7 турци изнасилват Райна Княгиня в пловдивски затвор
Георги Бенковски - от плейбой до воин
Учителката панагюрка Райна Попгеоргиева Футекова, наречена Райна Княгиня, ушила Главното знаме на Априлското въстание и знак на протеста. На 22 април 1876 година в Панагюрище знамето е осветено, разгласен е завършек на 5-вековното иго. Със сабя, револвер и знамето в ръка Райна минава из града, приветствана като героиня.
След погрома на въстанието е арестувана и изпратена в пандиза “Имам Евине ” в Пловдив. Подложена е на изтезания - бита, изнасилена от седем турци по едно и също време, оставена на самун и вода повече от месец. Под натиска на непознатите консули в Пловдив е освободена на 31 юли. Изтерзана и болна отпътува за Русия, където се лекува и приключва медицина. Тя е първата дипломирана акушерка в България. Осигурява стипендии за деца сираци от въстанието.
След Освобождението Райна е преподавателка в девическата гимназия в Търново. Приятелка на вдовицата на Христо Ботев - Венета.
Ушитото от нея знаме се изгубва във въстанието, но за 25-годишнината му шие още три флагове.
Жени се за Васил Дипчев, участник в Априлското въстание, кмет на Панагюрище и по-късно народен представител. В фамилията се раждат петима синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна умира на 29 юли 1917 година в София.
Трима от синовете, офицери, герои от войните, стават жертва на националната власт. Иван Дипчев умира в лагера край Ловеч, Владимир е разстрелян без съд и присъда през 1944 година, Асен, адютант на капитан Харлаков, килъра на Александър Стамболийски, лежи дълги години по лагерите.
Учителката панагюрка Райна Попгеоргиева Футекова, наречена Райна Княгиня, ушила Главното знаме на Априлското въстание и знак на протеста. На 22 април 1876 година в Панагюрище знамето е осветено, разгласен е завършек на 5-вековното иго. Със сабя, револвер и знамето в ръка Райна минава из града, приветствана като героиня.
След погрома на въстанието е арестувана и изпратена в пандиза “Имам Евине ” в Пловдив. Подложена е на изтезания - бита, изнасилена от седем турци по едно и също време, оставена на самун и вода повече от месец. Под натиска на непознатите консули в Пловдив е освободена на 31 юли. Изтерзана и болна отпътува за Русия, където се лекува и приключва медицина. Тя е първата дипломирана акушерка в България. Осигурява стипендии за деца сираци от въстанието.
След Освобождението Райна е преподавателка в девическата гимназия в Търново. Приятелка на вдовицата на Христо Ботев - Венета.
Ушитото от нея знаме се изгубва във въстанието, но за 25-годишнината му шие още три флагове.
Жени се за Васил Дипчев, участник в Априлското въстание, кмет на Панагюрище и по-късно народен представител. В фамилията се раждат петима синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна умира на 29 юли 1917 година в София.
Трима от синовете, офицери, герои от войните, стават жертва на националната власт. Иван Дипчев умира в лагера край Ловеч, Владимир е разстрелян без съд и присъда през 1944 година, Асен, адютант на капитан Харлаков, килъра на Александър Стамболийски, лежи дълги години по лагерите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ