Генерали и подполковници стояха мирно пред редник Маргрет Николова в

Генерали и подполковници стояха мирно пред редник Маргрет Николова в ...

Маргрет Николова обяви Марги Хранова за бодрата си смяна.

Генерали и подполковници стояха мирно пред редник Маргрет Николова в бляскавата вечер, в която бе отпразнуван нейният деветдесети рожден ден. Създател и смел боец от военната естрада, някогашната студентка от музикалната академия загърбва обещаващата кариера на пианист и оперна певица, за да изпее по-късно едни от най-красивите песни в българската попмузика.

Промяната е неочаквана и за самата нея.  Учила да се рее в класиката, тя изведнъж избира шлагера.  Такива неща не стават без любов. И нейната е като в приказките - от пръв поглед. Всичко се случва във фаталната 1965  година. Човекът на сцената на зала „България” е изключително красив, световноизвестен, при това французин, той е самият Ив Монтан, по когото припадат милиони жени. Но не в него се влюбва красивата млада Маргрета, а в песента му „Мъртви листа”. От този момент нататък Моцарт, Бетховен, Вагнер нямат никакви шансове.

Но ако се върнем още малко назад  и надникнем в пеещото семейство, в което се е родила  бъдещата певица, ще чуем шлагерите, които  пее цяла София. Малко преди средата на  миналия век,  в навечерието  на Втората  световна война, в театър „Одеон” се е състояла премиерата на оперетата „Продадена любов” на известния композитор Йосиф Цанков,  либретото е подписано от  Петър Увалиев. Успехът е невероятен. А изпълнителката на главната роля, за която всъщност е написана оперетата - Надя Ножарова,  мигом става звезда. Разбира се, малката Маргрета също пеела: „ Аз живея за любов, но съм тъй осамотена” без дори и да се замисля, точно в чий точно глави са се родили нотите на този супер за времето си хит.  И това сигурно така и нямаше да има никакво значение, ако през септември 1948 година Маргрета Николова не бе излязла за първи път на сцената като професионална певица.  Предстои й седемдесет години да не слезе от нея, а с песните й  българите  да преживеят незабравими мигове.  Но всичко това едва ли би се случило,  ако в един щастлив ден, в двора на Националното радио, не я спира един мъж, за благоволението  на когото мечтаят всички български естрадни изпълнители. Той е автор на шлагери, прескочили не само границите ни, но и океана.  Дори Холивуд краде негова песен. Цанков пише музика за оперети, бил е представител  за България на немската звукозаписна  фирма „Дойче грамофон”,  доайен сред българските композитори на шлагерна музика. Цанков предлага да напише песен за Маргрета. Всъщност това последно „а” в името й никак не му харесва. С един жест той го премахва. Така  бившата хористка от Ансамбъла на МВР, на Хора на Радио София, на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия и вече  солистка на  новосформираната през 1963 година военна естрада става Маргрет и след думите на партиарха изведнъж полита на седмото небе. Цанков мотивира избора си така: Очарован е от  кадифения глас, изтънчено пеене, перфектна дикция , в която всяка дума и  всеки звук е ясен, точен и въздействащ. Почти същото ще каже след години и директорът на парижкия театър „Олимпия” Бруно Канкатрикс: „Един от най-добрите гласове, които съм чул в живота си, перфектна интонация и дикция, изпълнител,  извайващ словото”.


Генерал Илко Йорданов, началник на националната гвардейска част поздравява юбилярката 

Екранът в препълнената зала  ни връща много десетилетия назад. Млада и изключително красива Маргрет пее:  „Целуни ме”, „Любовта на юнгата”, по текст на Ваня Петкова, „Пролет моя” по стихове на Никола Вапцаров. Когато  в разцвета на социализма песента прозвучава  от ефира,  част от моралистите са  шокирани. Появиха се писания: какво кощунство,  Вапцаров  да се пее от някаква наконтена естрадна певица.  Любителите на хубавата песен обаче дори и не чуха тези вопли.  „Пролет моя” стана любима на българите, а скоро след това се появи и последната песен, която Йосиф Цанков написа по Вапцаровото „Прощално”.  На юбилея си Маргрет Николова си спомни, че тя дори е била записана след неговата смърт, той дори не успял да я чуе. Почитателите й в залата обаче имаха щастието дори да видят клипа й. На шега юбилярката изпя и шеговитата интерпретация  на любимия й стар шлагер на Цанков: „Аз живея за любов, но съм толкоз зле платена”.  

Почти целият творчески път на Маргрет минава в армейската естрада.  Войниците, техните семейства по далечните полкове и застави са били вярната й публика. Тя е пеела за тях, за майката  на войника, за граничаря,  и... за „Ропотамо”, прекрасна песен по стихове на Радой Ралин. Веднъж на улицата я срещнал беловлас мъж, за да й припомни: „Аз бях граничар и вие дойдохте в заставата боса.  Пътища нямаше, вървяхме пеш, с токчета не беше възможно, затова носех обувките в ръка” - върна се към случката Маргрет.

Снежана, съпругата  на Николай Любенов, дуетна половинка на юбилярката, си спомни,  че когато се върнала от родилния дом с малкото бебе, я посрещнали не с овации  и баклава, а с новите руски песни, които репетирали.  

Сунай Чалъков, Емилия Валенте, Станислава Димитрова - Съни, Росица Кирилова, подполковник,  Снежина Темелкова, пяха любимите песни на своята прочута колежка, а когато Марги Хранова  сърдечно я поздрави и целуна, юбилярката обяви: „Ето я бодрата смяна”.

Исак ГОЗЕС 

Източник: blitz.bg