Има ли нужда Русия от военни бази в Либия
Генерал Томас Уолдхозър, шеф на Африканското командване на Въоръжените сили на Съединени американски щати (АФРИКОМ), упрекна тези дни Русия, че се стреми да ускори наличието си в Либия. Москва развива връзки по едно и също време и с Файез Сарадж, оглавяващ подкрепяния от Организация на обединените нации Президентски съвет, и с главнокомандващия Либийската национална войска Халифа Хафтар, сподели генералът и предизвести страните от НАТО за риска Русия да приближи южните граници на Европа.
Подобни изказвания се вършат със забележително неизменност и от дълго време към този момент не носят нищо ново. Отвреме в точния момент в унисон с тях приказват и някои съветски горещи глави, склонни към елементарни решения в жанр кавалерийска офанзива и саблена сеч. Хора, откровено вярващи, че би трябвало да създадем в Либия съветска военна база, както направихме преди време в Сирия. Според тях изпращането на съветски войски в Либия ще спомогне да се постави ред в страната, ще подсигурява на либийците сигурност, а на Русия - " окончателно и дефинитивно " завръщане на либийския оръжеен пазар и в петролногазовия бранш.
На пръв взор концепцията за съветска военна база в Либия наподобява много примамлива. Защо пък да не си създадем база покрай южните " меки елементи " на Европа, едвам поохладим натовския жар, с който алиансът се промъкна досами западните граници на Русия? И кой би възразил, в случай че си възстановим загубите в размер на 10 милиарда $, претърпени поради експанзията против Либия през 2011 година?
Но дали нещата в действителност са толкоз елементарни, няма ли негативите и разноските по основаване въз основата да натежат повече от всички вероятни, само че не и безспорни плюсове?
Първо, няма метод да стане като в Сирия. Там влязохме по молба на ненавижданото от мнозина, само че напълно законно държавно управление на Башар Асад. В Либия няма нито централно държавно управление, нито единна страна.
Страната е фрагментирана. На територията на някогашна Либия царува многовластие, тоест на процедура цялостна липса на власт. Някои военнополитически групировки, поели контрола над много обширни области, даже съумели да сложат някакъв ред тук-таме или просто подкрепяни от Организация на обединените нации, поставят старания да поддържат другарство с нас - правилно са решили очевидно повишеното през сирийската епопея въздействие на Москва. Те дават обещание на Русия ред преференции в бъдеще против военна и политическа помощ за тях в този момент. Ние също гледаме да сме в спокойни връзки с тях, само че в същото време съблюдаваме правилото за равноотдалеченост, най-подходящ за сегашните условия в Либия.
Стига обаче Русия да получи от някоя формация военна база и да изпрати там войски, незабавно ще срещне внезапно неодобрение от страна на други либийци. Дружбата на часа ще секне, може да получим в страната втори Афганистан, че и нещо по-лошо.
Неслучайно и западните страни, и арабските съдружници на едни или други либийски групировки се мъчат да не затъват прекомерно надълбоко в междулибийските разногласия, не отварят дума да им се дават военни бази и естествено не вземат участие непосредствено в бойни конфликти. То се знае, сегиз-тогиз и " на дребно " - за прецизни удари по бойци от Ислямска страна или Ал Каида, въпросните американци, французи или италианци са употребявали и очевидно още употребяват в стеснен мащаб дребни подразделения от авиацията или от специфичните сили. Но без да загатват за огромни военни бази и без да обявяват своя спецназ. Който, даже да работи в Либия, го прави с дребни сили и потайно.
Създадем ли военна база в Либия, на вятъра ще се надяваме на междулибийско помиряване, не се обрисува и " окончателно и дефинитивно " завръщане в страната на съветския петролен бизнес и военнопромишления комплекс. Изпращането освен на съветски, само че и на всевъзможни други войски ще провокира нов стадий в пълномащабната война и нови талази на миграция в Европа. Либийците ще би трябвало сами да уговарят помиряване. За жал страната от дълго време боледува от некадърност за уреждане.
Второ, би трябвало добре да си представим каква реакция ще последва на Запад, а и в Ориента, в това число в арабския свят, при сходна стъпка от страна на Москва. Освен нормалната за такива случаи нервност и порои от обвинявания към Русия, може да чакаме къде по-сериозни неприятности - от нови наказания до изостряне на връзките с ред западни сили и техните спътници. Не са изключени даже провокации и утежняване на военната и политическата конюнктура в района. И без това сме в кръгова защита, коства ли си да затрудняваме без друго комплицираното си състояние, още повече че въпросът за база в Либия не е от сериозно значение за Москва. Можем като нищо да минем и без нея. Накрая, издръжката на една военна база изисква и много средства /БТА
Подобни изказвания се вършат със забележително неизменност и от дълго време към този момент не носят нищо ново. Отвреме в точния момент в унисон с тях приказват и някои съветски горещи глави, склонни към елементарни решения в жанр кавалерийска офанзива и саблена сеч. Хора, откровено вярващи, че би трябвало да създадем в Либия съветска военна база, както направихме преди време в Сирия. Според тях изпращането на съветски войски в Либия ще спомогне да се постави ред в страната, ще подсигурява на либийците сигурност, а на Русия - " окончателно и дефинитивно " завръщане на либийския оръжеен пазар и в петролногазовия бранш.
На пръв взор концепцията за съветска военна база в Либия наподобява много примамлива. Защо пък да не си създадем база покрай южните " меки елементи " на Европа, едвам поохладим натовския жар, с който алиансът се промъкна досами западните граници на Русия? И кой би възразил, в случай че си възстановим загубите в размер на 10 милиарда $, претърпени поради експанзията против Либия през 2011 година?
Но дали нещата в действителност са толкоз елементарни, няма ли негативите и разноските по основаване въз основата да натежат повече от всички вероятни, само че не и безспорни плюсове?
Първо, няма метод да стане като в Сирия. Там влязохме по молба на ненавижданото от мнозина, само че напълно законно държавно управление на Башар Асад. В Либия няма нито централно държавно управление, нито единна страна.
Страната е фрагментирана. На територията на някогашна Либия царува многовластие, тоест на процедура цялостна липса на власт. Някои военнополитически групировки, поели контрола над много обширни области, даже съумели да сложат някакъв ред тук-таме или просто подкрепяни от Организация на обединените нации, поставят старания да поддържат другарство с нас - правилно са решили очевидно повишеното през сирийската епопея въздействие на Москва. Те дават обещание на Русия ред преференции в бъдеще против военна и политическа помощ за тях в този момент. Ние също гледаме да сме в спокойни връзки с тях, само че в същото време съблюдаваме правилото за равноотдалеченост, най-подходящ за сегашните условия в Либия.
Стига обаче Русия да получи от някоя формация военна база и да изпрати там войски, незабавно ще срещне внезапно неодобрение от страна на други либийци. Дружбата на часа ще секне, може да получим в страната втори Афганистан, че и нещо по-лошо.
Неслучайно и западните страни, и арабските съдружници на едни или други либийски групировки се мъчат да не затъват прекомерно надълбоко в междулибийските разногласия, не отварят дума да им се дават военни бази и естествено не вземат участие непосредствено в бойни конфликти. То се знае, сегиз-тогиз и " на дребно " - за прецизни удари по бойци от Ислямска страна или Ал Каида, въпросните американци, французи или италианци са употребявали и очевидно още употребяват в стеснен мащаб дребни подразделения от авиацията или от специфичните сили. Но без да загатват за огромни военни бази и без да обявяват своя спецназ. Който, даже да работи в Либия, го прави с дребни сили и потайно.
Създадем ли военна база в Либия, на вятъра ще се надяваме на междулибийско помиряване, не се обрисува и " окончателно и дефинитивно " завръщане в страната на съветския петролен бизнес и военнопромишления комплекс. Изпращането освен на съветски, само че и на всевъзможни други войски ще провокира нов стадий в пълномащабната война и нови талази на миграция в Европа. Либийците ще би трябвало сами да уговарят помиряване. За жал страната от дълго време боледува от некадърност за уреждане.
Второ, би трябвало добре да си представим каква реакция ще последва на Запад, а и в Ориента, в това число в арабския свят, при сходна стъпка от страна на Москва. Освен нормалната за такива случаи нервност и порои от обвинявания към Русия, може да чакаме къде по-сериозни неприятности - от нови наказания до изостряне на връзките с ред западни сили и техните спътници. Не са изключени даже провокации и утежняване на военната и политическата конюнктура в района. И без това сме в кръгова защита, коства ли си да затрудняваме без друго комплицираното си състояние, още повече че въпросът за база в Либия не е от сериозно значение за Москва. Можем като нищо да минем и без нея. Накрая, издръжката на една военна база изисква и много средства /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ