1918 година
Днес, от позицията на времето, ние можем да забележим, че има цялостна последователност в задачите, методите и средствата на имперската съветска политика, която единствено сменя носителите си – съветските болшевики, заменили имперската лакомия с нова, по-агресивна и по-жестока експанзионистична политика.
Първоначално, през 1921 г– 1924 година възродилата се украинската национална концепция набира сили и даже се популяризира в обширна територия с обичайно смесено население на изток и юг в Украинската руска социалистическа република. Предприета е необятна акция на украинизация. Създадена е необятна просветителна система, основана на украинския език, която довежда до ограмотяването на най-вече украински-говорещото селско население. Масово вестниците стартират да се издават на украински език и се усеща напредък в целия културен живот. Украинизират се огромните градски центрове.
Руските болшевики бързо схващат, че това ще е пагубно за тях и незабавно още през 1925 година стартират чистка измежду последователите на украинизацията. Хиляди украинци, включително болшевики са заточени в концлагери или разстреляни след скалъпени процеси.
През 1928 година съветските болшевики стартират и насилствена колективизация. Трудолюбивите украински селяни, които към този момент генерации наред обработват персоналната си земя, се опълчват на съветските болшевики и всеобщо отхвърлят да се включат в колхозите. Насилствената колективизация има унищожителен резултат върху селскостопанското произвеждане. Украинските селяни нямат желание да изхранват паразити и всеобщо отхвърлят да предадат земята си. През 1929 година – 1930 година в украинските села са пратени десетки хиляди партийни функционери – върли болшевики и гамен пролетариат. Намесата на съветските болшевики в земеделието е пагубно. Навсякъде колективизацията води до спад на земеделската продукция и няма по какъв начин да другояче, в случай, че тя се управлява от хора, които през живота си не са се трудили.
През 1930 година – 1931 година над 300 000 украински селяни са оповестени за кулаци – класови врагове и са подложени на
насилия и репресии
(През 1930 година ще се организира и първата всеобща етническа чистка в Крим, която може да се смята и за подготовка на идния Голодомор. Полуостровът е блокиран от съветските болшевики, вкарани са крупни армейски елементи, както и елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и над 30 000 българи, гърци и арменци, които отхвърлят да се включат в колективизацията, са депортирани от полуострова в Сибир, с цел да не видят в никакъв случай повече родните си места, като на тяхно място са докарани съветски колхозници. През 1944 година държавното управление в Кремъл ще изсели от Крим и над 200 000 татари, като през идващите години ще заселва на тяхно място рускоговорящи от вътрешността на империята.
Въпреки спада на земеделската продукция болните мозъци в Кремъл усилват през 1932 година квотите за доставка на зърно от Украйна с цели 44 %. Естетествено квотата не е изпълнена, защото селското стопанство е досъсипано от болшевиките, а и самите селяни се опасяват да предатат продукцията си, тъй като не са сигурни, че ще има какво да ядат децата им.
На 7 август 1932 година Кремъл приема закон, с който се вкарва смъртно наказване за кражба на социална благосъстоятелност. За кражба се смята откритото жито в хамбарите на селяните, което не са предали, в това число и житото, отделено за посев. Жито, засято, отгледано и ожънато от самите украински селяни. За кражба се смятат и непредадените животни и животинска продукция – мляко, яйца, месо.
По силата на закона единствено през първия месец на гибел са наказани и екзекутирани над 4000 селяни. На 16 септември Политбюро на съветските болшевики анулира скрито смъртното наказване за леки обири, а съгласно отчета на ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 година 103 000 души са наказани по декрета от 7 август.
На 9 ноември скришен указ подрежда на службите за сигурност да усилят своята „ успеваемост “. Молотов подрежда, че в случай че в селата не се открие зърно, би трябвало да се конфискува всичко останало, а на 6 декември е издадена нова заповед, която вкарва възбрана за доставките на артикули и храни за селата, неизпълнили квотите за произвеждане на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и възбрана на търговията в тях.
В богата до през вчерашния ден украинска провинция, една от най-плодородните земи в света, настава всеобщ апетит и са хвърлени пълчища от съветски болшевики, елементи на армията и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Съставена е специфична комисия, отпред с Вячеслав Молотов (същият руснак, който на 25 август 1939 година подписва приятелския контракт с Хитлер, с който Съветска Русия и нацистка Германия си поделят Полша)
Блокирани са пътищата, селата, градовете. Забранено е напускането на обитаемоте места. За непокорство или опит за бягство – разстрел на място или в най-хубавия случа затвор. Започва изземане на зърното и добитъка. Ако не съумеят да ги открият, се иззема всичко налично – картофи, цвекло, зеленчуци.
На 6 декември 1932 година е издадена заповед, която вкарва възбрана за доставките на артикули и храни за селата, неизпълнили квотите за произвеждане на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и възбрана на търговията в тях. За налагането на тези разпореждания в селата са изпратени специфични „ ударни бригади “, като се конфискува зърното, употребявано от селяните за личното им изхранване, както и заделеното за посев. Тези ограничения, дружно със възбраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), трансформират украинската провинция в голям лагер на гибелта.
Настъпва всеобщ апетит. Хората са безсилни. Цели фамилии лежат безпомощни в къщите си и постепенно стартират да умират от апетит.
Големи групи деца, бягащи от провинцията, са задържани от управляващите и изпращани в сиропиталища, където скоро също умират от недохранване. В градовете също стартира всеобщ мор.
Това няма да бъде единственият етнически геноцид, сбъднат от съветските болшевики в Украйна. Терорът, репресиите и ужасът ще продължат и през идващите години.
През 1937 година съветските болшевики ще устроят същинска кланица в Западна Украйна, станала известна като Виницкая покруса. 2 июля 1937 года выходит разпореждане Централен комитет ВКП(б) «Об антисоветских элементах»Решение Политбюро Централен комитет ВКП(б) № П51/94 — Решение Политбюро Централен комитет ВКП(б) № П51/94 от 2 июля 1937 година
Под командването на началника на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) И. М. Кораблёв в гр. Виница ще бъдат екзекутирани и заровени в всеобщ гроб 9439 украинци под предтекст, че са
„ антисъветски детайли ”
За да измие ръцете си от тази кървава кланица през 1941 година Кораблёв, дружно с началника на 3-ти отдел на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в гр. Виница – Запутряев, ще бъдат наказани на гибел, само че началото на Втората международна войно щу осуети осъществяването на присъдата, а след войната и двамата са освободени.
През 1947 година Москва ще устрои нов Гладомор в Украйна, който ще отнеме живота на още над 1 милион украинци. Според формалната статистика записаните случаи на дистрофия – патогенен развой, водещ до необратимо нарушение на метаболизма на клетките, вследствие систематичен апетит, в Украйна са регистрирани 800 000 случая, а в Молдова – 300 000. Според оценките на Елман от апетит през този интервал са починали сред 1 и 1,5 милиона хора (М. Эллман Голод 1947 година в СССР). Говорим за държава-победител във Втората международна война, която получава репарации за милиарди долари, която управлява цяла Източна Европа и е сложила на всички места марионетни държавни управления.
Геноцидът няма да засегне единствено украинския народ. Същото етническо пречистване ще бъде осъществено и в Казахстан през 1932/33 година
Макар и по-малко като безспорен брой жертви, то има още по-тежки последствия върху народа на Казахстан. Жертвите са над 1 милиона, а общо 48% от коренното популацията умира или напуща наложително родината си, с цел да оцелее по някакъв метод. Този всеобщ геноцид, сбъднат от съветските болшевики през днешния ден е прочут в Казахстан като Голощёкински апетит – на името на назначения от Кремъл като Първи секретар на Филипп Голощёкин.
Масовото ликвидиране на милиони украинци е прието публично за ГЕНОЦИД, ИЗВЪРШЕН ОТ РУСКИТЕ БОЛШЕВИКИ СПРЯМО УКРАНСИЯ НАРОД от:
– Генералният секретар на ЮНЕСКО Коитиро Мацуура през 2003 година
– Католическата черква – 2004 година
– От Вселенската патрияршия и Вселенския Патриарх Варфоломей I – 20.11.2008
– Европейския съюз – 2008 година, както и от десетки страни по света.
Днес ние виждаме, че украинският народ не е пречупен. Нещо повече – той стартира своето възобновление, той съумя да се изправи на крайници и гордо да съобщи своята самостоятелност. Украинският народ осъзна кой е неговият експлоататор и зложелател – една паразитна империя, която епохи наред потиска, експлоатира, гази и мачка десетки нации, сходно на украинския.
Днес никой няма право да си прави илюзии заради нелепост, доверчивост или липса на информация, че съветският империализъм, бил той царски, руски или актуален олигархичен, е трансформирал своята същина, цели, способи и тактика. Той сменя единствено носителите си, с цел да резервира своята паразитна същина.
А случилото се през последните години – нападението над Чечня през 2000 година, нападението над Грузия през 2008 година, анексирането на Крим и тероризирането на Украйна, както и цялата антиевропейска, антидемократична политика и агитация, която води както формален Кремъл, по този начин и огромна част от съветското общество, медии и обществени групи, идат да потвърдят тази теза. ФАКТ.
Източници:
Архив на Служба безпеки України (Служба по сигурност на Украйна)
.
Архивы Министерство на външните работи России
Едно от най-тежките закононарушения против човечеството в цялата му история, надминаващо по размери неколкократно даже арменския геноцид, е всеобщото изтребване на украинци, осъществено от съветските болшевики през 1932 година – 1933 година
Днес един благ и непретенциозен монумент, въплъщаващ в себе си украинската психика, символизира жертвите на този колосален акт, а с ябълките, които украинците оставят в нозете на момиченцето, като че ли желаят да нахранят гладните души на милионите почтени жертви на това чудовищно закононарушение.
Геноцидът (от гръцки: γενο – „ жанр “, „ племе “ и латински: caedo – „ умъртвявам “) е целеустремено и систематично заличаване, отчасти или цялостно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група чрез:
- ликвидиране на членовете на тази група;
- тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата;
- принудително възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;
- причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, за унищожаването, напълно или отчасти, на тази група;
- принудително лишаване на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.
Светът не познава такова всеобщо изтребване на милиони хора, осъществено в границите на единствено няколко месеца.
Предистория
Украинският народ е дългогодишна жертва на съветския империализъм и неговата завоевателна политика. В края на 18 век, след окончателната делба на Полша сред Русия и Австро-Унгарската империя, по-значителната част от украинския народ и територия остават във владението на Руската империя. Полша също е поробена и в нея избухват поредност от протести и въстания, удавени в кръв и пожарища от Русия – Полско освободително въстание 1794, Полско освободително въстание 1830–31, Полско освободително въстание 1863–64, потопено в кръв от военачалник Гурко, командващ опълчение, аналогично на башибозука в Османската империя. Русия не желае да хвърля постоянна войска против полския народ, тъй като разчита на свирепостта и диващината на опълчението, образувано от крепостни селяни, с цел да се разправи с оптималната свирепост с гордите поляци.
През 19 век украинската интелигенция, въодушевена от национални и революционни придвижвания в Европа, прави непрестанни опити да възроди украинските културни обичаи. Руското държавно управление по всякакъв начин се стреми да лимитира активността им и се отнася извънредно негативно към тези настроения, като даже не разрешава потреблението и проучването на украински език. Впрочем със закон от 1880 година Русия не разрешава и проучването на полски език в полските учебни заведения.
Въпреки тези ограничения, възродената украинска нация постепенно и несъмнено се разраства и придобива ясно осъзната цел – национална самостоятелност. Кротки и работливи, украинците в границите на няколко генерации съумяват етнически да разширят своите граници по изцяло натурален път, изхранвайки апропо паразитната Руска империя.
В края на 19-и и началото на 20-век Украйна създава повече от половината от зърното в Руската империя и над 30% от селскостопанската продукция.
Когато на 3 март 1918 година Русия претъпява най-голямото си военно проваляне и капитулира пред България и съдружниците й – Германия, Австро-Унгария и Турция с Брест-Литовския кротичък контракт, губейки над 1 милион кв. км. от територията си, за първи път пред украинския народ се отваря опцията да се сътвори самостоятелна украинска страна.
Прави чест на България, че е първата страна в света, която признава самостоятелна Украйна и отваря посолство там.
За страдание след капитулацията на Централните сили през 1919 година и подписването на безумния Нойския контракт, съветските болшевики се възползват от обстановката и през 1920 година още веднъж окупират обилни елементи от Украйна. Следват Армения и Грузия, които са поели също за малко глътка независимост. На 23 август 1939 година руска Русия ще подпише с нацистка Германия приятелския пакт Рибентроп – Молотов по силата на който си поделят Полша, Русия още веднъж анексира Прибалтика и я връща в състава на империята, а по-късно атакува и някогашната си губерния Финландия, освободила се от съветско иго също през 1918 година
Днес, от позицията на времето, ние можем да забележим, че има цялостна последователност в задачите, методите и средствата на имперската съветска политика, която единствено сменя носителите си – съветските болшевики, заменили имперската лакомия с нова, по-агресивна и по-жестока експанзионистична политика.
Първоначално, през 1921 г– 1924 година възродилата се украинската национална концепция набира сили и даже се популяризира в обширна територия с обичайно смесено население на изток и юг в Украинската руска социалистическа република. Предприета е необятна акция на украинизация. Създадена е необятна просветителна система, основана на украинския език, която довежда до ограмотяването на най-вече украински-говорещото селско население. Масово вестниците стартират да се издават на украински език и се усеща напредък в целия културен живот. Украинизират се огромните градски центрове.
Руските болшевики бързо схващат, че това ще е пагубно за тях и незабавно още през 1925 година стартират чистка измежду последователите на украинизацията. Хиляди украинци, включително болшевики са заточени в концлагери или разстреляни след скалъпени процеси.
През 1928 година съветските болшевики стартират и насилствена колективизация. Трудолюбивите украински селяни, които към този момент генерации наред обработват персоналната си земя, се опълчват на съветските болшевики и всеобщо отхвърлят да се включат в колхозите. Насилствената колективизация има унищожителен резултат върху селскостопанското произвеждане. Украинските селяни нямат желание да изхранват паразити и всеобщо отхвърлят да предадат земята си. През 1929 година – 1930 година в украинските села са пратени десетки хиляди партийни функционери – върли болшевики и гамен пролетариат. Намесата на съветските болшевики в земеделието е пагубно. Навсякъде колективизацията води до спад на земеделската продукция и няма по какъв начин да другояче, в случай, че тя се управлява от хора, които през живота си не са се трудили.
През 1930 година – 1931 година над 300 000 украински селяни са оповестени за кулаци – класови врагове и са подложени на
насилия и репресии
(През 1930 година ще се организира и първата всеобща етническа чистка в Крим, която може да се смята и за подготовка на идния Голодомор. Полуостровът е блокиран от съветските болшевики, вкарани са крупни армейски елементи, както и елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и над 30 000 българи, гърци и арменци, които отхвърлят да се включат в колективизацията, са депортирани от полуострова в Сибир, с цел да не видят в никакъв случай повече родните си места, като на тяхно място са докарани съветски колхозници. През 1944 година държавното управление в Кремъл ще изсели от Крим и над 200 000 татари, като през идващите години ще заселва на тяхно място рускоговорящи от вътрешността на империята.
Въпреки спада на земеделската продукция болните мозъци в Кремъл усилват през 1932 година квотите за доставка на зърно от Украйна с цели 44 %. Естетествено квотата не е изпълнена, защото селското стопанство е досъсипано от болшевиките, а и самите селяни се опасяват да предатат продукцията си, тъй като не са сигурни, че ще има какво да ядат децата им.
На 7 август 1932 година Кремъл приема закон, с който се вкарва смъртно наказване за кражба на социална благосъстоятелност. За кражба се смята откритото жито в хамбарите на селяните, което не са предали, в това число и житото, отделено за посев. Жито, засято, отгледано и ожънато от самите украински селяни. За кражба се смятат и непредадените животни и животинска продукция – мляко, яйца, месо.
По силата на закона единствено през първия месец на гибел са наказани и екзекутирани над 4000 селяни. На 16 септември Политбюро на съветските болшевики анулира скрито смъртното наказване за леки обири, а съгласно отчета на ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 година 103 000 души са наказани по декрета от 7 август.
На 9 ноември скришен указ подрежда на службите за сигурност да усилят своята „ успеваемост “. Молотов подрежда, че в случай че в селата не се открие зърно, би трябвало да се конфискува всичко останало, а на 6 декември е издадена нова заповед, която вкарва възбрана за доставките на артикули и храни за селата, неизпълнили квотите за произвеждане на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и възбрана на търговията в тях.
В богата до през вчерашния ден украинска провинция, една от най-плодородните земи в света, настава всеобщ апетит и са хвърлени пълчища от съветски болшевики, елементи на армията и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Съставена е специфична комисия, отпред с Вячеслав Молотов (същият руснак, който на 25 август 1939 година подписва приятелския контракт с Хитлер, с който Съветска Русия и нацистка Германия си поделят Полша)
Блокирани са пътищата, селата, градовете. Забранено е напускането на обитаемоте места. За непокорство или опит за бягство – разстрел на място или в най-хубавия случа затвор. Започва изземане на зърното и добитъка. Ако не съумеят да ги открият, се иззема всичко налично – картофи, цвекло, зеленчуци.
На 6 декември 1932 година е издадена заповед, която вкарва възбрана за доставките на артикули и храни за селата, неизпълнили квотите за произвеждане на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и възбрана на търговията в тях. За налагането на тези разпореждания в селата са изпратени специфични „ ударни бригади “, като се конфискува зърното, употребявано от селяните за личното им изхранване, както и заделеното за посев. Тези ограничения, дружно със възбраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), трансформират украинската провинция в голям лагер на гибелта.
Настъпва всеобщ апетит. Хората са безсилни. Цели фамилии лежат безпомощни в къщите си и постепенно стартират да умират от апетит.
Големи групи деца, бягащи от провинцията, са задържани от управляващите и изпращани в сиропиталища, където скоро също умират от недохранване. В градовете също стартира всеобщ мор.
Това няма да бъде единственият етнически геноцид, сбъднат от съветските болшевики в Украйна. Терорът, репресиите и ужасът ще продължат и през идващите години.
През 1937 година съветските болшевики ще устроят същинска кланица в Западна Украйна, станала известна като Виницкая покруса. 2 июля 1937 года выходит разпореждане Централен комитет ВКП(б) «Об антисоветских элементах»Решение Политбюро Централен комитет ВКП(б) № П51/94 — Решение Политбюро Централен комитет ВКП(б) № П51/94 от 2 июля 1937 година
Под командването на началника на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) И. М. Кораблёв в гр. Виница ще бъдат екзекутирани и заровени в всеобщ гроб 9439 украинци под предтекст, че са
„ антисъветски детайли ”
За да измие ръцете си от тази кървава кланица през 1941 година Кораблёв, дружно с началника на 3-ти отдел на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в гр. Виница – Запутряев, ще бъдат наказани на гибел, само че началото на Втората международна войно щу осуети осъществяването на присъдата, а след войната и двамата са освободени.
През 1947 година Москва ще устрои нов Гладомор в Украйна, който ще отнеме живота на още над 1 милион украинци. Според формалната статистика записаните случаи на дистрофия – патогенен развой, водещ до необратимо нарушение на метаболизма на клетките, вследствие систематичен апетит, в Украйна са регистрирани 800 000 случая, а в Молдова – 300 000. Според оценките на Елман от апетит през този интервал са починали сред 1 и 1,5 милиона хора (М. Эллман Голод 1947 година в СССР). Говорим за държава-победител във Втората международна война, която получава репарации за милиарди долари, която управлява цяла Източна Европа и е сложила на всички места марионетни държавни управления.
Геноцидът няма да засегне единствено украинския народ. Същото етническо пречистване ще бъде осъществено и в Казахстан през 1932/33 година
Макар и по-малко като безспорен брой жертви, то има още по-тежки последствия върху народа на Казахстан. Жертвите са над 1 милиона, а общо 48% от коренното популацията умира или напуща наложително родината си, с цел да оцелее по някакъв метод. Този всеобщ геноцид, сбъднат от съветските болшевики през днешния ден е прочут в Казахстан като Голощёкински апетит – на името на назначения от Кремъл като Първи секретар на Филипп Голощёкин.
Масовото ликвидиране на милиони украинци е прието публично за ГЕНОЦИД, ИЗВЪРШЕН ОТ РУСКИТЕ БОЛШЕВИКИ СПРЯМО УКРАНСИЯ НАРОД от:
– Генералният секретар на ЮНЕСКО Коитиро Мацуура през 2003 година
– Католическата черква – 2004 година
– От Вселенската патрияршия и Вселенския Патриарх Варфоломей I – 20.11.2008
– Европейския съюз – 2008 година, както и от десетки страни по света.
Днес ние виждаме, че украинският народ не е пречупен. Нещо повече – той стартира своето възобновление, той съумя да се изправи на крайници и гордо да съобщи своята самостоятелност. Украинският народ осъзна кой е неговият експлоататор и зложелател – една паразитна империя, която епохи наред потиска, експлоатира, гази и мачка десетки нации, сходно на украинския.
Днес никой няма право да си прави илюзии заради нелепост, доверчивост или липса на информация, че съветският империализъм, бил той царски, руски или актуален олигархичен, е трансформирал своята същина, цели, способи и тактика. Той сменя единствено носителите си, с цел да резервира своята паразитна същина.
А случилото се през последните години – нападението над Чечня през 2000 година, нападението над Грузия през 2008 година, анексирането на Крим и тероризирането на Украйна, както и цялата антиевропейска, антидемократична политика и агитация, която води както формален Кремъл, по този начин и огромна част от съветското общество, медии и обществени групи, идат да потвърдят тази теза. ФАКТ.
Източници:
Архив на Служба безпеки України (Служба по сигурност на Украйна)
.
Архивы Министерство на външните работи России
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ