Георги Георгиев: Спортните училища и спортните бази са от съществено значение за резултатите в спорта в България
Георги Георгиев е бронзов олимпийски медалист от Атина 2004 в шампионата по джудо в категория до 66 кг. Той е последният български медалист в джудото. Има десетки медали от интернационалните шампионати, също така е и повторен международен и повторен европейски първенец по самбо. В момента е ръководител на Клуб по джудо Кодокан в Пазарджик, шеф на Спортното учебно заведение в родния му град, а от няколко дни още веднъж е селекционер на националния тим.
" Ползите от съществуването на спортните учебни заведения – това надали е проблем, който би трябвало да дискутираме. Когато човек желае да се занимава професионално със спорт, мястото му, най-малко съгласно мен, е тъкмо в такова учебно заведение. Там се изготвя специфична стратегия – освен образователна, само че и спортна. Масовите учебни заведения и гимназиите имат напълно друга стратегия. Учебната стратегия по предметите е идентична, само че самият режим на работа е по-различен. В спортните учебни заведения режимът е подобен, че имат опция да организират повече тренировки спрямо връстниците им. И от тук идва разликата. Говорейки за нашето спортно учебно заведение и високите спортни достижения, доста се надявам, в случай че не в Париж 2024, то на идващите Олимпийски игри в Лос Анджелос 2028 да имаме медалист. В Париж ще бъде нашето първо потомство, което ще бъде още на 18-19 години, само че по-късно през 2028 година това ще бъдат едни 22-23 годишни спортисти – наши някогашни ученици, които се надявам да реализират триумфи, споделя Георги Георгиев пред. " Работим по въпроса непрекъснато от ден на ден и повече деца да се занимават с джудо. Хората да схващат от ден на ден историята и какво съставлява нашият спорт. Към момента имаме много деца, всички групи са цялостни.
Както във всеки един спорт, а даже и в всекидневието, всеки треньор, уредник или човек, който дава отговор за дадения развой, би трябвало да направи по този начин, че да задържи вниманието на децата или съответните участници. За спорта да вземем за пример, един треньор е задължен и би трябвало да даде всичко от себе си, с цел да покаже какви ще бъдат изгодите от дадения спорт на децата и най-важното е да ги накара да заобичат спорта, да основат обществена среда и това да стане част от всекидневието им.
В опрелена възраст за подрастващите е по-лесно да бъдат пред компютъра. Но това се възпитава в фамилията, в средата, в която живеят. Има деца, които задържат вниманието си върху спорта, само че има и такива, които завършват с него в тази възраст. Спортът е извънредно сложен, когато приказваме за професионално равнище и в него остават доста малко хора. И тук тъкмо е нашата работа на треньорите и на тези, които се занимават със спорт, да обяснят на всички тези деца и младежи, че не е значимо да станат професионални спортисти. И когато решат да не станат такива, да продължат да се занимават с него, тъй като това ще им носи позитиви през целия им житейски път от там нататък.
Материалната база е на едно от първите места в спорта. На процедура, в случай че нямаш зала, къде да практикуваш този спорт?! Всичко останало минава на назад във времето. Някога бяха и по-различни времената, ние сме възпитавани по по-различен анчин, до момента в който в този момент е доста по-трудно да вкараш някое дете в студена и мокра зала, да няма подобаващи условия, треньорът да му се кара… Тези неща в този момент са изключени. Смятам, че в тази посока изключително в Пазарджик нещата са доста изменени и базите ни са на високо равнище.
Като управление на Спортното учебно заведение в Пазарджик и изобщо като хора, които се занимаваме със спорт, нашите цели са да предоставим на спортистите условия да се развиват и да печелят медали. Това са нашите упоритости.
Трудно е, както в учебно заведение, по този начин и в спорта. Пандемията доста ни попречи освен в образователния развой, само че и в клуба по джудо, както и в останалите клубове в страната. Наблюдавам лек спад на масовостта в подготвителните групи, направените проекти се трансформират непрекъснато, отпадат или се трансформират дати за надпревари и то освен в България, а по целия свят. Всичко е вследствие на пандемията ", признава Георги Георгиев.
" Ползите от съществуването на спортните учебни заведения – това надали е проблем, който би трябвало да дискутираме. Когато човек желае да се занимава професионално със спорт, мястото му, най-малко съгласно мен, е тъкмо в такова учебно заведение. Там се изготвя специфична стратегия – освен образователна, само че и спортна. Масовите учебни заведения и гимназиите имат напълно друга стратегия. Учебната стратегия по предметите е идентична, само че самият режим на работа е по-различен. В спортните учебни заведения режимът е подобен, че имат опция да организират повече тренировки спрямо връстниците им. И от тук идва разликата. Говорейки за нашето спортно учебно заведение и високите спортни достижения, доста се надявам, в случай че не в Париж 2024, то на идващите Олимпийски игри в Лос Анджелос 2028 да имаме медалист. В Париж ще бъде нашето първо потомство, което ще бъде още на 18-19 години, само че по-късно през 2028 година това ще бъдат едни 22-23 годишни спортисти – наши някогашни ученици, които се надявам да реализират триумфи, споделя Георги Георгиев пред. " Работим по въпроса непрекъснато от ден на ден и повече деца да се занимават с джудо. Хората да схващат от ден на ден историята и какво съставлява нашият спорт. Към момента имаме много деца, всички групи са цялостни.
Както във всеки един спорт, а даже и в всекидневието, всеки треньор, уредник или човек, който дава отговор за дадения развой, би трябвало да направи по този начин, че да задържи вниманието на децата или съответните участници. За спорта да вземем за пример, един треньор е задължен и би трябвало да даде всичко от себе си, с цел да покаже какви ще бъдат изгодите от дадения спорт на децата и най-важното е да ги накара да заобичат спорта, да основат обществена среда и това да стане част от всекидневието им.
В опрелена възраст за подрастващите е по-лесно да бъдат пред компютъра. Но това се възпитава в фамилията, в средата, в която живеят. Има деца, които задържат вниманието си върху спорта, само че има и такива, които завършват с него в тази възраст. Спортът е извънредно сложен, когато приказваме за професионално равнище и в него остават доста малко хора. И тук тъкмо е нашата работа на треньорите и на тези, които се занимават със спорт, да обяснят на всички тези деца и младежи, че не е значимо да станат професионални спортисти. И когато решат да не станат такива, да продължат да се занимават с него, тъй като това ще им носи позитиви през целия им житейски път от там нататък.
Материалната база е на едно от първите места в спорта. На процедура, в случай че нямаш зала, къде да практикуваш този спорт?! Всичко останало минава на назад във времето. Някога бяха и по-различни времената, ние сме възпитавани по по-различен анчин, до момента в който в този момент е доста по-трудно да вкараш някое дете в студена и мокра зала, да няма подобаващи условия, треньорът да му се кара… Тези неща в този момент са изключени. Смятам, че в тази посока изключително в Пазарджик нещата са доста изменени и базите ни са на високо равнище.
Като управление на Спортното учебно заведение в Пазарджик и изобщо като хора, които се занимаваме със спорт, нашите цели са да предоставим на спортистите условия да се развиват и да печелят медали. Това са нашите упоритости.
Трудно е, както в учебно заведение, по този начин и в спорта. Пандемията доста ни попречи освен в образователния развой, само че и в клуба по джудо, както и в останалите клубове в страната. Наблюдавам лек спад на масовостта в подготвителните групи, направените проекти се трансформират непрекъснато, отпадат или се трансформират дати за надпревари и то освен в България, а по целия свят. Всичко е вследствие на пандемията ", признава Георги Георгиев.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ