Съветник на Рейгън: Геополитическото инженерство докара на Балканите безредие, хаос, насилие и клане
Геополитическото обществено инженерство поредно се проваля на Балканите. Принуждаването на антагонистичните нации да живеят дружно генерираха безвластие, безпорядък, принуждение и кръвопролитие. Ако европейците имат по-добра концепция, дано я пробват - Балканите би трябвало да бъдат тяхна отговорност, написа някогашният консултант на Роналд Рейгън Дъг Бандоу в публикация за изолационисткото издание The American Conservative, представено от Фокус.
Балканите си възвърнаха репутацията на геополитическа черна дупка. Неотдавна Косово организира интервенция с присъединяване на спецчасти, с цел да арестува етническите сърби на север поради хипотетична контрабанда. Междувременно етническите албански служители на реда влязоха в конфликти със сръбски цивилни жители, които ръководителят на белградската Служба за Косово и Метохия Марко Джурич разказа като опасност за стабилността и мира. Белград разпореди привеждането на войските в бойна подготвеност. Русия, съдружникът на Сърбия, разкритикува „ провокацията " на Косово. Някога именитият Ото декор Бисмарк предизвести, че войната в Европа ще бъде провокирана от „ някаква нелепост на Балканите “.
Думите му бяха потвърдени три десетилетия по-късно, когато континентът потъна в бездната на Първата международна война. Това, което германците назоваха Saisonstaaten, или „ страни за един сезон ": дребни, недемократични и най-вече етнически основани народи, се оказаха уязвими за възходящите тоталитарни сили. Повечето са били в или покрай Балканите. Студената война значително замрази тези национални разногласия.
Но откакто Съветският съюз се разтвори, мултиетническата Югославия се причисли към нея в кофа за отпадък в историята и Балканите още веднъж станаха извор на спор. Въпреки това продължителната борба и последвалата външна интервенция не бяха неизбежни. През 1992 година Алия Изетбегович в Босна и Херцеговина одобри Лисабонското съглашение, което щеше да даде на хърватите и сърбите същото право на обособяване, както и на господстващата мюсюлманска общественост.
Тогава по гледище на американския дипломат в Югославия Уорън Цимерман, Изетбегович се обърна и се реши на война. Последваха три години на жесток спор, с десетки хиляди жертви. Етническите сърби направиха забележителни жестокости, само че босненските мюсюлмани и хърватите не останаха по-назад. Вашингтон пое рефлексивна антисръбска позиция, подкрепяйки всеки, който се стремеше да напусне държавното управление, в което доминират сърбите, като в същото време отхвърляше етническите сърби да имат същото право да се отделят от други режими.
Администрацията на президента Бил Клинтън даже не загатна за експулсирането на 150 000 до 200 000 етнически сърби от домовете им в Хърватия в акция, която с право може да се дефинира като етническо пречистване. Освен това Съединени американски щати смятат за огромно достижение Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година, което резервира многоетническа Босна, макар желанията на множеството сърби и хървати.
Какви е работата на Вашингтон през днешния ден? Босненският публицист Александър Брезар се оплака, че „ този мултикултурен, мултиетнически план е под сериозна офанзива “. Но за какво да го държим дружно с интернационална тел, в случай че толкоз доста от хората отхвърлят този план? (По подигравка на ориста, Босна не е признала Косово, евентуално се опасява да насърчи отделянето от доминираната от сърби Република Сръбска, която дружно с мюсюлманско-хърватската федерация съставлява Босна.)
Босна не е модел за създаване на нация. Freedom House прави оценка страната единствено като „ отчасти свободна “ и отбелязва: „ Политиката се характеризира с тежка партизанска битка сред националистически водачи от бошняшката, сръбската и хърватската общественост в страната. Корупцията остава сериозен проблем “. Свободата на изложение е „ лимитирана на процедура “.
Така стои и въпросът с религиозната независимост. Съдебната власт е слаба и „ гаранциите за обективен развой са непоследователно подкрепени ". Последният отчет на Държавния департамент за човешките права цитира „ тежки условия в затворите; ограничавания на свободата на събирания и изложение, и на пресата; необятно публикувана корупция; [и] закононарушения, свързани с принуждение против малцинства”и ЛГБТ лица. „ Хюман Райтс Уоч “ оповестява за сходни проблеми.
Американските управляващи имат привързан метод към Косово, неразделна част от Сърбия, а не обособена страна. Населението там се е разселило през годините, подкрепено от антисръбската политика на Йосип Броз Тито след Втората международна война, и възходящото етническо албанско болшинство, дискриминиращо сърбите. Тогава Милошевич изигра етническата карта, с цел да се изкачи до върха на белградското управление след гибелта на Тито.
Когато централното държавно управление пое контрола, породи Армията за избавление на Косово (АОК). Тя отвличаше и екзекутираше сръбски чиновници и етнически албански „ сътрудници “, и осъществяване набези против полицейски сектори и кафенета. АОК се финансираше посредством контрабанда на опиати и други незаконни действия, както и с принос от страна на етническата албанска диаспора, в това число в Америка. Специалният делегат на Балканската администрация на Клинтън, Робърт Гелбард, описваше АОК като „ без никакви подозрения терористична формация ".
Югославското държавно управление реагира, разпалвайки опозиция. На конференцията в Рамбуйе Вашингтон се опита да принуди Белград да подпише независимостта на Косово и да даде на НАТО безвъзмезден пренос в цялата страна, с цел да окупира Косово. Когато Милошевич отхвърли, Съединени американски щати започнаха бомбардировките, след което сръбските войски принудиха стотици хиляди етнически албанци да избягат от домовете си и направиха куп жестокости. Югославия най-сетне се съгласи да се отдръпна от Албания, която тогава беше окупирана от силите на НАТО. Водени от победоносната АОК, етническите албанци изгониха 200 000 или повече етнически сърби, роми и други представители на малцинства, до момента в който съюзническите сили стояха.
Доклад на „ Хюман Райтс Уоч “ гласи: „ АОК е виновна за съществени злоупотреби... в това число отвличания и убийства на сърби и етнически албанци, считани за сътрудници на страната. Елементите на АОК също са виновни за постконфликтни офанзиви против сърби, роми и други неалбанци, както и за политически противници на етнически албанци “. Организацията означи също, че „ необятно публикуваното и систематично изгаряне и разграбване на домове на сърби, роми и други малцинства, и унищожаването на православните църкви и манастири... в комбиниране с тормоз и заплашване, са предопределени да принудят хората да изоставен домовете и общностите... детайли на АОК са очевидно виновни за доста от тези закононарушения ".
Сиан Джоунс от „ Амнести интернешънъл “ рапортува за неуспеха на съдружниците да проверяват отвличането и убийствата на сърбите в края на спора. Тези дейности „ съставляват необятно публикувано, както и систематично, нахлуване против цивилно население и, евентуално, закононарушения против човечеството “ и „ способстваха за преобладаващия климат на безотговорност в Косово “. Десетки хора бяха убити; хиляди къщи и магазини бяха разбити; десетки църкви и манастири бяха унищожени. Хиляди етнически сърби бяха ранени и още хиляди бяха принудени да изоставен домовете си.
Freedom House прави оценка Косово като „ отчасти свободно “. Отбелязва се, че институциите на организацията остават слаби, а буйната корупция е довела до надълбоко публично съмнение в държавното управление. Журналистите са изправени пред сериозен напън и рискуват да бъдат атакувани по отношение на разботата им. Върховенството на закона е възпрепятствано от намесата на изпълнителната власт в правосъдната система. Освен това пътуването е„ мъчно за доста сърби”. Правата на собственост„ не се ползват на практика”.
Държавният департамент на Съединени американски щати показва проблеми, свързани с правата на индивида, в това число „ връщане; ендемична корупция в правителството; закононарушения, свързани с принуждение или закани за принуждение против журналисти; и набези против членове на етнически малцинства или други маргинализирани общности, в това число от силите за сигурност”.
Други въпроси включват липса на закономерен развой и неприятни условия в пандизите. Нещо повече, „ мнозина в държавното управление, опозицията, гражданското общество и медиите имаха вяра, че висшите чиновници вземат участие в корупцията - безнаказано”. Но американците и европейците упорстват за самостоятелност на Косово, като в същото време не разрешават самоопределението на етническите сърби, съсредоточени в град Митровица, северно от река Ибър.
През 2008 година Косово разгласи своята самостоятелност. Само несъгласие на Русия блокира участието на Прищина в Организация на обединените нации. Оттогава Сърбия и Косово поддържат студена война, а сърбите в северната част на Косово се опълчват на ръководството на Прищина. Европейският съюз се стреми да насърчи признаването на ролята на Белград посредством обещаване на участие в Европейски Съюз, само че сърбите отхвърлиха да търгуват с територия в подмяна на евро и другите кръгове от договаряния не съумяха да реализират прогрес. Миналия ноември косоварите постановиха 100% мита за импорт на сръбските артикули.
Миналия месец Прищина при опит да наложи законовите си граници със Сърбия арестува хипотетични контрабандисти, настоящи в северната част на Косово. Сръбското държавно управление отговори на прикритата опасност от мощ. Ако има военни дейности, те ще доведат до намесата на НАТО и Русия. Сърбия има свои лични човешки права и никой не си фантазира, че ще възвърне властта си над Косово.
Наистина президентът й Александър Вучич неотдавна призна, че страната му би трябвало да одобри, че е изгубила контрола над Косово. Все отново той предвижда, че може да са нужни компромисни съглашения. Има други възможности на застоя. Миналата година държавните управления на Косово и Сърбия разискаха замяна на територии. Брюксел и Вашингтон наподобява поддържаха самодейността за Косово, само че Германия направи всичко допустимо да блокира всяка териториална смяна.
Зловещата роля на Берлин датира от 1991 година, когато форсира разпадането на Югославия, насърчавайки цунамито от принуждение. След като унищожават и основават страни, германците в този момент се оплакват от прецедента за „ смяна на границите “. Съединени американски щати би трябвало да останат настрана от последните балкански безумия. Едуард П. Джоузеф от САИС неотдавна предложи администрацията на Тръмп да „ изисква " Косово и Сърбия да „ прекратят цикъла на провокации ", „ да основат подробна рамка " за гонене на военни закононарушения, „ да се стремят към дълготрайни бази на американските войски " в Сърбия, „ предложи на Белград голямо усъвършенстване във военните и гражданските връзки, евентуално до равнището на стратегическо партньорство “ и да даде на„ и Сърбия и Косово великодушен пакет за развиване “.
Тези хрумвания са искрено луди. Съединени американски щати не са изложени на заплаха, което да постанова в допълнение интервенция в това гробище на положителни планове. Вашингтон също няма визия по какъв начин да оправи района. Геополитическото обществено инженерство поредно се проваля на Балканите. Принуждаването на антагонистичните нации да живеят дружно генерираха безвластие, безпорядък, принуждение и кръвопролитие. Ако европейците имат по-добра концепция, дано я пробват. Балканите би трябвало да бъдат тяхна отговорност.
*Дъг Бандоу е старши помощник в Института „ Като “. Бивш специфичен асистент на президента Роналд Рейгън.
Балканите си възвърнаха репутацията на геополитическа черна дупка. Неотдавна Косово организира интервенция с присъединяване на спецчасти, с цел да арестува етническите сърби на север поради хипотетична контрабанда. Междувременно етническите албански служители на реда влязоха в конфликти със сръбски цивилни жители, които ръководителят на белградската Служба за Косово и Метохия Марко Джурич разказа като опасност за стабилността и мира. Белград разпореди привеждането на войските в бойна подготвеност. Русия, съдружникът на Сърбия, разкритикува „ провокацията " на Косово. Някога именитият Ото декор Бисмарк предизвести, че войната в Европа ще бъде провокирана от „ някаква нелепост на Балканите “.
Думите му бяха потвърдени три десетилетия по-късно, когато континентът потъна в бездната на Първата международна война. Това, което германците назоваха Saisonstaaten, или „ страни за един сезон ": дребни, недемократични и най-вече етнически основани народи, се оказаха уязвими за възходящите тоталитарни сили. Повечето са били в или покрай Балканите. Студената война значително замрази тези национални разногласия.
Но откакто Съветският съюз се разтвори, мултиетническата Югославия се причисли към нея в кофа за отпадък в историята и Балканите още веднъж станаха извор на спор. Въпреки това продължителната борба и последвалата външна интервенция не бяха неизбежни. През 1992 година Алия Изетбегович в Босна и Херцеговина одобри Лисабонското съглашение, което щеше да даде на хърватите и сърбите същото право на обособяване, както и на господстващата мюсюлманска общественост.
Тогава по гледище на американския дипломат в Югославия Уорън Цимерман, Изетбегович се обърна и се реши на война. Последваха три години на жесток спор, с десетки хиляди жертви. Етническите сърби направиха забележителни жестокости, само че босненските мюсюлмани и хърватите не останаха по-назад. Вашингтон пое рефлексивна антисръбска позиция, подкрепяйки всеки, който се стремеше да напусне държавното управление, в което доминират сърбите, като в същото време отхвърляше етническите сърби да имат същото право да се отделят от други режими.
Администрацията на президента Бил Клинтън даже не загатна за експулсирането на 150 000 до 200 000 етнически сърби от домовете им в Хърватия в акция, която с право може да се дефинира като етническо пречистване. Освен това Съединени американски щати смятат за огромно достижение Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година, което резервира многоетническа Босна, макар желанията на множеството сърби и хървати.
Какви е работата на Вашингтон през днешния ден? Босненският публицист Александър Брезар се оплака, че „ този мултикултурен, мултиетнически план е под сериозна офанзива “. Но за какво да го държим дружно с интернационална тел, в случай че толкоз доста от хората отхвърлят този план? (По подигравка на ориста, Босна не е признала Косово, евентуално се опасява да насърчи отделянето от доминираната от сърби Република Сръбска, която дружно с мюсюлманско-хърватската федерация съставлява Босна.)
Босна не е модел за създаване на нация. Freedom House прави оценка страната единствено като „ отчасти свободна “ и отбелязва: „ Политиката се характеризира с тежка партизанска битка сред националистически водачи от бошняшката, сръбската и хърватската общественост в страната. Корупцията остава сериозен проблем “. Свободата на изложение е „ лимитирана на процедура “.
Така стои и въпросът с религиозната независимост. Съдебната власт е слаба и „ гаранциите за обективен развой са непоследователно подкрепени ". Последният отчет на Държавния департамент за човешките права цитира „ тежки условия в затворите; ограничавания на свободата на събирания и изложение, и на пресата; необятно публикувана корупция; [и] закононарушения, свързани с принуждение против малцинства”и ЛГБТ лица. „ Хюман Райтс Уоч “ оповестява за сходни проблеми.
Американските управляващи имат привързан метод към Косово, неразделна част от Сърбия, а не обособена страна. Населението там се е разселило през годините, подкрепено от антисръбската политика на Йосип Броз Тито след Втората международна война, и възходящото етническо албанско болшинство, дискриминиращо сърбите. Тогава Милошевич изигра етническата карта, с цел да се изкачи до върха на белградското управление след гибелта на Тито.
Когато централното държавно управление пое контрола, породи Армията за избавление на Косово (АОК). Тя отвличаше и екзекутираше сръбски чиновници и етнически албански „ сътрудници “, и осъществяване набези против полицейски сектори и кафенета. АОК се финансираше посредством контрабанда на опиати и други незаконни действия, както и с принос от страна на етническата албанска диаспора, в това число в Америка. Специалният делегат на Балканската администрация на Клинтън, Робърт Гелбард, описваше АОК като „ без никакви подозрения терористична формация ".
Югославското държавно управление реагира, разпалвайки опозиция. На конференцията в Рамбуйе Вашингтон се опита да принуди Белград да подпише независимостта на Косово и да даде на НАТО безвъзмезден пренос в цялата страна, с цел да окупира Косово. Когато Милошевич отхвърли, Съединени американски щати започнаха бомбардировките, след което сръбските войски принудиха стотици хиляди етнически албанци да избягат от домовете си и направиха куп жестокости. Югославия най-сетне се съгласи да се отдръпна от Албания, която тогава беше окупирана от силите на НАТО. Водени от победоносната АОК, етническите албанци изгониха 200 000 или повече етнически сърби, роми и други представители на малцинства, до момента в който съюзническите сили стояха.
Доклад на „ Хюман Райтс Уоч “ гласи: „ АОК е виновна за съществени злоупотреби... в това число отвличания и убийства на сърби и етнически албанци, считани за сътрудници на страната. Елементите на АОК също са виновни за постконфликтни офанзиви против сърби, роми и други неалбанци, както и за политически противници на етнически албанци “. Организацията означи също, че „ необятно публикуваното и систематично изгаряне и разграбване на домове на сърби, роми и други малцинства, и унищожаването на православните църкви и манастири... в комбиниране с тормоз и заплашване, са предопределени да принудят хората да изоставен домовете и общностите... детайли на АОК са очевидно виновни за доста от тези закононарушения ".
Сиан Джоунс от „ Амнести интернешънъл “ рапортува за неуспеха на съдружниците да проверяват отвличането и убийствата на сърбите в края на спора. Тези дейности „ съставляват необятно публикувано, както и систематично, нахлуване против цивилно население и, евентуално, закононарушения против човечеството “ и „ способстваха за преобладаващия климат на безотговорност в Косово “. Десетки хора бяха убити; хиляди къщи и магазини бяха разбити; десетки църкви и манастири бяха унищожени. Хиляди етнически сърби бяха ранени и още хиляди бяха принудени да изоставен домовете си.
Freedom House прави оценка Косово като „ отчасти свободно “. Отбелязва се, че институциите на организацията остават слаби, а буйната корупция е довела до надълбоко публично съмнение в държавното управление. Журналистите са изправени пред сериозен напън и рискуват да бъдат атакувани по отношение на разботата им. Върховенството на закона е възпрепятствано от намесата на изпълнителната власт в правосъдната система. Освен това пътуването е„ мъчно за доста сърби”. Правата на собственост„ не се ползват на практика”.
Държавният департамент на Съединени американски щати показва проблеми, свързани с правата на индивида, в това число „ връщане; ендемична корупция в правителството; закононарушения, свързани с принуждение или закани за принуждение против журналисти; и набези против членове на етнически малцинства или други маргинализирани общности, в това число от силите за сигурност”.
Други въпроси включват липса на закономерен развой и неприятни условия в пандизите. Нещо повече, „ мнозина в държавното управление, опозицията, гражданското общество и медиите имаха вяра, че висшите чиновници вземат участие в корупцията - безнаказано”. Но американците и европейците упорстват за самостоятелност на Косово, като в същото време не разрешават самоопределението на етническите сърби, съсредоточени в град Митровица, северно от река Ибър.
През 2008 година Косово разгласи своята самостоятелност. Само несъгласие на Русия блокира участието на Прищина в Организация на обединените нации. Оттогава Сърбия и Косово поддържат студена война, а сърбите в северната част на Косово се опълчват на ръководството на Прищина. Европейският съюз се стреми да насърчи признаването на ролята на Белград посредством обещаване на участие в Европейски Съюз, само че сърбите отхвърлиха да търгуват с територия в подмяна на евро и другите кръгове от договаряния не съумяха да реализират прогрес. Миналия ноември косоварите постановиха 100% мита за импорт на сръбските артикули.
Миналия месец Прищина при опит да наложи законовите си граници със Сърбия арестува хипотетични контрабандисти, настоящи в северната част на Косово. Сръбското държавно управление отговори на прикритата опасност от мощ. Ако има военни дейности, те ще доведат до намесата на НАТО и Русия. Сърбия има свои лични човешки права и никой не си фантазира, че ще възвърне властта си над Косово.
Наистина президентът й Александър Вучич неотдавна призна, че страната му би трябвало да одобри, че е изгубила контрола над Косово. Все отново той предвижда, че може да са нужни компромисни съглашения. Има други възможности на застоя. Миналата година държавните управления на Косово и Сърбия разискаха замяна на територии. Брюксел и Вашингтон наподобява поддържаха самодейността за Косово, само че Германия направи всичко допустимо да блокира всяка териториална смяна.
Зловещата роля на Берлин датира от 1991 година, когато форсира разпадането на Югославия, насърчавайки цунамито от принуждение. След като унищожават и основават страни, германците в този момент се оплакват от прецедента за „ смяна на границите “. Съединени американски щати би трябвало да останат настрана от последните балкански безумия. Едуард П. Джоузеф от САИС неотдавна предложи администрацията на Тръмп да „ изисква " Косово и Сърбия да „ прекратят цикъла на провокации ", „ да основат подробна рамка " за гонене на военни закононарушения, „ да се стремят към дълготрайни бази на американските войски " в Сърбия, „ предложи на Белград голямо усъвършенстване във военните и гражданските връзки, евентуално до равнището на стратегическо партньорство “ и да даде на„ и Сърбия и Косово великодушен пакет за развиване “.
Тези хрумвания са искрено луди. Съединени американски щати не са изложени на заплаха, което да постанова в допълнение интервенция в това гробище на положителни планове. Вашингтон също няма визия по какъв начин да оправи района. Геополитическото обществено инженерство поредно се проваля на Балканите. Принуждаването на антагонистичните нации да живеят дружно генерираха безвластие, безпорядък, принуждение и кръвопролитие. Ако европейците имат по-добра концепция, дано я пробват. Балканите би трябвало да бъдат тяхна отговорност.
*Дъг Бандоу е старши помощник в Института „ Като “. Бивш специфичен асистент на президента Роналд Рейгън.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ