Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посети държавите от Западните

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посети страните от Западните Балкани, с цел да подчертае уговорката на Алианса към сигурността на района. Визитата на Столтенберг пристигна в сериозен миг, когато интернационалната конюнктура е извънредно тежка.

Той пътува до балканските столици по-малко от месец, откакто ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен направи същото.

В този интервал не се видя особена смяна на статуквото. Сърбия отхвърли да подведе под отговорност причинителите на терористичното нахлуване в Северно Косово на 24 септември. Главният уредник на офанзивата Милан Радойчич се разхожда свободно в Белград. Президентът на Република Сръбска Милорад Додик, който поддържа близки връзки с Москва и сръбския президент Александър Вучич, не крие устрема си за основаване на „ Велика Сърбия “ и неколкократно разгласи, че желае да отдели ентитета от Босна и Херцеговина. В същото време наскоро в Черна гора беше формирано нова държавно управление, отпред с премиера Милойко Спаич, от коалиция с проруски фигури.

Обиколката на генералния секретар на НАТО съответства с тревожното предизвестие на украинския президент Володимир Зеленски към Запада. Той разгласи, че Русия желае да провокира „ гърмеж “ на Балканите, с цел да отклони вниманието на света от войната в Украйна. " Русия има дълготраен проект да трансформира Балканите в Близкия изток ", уточни Зеленски. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел означи от своя страна, че не изключва такава опция. Съветът на Европа разгласи в отчет, че речта на омразата и ултранационализмът заплашват мирните старания на Балканите, макар многогодишните правосъдни процеси за военни закононарушения и напъните за помиряване сред нациите от някогашна Югославия.

Додик на аудиенция при Путин

Йенс Столтенберг поддържа висшия представител на интернационалната общественост в Босна и Херцеговина Кристиан Шмид, които е нападан всекидневно от Додик и неговите подчинени. Генералният секретар доста ясно очерта заплахата за района - " злонамерената " интервенция на Русия, заявявайки, че дейностите на Москва заплашват стабилността на надълбоко разграничената балканска страна. Той акцентира, че сигурността на Западните Балкани е доста значима и не би трябвало да бъде подкопавана, като уточни задачата си – мирна страна в сърцето на постоянен район. Шмид направи малко изказване, само че акцентът в него беше, че визитата на Столтенберг в Босна е „ изключителна значима “.

Защо наличието на Столтенберг беше настина значително?

Фокусът на Запада във федерацията остава запазването на застрашеното Дейтънско съглашение, териториалната целокупност и възобновяване на върховенството на закона. Шмид насочи ясно обръщение, че това няма да се случи без мощна поддръжка от страна на Европейски Съюз и НАТО. Президентът на районен съд Милорад Додик остава основен съдружник на съветския президент Владимир Путин и сръбския президент Александър Вучич. Пред Додик следва правосъден развой, защото той не се преценява с решенията, взети от висшия представител Шмид. Достатъчно ли е това обаче?

Сърбите в Босна одобряват Путин за собствен съдружник

Изглежда, че Додик няма желание да трансформира курса на деструктивна политика. Той заплаши, че районен съд ще блокира всяко решение в отбранителната сфера в Съвета на министрите на БиХ. Само преди дни министърът на защитата на БиХ Зукан Хелез заяви за съществуването на паравоенни подготвителни лагери на територията на Република Сръбска, които Москва направлява. В този смисъл глобите против Милорад Додик и неоправдателните заявления няма по какъв начин да бъдат задоволителни. Историята демонстрира, че умиротворяването на властническите водачи ги кара да желаят още и още. И въпреки всичко, безразсъдно е да се счита, че Додик взима независими решения. Самият той съобщи наскоро, че се стреми към обединяване на всички сърби в една страна и настоя да се укрепи военната, политическата и икономическата мощност на Сърбия, като посочи, че президентът Александър Вучич работи за тази идея.

Столтенберг изрази поддръжката си за управляващите в Прищина и не пропусна да осъди нападенията против бойци на КФОР в Северно Косово през месец май от етнически сърби, както и терористичното нахлуване в село Банска на 24 септември, при което почина косовски служител на реда. В речта си в Косово Столтенберг настоя виновниците да понесат отговорност, а от Белград изиска гаранции, че този случай няма да се повтори.

По линията Сърбия-Косово министър-председателят Албин Курти предизвести за следващ път за 48-те бази на Сърбия, ситуирани към границата с Косово, както и противовъздушната система на Белград наоколо до граничната вадичка.

Албин Курти

Показателно за желанията на миротворческите сили на НАТО е изпращането на спомагателни 1000 военнослужещи в Косово и основаването на нови патрули в северната част на страната.

„ През май бойци на КФОР получиха пострадвания за цялостен живот по време на митинги в общините със сръбско болшинство “, напомни Столтенберг. В тази посока стана ясно, че Алиансът обмисля непрекъснато подсилване на мироопазващите сили, а генералният секретар изиска „ по-добра връзка “ със сръбската войска, с цел да бъде избегната ескалация.

За страдание отговорът на Вучич към Столтенберг беше: „ Имаме добра връзка, само че Сърбия сама взема решение къде и по какъв начин да разполага войските си. “ Няколко дни по-късно външният министър Ивица Дачич си спомни с трогване за някогашния си началник и наказан военнопрестъпник Слободан Милошевич и възхвали неговата политика през 90-те. Реториката и дейностите на Сърбия обезценяват всевъзможни старания на европейските медиатори за разговор и нормализация с Косово.

Различията сред Сърбия и НАТО се резервират

Генералният секретар на НАТО приключи балканската си обиколка с неофициална среща със съдружниците от Западните Балкани в Скопие. На форума той сподели: „ Ние сме загрижени за развиването на обстановката в някои страни от района, само че би трябвало да се признае силата и смисъла на НАТО. Ние сме тук от години. Увеличихме наличието си в Косово и, несъмнено, сме внимателни и следим обстановката от близко. “

В Северна Македония визитата на Столтенберг няма да бъде запомнено с доста, с изключение на с полу-призива му към македонските политици да вземат „ избрани решения “, с цел да реализиран прогрес по пътя към Европейски Съюз. „ Членството в НАТО доста постоянно е проправяло пътя към участието в Европейски Съюз. За целия район ще бъде добре Северна Македония да напредне по пътя към Европейски Съюз. Разбира се, това ще изисква избрани решения от страна на РСМ, само че не е в моите пълномощия да се впускам в съответните оферти, които стоят на масата “, показа шефът на военния блок в изявление за македонската държавна осведомителна организация.

Йенс Столтенберг сподели пред министър-председателя Димитър Ковачевски, че „ НАТО може да разчита на Северна Македония и Северна Македония може да разчита на НАТО “.

Столтенберг се срещна със съдружниците от района

Трябва да се запитаме дали в реалност може да има взаимно доверие сред Скопие и НАТО, откакто седмица по-рано Ковачевски изпя сръбската ария " Искам вино, с цел да полудея “ на главния дестабилизиращ фактор в Западните Балкани Александър Вучич, който изрично отхвърля да наложи наказания против Русия.

Политиците, които считат себе си демократи и виновни пред бъдещите генерации, би трябвало да премислят близостта си с режима в Белград. Руската експанзия против Украйна, а след това и войната сред Хамас и Израел, са в центъра на вниманието на Запада през последните месеци. Въпреки всичко това, спецификата на Западните Балкани не може и не би трябвало да бъде подценявана от демократичния свят. Част от страните в района са ръководени от фигури, чиито възгледи са по-близки до шовинизма и враждебността, в сравнение с до полезностите на „ европейското семейство “. Визитата на Йенс Столтенберг беше потребна, само че е незадоволителна. Европейски Съюз, Съединени американски щати и НАТО би трябвало да подхващат сложен и ловък метод, с цел да предотвратят повтаряне на кървавите събития от предишното на Балканите. /БГНЕС

------------

Димитър Русков, Международен отдел на Агенция БГНЕС.