Гена Димитрова се гордеела, че е от село
Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в село Беглеж, Плевенско. Певческият й гений е видян още от първия й преподавател по музика – Иван Генков. Той й предсказва блестящо бъдеще. С оперно пеене стартира да се занимава в гимназията. През 1964 – 1966 година е в майсторски клас в Музикалната академия, след което става стажант в Софийската опера. Там извършва няколко дребни функции и незабавно е изпратена на специализация в известното Оперно музикално учебно заведение към миланската „ Ла Скала “. Големият й триумф идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в „ Набуко “ на Джузепе Верди. През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни артисти в София, след което се връща да специализира при Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио, по време на което взе участие в състезания и оперни постановки в разнообразни градове на Италия. Междувременно побеждава в състезанието за оперни артисти в Тревизо, на който претендентите показват ролята на Амелия от „ Бал с маски “ на Верди. През идващите години Гена Димитрова се постанова като една от водещите изпълнителки на Ботуша. Най-успешният интервал в кариерата й е десетилетието след 7 декември 1983 година, когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „ Тоска “. В постановката на „ Ла Скала “ вземат участие още Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. През този интервал тя извършва с огромен триумф и Турандот, лейди Макбет в „ Макбет “ и Америс в „ Аида “ на Верди. Наред с това пее на фестивала в Залцбург през 1984 година, още веднъж Абигайл в „ Ла Скала “ през 1986 година, Турандот в „ Метрополитън Опера “ през 1987 година. През същата година е победител в интернационалния конкурс за реализатори на Турандот в Ню Йорк.
Гена Димитрова организира майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и други Работи с млади гении, провежда техни участия и концерти и взе участие като реализатор на техните концерти. Нейните възпитаници са Елена Баръмова и Байса Дашням. Умира от рак на 11 юни 2005 година в Милано. По нейно категорично предпочитание е заровена в България.
С ученичката си Веселина Кацарова преди концерт
Голямата оперна прима приема с усмивка подмятанията на някои оперни примадони, че е от село. Дори с горделивост акцентира, че в операта от село са пристигнали двама - Гена Димитрова и Джузепе Верди. Между другото, най-големите си триумфи в кариерата тя бележи точно с функции от оперите на този популярен композитор. Допада й Елизабет от “Дон Карлос “, а най-високо самопризнание извоюва с Абигейл от “Набуко “.
Точно с тази партия започва звездната кариера на Гена Димитрова. Певицата е подготвена с ролята прекомерно млада, едвам на 26 години, само че на сцената на италианската “Ла Скала” стъпва на много по-зряла възраст - на 42. Тя обаче бързо си извоюва купата на прима на театъра, обожавана е от аудитория, диригенти и сътрудници.
Гена Димитрова не борави с изключително огромен репертоар, само че оперните театри по целия свят я търсят за най-тежките сопранови партии - лейди Макбет, Турандот, Джоконда, Аида, Амелия. С тях тя се постанова като една от най-награждаваните и титулувани певици на своето време. В Италия й присъждат званието “Най-добра изпълнителка на Амелия от “Бал с маски “. Получава и премията “Сребърна сцена “ на “Арена ди Верона” за осъществяването си в “Джоконда “, отдадено на Мария Калас. Носителка е и на оценките “Златен стрелец “, “Златен Верди “ и “Пучини “. Когато приказва за кариерата си, показва единствено едно страдание, че не е направила задоволително грамофонни плочи и че няма снимани задоволително нейни спектакли, които да демонстрира на учениците си.
Преди да се отдръпна от огромната сцена, Гена Димитрова се пробва да се издължи на българската аудитория, подарявайки й блестящите си осъществявания на Турандот, Джоконда, Тоска, Амелия и Елизабет Валоа.
През 2001 година в изявление тя споделя: “Тази година ще сляза от огромната сцена. През май навършвам 60 години - ужасно доста за едно сопрано, пяло най-трудните партии във всички спектакли. Нямам нито сили, нито воля да се подкрепям да пея и да пътувам. Не мога да си нося костюмите. Не желая нищо повече да жертвам за този глас и за тая кариера. Щастлива съм, че за 100-годишнината на Верди ще мога да изпея обичаната си роля. А по какъв начин ще я извърша - нищо не давам обещание. Моля ви, ръкопляскайте! “
Хора от обкръжението на Гена Димитрова я помнят като човек, изцяло отчужден от светския живот. Тя гледа с злост на модерните технологии. Нейната ученичка и другарка, оперната певица Венета Радоева, споделя по какъв начин едвам я навили да си купи мобилен телефон и това се случва година преди гибелта й. “Въпреки че можеше да си разреши лукса да има домашна помощница, тя до последно сама шеташе из къщата си и готвеше. Носеше се семпло, слабостта й беше да прави хороскопи. “
Преди време осиновената й щерка Милена споделя, че огромното занимание на Гена било да гадае бъдещето и по тази причина купувала на всички места по света астрологическа литература. Милена, която в действителност е щерка на сестрата на Гена, е осиновена от оперната прима, когато момичето е на 12 години. Гена не зарязва кариерата си, с цел да бъде неразделно до детето, само че й обезпечава материална непоклатимост. След известно време я изпраща да учи във Виена, където двамата със брачна половинка й Жоро към този момент имат апартамент. Там отсяда и същинската майка на Милена, защото Гена непрестанно пътува по света. Сопраното, естествено, трансферира музикалните си упоритости и към дребната тогава Милена, по тази причина момичето шест години свири на пиано, само че се оказва, че няма увлечение към музиката. Не демонстрира интерес и към поп музиката, към която Гена я насочва. След като се твърди, че няма гений за оперна сцена, най-после Милена приключва операторско майсторство.
Оперната прима мъчно претърпява гибелта на брачна половинка си Жоро, който умира в автомобилна злополука на Околовръстното шосе край София. Техни близки настояват, че двамата са били отлично семейство. В един миг на цялостно обезсърчение Гена споделя пред собствен непосредствен във Виена, че се усеща толкоз зле, че й иде да се хвърли от балкона. Признава, че на крайници я държи единствено работата с нейните възпитаници, някои от които е приютила да живеят в софийския й апартамент на ул. “Московска “.
Когато я настига подлата болест, тя до последно крие от околните си, че е обречена. Заминава на проучвания и лекуване в Милано, съпроводена само от нейна близка другарка, която е лекарка.
Великата оперна прима прекрачва с достолепие в Оня свят - умира в онкологична клиника в Милано. Вестта обикаля за броени часове света. Гена Димитрова е заровена в България по категорично нейно предпочитание приживе.
Миланската канара показва почитта си към своята дългогодишна звезда още в деня на нейната кончина, като й посвещава генералната подготовка за най-новата си премиера - “Бохеми “ от Пучини.
“Много неща не съм съумяла да направя през живота си, само че считам, че съм привилегирована. - Господ ми даде толкоз доста гений, че колкото и да ми подливаха вода, аз все бях от горната страна. Животът, който обаче живях, беше обречен в името на кариерата ми. Вече бленувам за тишина “, споделя в едно от последните си изявленията оперната прима, като че ли предусещайки своята кончина. Набеждават я за помощник на ДС Приживе оперният артист Борис Рубашкин набеждава колежките си Гена Димитрова и Маргарита Лилова, че са били „ уши “ на Държавна сигурност. В мемоарната си книга „ Шесто ръководство: моята истина “ починалият военачалник Петър Стоянов, дълготраен началник на Шесто ръководство на Държавна сигурност, назовава писанията на оперния артист цялостни измислици, само че от посмъртно оповестените мемоари на генерала от Държавна сигурност изскача различен нелицеприятен факт - че сътрудник на тайните служби е била не починалата оперна прима, а... нейният брачен партньор Георги, умрял при тежка автомобилна злополука. Той е бил другар на последния началник на Шесто ръководство на Държавна сигурност преди 10 ноември - ген. Антон Мусаков, който персонално го „ завежда “ като помощник на един от отделите. След измененията, когато хиляди фрагменти на Държавна сигурност се озовават на улицата, Мусаков е поканен от приятеля си Георги за... надзирател на тяхната вила с Гена. „ Отиде и стана надзирател за 300 $ на месец на вилата на Гена Димитрова, и то тъй като мъжът й беше сътрудник на Държавна сигурност... “, разкрил генералът при персонален диалог с Динко Маджаров, началник на редакция „ Лъч “ в Българска национална телевизия и офицер от Шесто ръководство - ексразведчик с букви М.М.
Евгени БОЯНОВ
Гена Димитрова организира майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и други Работи с млади гении, провежда техни участия и концерти и взе участие като реализатор на техните концерти. Нейните възпитаници са Елена Баръмова и Байса Дашням. Умира от рак на 11 юни 2005 година в Милано. По нейно категорично предпочитание е заровена в България.
С ученичката си Веселина Кацарова преди концерт
Голямата оперна прима приема с усмивка подмятанията на някои оперни примадони, че е от село. Дори с горделивост акцентира, че в операта от село са пристигнали двама - Гена Димитрова и Джузепе Верди. Между другото, най-големите си триумфи в кариерата тя бележи точно с функции от оперите на този популярен композитор. Допада й Елизабет от “Дон Карлос “, а най-високо самопризнание извоюва с Абигейл от “Набуко “.
Точно с тази партия започва звездната кариера на Гена Димитрова. Певицата е подготвена с ролята прекомерно млада, едвам на 26 години, само че на сцената на италианската “Ла Скала” стъпва на много по-зряла възраст - на 42. Тя обаче бързо си извоюва купата на прима на театъра, обожавана е от аудитория, диригенти и сътрудници.
Гена Димитрова не борави с изключително огромен репертоар, само че оперните театри по целия свят я търсят за най-тежките сопранови партии - лейди Макбет, Турандот, Джоконда, Аида, Амелия. С тях тя се постанова като една от най-награждаваните и титулувани певици на своето време. В Италия й присъждат званието “Най-добра изпълнителка на Амелия от “Бал с маски “. Получава и премията “Сребърна сцена “ на “Арена ди Верона” за осъществяването си в “Джоконда “, отдадено на Мария Калас. Носителка е и на оценките “Златен стрелец “, “Златен Верди “ и “Пучини “. Когато приказва за кариерата си, показва единствено едно страдание, че не е направила задоволително грамофонни плочи и че няма снимани задоволително нейни спектакли, които да демонстрира на учениците си.
Преди да се отдръпна от огромната сцена, Гена Димитрова се пробва да се издължи на българската аудитория, подарявайки й блестящите си осъществявания на Турандот, Джоконда, Тоска, Амелия и Елизабет Валоа.
През 2001 година в изявление тя споделя: “Тази година ще сляза от огромната сцена. През май навършвам 60 години - ужасно доста за едно сопрано, пяло най-трудните партии във всички спектакли. Нямам нито сили, нито воля да се подкрепям да пея и да пътувам. Не мога да си нося костюмите. Не желая нищо повече да жертвам за този глас и за тая кариера. Щастлива съм, че за 100-годишнината на Верди ще мога да изпея обичаната си роля. А по какъв начин ще я извърша - нищо не давам обещание. Моля ви, ръкопляскайте! “
Хора от обкръжението на Гена Димитрова я помнят като човек, изцяло отчужден от светския живот. Тя гледа с злост на модерните технологии. Нейната ученичка и другарка, оперната певица Венета Радоева, споделя по какъв начин едвам я навили да си купи мобилен телефон и това се случва година преди гибелта й. “Въпреки че можеше да си разреши лукса да има домашна помощница, тя до последно сама шеташе из къщата си и готвеше. Носеше се семпло, слабостта й беше да прави хороскопи. “
Преди време осиновената й щерка Милена споделя, че огромното занимание на Гена било да гадае бъдещето и по тази причина купувала на всички места по света астрологическа литература. Милена, която в действителност е щерка на сестрата на Гена, е осиновена от оперната прима, когато момичето е на 12 години. Гена не зарязва кариерата си, с цел да бъде неразделно до детето, само че й обезпечава материална непоклатимост. След известно време я изпраща да учи във Виена, където двамата със брачна половинка й Жоро към този момент имат апартамент. Там отсяда и същинската майка на Милена, защото Гена непрестанно пътува по света. Сопраното, естествено, трансферира музикалните си упоритости и към дребната тогава Милена, по тази причина момичето шест години свири на пиано, само че се оказва, че няма увлечение към музиката. Не демонстрира интерес и към поп музиката, към която Гена я насочва. След като се твърди, че няма гений за оперна сцена, най-после Милена приключва операторско майсторство.
Оперната прима мъчно претърпява гибелта на брачна половинка си Жоро, който умира в автомобилна злополука на Околовръстното шосе край София. Техни близки настояват, че двамата са били отлично семейство. В един миг на цялостно обезсърчение Гена споделя пред собствен непосредствен във Виена, че се усеща толкоз зле, че й иде да се хвърли от балкона. Признава, че на крайници я държи единствено работата с нейните възпитаници, някои от които е приютила да живеят в софийския й апартамент на ул. “Московска “.
Когато я настига подлата болест, тя до последно крие от околните си, че е обречена. Заминава на проучвания и лекуване в Милано, съпроводена само от нейна близка другарка, която е лекарка.
Великата оперна прима прекрачва с достолепие в Оня свят - умира в онкологична клиника в Милано. Вестта обикаля за броени часове света. Гена Димитрова е заровена в България по категорично нейно предпочитание приживе.
Миланската канара показва почитта си към своята дългогодишна звезда още в деня на нейната кончина, като й посвещава генералната подготовка за най-новата си премиера - “Бохеми “ от Пучини.
“Много неща не съм съумяла да направя през живота си, само че считам, че съм привилегирована. - Господ ми даде толкоз доста гений, че колкото и да ми подливаха вода, аз все бях от горната страна. Животът, който обаче живях, беше обречен в името на кариерата ми. Вече бленувам за тишина “, споделя в едно от последните си изявленията оперната прима, като че ли предусещайки своята кончина. Набеждават я за помощник на ДС Приживе оперният артист Борис Рубашкин набеждава колежките си Гена Димитрова и Маргарита Лилова, че са били „ уши “ на Държавна сигурност. В мемоарната си книга „ Шесто ръководство: моята истина “ починалият военачалник Петър Стоянов, дълготраен началник на Шесто ръководство на Държавна сигурност, назовава писанията на оперния артист цялостни измислици, само че от посмъртно оповестените мемоари на генерала от Държавна сигурност изскача различен нелицеприятен факт - че сътрудник на тайните служби е била не починалата оперна прима, а... нейният брачен партньор Георги, умрял при тежка автомобилна злополука. Той е бил другар на последния началник на Шесто ръководство на Държавна сигурност преди 10 ноември - ген. Антон Мусаков, който персонално го „ завежда “ като помощник на един от отделите. След измененията, когато хиляди фрагменти на Държавна сигурност се озовават на улицата, Мусаков е поканен от приятеля си Георги за... надзирател на тяхната вила с Гена. „ Отиде и стана надзирател за 300 $ на месец на вилата на Гена Димитрова, и то тъй като мъжът й беше сътрудник на Държавна сигурност... “, разкрил генералът при персонален диалог с Динко Маджаров, началник на редакция „ Лъч “ в Българска национална телевизия и офицер от Шесто ръководство - ексразведчик с букви М.М.
Евгени БОЯНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ