Генерал Иван Фичев - славният потомък на Кольо Фичето
Генерал Иван Фичев е внук на фамозния занаятчия строител Колю Фичето. Бащата му - Иван, по-известен с прозвището Панталонджията, е първородният наследник на Фичето. Той е бил френк-терзия (майстор шивач) и със брачната половинка му Катинка имат три деца - Иван, Коста и Георги.
Фичев е роден на 15 април 1860 година във Велико Търново и като дребен учи при известния даскал Георги. Продължава в подготвителния клас на даскал Петър, след това в класно учебно заведение, в което преподават Цани Гинчев, Ангел Границки и други След това Фичев отива в Априловската гимназия в Габрово. А след две години отпътува за Цариград, в популярния Робърт лицей. Обаче не приключва, тъй като през март 1877 година татко му умира и той прекъсва, с цел да се завърне във Велико Търново.
Скоро по-късно стартира Руско-турската война (1877-78 г.), а в България се образуват новите 6 опълченски дружини (т.нар. Второ опълчение) и 17-годишният Иван постъпва като доброволец. Добре образованият юноша се набива на очи на съветското командване, изтеглен е от дружината и назначен поредно за преводач на габровския областен шеф, на великотърновския губернатор и за секретар на великотърновския областен шеф.
Канцеларската работа обаче не му подхожда и той решава да се посвети на военна кариера. След сполучливо издържани изпити на 26 май 1880 година Фичев постъпва като юнкер във Военното учебно заведение в София. Завършва го на 30 август 1882 година (девети по триумф от 62-ма випускници), произведен е в подпоручик и причислен във Двадесета варненска тайфа. Там първо е младши офицер в 3-та рота, а през 1883 година става и.д. адютант на дружината. На тази работа е до август 1884 година, когато е изпратен на работа в Седемнадесета търновска тайфа.
В този интервал Иван се среща с първата си брачна половинка Поликсена Панайодова, известна по-късно като Сенка Фичева. Тя е от видно великотърновско семейство - сестра на министъра на правораздаването в три правителства Константин Панайодов. Завършила е в Загреб и след Освобождението учителствала в девическите училища в Свищов и Велико Търново.
Двамата се женят на 15 април 1885 година След това събитията се развиват стремглаво. На 30 август 1885 година Фичев е създаден в поручик. След няколко дни заради Съединението и изтеглянето на съветските войски от България е назначен за търновски воински шеф, само че незабавно, защото Сърбия афишира война, е командирован в Северния отряд. Там, като пълководец на рота от Пети пехотен дунавски полк, взе участие в отбраната на Видинската цитадела (12-16 ноември).
След войната Фичев е върнат като търновски воински шеф, а на 1 април 1886 година е назначен за пълководец на рота от Девети пехотен пловдивски полк. Но се занимава и с друго - същата година става редактор на първия боен вестник „ Народна отбрана “ (брой №1 излиза на 30 май 1886).
През август 1886 година е превратът против Александър Батенберг, последван от контрапреврат. Като съгражданин и доближен на ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов, Фичев е част от групата, която посреща княза при завръщането му в Русе. Стамболов го показва на Батенберг и го аташира като негов адютант. Фичев съпровожда княза до София, само че след няколко дни Батенберг абдикира и той се завръща в полка си във Велико Търново.
През февруари 1877 г. Русенският гарнизон се подвига на така наречен русофилски протест против регентството на Стамболов. И този път Фичев оказва помощ на своя съгражданин. Начело на сборна рота от 110 души той идва в Русе и оказва помощ за потушаването на протеста. За признателност е нараснал в чин капитан и за месец и половина е командирован във висшата военна школа в Белгия.
На 1 март 1888 година Фичев е пратен в София за ревизиране на преведените съветски военни устави, след което става член на комисията, натоварена с редактирането им. Същевременно работи и по първата си монография „ Материали по Сръбско-българската война през 1885 година “.
През 1889 година е пратен в италианската академия на Генералния щаб и я приключва през август 1891 година После е назначен за пълководец на рота в 6-и пехотен търновски полк. През 1892 година е създаден в майор, а година по-късно става учител по тактичност в Първа пехотна софийска дивизия. Същата година е назначен за шеф на новообразуваното образователно бюро при Министерството на войната, основано за просветна активност в българската армия. Там му е поверена редакцията на сп.„ Военен вестник “, а самият той основава сп.„ Войнишка колекция “.
През октомври 1894 година майор Фичев е отхвърлен за два месеца от служба по политически аргументи, като е пратен за пълководец на тайфа от Седемнадесети доростолски полк. Като подобен издава (1896 г.) книга-наръчник за практическата работа на офицерите в полеви условия. През 1897 година е върнат в София и назначен за контрольор във Военното учебно заведение, където също по този начин преподава военна история и тактичност на старшия офицерски курс.
През 1898 година Фичев пак е в Италия - във Военната академия в Торино, а след завръщането си е създаден в подполковник и назначен в Оперативното поделение на армията. През 1900 година е взет в Генералния щаб, а през 1903-та към този момент е полковник и началник-щаб на Първа пехотна софийска дивизия. На 9 януари 1905 година Фичев е назначен за асистент на началник-щаба на армията, а след 2 години и за пълководец на Втора пехотна тракийска дивизия в Пловдив.
На 15 октомври 1908 година става генерал-майор, а през 1910-а поема генералния щаб на армията. Под негово управление се изготвя нов действен проект за деяние при война с Турция. “Стратегическата изненада на Фичев - пише Симеон Радев - произведе преди време мощно усещане у военните кръгове в Европа. Те видяха в нея една блестяща демонстрация на българската военна мисъл. ”
През Балканската война (1912-13 г.) Фичев управлява интервенциите на Тракийския военен спектакъл и победоносното нахлуване до Чаталджа, което е съвсем напълно негова тактическа заслуга. Но внезапно изпада в недружелюбност и остава на назад във времето в ръководенето на дейстията. В знак на митинг на 13 май 1913 година подава оставка като шеф на щаб на настоящата войска. Тя не е призната.
Впрочем, през Балканската война и двете дъщери на генерала са на фронта като милосърдни сестри. „ Нямам наследник, който да се бие, само че имам две дъщери - те ще оказват помощ като доброволки “, споделя той и не разрешава те да са в болница в тила даже когато техният санитарен пункт е изпратен край Чаталджа.
На 1 януари 1914 година Фичев е нараснал в генерал-лейтенант, а на 1 септември става министър на войната в държавното управление на Васил Радославов. Но не се задържа дълго. Той е срещу решението на Фердинанд страната да стане съдружник на Германия в Първата световна война. Когато Радославов му показва проектодоговора, му споделя: „ За Бога, да не се излъжете да го подпишете, защото ще погубите България! “. А когато през февруари 1915 година, при атентата в Градското казино в София, умира огромната му щерка Мара Фичева-Багарова, той подава оставка и на 17 август 1915 година минава в запаса.
През 1921 г. Фичев приема предлагането на земеделското държавно управление и става пълномощен министър в Румъния. Там работи до 1923 година, а след завръщането си се установява в София и се отдава на историографска активност.
При атентата в църквата „ Св. Неделя “ през 1925 година е тежко ранен. Когато го изваждат изпод отломките, липсвала част от черепа му. Въпреки влошеното здраве до края на дните си Фичев не престава да написа. Генералът умира на 18 ноември 1931 година в София, а е заровен в фамилния гроб пред църквата " Св.св. Константин и Елена " във Велико Търново.
Освен сполучлива военна кариера той развива и огромна научно-теоретична активност. Писал е за Македонския въпрос, за тактиката при борбата край Чаталджа и в Сръбско-българската война, за военната история, както и мемоарни мемоари по Балканската война. Заради своите писания е приет за дописен член на Българското книжовно сдружение (1898) и за постоянен член на Българска академия на науките (1909). Генералът е награждаван с най-престижните военни ордени в България ( " За смелост, " За военна заслуга " и др.), само че и със сребърен орден " За просвета и изкуство ", както и с ордени в Италия, Франция и Румъния.
Фичев е роден на 15 април 1860 година във Велико Търново и като дребен учи при известния даскал Георги. Продължава в подготвителния клас на даскал Петър, след това в класно учебно заведение, в което преподават Цани Гинчев, Ангел Границки и други След това Фичев отива в Априловската гимназия в Габрово. А след две години отпътува за Цариград, в популярния Робърт лицей. Обаче не приключва, тъй като през март 1877 година татко му умира и той прекъсва, с цел да се завърне във Велико Търново.
Скоро по-късно стартира Руско-турската война (1877-78 г.), а в България се образуват новите 6 опълченски дружини (т.нар. Второ опълчение) и 17-годишният Иван постъпва като доброволец. Добре образованият юноша се набива на очи на съветското командване, изтеглен е от дружината и назначен поредно за преводач на габровския областен шеф, на великотърновския губернатор и за секретар на великотърновския областен шеф.
Канцеларската работа обаче не му подхожда и той решава да се посвети на военна кариера. След сполучливо издържани изпити на 26 май 1880 година Фичев постъпва като юнкер във Военното учебно заведение в София. Завършва го на 30 август 1882 година (девети по триумф от 62-ма випускници), произведен е в подпоручик и причислен във Двадесета варненска тайфа. Там първо е младши офицер в 3-та рота, а през 1883 година става и.д. адютант на дружината. На тази работа е до август 1884 година, когато е изпратен на работа в Седемнадесета търновска тайфа.
В този интервал Иван се среща с първата си брачна половинка Поликсена Панайодова, известна по-късно като Сенка Фичева. Тя е от видно великотърновско семейство - сестра на министъра на правораздаването в три правителства Константин Панайодов. Завършила е в Загреб и след Освобождението учителствала в девическите училища в Свищов и Велико Търново.
Двамата се женят на 15 април 1885 година След това събитията се развиват стремглаво. На 30 август 1885 година Фичев е създаден в поручик. След няколко дни заради Съединението и изтеглянето на съветските войски от България е назначен за търновски воински шеф, само че незабавно, защото Сърбия афишира война, е командирован в Северния отряд. Там, като пълководец на рота от Пети пехотен дунавски полк, взе участие в отбраната на Видинската цитадела (12-16 ноември).
След войната Фичев е върнат като търновски воински шеф, а на 1 април 1886 година е назначен за пълководец на рота от Девети пехотен пловдивски полк. Но се занимава и с друго - същата година става редактор на първия боен вестник „ Народна отбрана “ (брой №1 излиза на 30 май 1886).
През август 1886 година е превратът против Александър Батенберг, последван от контрапреврат. Като съгражданин и доближен на ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов, Фичев е част от групата, която посреща княза при завръщането му в Русе. Стамболов го показва на Батенберг и го аташира като негов адютант. Фичев съпровожда княза до София, само че след няколко дни Батенберг абдикира и той се завръща в полка си във Велико Търново.
През февруари 1877 г. Русенският гарнизон се подвига на така наречен русофилски протест против регентството на Стамболов. И този път Фичев оказва помощ на своя съгражданин. Начело на сборна рота от 110 души той идва в Русе и оказва помощ за потушаването на протеста. За признателност е нараснал в чин капитан и за месец и половина е командирован във висшата военна школа в Белгия.
На 1 март 1888 година Фичев е пратен в София за ревизиране на преведените съветски военни устави, след което става член на комисията, натоварена с редактирането им. Същевременно работи и по първата си монография „ Материали по Сръбско-българската война през 1885 година “.
През 1889 година е пратен в италианската академия на Генералния щаб и я приключва през август 1891 година После е назначен за пълководец на рота в 6-и пехотен търновски полк. През 1892 година е създаден в майор, а година по-късно става учител по тактичност в Първа пехотна софийска дивизия. Същата година е назначен за шеф на новообразуваното образователно бюро при Министерството на войната, основано за просветна активност в българската армия. Там му е поверена редакцията на сп.„ Военен вестник “, а самият той основава сп.„ Войнишка колекция “.
През октомври 1894 година майор Фичев е отхвърлен за два месеца от служба по политически аргументи, като е пратен за пълководец на тайфа от Седемнадесети доростолски полк. Като подобен издава (1896 г.) книга-наръчник за практическата работа на офицерите в полеви условия. През 1897 година е върнат в София и назначен за контрольор във Военното учебно заведение, където също по този начин преподава военна история и тактичност на старшия офицерски курс.
През 1898 година Фичев пак е в Италия - във Военната академия в Торино, а след завръщането си е създаден в подполковник и назначен в Оперативното поделение на армията. През 1900 година е взет в Генералния щаб, а през 1903-та към този момент е полковник и началник-щаб на Първа пехотна софийска дивизия. На 9 януари 1905 година Фичев е назначен за асистент на началник-щаба на армията, а след 2 години и за пълководец на Втора пехотна тракийска дивизия в Пловдив.
На 15 октомври 1908 година става генерал-майор, а през 1910-а поема генералния щаб на армията. Под негово управление се изготвя нов действен проект за деяние при война с Турция. “Стратегическата изненада на Фичев - пише Симеон Радев - произведе преди време мощно усещане у военните кръгове в Европа. Те видяха в нея една блестяща демонстрация на българската военна мисъл. ”
През Балканската война (1912-13 г.) Фичев управлява интервенциите на Тракийския военен спектакъл и победоносното нахлуване до Чаталджа, което е съвсем напълно негова тактическа заслуга. Но внезапно изпада в недружелюбност и остава на назад във времето в ръководенето на дейстията. В знак на митинг на 13 май 1913 година подава оставка като шеф на щаб на настоящата войска. Тя не е призната.
Впрочем, през Балканската война и двете дъщери на генерала са на фронта като милосърдни сестри. „ Нямам наследник, който да се бие, само че имам две дъщери - те ще оказват помощ като доброволки “, споделя той и не разрешава те да са в болница в тила даже когато техният санитарен пункт е изпратен край Чаталджа.
На 1 януари 1914 година Фичев е нараснал в генерал-лейтенант, а на 1 септември става министър на войната в държавното управление на Васил Радославов. Но не се задържа дълго. Той е срещу решението на Фердинанд страната да стане съдружник на Германия в Първата световна война. Когато Радославов му показва проектодоговора, му споделя: „ За Бога, да не се излъжете да го подпишете, защото ще погубите България! “. А когато през февруари 1915 година, при атентата в Градското казино в София, умира огромната му щерка Мара Фичева-Багарова, той подава оставка и на 17 август 1915 година минава в запаса.
През 1921 г. Фичев приема предлагането на земеделското държавно управление и става пълномощен министър в Румъния. Там работи до 1923 година, а след завръщането си се установява в София и се отдава на историографска активност.
При атентата в църквата „ Св. Неделя “ през 1925 година е тежко ранен. Когато го изваждат изпод отломките, липсвала част от черепа му. Въпреки влошеното здраве до края на дните си Фичев не престава да написа. Генералът умира на 18 ноември 1931 година в София, а е заровен в фамилния гроб пред църквата " Св.св. Константин и Елена " във Велико Търново.
Освен сполучлива военна кариера той развива и огромна научно-теоретична активност. Писал е за Македонския въпрос, за тактиката при борбата край Чаталджа и в Сръбско-българската война, за военната история, както и мемоарни мемоари по Балканската война. Заради своите писания е приет за дописен член на Българското книжовно сдружение (1898) и за постоянен член на Българска академия на науките (1909). Генералът е награждаван с най-престижните военни ордени в България ( " За смелост, " За военна заслуга " и др.), само че и със сребърен орден " За просвета и изкуство ", както и с ордени в Италия, Франция и Румъния.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ