Няма човешко ДНК в генома на последните неандерталци на Земята
Генетичния поток сред последните неандерталци и първите хора може да е бил еднопосочен. Това сочат резултатите от ново проучване, при което експерти по палеогенетика са възстановили за пръв път геномите на неандерталците, живели в Кавказ и Хърватия. Резултатите от проучването демонстрират, че преносът на генетичен материал сред типовете е оказал помощ на хората да станат по-силни, като това е довело до края на неандерталците.
Докато наличието на неандерталска ДНК в актуалните човешки геноми към този момент е потвърдено и проучено в детайли, относително малко се знае за преносът на генетичен материал към неандерталските геноми. Сега, едно ново проучване, оповестено в списание Nature, разкрива, че при кръстосването сред двата типа, хората не са предали своята ДНК на неандерталците.
„ Независимо от това, че тези неандерталци са живели в Европа, откакто там към този момент е имало кроманьонци, ние не открихме следи от ДНК на актуален човек в техния геном. Изглежда, че обменът на гени е бил едностранен, като изгода от него са имали хората, само че не и неандерталците “, споделя Сванте Паабо от Института по еволюционна антропология в Лайпциг.
Независимо от външното подобие актуалните хора и неандерталците са се развивали по изцяло разнообразни пътища. Предците на актуалните хора и на неандерталците са се разделили преди към 650 000 години, като първите са останали на територията на Африка и последователно са я населили, а неандерталците са мигрирали на север и са заселили Европа и Азия. Дълго време се считаше, че нищо не свързва хората с неандерталците, само че през 2009 година учените възвърнаха генома на първите „ туземци “ в Европа и откриха, че ДНК на множеството модерни хора, с изключение на жителите на Африка, носят в себе си към 2-3% неандерталски гени.
Впоследствие палеогенетиците възвръщат и разшифроват и други мостри на ДНК на неандерталци, които потвърждават, че размерите на популацията на Homo neanderthalensis са били извънредно дребни. Това навежда учените на мисълта, че „ туземците “ в Европа може да са измрели не поради спорове с кроманьонците, а поради изродяване и загуба на способността за акомодация към изискванията на средата.
Един от най-известните палеогенетици в света през последните години работи с остатъци на последните неандерталци на света, открити в пещери в Хърватия, Кавказ, Белгия и Франция. Знае се, че всички неандерталци са починали почти едновременно — преди към 45-39 000 години, а останките, достигнали до нас, са в доста неприятно положение. Учените обработили останките с хлор, с цел да унищожат всички следи от микроби и фрагменти от ДНК на актуален човек. Така точността на прочитане на генома се нараснала 160 пъти. Сравнявайки ги с мостри от генома на други туземци от Евразия, живели в Кавказ и Сибир преди към 75-100 000 години, учените съставили първото пълноценно „ генеалогично дърво “ на неандерталците.
Установено било, че европейските неандерталци са близки родственици с тези туземци в Европа, които са оставили своето ДНК в актуалните хора, а не със сибирските Homo neanderthalensis. Геномът не съдържа никакви следи от гени на кроманьонци.
Докато наличието на неандерталска ДНК в актуалните човешки геноми към този момент е потвърдено и проучено в детайли, относително малко се знае за преносът на генетичен материал към неандерталските геноми. Сега, едно ново проучване, оповестено в списание Nature, разкрива, че при кръстосването сред двата типа, хората не са предали своята ДНК на неандерталците.
„ Независимо от това, че тези неандерталци са живели в Европа, откакто там към този момент е имало кроманьонци, ние не открихме следи от ДНК на актуален човек в техния геном. Изглежда, че обменът на гени е бил едностранен, като изгода от него са имали хората, само че не и неандерталците “, споделя Сванте Паабо от Института по еволюционна антропология в Лайпциг.
Независимо от външното подобие актуалните хора и неандерталците са се развивали по изцяло разнообразни пътища. Предците на актуалните хора и на неандерталците са се разделили преди към 650 000 години, като първите са останали на територията на Африка и последователно са я населили, а неандерталците са мигрирали на север и са заселили Европа и Азия. Дълго време се считаше, че нищо не свързва хората с неандерталците, само че през 2009 година учените възвърнаха генома на първите „ туземци “ в Европа и откриха, че ДНК на множеството модерни хора, с изключение на жителите на Африка, носят в себе си към 2-3% неандерталски гени.
Впоследствие палеогенетиците възвръщат и разшифроват и други мостри на ДНК на неандерталци, които потвърждават, че размерите на популацията на Homo neanderthalensis са били извънредно дребни. Това навежда учените на мисълта, че „ туземците “ в Европа може да са измрели не поради спорове с кроманьонците, а поради изродяване и загуба на способността за акомодация към изискванията на средата.
Един от най-известните палеогенетици в света през последните години работи с остатъци на последните неандерталци на света, открити в пещери в Хърватия, Кавказ, Белгия и Франция. Знае се, че всички неандерталци са починали почти едновременно — преди към 45-39 000 години, а останките, достигнали до нас, са в доста неприятно положение. Учените обработили останките с хлор, с цел да унищожат всички следи от микроби и фрагменти от ДНК на актуален човек. Така точността на прочитане на генома се нараснала 160 пъти. Сравнявайки ги с мостри от генома на други туземци от Евразия, живели в Кавказ и Сибир преди към 75-100 000 години, учените съставили първото пълноценно „ генеалогично дърво “ на неандерталците.
Установено било, че европейските неандерталци са близки родственици с тези туземци в Европа, които са оставили своето ДНК в актуалните хора, а не със сибирските Homo neanderthalensis. Геномът не съдържа никакви следи от гени на кроманьонци.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ