ПАСЕ: Пандемията не трябва да е оправдание за ограничаване свободата на печата
Генералният докладчик на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за свободата на медиите и отбраната на публицистите социалистът от Австрия Стефан Шенах изрази угриженост по отношение на рестриктивните мерки на свободата на печата в подтекста на пандемията.
„ Настоящата здравна рецесия засегна тежко целия свят, както и страните членки на Съвета на Европа. Пандемията засегна тежко нашите здравни и стопански системи, а по-голямата част от популацията има лимитирана подвижност. При тези изключителни условия ролята на медиите е изключително значима. Информацията за развиването на пандемията от ковид би трябвало да бъде точна и достоверна и тя би трябвало да бъде предоставяна на обществеността неотложно. Нуждаем се от експертиза, професионализъм и сериозно мислене на публицистите, способни да подтикват обществения спор в битката против подправените вести, дезинформацията и манипулирането на отзиви и по този метод да оказват помощ за водене на хората към отговорно държание. В подтекста на днешната рецесия свободата на медиите и сигурността на публицистите са от решаващо значение ", съобщи Шенах в изказване за медиите.
„ Въпреки това в доста от нашите държави-членки държавните управления се пробват да оформят медийното отразяване на здравната рецесия. Под претекст, че желаят да избегнат погрешна информация, която би могла да бъде в ущърб на публичния ред, те предотвратяват прозрачността и принуждават критиците да мълчат. Понякога задаваните въпроси или търсенето на аргументация водят до наказания, полицейски следствия и експулсиране на задгранични репортери “, сподели той.
Според него " още по-лошо е, че в някои страни пандемията служи като опрощение за държавните управления да одобряват закони, укази или решения, които биха могли да окажат негативно въздействие върху свободата на медиите и ограничаващ резултат върху работата на публицистите даже и след рецесията. Такива промени в нормативната уредба са направени в Унгария, Турция, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Румъния, Армения и Русия. “
" Последиците от подобен метод могат да бъдат съществени за свободата на печата. Законодателството, признато в подтекста на изключителна обстановка, само че без уговорка, ограничаваща използването му във времето, може да остане използвано по преценка на съществуващото държавно управление. Ето за какво приканвам държавите-членки да се въздържат от ограничение на свободата на медиите в подтекста на тази здравна рецесия. Пандемията не би трябвало да бъде опрощение за ограничение на пресата: публицистите би трябвало да бъдат свободни да извършват задачата си вярно и без закъснение да осведомят обществеността за ръководството и следствията от рецесията. “
Вижте още:
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 17 април
„ Настоящата здравна рецесия засегна тежко целия свят, както и страните членки на Съвета на Европа. Пандемията засегна тежко нашите здравни и стопански системи, а по-голямата част от популацията има лимитирана подвижност. При тези изключителни условия ролята на медиите е изключително значима. Информацията за развиването на пандемията от ковид би трябвало да бъде точна и достоверна и тя би трябвало да бъде предоставяна на обществеността неотложно. Нуждаем се от експертиза, професионализъм и сериозно мислене на публицистите, способни да подтикват обществения спор в битката против подправените вести, дезинформацията и манипулирането на отзиви и по този метод да оказват помощ за водене на хората към отговорно държание. В подтекста на днешната рецесия свободата на медиите и сигурността на публицистите са от решаващо значение ", съобщи Шенах в изказване за медиите.
„ Въпреки това в доста от нашите държави-членки държавните управления се пробват да оформят медийното отразяване на здравната рецесия. Под претекст, че желаят да избегнат погрешна информация, която би могла да бъде в ущърб на публичния ред, те предотвратяват прозрачността и принуждават критиците да мълчат. Понякога задаваните въпроси или търсенето на аргументация водят до наказания, полицейски следствия и експулсиране на задгранични репортери “, сподели той.
Според него " още по-лошо е, че в някои страни пандемията служи като опрощение за държавните управления да одобряват закони, укази или решения, които биха могли да окажат негативно въздействие върху свободата на медиите и ограничаващ резултат върху работата на публицистите даже и след рецесията. Такива промени в нормативната уредба са направени в Унгария, Турция, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Румъния, Армения и Русия. “
" Последиците от подобен метод могат да бъдат съществени за свободата на печата. Законодателството, признато в подтекста на изключителна обстановка, само че без уговорка, ограничаваща използването му във времето, може да остане използвано по преценка на съществуващото държавно управление. Ето за какво приканвам държавите-членки да се въздържат от ограничение на свободата на медиите в подтекста на тази здравна рецесия. Пандемията не би трябвало да бъде опрощение за ограничение на пресата: публицистите би трябвало да бъдат свободни да извършват задачата си вярно и без закъснение да осведомят обществеността за ръководството и следствията от рецесията. “
Вижте още:
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 17 април
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ