Генерал сър Ричард Барънс е бивш командващ на Обединеното командване

Генерал сър Ричард Барънс е някогашен командващ на Обединеното командване на английските сили и в този момент е ръководител на компанията за защита и сигурност Universal Defense & Security Solutions.

Той приказва пред грузинската работа на RFE/RL за рестриктивните мерки на двете страни във войната на Русия против Украйна, смисъла на индустриалната промяна в един провлечен спор и предложи мрачна прогноза за хода на войната.

RFE/RL: Какво научихме след една година война в Украйна? И къде сме в този момент?

Сър Ричард Барънс: Има някои уроци на доста високо равнище, изключително за Европа. И първото от тях е, че някак си не сме израснали от борбите по метод, който някои хора желаеха да имат вяра в края на Студената война през 1990 година И ни припомня войната в Украйна, че войната е част на човешкото битие. И даже да предпочитате да не е по този начин, няма обезпечен имунитет. И както споделя пруският военачалник декор Клаузевиц, " Вие може да не изберете войната, само че войната може да избере вас ". И когато се случи, това е същата брутална, дива, рискова, нормално разочароваща работа, каквато е била от хилядолетия. И въпреки всичко, най-малко един път на потомство, ние усещаме нуждата да се срещнем още веднъж с тази мисъл.

И второто нещо, за което ни подсети, е, че огромните войни - а войната в Украйна е огромна война - се водят, печелят и губят от цивилни, защото войната не става нещо, което просто се води от професионални, постоянни въоръжени сили по метода, по който западните армии главно участваха в Ирак и Афганистан, и намесите на Балканите през 90-те години. Тези огромни войни, където оцеляването на страната е заложено на карта, какъвто е казусът в Украйна, се водят от жители, които са мобилизирани и промишленост, която е мобилизирана. И можете да видите, че в действителност в този момент, и от двете страни, в тази война в Украйна, че тя се води от украински жители, които преди година, в доста случаи преди по-малко от година, са били учители, медицински сестри, механици, каквото и да е; и от ден на ден, от съветска страна, работната мощ се активизира от гражданското общество. Отново хора, които не са били професионални бойци.

RFE/RL: И в случай че се употребява тактиката на частната група наемници Вагнер, хора, които не са били професионални бойци, а професионални нарушители.

Барънс: Да. И това е характерност, която е значима за съветските старания - че има комбинация от съветските въоръжени сили, от ден на ден мобилизирани цивилни и групата Вагнер, която има тази изключителна роля в тази война на частно дружество, мобилизиращо пандизчии и наемници да се бие дружно с съветските въоръжени сили. И в действителност, в този момент те са вкарани в съревнование кой съумява и кой се проваля и в действителност кой е отговорен за неуспеха. А това не се вижда от украинска страна.

И мисля, че третото нещо, с което се срещаме още веднъж, е, че няма разумно предписание, което да споделя, че тези войни или би трябвало да бъдат дефинитивно сполучливи за една или друга страна, или бързи. И това, което всъщност виждаме да се разиграва в Украйна, не е просто огромна война, а дълга война, където макар стремежите на двете страни и макар желанията на всички това да бъде направено и да завърши, динамичността на това допуска, преди всичко, дълга борба, тъй като нито една страна не е спечелила, нито една страна не е изгубила, нито една страна не е покрай отвод. И по този начин, предстоят доста борби с цената на извънредно опустошение. Но най-вероятният излаз е безсилие и невъзможност, последвани от надълбоко противоречие за толкоз дълго, колкото можете да си визиите. И може би се взираме в излаз, при който не можете да разчитате на война, която да завърши за десетилетие.

RFE/RL: Това е още по-мрачна прогноза от предходната ви, когато казахте, че тази война може да продължи до 2025 година И в случай че в действителност би трябвало да се подготвим за толкоз дълга война, позволете ми да ви попитам на чия страна е времето, стратегически?

Барънс: Въпросът кой надвива е въпрос на избор. От позиция на Запада постоянно е било безусловно ясно, че Украйна може да бъде подкрепена за реализиране на резултат, от който Украйна е удовлетворена, при изискване че Западът активизира релативно дребна част от парите и промишлеността си. Защото Украйна печели, или надвива, или най-малко не губи, стига да е обвързвана с пари, към 6 милиарда $ на месец, и западната отбранителна промишленост да доставя оръжия и муниции и друго съоръжение и ресурси с които Украйна би трябвало да оборудва едно мобилизирано общество. И в случай че Западът продължи да избира да дава тази поддръжка - и дано бъдем безусловно ясни, тази поддръжка е доста дребна част от икономическата мощност на Запада, тъй че е въпрос на избор - да, има цена. Но това е доста дребен % от икономическото благосъстояние на Запада. Ако Западът направи това и Украйна резервира волята да се бие, тя може да продължи да се бие.

От съветска позиция, добре, Русия активизира обществото си от ден на ден и повече и възобновява своята отбранителна промишленост, в която работят към 2 милиона души. Така че това е доста огромно дружество. А Русия има вяра, че има парите, волята и обществения надзор, както и промишлеността, с цел да надживее волята на Запада да продължи.

И никой в действителност не знае резултата от това. Единственото нещо, което би трансформирало играта в този момент, по разнообразни способи, като се има поради, че и двете страни нямат съоръжение заради загуби, и двете страни имат доста дефицит на муниции, изключително на артилерийски муниции, заради степента на потребление и времето, належащо за увеличение на производството - тъй че закъснение от година или две ще се приложи както към метода, по който Западът поддържа Украйна, по този начин и към метода, по който Русия задвижва личната си промишленост.

Единственото нещо, което би трансформирало нещата в кратковременен проект, е Китай и/или Индия да свържат съветските въоръжени сили с техните ресурси от муниции - нещата, които към този момент съществуват. Защото това ще зареди съветската войска с муниции, които Западът просто не може да доближи във времето, за което приказваме. И това е рисково, тъй като в случай че това се случи, ви води до доста по-висока вероятност Западът да би трябвало да взе участие в борбите, защото възобновените съветски сили стартират да пробиват по метод, който би бил доста притеснителен. И също по този начин, несъмнено, циментира тази концепция, че войната в Украйна, която е война сред Русия и Украйна, в действителност е прокси спор сред демократичната народна власт на Запад и автократичния капитализъм, воден от Русия и Китай, само че в действителност воден от Китай, следван от ден на ден от Русия. И в случай че това се ускори в Украйна, тогава не виждам никакъв метод, по който това да направи нашия свят по-безопасен, по-добър или по-проспериращ.

RFE/RL: Има две " в случай че ": Вие казахте " в случай че Западът желае " да продължи поддръжката си, а в тази ситуация с Русия " в случай че Китай или Индия са подготвени да дадат своя принос ". Колко огромни са тези в случай че?

Барънс: Мисля, че сега за Запада " в случай че " е доста малко. Тъй като една от главните характерности на водената от Съединени американски щати западна политика към войната беше, че Западът остава единен. И това се случи, мисля, доста по-добре, в сравнение с доста хора чакаха.

Изпитанието за Запада в този момент е обвързвано с поддържането на разноските за нова индустриална политика, която създава муниции и оръжия; и повече от това, разноските за поддържане на енергийните дотации, които пристигнаха с шока на цените на силата от войната, което понижава цената на военната помощ. И мисля, че това ще бъде калибрирано от две неща. Едното е, че ще има все по-голям преход от тежестта на тази война, която сега доста тежко пада върху Съединени американски щати. Мисля, че е евентуално по-голяма част от тази тежест да падне върху Европа, частично заради несигурността към политиката на Съединени американски щати и частично заради икономическото противоречие - че Съединени американски щати заплащат доста висок % от напъните... И сигурно считам, че цената на реконструкцията, когато ударите спрат, ще падне повече за Европа, в сравнение с за който и да е различен. Но да се върна към казаното от мен: в случай че погледнете икономическата мощност на Европа, цената на войната в Украйна е доста, доста скромна. Просто идва във време, когато хората се тревожат за рецесията с разноските за живот и всички останали неща през призмата на живота им.

Така че мисля, че " в случай че " за Европа е много малко, при изискване че европейските политически водачи запазят курса. И едно от забавните неща на тази война е, че тя кара политическите водачи, като водачите на Германия, Франция и Обединеното кралство, да повдигнат погледа си от мястото, където са всекидневно, а това са политиците, фокусирани върху идващите избори и маржа, който води там и политиците, които, без значение дали им харесва или не, всъщност са военновременни водачи. Те би трябвало да мислят на равнището на държавници, които желаят от своите общества да вършат неща, които техните общества не желаят безусловно да вършат или не са привлечени от тях. И това е в действителност забавен тест...

" Ако " от съветска страна съгласно мен е друго по две аргументи. Едната е, че Русия е монолитна страна, в която в действителност няма никакви признаци на доста предизвикателство за президента Путин и неговия режим, макар явните неточности на стратегическо и тактическо равнище, които се случиха към тази война, макар шока за съветската стопанска система.

Факт е, че доста, доста руснаци към момента поддържат задачите на тази война - те поддържат разказа, към който се причислява президентът Путин - и няма смисъл да се оплакваме от това, в случай че седите на Запад.

Факт е, че има два несъвместими описа за тази война в Украйна и двете страни твърдо се причисляват към описа, който им е изложен. Така че не виждам, че в действителност има предизвикателство към президента Путин. И президентът Путин има вяра, че Русия и руснаците могат да се оправят с доста по-големи компликации, в сравнение с западноевропейците са склонни, тъй че те ще го " преодолят " и могат да насочат повече стопански старания за енергизиране на съветската отбранителна промишленост...

Когато " в случай че " се простира до Китай и Индия, мисля, че това, което видяхме, е доста слаб интерес от страна на Индия, само че също по този начин и доста слаб интерес от страна на Индия да застане на страната на Запада. Голяма част от военното съоръжение идва от Русия; те имат дългогодишни връзки с Русия. Индия е изрично необвързана и не усеща нужда да взема страна в тази война; тя се възползва от потока на по-евтина сила от Русия. И по този начин, Индия се държи настрани и не демонстрира никакви признаци това да се промени и, знаете ли, Индия е доста добра в определянето на ползите на Индия.

От позиция на Китай, мисля, че позицията към момента остава такава, че Китай не вижда преимущество в тази война, която се задълбочава до точката, в която Западът разпознава Китай като на страната на Русия в битката с нея, заради големите последствия, които биха имали за китайските стопански интереси; за метода, по който ще разшири войната от районен спор до световна конфронтация; и мисля, че Китай - който, несъмнено, се управлява от ползите на Китай - не вижда никаква стойност в това по какъв начин войната в Украйна може да се трансформира в нещо, което надълбоко накърнява икономическите, политическите и военните ползи на Китай във войната.

Това не значи, че Китай не се е опитал да направи дребни неща. Китай достави някои технологии на Русия. Вероятно е считал, че това няма да бъде открито; само че беше засечено. И една от характерностите на тази война е, че тя е много транспарантна във връзка с това, което се случва. Това не е същото като Китай да разблокира своите ресурси от муниции и да ги даде на Русия, което би било финален знак, че Китай се ангажира в този спор при условия, които Западът би намерил за надълбоко конфронтационни. И аз просто не виждам, че Китай мисли в този момент или ще мисли в бъдеще, че това е нещо положително за Китай, даже в случай че би било положително нещо за Русия.

RFE/RL: Как се разви съветската атака? Защото имаше доста фанфари, доста боязън първоначално, а ние чакахме толкоз доста.

Барънс: Руската атака, която се разигра през 2023 година и наподобява, че в този момент се изчерпва, беше изненада заради продължаващата липса на, всъщност, професионална подготвеност. И първото нещо, което не се случи беше: Нямаше изненада; нямаше съветска маневра от някъде другаде на границата с Украйна, която да направи това, което би било класическа военна маневра, опитваща се да превземе врага откъм гърба или от фланга. И това, което видяхме, е просто повече насрещен пердах - тъй че нямаше изненада в това.

Второто нещо, което съгласно мен отразява две неща - едното е дефицит на муниции и второ е дефицит на водачество и образование - е, че тази атака се характеризира с мятане на талази от хора в зъбите на украинската артилерия и картечници; а загубите на обособени лица са изумителни. Сега в някои случаи групата Вагнер просто е хвърляла талази от пандизчии, за които никой не се интересува, с цел да завладеят метри земя, където е допустимо.

RFE/RL: Чингис Хан би се гордял с тази тактичност.

Барънс: Да. Това е културно изумително за европейците и може би по-резонансно исторически в Русия, това потребление на човешки талази, с цел да се опитат да завземат дребни части земя, тъй като командирите наподобява не ги е грижа, тъй като нямат амуниции да приготвят първо бойното поле и тъй като евентуално хората нямат образованието да работят по по-сложен метод. И тук има безспорни паралели с ранните години на Първата международна война, където постоянните армии бяха всъщност разрушени в борбите през 1914, 1915, 1916, където имаше нови цивилен армии, само че доста зелени и нови, и огромни. Те не можеха да вършат комплицирани неща, тъй че всъщност бяха изпратени като талази от хора, с цел да видят каква е разликата. Сега виждаме да се разиграва същото.

И по този начин, съветската атака наподобява кулминационна, тъй като не направи нищо ново; нямаше изненада. Липсват муниции и липсват водачество и образование. И всичко, което се пробва да направи, е да си пробие път напред с талази от най-вече много неопитна пехота. И се провали.

RFE/RL: Тогава за украинска контраатака и позволете ми да събера тук три къси въпроса в един: Кога да я чакаме, какво да чакаме и какви биха били реалистичните военни цели за Украйна?

Барънс: Мисля, че първият миг по отношение на украинската атака е че какъв брой мощна е тя ще бъде частично подбудена от това какъв брой загуби са били понесени при разбиването на съветската атака. И това, което започнахме да виждаме измежду украинците, е умората измежду украинските бойци, които в някои случаи се бият шест месеца без облекчение; всеки ден са отивали да се бият, побеждавали са руснаците, само че с мисълта " Трябва да се върна на следващия ден " и са виждали по какъв начин доста от приятелите им умират и са ранени в този развой....

Би било забавно да се знае дали загубите при провалянето на съветската атака са изчерпали способността на украинската страна да премине в нахлуване. Въпреки това също е ясно, че Украйна доста деликатно е държала положителните сили настрани от успеха над съветската атака, с цел да ги образова и оборудва.

И въпросът е: Колко са огромни, какъв брой са положителни и имат ли задоволително неща? И никой не знае отговора на този въпрос.

Но това, което бихме очаквали да забележим, е украинска контраатака, когато те преценяват, че съветската атака е изчерпана и когато настоящето топене завърши и почвата още веднъж се втвърди. И по този начин, мисля, че това ви води през април и евентуално май, преди да можете да маневрирате, без да бъдете пленени от калта.

И когато тази атака се случи, една от забавните характерности е къде се случва.... Накъдето и да погледнат в този момент, те гледат към сносно предпазени съветски позиции и на някои места ще се бият за територия, която принадлежи на Украйна, само че където хората, които са там в този момент, са или двусмислени, или желаят да бъдат руснаци.

И това е значимо основание и явно доста мъчно. И също по този начин знаем, че количеството западно съоръжение, което е предоставено до момента - голямо количество съоръжение е предоставено в първите месеци на тази година, само че не е в количества, които биха ни разрешили да оборудваме цялата украинска войска или да им разреши да се борят и да устоят.

Така че можем да чакаме украинската войска да нанесе известно проваляне на съветската окупация, само че би било огромен скок на вярата да преценим, че ще бъде задоволително с цел да изхвърли цялата съветска окупация тази година. И по-вероятно украинската контраатака ще има значение, само че няма да постави завършек на съветската окупация.

RFE/RL: Това изключва всевъзможни шансове за връщане на Крим в границите на това контранастъпление?

Барънс: Мисля, че във връзка с контранастъплението, което чакаме да забележим през 2023 година, Крим ще бъде доста сложна цел, тъй като достъпът до него е сложен. На доста места е заобиколен от море и има единствено два пътя, които водят до Крим. Руснаците са събрали минимум две отбранителни линии и от 2014 година го приготвят за защита и в действителност да го населят с хора, които са склонни да поддържат Русия. Така че е мъчно да си представим сполучливо украинско нахлуване в Крим през 2023 година

Също толкоз невероятно е да си представим, че Украйна ще стартира да споделя, че ще се откаже от Крим. Защото в средата на война като тази, в никакъв случай няма да извършите такава отстъпка. И единствено времето и събитията ще диктуват дали премахването на Русия от Крим е или не е фактически постижимо на цена, която Украйна е подготвена да заплати, като се има поради степента на западна поддръжка, която също би изисквала. Това е доста сложен въпрос и се колебая, че ще бъде решен през 2023 година

RFE/RL: Относно западната военна помощ: От какво се нуждае Украйна за сполучлива война и ще я получи ли?

Барънс: По отношение на оборудването, Украйна се нуждае от стандартните военни принадлежности, с цел да победи това, което съгласно мен ще бъде много ефикасна съветска отбрана. И ние знаем, че когато сте в отбрана, би трябвало да предвидите - в случай че сте положителни в работата си - да успехите атакуваща мощ, която е три до даже седем пъти по-голяма.

Така че Украйна знае, че когато те атакуван, казусът е доста по-голям. И по този начин, те се нуждаят от артилерия; и на първо място те се нуждаят от артилерия с задоволителен обсег, точност и муниции освен с цел да се бият през днешния ден, само че и за месеци напред. И сега те имат част от това съоръжение и някои муниции, само че просто тъй като производството към момента не съществува, е мъчно да се види, че имат задоволително, с цел да надделеят.

Освен в случай че Русия не се откаже, което съгласно мен е малко евентуално. Имат потребност от бронирана техника. И по този начин, те се нуждаят от танкове и бронирани транспортни средства, с цел да създадат редица неща. И трябват танкове и бронирани машини, които са по-добри от съветската техника. И те имат част от това, само че към момента се учат да го употребяват и количествата към момента не са на решаващи равнища.

RFE/RL: Липсата на потенциал от западната страна ли е една от аргументите, заради които смятате, че тази война ще продължи по-дълго?

Барънс: Да. Мисля, че важи и за двете страни. И по този начин, предходната година и двете страни откриха, че скоростта, с която биха желали да употребяват - дано вземем артилерийски муниции като образец - е фрапантно по-голяма от сумата на това, което имат и това, което тяхната промишленост може бързо да размени. И двете страни в този момент стартират нова политика за увеличение на производството.

Можем да сложим някои цифри към това. В момента Западът може да създава към 30 000 артилерийски снаряда на месец, а Украйна нормално изстрелва 6 000 дневно. И по този начин, откакто сте изконсумирали това, което сте имали... тогава настоящата скорост на произвеждане е доста, доста по-малка от скоростта на мечтаната приложимост. И това не се трансформира, до момента в който не закриете фабриките си, а това стартира да се случва, само че ще отнеме най-малко година, а по-вероятно две години, с цел да даде резултат. И можете да видите това по метода, по който Европейският съюз приказва за централизирани покупки на артилерийски снаряди.

Що се отнася до Русия, единствено Русия знае какъв брой муниции е имала, с цел да стартира войната; Предполагам, че са били сред 5 милиона и 20 милиона. Изстрелва по 20 000 на ден; до към осмия месец от войната се смяташе, че към този момент е изстрелял продукция за 10 години. И сега Русия изстрелва сред 5 000 и 10 000 дневно, тъй като няма муниции и личните й заводи не са се нараснали. И по този начин, една от аргументите, заради които е мъчно за всяка страна да бъде решителна тази година, е, че те просто нямат амуниции, с цел да бъдат решаващи и двете страни знаят, че ще отнеме година или две, с цел да усилят промишленото произвеждане, с цел да има значение. Простата математика на промишленото произвеждане значи, че е по-вероятно и двете страни още веднъж да изпаднат в невъзможност по време на тази война.

RFE/RL: Вие казахте, че е нужна " въздушна мощност, с цел да се изхвърлят руснаците " от Украйна. Това безусловно незаместим детайл за украинската победа ли е?

Барънс: Украйна се нуждае от въздушна мощност, с цел да направи две значими неща. Първото и най-важно е, че Украйна се нуждае от въздушна мощност, с цел да смъква съветски крилати и балистични ракети... Балистичните ракети, които бяха изстреляни през последните седмици, надвишават опциите на наземните системи за противовъздушна защита, с които разполагат. По-малко за системите Patriot, които Съединени американски щати и Германия дават и те към момента не са работещи, и мисля, че в действителност ще могат да защитят единствено нещо с размера на Киев. Смисълът на модерната въздушна мощност е преди всичко защитителен: усъвършенства способността ви да държите съветските военновъздушни сили, крилати и балистични ракети отвън Украйна. Усъвършенстваната въздушна мощност би им разрешила да създадат това.

Втората причина е опцията да се насочи към съветската окупация в Украйна. Сега, поради географския размер на окупацията, ще има доста цели. Но това е относително дребен регион, като се има поради, че на Запад няма никакъв вкус да се поддържа Украйна да се насочи към съветската бойна мощ в Русия. И от тази позиция воденето на война, когато на съперника ви е разрешено да има голямо леговище в задната част на борбата, е голям минус... Проблемът е, че да се научиш да се биеш с съвременен реактивен аероплан е към две години работа. Така че, даже да дадете оборудването в този момент, да бъдете конкурентоспособни против съветските Военновъздушни сили са две години работа. И това не е просто да летиш със самолета и да се бориш с него, това е да имаш летище, което е непокътнато в Украйна. И незабавно щом отворите летище за, да речем, F-16 в Украйна, Русия ще насочи ракетите си към него, с цел да се увери, че е неработещо. Нещо повече, логистиката и поддръжката за поддържане на съвременен аероплан са големи старания. Така че няма на практика метод да дадете на Украйна усъвършенствани западни самолети бързо, в случай че не извършите това, което Полша и Словакия направиха - а точно да дадете на Украйна видове самолети, с които те към този момент са осведомени.

Другият аспект на въздушната борба е наземната противовъздушна защита и прецизните оръжия на далечни дистанции - като HIMARS (залпови ракетни установки), само че с по-голям обхват. Така че можете да компенсирате част от недостига на неналичието на самолети, като дадете на Украйна повече системи за противовъздушна защита, с цел да отбрани страната и повече ракетни системи с огромен обхват, с цел да се насочат към съветската окупация.

RFE/RL: Дали Украйна ще получи тези оръжия с по-голям обхват в точния момент, с цел да има значение?

Барънс: Да. Мисля, че Украйна ще получи муниции с по-голям обхват. Това, което е от основно значение тук, са разпоредбите за присъединяване, което е по-късно да не ги изстрелват към Русия, тъй като в деня, в който го създадат, доставките ще бъдат прекъснати. Но мисля, че с цел да може Украйна да освободи личната си територия, тя се нуждае от артилерия с по-голям обхват.

RFE/RL: Колко действителна е заплахата от отмалялост от война?

Барънс: И по този начин, първото нещо е, че никой не е очаквал да бъде там, където сме ние. Искам да кажа, че никой не е очаквал да бъде във война, която продължава една година, която не демонстрира никакви признаци за край; това е нанесло към 300 000 жертви, военни и цивилни, сумирано от двете страни; това коства на Русия сред половин милиард и милиард $ на ден; това коства на Украйна една трета от нейната икономика; това заплаши доставките на зърно за 400 милиона души; това е предизвикало вреди на стойност трилион $. Така че е огромна изненада да се запознаеш още веднъж с война като тази; само че шокът несъмнено отминава.

И от украинска позиция е ясно, че зимата, единствено тъй като е зима и жертвите и непрекъснатите боеве и хищничеството върху електрическата система, има някакъв резултат върху публичния морал... Но като цяло волята на украинците да продължат да се бият е дълбока и ненапълно е тъй като са понесли жертви, засегнати са и са ядосани. Не виждам в Украйна огромна смяна към желанието войната да спре, само че войната взема жертви.

От позиция на Запада - както знаете, обсегът на вниманието на Запада може да бъде много къс - възприятието, че това ще продължава и продължава и продължава, изчерпва волята на някои жители да продължат, изтъквам, " да заплащат цена ", макар че, както ще настоявам, цената е толкоз скромна за залозите, които се играят. И неща като президентските избори в Съединени американски щати идната година ще имат отношение към това и мисля, че множеството западни водачи не са въодушевени от още една зима на високи енергийни дотации. Но все пак това Западът е много единомислещ, че личните му ползи значат, че би трябвало да издържи.

И от позиция на сигурността на Запада, война, която се води извънредно с украинска кръв, само че където залогът включва западната сигурност, разцвет и полезности, е безспорна договорка на финансовата цена, която се заплаща. Но за хората е доста мъчно да го кажат, звучи грубо, само че мисля, че би трябвало да се каже.

От съветска позиция жертвите са изключителни. Русия просто е в цялостна регресия като страна във връзка с мястото си в интернационалната общественост, във връзка с вероятностите си, само че също тя към момента е готова да се бори. Така че умората не е изтощила нито една от страните, даже и надалеч от това.

RFE/RL: Колко действителна е тогава заплахата Западът да стартира по-силно да тласка Украйна към някакви неподходящи договаряния?

Барънс: Западът има три благоприятни условия за избор. Единият е да спрете, да кажете: " Не желая да върша това повече " и да пандизите крана. В деня, в който Западът каже това, Украйна схваща, че играта е завършила, тъй като няма средства да се бие. Дори и да има воля. И следствията от това са пагубни както за Украйна, по този начин и за Запада и неговото място в света. Така че не виждам признаци това да е вероятно; кранът не се затваря. Вторият избор е да продължим да поддържаме Украйна в общи линии на равнищата, които видяхме тази година, които бяха обилни - доста повече поддръжка, в сравнение с идваше през по-голямата част от 2022 година И това е задоволителна поддръжка дефинитивно, с цел да сме сигурни, че Украйна не губи доста повече територия - и ние виждаме това да се разиграва в Бахмут - само че към момента не е задоволително, с цел да даде на Украйна голяма дарба да изхвърли Русия от страната си. И това е композиция най-много от обстоятелството, че индустриалният потенциал към момента не съществува.

И тук още веднъж историята е в действителност поучителна. Ако мислите за Европа през 1940 година, тя беше на извънредно място пред лицето на тогавашната нацистка немска офанзива. И бяха нужни цели три години, с цел да се изградят силите и индустриалният потенциал, с цел да се стигне до Деня D през 1944 година Сега, може да е по-рано, само че просто индустриалната динамичност на войната има собствен личен график. Но в случай че Западът продължи със настоящето равнище на старания, това ще попречи на Русия да разбие Украйна, само че несъмнено няма да даде на Украйна способността да завоюва уверено и сигурно не бързо - в който случай тази война ще продължи две, три, четири години и по-късно евентуално ще се окажете в някаква горчива невъзможност, в която и двете страни са изчерпали преимуществото да се бият. Сега не са на това място.

Третият избор за Запада е фрапантно да усили потока от поддръжка за Украйна, което ще отнеме, съгласно мен, много през идната година, с цел да й даде бързо способността да победи Русия на бойното поле и да постави завършек на войната на условия, които са преференциални за Украйна. Принципът на Клаузевиц " влияй, не дриблирай ". И Западът не дриблира в този момент, само че и не се постанова.

И това е конкуренция, тъй като Русия също се пробва да превъоръжи и възобнови своята отбранителна промишленост. Така че можете или да платите по-висока цена по-рано, или можете да платите още по-висока цена за доста по-дълъг интервал от време... Мисля, че Западът последователно през тази година ще се насочи към третия вид да даде на Украйна способността да се оправя по-добре на бойното поле.

Но мисля, че що се отнася до доста комплицирания въпрос да е задоволително да се отстрани Русия от всичко, което е в границата на Украйна, мисля, че комбинацията от две неща ще се окаже доста сложна. Едното е цената на кръвта, която Украйна ще би трябвало да заплати, с цел да освободи цялата си страна, поради цената, която е платила до момента. И мисля, че цената в кръв ще бъде по-голяма от цената на западната военна поддръжка. Но можете да видите, че цената за сполучлива борба ще се увеличи, само че мисля също, че това ще стане цената на Украйна да си върне територия, която се намира в рамките на Украйна, където популацията желае да бъде съветско. Защото напълно едно е Украйна да се бори за територия, която е част от Украйна и където жителите желаят да бъдат украинци; само че напълно друго нещо за Украйна е да отвоюва територия, която е украинска, само че където окупацията ще бъде със мощ, а не със единодушие. И мисля, че този доста сложен набор от решения ще пристигна единствено вследствие на композиция от запаси, воля и събития. И ще го разберем, когато стигнем до него, само че не можем да го дефинираме доста добре авансово.

RFE/RL: Какво значи всичко това за това, което Кремъл надменно назовава " близката чужбина ", по-специално тези, които не се радват на чадъра на НАТО - Грузия и Молдова?

Барънс: Сърцевината на тази война е, от една страна, съветският мироглед, че е световна мощ, която обезпечава границите си посредством сфера на ползи - с други думи преобладаваща, кастрираща своите съседи. И можете да разберете доста добре от съветската история, за какво този мироглед остава одобрен.

И въпреки това, вие имате западен мироглед, който в този момент е напълно... постколониален, който е " Не, не, към този момент не правете това. Ние направихме това, ние към този момент не вършим това; и на страните би трябвало да им бъде разрешено да дефинират личното си бъдеще. "

Ако Русия надделее в тази война и Западът се отдалечи, това значи, че бъдещето освен на Молдова и Грузия, само че може би и на балтийските страни е мощно подозрително. Защото Русия ще е видяла, че в случай че е задоволително упорита и мощна, може да възвърне сферата си на въздействие. Това също би означавало, че Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и така нататък, които сега постепенно се отдалечават от Русия и вървят към Китай, може би би трябвало да премислят.

От друга страна, в случай че Западът поддържа Украйна да надделее при изискванията, с които Украйна е удовлетворена - каквото и да е това, към този момент говорихме за провокациите - и вследствие на това Русия, която стартира тази война, е стратегически изолирана, стопански разрушена и дейно смазана във военно отношение, най-малко към този момент, макар че бихме очаквали да се трансформира и превъоръжи. Всички, които би трябвало да изпратят обръщение на Молдова, Грузия и Киргизстан и други, че не е нужно да стоят под съветски империалистически ботуш. Ето за какво е толкоз значимо да продължаваме да споделяме, че тази война в Украйна слага на карта сигурността, просперитета и полезностите, на които Западът държи, а поддръжката за битката на Украйна е договорката на века, в случай че продължите с нея.