Георги Богданов: Има нужда от детски омбудсман в България
Георги БОГДАНОВ е магистър по Европейска обществена политика и обществена работа от Нов български университет. Доктор на науките от Историческия факултет на Софийския университет. Работил е по планове, свързани с антидискриминационни политики за деца и уязвими групи. Работил е още за Charity Know How - Англия, UNICEF, Световната банка, DG Employment Social Affairs and Equal Opportunities и други интернационалните и национални организации. От 2011 година е член на управителния съвет на европейската мрежа за правата и благосъстоянието на детето - Юрочайлд. От април 2017 година е президент на районната коалиция за протекция на детето Child Pact. Националната мрежа за децата е обединяване на 152 цивилен организации и съидейници, работещи със и за деца и фамилии. През 2018 година организациите от Националната мрежа за децата са подкрепили с работата си 74 000 деца и над 13 000 фамилии.
" Всяка година има над 550 сигнала за принуждение над деца "
- Г-н Богданов, за какво не стихват митингите против Стратегията за детето - дали остана неразбрана, или в действителност е очевидно неприемлива, щом не среща ползите на детето и на фамилията?
- Неточни са и двете изказвания. Истината е, че в публичното пространство се наложи едностранчиво разглеждане на текстовете от тактиката. Мерките за грижа за децата, написани в нея, бяха извадени от концепцията за полезностите на целия документ и бяха показани като камшици в ръцете на митични злосторни същества, наречени обществени служащи. Заради това част от родителите започнаха да се опасяват, че децата ще им бъдат отнети по неразбираеми и нечисти подбуди. В реалност във всекидневната процедура на обществените служащи извеждането на дете от фамилията е последна мярка, до която се прибягва само в случаите на последна невъзможност и липса на каквото и да е по-добро решение.
Отново наблягам, че това са страхове единствено на част от родителите. Противниците на тактиката надалеч не са представителна извадка на всички родители в България. В този смисъл не можем да твърдим, че Стратегията за детето не среща ползите на фамилиите.
- Основното основателно безпокойство на родителите е не толкоз във връзка с самите текстове от тактиката, а по-скоро за методите на практическото й използване. Именно тук се усеща голямата липса на дейности от страна на страната.
- Да, страната е тази, която да подсигурява, че митичните обществени служащи не са злосторници, а са хора и родители като нас; че нямат предпочитание и нужда " да продават " българчета в чужбина и че вършат всичко по силите си да защитят децата. И тези обществени служащи, и цялата система би трябвало да бъдат подкрепени и в тях да се влага, те да се образоват и развиват, с цел да имаме една по-добре работеща система. Но да се твърди, че те " лишават и изнасят деца ", е толкоз неуместно и толкоз грозна клюка, че още веднъж приканвам представителите на институциите да излязат и да обяснят на хората, че това не е правилно, с цел да не се демонизира гилдията, която така и така работи при доста сложни, напряко невъзможни условия.
- Омбудсманът Мая Манолова изиска да се изтегли напълно тактиката поради сериозен проблем в разговора сред държавните институции и родителите. Вашето мнение?
- Всъщност омбудсманът Мая Манолова имаше едно първо мнение, в което споделя: " стоя зад задачата и задачите на новия стратегически документ ", както и че " Стратегията е визионерски документ, ориентиран към децата и цялото ни общество ", отправяйки две рекомендации за усъвършенстване към нея. Във второто си мнение от 15 май тя твърди тъкмо противоположното: " Особено разрушително е и опълчването на ползите на детето на фамилните полезности, защото благополучието на детето не може да бъде отделено от това на неговото семейство. "
Ние от Националната мрежа за децата, която сплотява над 150 организации от страната, работещи с деца и фамилии, не знаем какво в последна сметка е нейното мнение за тактиката и това още повече постанова обособяването на обособена позиция на детски омбудсман в България.
- Комуникацията сред страната и родителите стана проблем, изхождащ от връзките сред страната и жителите й като цяло.
- Но съществуването на спор или недоразумение не е причина да се оттеглим от процеса и да чакаме проблемите да се разрешат от единствено себе си. Държавните институции трябваше да застанат и да изясняват всеки ден какво има в тази тактика и какво няма, с цел да бъдат разсеяни подправените вести и дезинформацията, с която беше залято цялото ни общество. Иначе какво ще се случи? Държавата се отдръпва от уговорките си за протекция на българските деца ли? Всяка година има над 550 сигнала за принуждение над деца. По-голямата част от тях - над 200, са за физическо принуждение, жалбите за неглижиране на деца от родителите им са над 150, сигналите за полово принуждение - 61. Какво вършим с тези деца? Оставяме ги на произвола на ориста ли?
- Протестът на родителите акцентира и това, че документът не ни сплотява в името на децата. Че има разминаване сред ползите на детето и фамилните полезности. Има ли съображение за подобен извод?
- Интересите на детето са същите, каквито са ползите на всеки един различен член от фамилията. Нямаме спор, че в случай че единият родител нарушава някое право на другия родител, той освен може, само че и би трябвало да потърси отбрана. Такива да вземем за пример са станалите обществено известни голям брой случаи на домашно принуждение в последните години. Защо тогава имаме спор по този въпрос, когато са нарушени правата не на родител, а на дете?
- Недостигът на средства за развъждането на децата може ли да разделя деца и родители? Темата за правата на детето и положението на фамилиите през днешния ден у нас продължава да е Гордиев възел.
- Това изказване е част от разпространяващите се легенди. Напротив - ние като Национална мрежа за децата настоявахме да има текст, в който категорично да се споделя, че деца не биват да бъдат извеждани от фамилиите заради беднотия. Инструментариумът, с който боравят обществените служащи, е разнороден и се употребяват всички вероятни способи за поддръжка на фамилиите в обезпечаването на помощ - поддръжка при намирането на работа, ориентиране към квалификационни стратегии за придобиване на нови умения, консултация и помощ при кандидатстването за обществени помощи и други придобивки и т. н. В някои от случаите, би трябвало да признаем, тези ограничения се оказват незадоволителни, тъй като рецесията в фамилията е толкоз огромна, че има риск за здравето и живота на детето - да вземем за пример редовно малтретиране, трафик, полова употреба и прочие В тези случаи преди всичко се търси опция за настаняване при близки и родственици и едвам по-късно приемно семейство или друга обществена услуга. Във всички такива случаи извеждането на детето е краткотрайно, до възстановяване на изискванията в фамилията, и през целия интервал общуването сред детето и родителите не трябва да бъде прекъсвано. Алтернативата на приемната грижа е настаняване в обществена услуга от резидентен вид, т. е. настаняване в дом, което даже съперниците на Стратегията за детето, имам вяра, биха се съгласили, че не е по-добър вид.
- Практиката по света какво демонстрира?
- Всяка страна има проект за децата си! Ние би трябвало да изберем ще бъдем ли такава страна, или не. Има офанзива в международен мащаб за правата на децата и за правата на индивида. Тази офанзива идва от крайнодесни религиозни кръгове, които са обвързани с националистически партии и постановат тезата, че човешките права са нещо неприятно и би трябвало да следваме естествения път на нещата. На процедура има трендове, които отхвърлят всички достижения, до които е достигнало човечеството - в региона на репродуктивното здраве, образованието, отбраната на слабите и неоправдани пластове от обществото и прочие От нас зависи по кой път ще поемем като страна и нация и какво бъдеще ще осигурим за децата си!
" Всяка година има над 550 сигнала за принуждение над деца "
- Г-н Богданов, за какво не стихват митингите против Стратегията за детето - дали остана неразбрана, или в действителност е очевидно неприемлива, щом не среща ползите на детето и на фамилията?
- Неточни са и двете изказвания. Истината е, че в публичното пространство се наложи едностранчиво разглеждане на текстовете от тактиката. Мерките за грижа за децата, написани в нея, бяха извадени от концепцията за полезностите на целия документ и бяха показани като камшици в ръцете на митични злосторни същества, наречени обществени служащи. Заради това част от родителите започнаха да се опасяват, че децата ще им бъдат отнети по неразбираеми и нечисти подбуди. В реалност във всекидневната процедура на обществените служащи извеждането на дете от фамилията е последна мярка, до която се прибягва само в случаите на последна невъзможност и липса на каквото и да е по-добро решение.
Отново наблягам, че това са страхове единствено на част от родителите. Противниците на тактиката надалеч не са представителна извадка на всички родители в България. В този смисъл не можем да твърдим, че Стратегията за детето не среща ползите на фамилиите.
- Основното основателно безпокойство на родителите е не толкоз във връзка с самите текстове от тактиката, а по-скоро за методите на практическото й използване. Именно тук се усеща голямата липса на дейности от страна на страната.
- Да, страната е тази, която да подсигурява, че митичните обществени служащи не са злосторници, а са хора и родители като нас; че нямат предпочитание и нужда " да продават " българчета в чужбина и че вършат всичко по силите си да защитят децата. И тези обществени служащи, и цялата система би трябвало да бъдат подкрепени и в тях да се влага, те да се образоват и развиват, с цел да имаме една по-добре работеща система. Но да се твърди, че те " лишават и изнасят деца ", е толкоз неуместно и толкоз грозна клюка, че още веднъж приканвам представителите на институциите да излязат и да обяснят на хората, че това не е правилно, с цел да не се демонизира гилдията, която така и така работи при доста сложни, напряко невъзможни условия.
- Омбудсманът Мая Манолова изиска да се изтегли напълно тактиката поради сериозен проблем в разговора сред държавните институции и родителите. Вашето мнение?
- Всъщност омбудсманът Мая Манолова имаше едно първо мнение, в което споделя: " стоя зад задачата и задачите на новия стратегически документ ", както и че " Стратегията е визионерски документ, ориентиран към децата и цялото ни общество ", отправяйки две рекомендации за усъвършенстване към нея. Във второто си мнение от 15 май тя твърди тъкмо противоположното: " Особено разрушително е и опълчването на ползите на детето на фамилните полезности, защото благополучието на детето не може да бъде отделено от това на неговото семейство. "
Ние от Националната мрежа за децата, която сплотява над 150 организации от страната, работещи с деца и фамилии, не знаем какво в последна сметка е нейното мнение за тактиката и това още повече постанова обособяването на обособена позиция на детски омбудсман в България.
- Комуникацията сред страната и родителите стана проблем, изхождащ от връзките сред страната и жителите й като цяло.
- Но съществуването на спор или недоразумение не е причина да се оттеглим от процеса и да чакаме проблемите да се разрешат от единствено себе си. Държавните институции трябваше да застанат и да изясняват всеки ден какво има в тази тактика и какво няма, с цел да бъдат разсеяни подправените вести и дезинформацията, с която беше залято цялото ни общество. Иначе какво ще се случи? Държавата се отдръпва от уговорките си за протекция на българските деца ли? Всяка година има над 550 сигнала за принуждение над деца. По-голямата част от тях - над 200, са за физическо принуждение, жалбите за неглижиране на деца от родителите им са над 150, сигналите за полово принуждение - 61. Какво вършим с тези деца? Оставяме ги на произвола на ориста ли?
- Протестът на родителите акцентира и това, че документът не ни сплотява в името на децата. Че има разминаване сред ползите на детето и фамилните полезности. Има ли съображение за подобен извод?
- Интересите на детето са същите, каквито са ползите на всеки един различен член от фамилията. Нямаме спор, че в случай че единият родител нарушава някое право на другия родител, той освен може, само че и би трябвало да потърси отбрана. Такива да вземем за пример са станалите обществено известни голям брой случаи на домашно принуждение в последните години. Защо тогава имаме спор по този въпрос, когато са нарушени правата не на родител, а на дете?
- Недостигът на средства за развъждането на децата може ли да разделя деца и родители? Темата за правата на детето и положението на фамилиите през днешния ден у нас продължава да е Гордиев възел.
- Това изказване е част от разпространяващите се легенди. Напротив - ние като Национална мрежа за децата настоявахме да има текст, в който категорично да се споделя, че деца не биват да бъдат извеждани от фамилиите заради беднотия. Инструментариумът, с който боравят обществените служащи, е разнороден и се употребяват всички вероятни способи за поддръжка на фамилиите в обезпечаването на помощ - поддръжка при намирането на работа, ориентиране към квалификационни стратегии за придобиване на нови умения, консултация и помощ при кандидатстването за обществени помощи и други придобивки и т. н. В някои от случаите, би трябвало да признаем, тези ограничения се оказват незадоволителни, тъй като рецесията в фамилията е толкоз огромна, че има риск за здравето и живота на детето - да вземем за пример редовно малтретиране, трафик, полова употреба и прочие В тези случаи преди всичко се търси опция за настаняване при близки и родственици и едвам по-късно приемно семейство или друга обществена услуга. Във всички такива случаи извеждането на детето е краткотрайно, до възстановяване на изискванията в фамилията, и през целия интервал общуването сред детето и родителите не трябва да бъде прекъсвано. Алтернативата на приемната грижа е настаняване в обществена услуга от резидентен вид, т. е. настаняване в дом, което даже съперниците на Стратегията за детето, имам вяра, биха се съгласили, че не е по-добър вид.
- Практиката по света какво демонстрира?
- Всяка страна има проект за децата си! Ние би трябвало да изберем ще бъдем ли такава страна, или не. Има офанзива в международен мащаб за правата на децата и за правата на индивида. Тази офанзива идва от крайнодесни религиозни кръгове, които са обвързани с националистически партии и постановат тезата, че човешките права са нещо неприятно и би трябвало да следваме естествения път на нещата. На процедура има трендове, които отхвърлят всички достижения, до които е достигнало човечеството - в региона на репродуктивното здраве, образованието, отбраната на слабите и неоправдани пластове от обществото и прочие От нас зависи по кой път ще поемем като страна и нация и какво бъдеще ще осигурим за децата си!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ