Маргрет Николова обяви Марги Хранова за бодрата си смяна
Генерали и подполковници стояха спокойно пред редови войник Маргрет Николова в блестящата вечер, в която бе отпразнуван нейният деветдесети рожден ден. Създател и самоуверен войник от военната сцена, тогавашната студентка от музикалната академия загърбва обещаващата кариера на пианист и оперна певица, с цел да изпее по-късно едни от най-красивите песни в българската попмузика.
Промяната е неочаквана и за самата нея. Учила да се рее в класиката, тя изведнъж избира шлагера. Такива неща не стават без любов. И нейната е като в приказките - от пръв поглед. Всичко се случва във фаталната 1965 година. Човекът на сцената на зала „ България” е изключително красив, световноизвестен, при това французин, той е самият Ив Монтан, по когото припадат милиони жени. Но не в него се влюбва красивата млада Маргрета, а в песента му „ Мъртви листа”. От този момент нататък Моцарт, Бетховен, Вагнер нямат никакви шансове.
Но ако се върнем още малко назад и надникнем в пеещото семейство, в което се е родила бъдещата певица, ще чуем шлагерите, които пее цяла София. Малко преди средата на миналия век, в навечерието на Втората световна война, в театър „ Одеон” се е състояла премиерата на оперетата „ Продадена любов” на известния композитор Йосиф Цанков, либретото е подписано от Петър Увалиев. Успехът е невероятен. А изпълнителката на главната роля, за която всъщност е написана оперетата - Надя Ножарова, мигом става звезда. Разбира се, малката Маргрета също пеела: „ Аз живея за любов, но съм тъй осамотена” без дори и да се замисля, точно в чий точно глави са се родили нотите на този супер за времето си хит. И това сигурно така и нямаше да има никакво значение, ако през септември 1948 година Маргрета Николова не бе излязла за първи път на сцената като професионална певица. Предстои й седемдесет години да не слезе от нея, а с песните й българите да преживеят незабравими мигове. Но всичко това едва ли би се случило, ако в един щастлив ден, в двора на Националното радио, не я спира един мъж, за благоволението на когото мечтаят всички български естрадни изпълнители. Той е автор на шлагери, прескочили не само границите ни, но и океана. Дори Холивуд краде негова песен. Цанков пише музика за оперети, бил е представител за България на немската звукозаписна фирма „ Дойче грамофон”, доайен сред българските композитори на шлагерна музика. Цанков предлага да напише песен за Маргрета. Всъщност това последно „ а” в името й никак не му харесва. С един жест той го премахва. Така бившата хористка от Ансамбъла на МВР, на Хора на Радио София, на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия и вече солистка на новосформираната през 1963 година военна естрада става Маргрет и след думите на партиарха изведнъж полита на седмото небе. Цанков мотивира избора си така: Очарован е от кадифения глас, изтънчено пеене, перфектна дикция, в която всяка дума и всеки звук е ясен, точен и въздействащ. Почти същото ще каже след години и директорът на парижкия театър „ Олимпия” Бруно Канкатрикс: „ Един от най-добрите гласове, които съм чул в живота си, перфектна интонация и дикция, изпълнител, извайващ словото”.
Генерал Илко Йорданов, началник на националната гвардейска част поздравява юбилярката
Екранът в препълнената зала ни връща много десетилетия назад. Млада и изключително красива Маргрет пее: „ Целуни ме”, „ Любовта на юнгата”, по текст на Ваня Петкова, „ Пролет моя” по стихове на Никола Вапцаров. Когато в разцвета на социализма песента прозвучава от ефира, част от моралистите са шокирани. Появиха се писания: какво кощунство, Вапцаров да се пее от някаква наконтена естрадна певица. Любителите на хубавата песен обаче дори и не чуха тези вопли. „ Пролет моя” стана любима на българите, а скоро след това се появи и последната песен, която Йосиф Цанков написа по Вапцаровото „ Прощално”. На юбилея си Маргрет Николова си спомни, че тя дори е била записана след неговата смърт, той дори не успял да я чуе. Почитателите й в залата обаче имаха щастието дори да видят клипа й. На шега юбилярката изпя и шеговитата интерпретация на любимия й стар шлагер на Цанков: „ Аз живея за любов, но съм толкоз зле платена”.
Почти целият творчески път на Маргрет минава в армейската естрада. Войниците, техните семейства по далечните полкове и застави са били вярната й публика. Тя е пеела за тях, за майката на войника, за граничаря, и... за „ Ропотамо”, прекрасна песен по стихове на Радой Ралин. Веднъж на улицата я срещнал беловлас мъж, за да й припомни: „ Аз бях граничар и вие дойдохте в заставата боса. Пътища нямаше, вървяхме пеш, с токчета не беше възможно, затова носех обувките в ръка” - върна се към случката Маргрет.
Снежана, съпругата на Николай Любенов, дуетна половинка на юбилярката, си спомни, че когато се върнала от родилния дом с малкото бебе, я посрещнали не с овации и баклава, а с новите руски песни, които репетирали.
Сунай Чалъков, Емилия Валенте, Станислава Димитрова - Съни, Росица Кирилова, подполковник, Снежина Темелкова, пяха любимите песни на своята прочута колежка, а когато Марги Хранова сърдечно я поздрави и целуна, юбилярката обяви: „ Ето я бодрата смяна”.
Исак ГОЗЕС
Промяната е неочаквана и за самата нея. Учила да се рее в класиката, тя изведнъж избира шлагера. Такива неща не стават без любов. И нейната е като в приказките - от пръв поглед. Всичко се случва във фаталната 1965 година. Човекът на сцената на зала „ България” е изключително красив, световноизвестен, при това французин, той е самият Ив Монтан, по когото припадат милиони жени. Но не в него се влюбва красивата млада Маргрета, а в песента му „ Мъртви листа”. От този момент нататък Моцарт, Бетховен, Вагнер нямат никакви шансове.
Но ако се върнем още малко назад и надникнем в пеещото семейство, в което се е родила бъдещата певица, ще чуем шлагерите, които пее цяла София. Малко преди средата на миналия век, в навечерието на Втората световна война, в театър „ Одеон” се е състояла премиерата на оперетата „ Продадена любов” на известния композитор Йосиф Цанков, либретото е подписано от Петър Увалиев. Успехът е невероятен. А изпълнителката на главната роля, за която всъщност е написана оперетата - Надя Ножарова, мигом става звезда. Разбира се, малката Маргрета също пеела: „ Аз живея за любов, но съм тъй осамотена” без дори и да се замисля, точно в чий точно глави са се родили нотите на този супер за времето си хит. И това сигурно така и нямаше да има никакво значение, ако през септември 1948 година Маргрета Николова не бе излязла за първи път на сцената като професионална певица. Предстои й седемдесет години да не слезе от нея, а с песните й българите да преживеят незабравими мигове. Но всичко това едва ли би се случило, ако в един щастлив ден, в двора на Националното радио, не я спира един мъж, за благоволението на когото мечтаят всички български естрадни изпълнители. Той е автор на шлагери, прескочили не само границите ни, но и океана. Дори Холивуд краде негова песен. Цанков пише музика за оперети, бил е представител за България на немската звукозаписна фирма „ Дойче грамофон”, доайен сред българските композитори на шлагерна музика. Цанков предлага да напише песен за Маргрета. Всъщност това последно „ а” в името й никак не му харесва. С един жест той го премахва. Така бившата хористка от Ансамбъла на МВР, на Хора на Радио София, на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия и вече солистка на новосформираната през 1963 година военна естрада става Маргрет и след думите на партиарха изведнъж полита на седмото небе. Цанков мотивира избора си така: Очарован е от кадифения глас, изтънчено пеене, перфектна дикция, в която всяка дума и всеки звук е ясен, точен и въздействащ. Почти същото ще каже след години и директорът на парижкия театър „ Олимпия” Бруно Канкатрикс: „ Един от най-добрите гласове, които съм чул в живота си, перфектна интонация и дикция, изпълнител, извайващ словото”.
Генерал Илко Йорданов, началник на националната гвардейска част поздравява юбилярката
Екранът в препълнената зала ни връща много десетилетия назад. Млада и изключително красива Маргрет пее: „ Целуни ме”, „ Любовта на юнгата”, по текст на Ваня Петкова, „ Пролет моя” по стихове на Никола Вапцаров. Когато в разцвета на социализма песента прозвучава от ефира, част от моралистите са шокирани. Появиха се писания: какво кощунство, Вапцаров да се пее от някаква наконтена естрадна певица. Любителите на хубавата песен обаче дори и не чуха тези вопли. „ Пролет моя” стана любима на българите, а скоро след това се появи и последната песен, която Йосиф Цанков написа по Вапцаровото „ Прощално”. На юбилея си Маргрет Николова си спомни, че тя дори е била записана след неговата смърт, той дори не успял да я чуе. Почитателите й в залата обаче имаха щастието дори да видят клипа й. На шега юбилярката изпя и шеговитата интерпретация на любимия й стар шлагер на Цанков: „ Аз живея за любов, но съм толкоз зле платена”.
Почти целият творчески път на Маргрет минава в армейската естрада. Войниците, техните семейства по далечните полкове и застави са били вярната й публика. Тя е пеела за тях, за майката на войника, за граничаря, и... за „ Ропотамо”, прекрасна песен по стихове на Радой Ралин. Веднъж на улицата я срещнал беловлас мъж, за да й припомни: „ Аз бях граничар и вие дойдохте в заставата боса. Пътища нямаше, вървяхме пеш, с токчета не беше възможно, затова носех обувките в ръка” - върна се към случката Маргрет.
Снежана, съпругата на Николай Любенов, дуетна половинка на юбилярката, си спомни, че когато се върнала от родилния дом с малкото бебе, я посрещнали не с овации и баклава, а с новите руски песни, които репетирали.
Сунай Чалъков, Емилия Валенте, Станислава Димитрова - Съни, Росица Кирилова, подполковник, Снежина Темелкова, пяха любимите песни на своята прочута колежка, а когато Марги Хранова сърдечно я поздрави и целуна, юбилярката обяви: „ Ето я бодрата смяна”.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ