Защо Индия дава $300 милиона за най-празното летище в света
Геополитическото съревнование сред огромните сили от време на време може да докара до странни резултати. Последното развиване в растящата стратегическа конкуренция в района на Индийския океан е покупката от страна на Индия на летището, което получи прозвището " най-празното в света ". То се намира в Шри Ланка и се счита, че Ню Делхи прави покупката, с цел да го резервира празно.
Малкият риболовен град Хамбантота, покрай южния завършек на Шри Ланка, от дълго време се употребява за доказателство на теорията на тези, които се тормозят от въздействието на новата самодейност на Китай " Belt and Road ". Той попадна под светлината на прожекторите преди година, когато китайски компании получиха контракти за ново пристанище, интернационално летище и стадион за крикет - всички те свързани от автомагистрали, издигнати от китайски компании.
Масивните вложения бяха част от проекта на тогавашния президент на Шри Ланка Махинда Раяпакса да трансформира тропическата страна в международен търговски хъб. След като интернационалните вложители се усъмниха в бизнес проекта, Раяпакса се обърна към Китай за финансиране и осъществяване на дейностите. Точни данни за договорката не се знаят, само че най-вероятно плановете са коствали над 1.5 милиарда $, заети с много висока рента.
Според подкрепящите проекта, местоположението на новото пристанище покрай най-натоварените морски направления в северната част на Индийския океан ще го създадат натурален хъб. Анализатори обаче показаха, че Хамбантота може да се трансформира и в положително място за китайска морска база, а съгласно индийците това е част от величествен проект Индия да бъде обградена.
За страдание за Шри Ланка, задграничните вложители се оказаха прави и целият план се оказа неуспех. Международните компании нямат никакъв интерес да употребяват Хамбантота, защото наоколо, в Коломбо, има прелестно пристанище.
Подобна е обстановката и на летището, където ежеседмично има единствено по един интернационален полет. Някои от новопостроените хангари даже се отдават чартърен на локалните, с цел да складират ориз.Когато сметките трябваше да се платят, държавното управление се оказа, че няма пари. И се видя насила да даде собствеността на пристанището на Китай.
За някои Хамбантота е прелестен образец по тази причина какво може да се случи, когато властнически водач се сдуши с китайски компании, които може и да имат користни цели.
Придобиването на пристанището от Китай единствено усили терзанията на Ню Делхи. Индия предложи да покрие част от дълга на Шри Ланка към Китай на стойност 300 милиона $ - против 40-годишна концесия на летището. Но проектът на страната за него е мъгляв - може би ще стане учебно заведение за водачи? Или нова дестинация за сватби? Има доста дребен късмет то в миналото да излезе на облага.
Но това не е и част от концепцията. Ключов детайл за всяка морска база, каквато Индия се тормозят, че Китай ще трансформира пристанището, е лесният достъп по въздух на хора и ресурси. Както и опция за наблюдаване по въздух.
Контрол върху летището ще даде на Индия опция да следи по какъв начин се употребява пристанището.
Дългата сага около Хамбантота е емблематична за растящата конкуренция в района, огромна част от която е фокусирана върху притежаването и достъпа до инфраструктура.
Малкият риболовен град Хамбантота, покрай южния завършек на Шри Ланка, от дълго време се употребява за доказателство на теорията на тези, които се тормозят от въздействието на новата самодейност на Китай " Belt and Road ". Той попадна под светлината на прожекторите преди година, когато китайски компании получиха контракти за ново пристанище, интернационално летище и стадион за крикет - всички те свързани от автомагистрали, издигнати от китайски компании.
Масивните вложения бяха част от проекта на тогавашния президент на Шри Ланка Махинда Раяпакса да трансформира тропическата страна в международен търговски хъб. След като интернационалните вложители се усъмниха в бизнес проекта, Раяпакса се обърна към Китай за финансиране и осъществяване на дейностите. Точни данни за договорката не се знаят, само че най-вероятно плановете са коствали над 1.5 милиарда $, заети с много висока рента.
Според подкрепящите проекта, местоположението на новото пристанище покрай най-натоварените морски направления в северната част на Индийския океан ще го създадат натурален хъб. Анализатори обаче показаха, че Хамбантота може да се трансформира и в положително място за китайска морска база, а съгласно индийците това е част от величествен проект Индия да бъде обградена.
За страдание за Шри Ланка, задграничните вложители се оказаха прави и целият план се оказа неуспех. Международните компании нямат никакъв интерес да употребяват Хамбантота, защото наоколо, в Коломбо, има прелестно пристанище.
Подобна е обстановката и на летището, където ежеседмично има единствено по един интернационален полет. Някои от новопостроените хангари даже се отдават чартърен на локалните, с цел да складират ориз.Когато сметките трябваше да се платят, държавното управление се оказа, че няма пари. И се видя насила да даде собствеността на пристанището на Китай.
За някои Хамбантота е прелестен образец по тази причина какво може да се случи, когато властнически водач се сдуши с китайски компании, които може и да имат користни цели.
Придобиването на пристанището от Китай единствено усили терзанията на Ню Делхи. Индия предложи да покрие част от дълга на Шри Ланка към Китай на стойност 300 милиона $ - против 40-годишна концесия на летището. Но проектът на страната за него е мъгляв - може би ще стане учебно заведение за водачи? Или нова дестинация за сватби? Има доста дребен късмет то в миналото да излезе на облага.
Но това не е и част от концепцията. Ключов детайл за всяка морска база, каквато Индия се тормозят, че Китай ще трансформира пристанището, е лесният достъп по въздух на хора и ресурси. Както и опция за наблюдаване по въздух.
Контрол върху летището ще даде на Индия опция да следи по какъв начин се употребява пристанището.
Дългата сага около Хамбантота е емблематична за растящата конкуренция в района, огромна част от която е фокусирана върху притежаването и достъпа до инфраструктура.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ