Шести месец от руската инвазия в Украйна: Армията на Путин губи инициатива, украинските военни - в контраофанзива
Ген. Съби Събев
Изтече и шестият месец на съветската инвазия в Украйна. Руското нахлуване в Донбас още веднъж забуксува, След принудителната оперативна пауза през първата половина на м. юли, предстоящото съветско нахлуване в Донецка област не се случи и се изроди в спорадични, лимитирани и несполучливи офанзиви за пробив украинската защита.
От началото на шестия месец от войната са налице дейности на украинската войска, които от ден на ден удостоверяват, че изземват стратегическата самодейност от съветските войски и стартират да диктуват хода на събитията на фронта. Натрупват се индикации за начален стадий на украинска контраатака в Херсонска област.
За шест месеца нападателна война, по данни на Украинските Въоръжени Сили (УВС), военните загуби на Русия доближиха 45 500 души, а украинските близо 9 000 души. С идната ескалация на военните дейности в Южна Украйна, военните загуби ще нарастват, както и украински цивилни жертви. Не се виждат планове на Русия да приключи незаконната си експанзия против Украйна.
Донбаският фронт
От началото на шестия месец на войната съветските настъпателни интервенции в Донбас бяха лимитирани и с намалена активност. Почти всички съветски офанзиви са несполучливи, провеждани със сили рядко по-големи от рота. Същите не реализираха завземане на огромни нови територии, нито даже тактически обкръжения на украински войски. Линията на фронта в направлението Изюм – Славянск си остана непроменена и там съветските настъпателни интервенции всъщност са безрезултатни. Неуспешни са и едномесечните съветски опити за преодоляване на гр. Сиверск. По-настойчиви старания за прогрес имаше към Бахмут и югозападно от Донецк, с нищожно изтласкване на украинските бранители. Украинската защита в укрепения триъгълник Славянск – Краматорск – Бахмут остана устойчива и опитите да бъде пробита бяха сполучливо отразени, с чувствителни загуби за съветските войски. Даже на обособени посоки украинските войски сполучливо контраатакуваха и си върнаха обособени обитаеми места. Силен удар бе нанесен по щаба на ВЧК „ Вагнер “ в Попасня в Луганска област, при който бяха убити и ранени към 100 наемници. Зачестяват офанзивите в региона на Харков, а в последните дни и в направлението на Николаев.
Без резултат са и многократните опити на съветските войски за завладяват украинския плацдарм на източния бряг на р. Ингулец, североизточно от гр. Херсон. Без триумф са и съветските опити да ремонтират развалените мостове над р. Днепър.
Същевременно не престава съветският артилерийски обстрел по цялата фронтова линия от Харков до северната част на Херсонска област. Продължават и ракетните удари по украинските градове, с нови жертви и ранени, както и с разрушение на тяхната инфраструктурата.
Промяна на географския фокус на войната
Усещайки опасността от украинска контраатака на юг, която може да изолира и обезврежда съветската формация в западната част на Херсонска област, съветското командване предприе незабавни ограничения за нейното увеличаване. За задачата интензивно трансферира забележителен брой ББГ от Донбас на юг, за да усили защитата на съветските войски на това направление. По разнообразни данни, общият състав на съветските войски на Херсонското направление бе доведен до 45 000 души или към 50-52 ББГ, като към 10 000 души от тях са от въздушно-десантните войски на Русия, които се употребяват основно за настъпателни интервенции. Тези сили са събрани от разнообразни армии, корпуси и дивизии на съветските въоръжени сили - 41 ОВА (ЮВО), 35 и 36 ОВА (ЦВО), 22 АК (ЧФ), 76 ВДД и Росгвардия. Така основно Донбаската и частично Харковската съветски оперативни зони бяха отслабени, като предислоцираните на юг съветски военни елементи, отчасти бяха сменени с доброволчески батальони и резервисти от двете сепаратистки „ републики “, незадоволително боеспособни за интензивни настъпателни интервенции. Същевременно източно от Москва, в региона на Мулино, се образува 3 АК към ЗВО, който ще бъде окомплектован до 10 000 – 15 000 души, главно с доброволчески батальони и се чака да бъде трансфериран в Херсонска област.
В последния месец се ускорява съветският нуклеарен шантаж с окупираната АЕЦ „ Запорожие “. Русия отхвърли предлагането на Организация на обединените нации за определяне на демилитаризирана зона към централата и непрекъснато упреква украинската страна че я обстрелва. Същевременно Русия е трансформирала централата в укрепена военна база, от която обстрелва украински позиции и близки обитаеми места. Не е изключено съветските войски да устроят и провокации против атомната електроцентрала, приписвайки ги на украинската страна, въпреки че се съгласиха да позволен представители на МААЕ за ревизия на централата.
Изземването на стратегическата самодейност от УВС
Когато украинските сили започнаха удари с РСЗО HIMARS и далекобойните артилерийски системи, предоставени от западните страни и Съединени американски щати, по хранилища за муниции, оръжия и горива, по командни пунктове, сериозни точки на земните информационни линии на съветската войска и възвръщане на редица обитаеми пунктове в Херсонска област, Русия се видя принудена да реагира, т.е. да задейства защитна тактика. Руските войски бяха прегрупирани и забележителна част от тях бяха трансферирани в Южна Украйна. Така стратегическата самодейност във войната стартира да минава на украинската страна. Логистичните проблеми на съветската войска започнаха застрашително да нарастват, изключително в Херсонска и Запорожка области.
Основната част от съветските запаси към края на шестия месец на войната към момента не са пристигнали на фронта. Не е приключило сформирането на 3 АК към ЗВО, както и сформирането и подготовката на множеството доброволчески батальони в другите райони на Русия. Не се чака същите да бъдат с висока боеспособност, заради дребното време за подготовка, остаряло съоръжение, незадоволително обезпечаване, слаба дисциплинираност и невисок военен дух. Предполага се, че главната част от съветските запаси ще бъдат ориентирани към Херсонска област.
Украйна има повече войскови запаси, само че не всички са добре екипирани и са в развой на подготовка. Русия не знае тъкмо къде са същите и по кое време ще бъдат въведени в деяние. Към края на м. септември или началото на м. октомври се чака да дойдат новообучените и добре екипирани от Англия 10 000 украински военни. Очаква се в Украйна да дойде и в допълнение въоръжение и муниции. Всичко това ще обезпечи на Украйна благоприятни условия за по-решителни и ефикасни дейности за изтласкване на съветските войски и освобождение на повече окупирани територии в хода на по- широкомащабна контраатака.
Разширява се и украинската опозиция в окупираните територии. Партизанските дейности започнаха да нанасят чувствителни удари в тила на съветските войски по транспортната и енергийна инфраструктура, складови за муниции и гориво. Активизираха се още повече и дейностите на украинските сили за специфични интервенции в дълбокия гръб на съветската войска, в това число в Крим.
Стратегическият капан за съветските войски на западния бряг на р. Днепър
Руските войски на западния бряг на р. Днепър към гр. Херсон в огромна степен сами се вкараха в капан, разграничени от останалите съветски войски в Южна Украйна с такава необятна водна бариера. Очевидно съветското командване е разчитало, че няма да разреши спирането на шосейните и железопътни линии през реката, по които се поддържа логистиката на войските.
С съображение може да се допусна, че украинската страна организира специфична осведомителна интервенция и обществено разгласи, в несъгласие на условията на военната тактика, че следва контраатака за освобождение на Херсонска област в околните месеци. Руското командване се видя насила, за отразяване на контраофанзивата, да трансферира от Донбас най-боеспособните си елементи и по този начин вкара в този капан доста количество съветски войски, които с разрушаването на шосейните и железопътни връзки с източния бряг на р. Днепър към този момент са изолирани и тяхното доставяне е съдбовно нарушено. Възможно е това да е било задачата на украинската страна – намаляване съветският напън в Донбас и вкарване в капан повече съветски войски на западния бряг на р. Днепър, които би трябвало да бъдат снабдявани по най-дългите и несигурни логистични линии. А неутрализирането на една към 20- хилядна съветска формация в западната част на Херсонска област и преодоляването на гр. Херсон, ще нанесе безвъзвратен удар на съветските проекти в Южна Украйна и най-вероятно ще обърне хода войната в интерес на Украйна.
Така спирането на наземните информационни линии с десния бряг на р. Днепър в Херсонска област, вследствие на систематични украински артилерийски удари, изолира съветските войски там и ги изправи пред сериозна обстановка. От средата на м. август главната част на съветското окупационно командване напусна гр. Херсон и се трансферира на левия бряг на р. Днепър. Предполага се, че и главният команден пункт на 41-ва съветска ОВА от Южния боен окръг също е изтеглен от клопката, в който попаднаха главните сили на тази войска.
По ориентировъчни планове, към средата на м. август на левия бряг на р. Днепър, в това число гр. Херсон, е съсредоточена съветска войскова формация от 22- 25 БТГ, от състава на 49 ОВА, 22 АК и въздушно-десантни елементи, с общ състав към 20 000 души. Източно от реката до региона на гр. Мелитопол са събрани още към 27 БТГ, общо към 22 000 души, от състава на 5, 35 и 36 ОВА, въздушно-десантни войски и елементи на морската пехота. Съставът на силите демонстрира, че в случай че съветската войска загуби групировката си на западния бряг на р. Днепър, настойчиво ще отбранява източния бряг на реката и прилежащите му територии. Тяхното преодоляване от УВС ще изисква нова контраатака.
Колко дълго ще издържи съветската формация в клопката на западния бряг на р. Днепър и гр. Херсон е мъчно да се предвижда. При изцяло развалени или разрушени мостове, превозването на муниции, гориво, храна и тежко съоръжение в нужните количества даже за широкомащабни отбранителни интервенции посредством понтонни средства и баржи или по въздух е на практика съвсем невероятно, още повече, че същите ще бъдат подложени на удари. Очертава се удобна опция за УВС да обезвреждат огромна съветска формация на десния бряг на р. Днепър и да си върнат регионалния център гр. Херсон.
Украинската контраатака
Битката за Херсон е от решаващо значение както за Украйна, по този начин и за Русия. Очаква се същата да бъде яростна и продължителна, с потреблението на всички налични оръжия от двете страни.
Победата в украинската контраатака ще увеличи увереността на украинския народ в сполучливия излаз на войната и ще ускори бойния дух на УВС за следващи контраофанзиви и изхвърляне на съветските войски отвън границите на Украйна. Такава победа ще оправдае поддръжката за западните страни и ще ги подтикне да усилят военната си помощ за страната.
Успешното отразяване на украинската контраатака от съветските войски ще увеличи увереността им за следващи настъпателни интервенции около двата бряга на р. Днепър към Кривой рог и Днепропетровск, както и към Николаев и Одеса, за цялостно уединяване на Украйна от Черно море и изправянето и пред стопански колапс. Не би трябвало да се изключва и вероятността съветските войски да осъществят превантивни офанзиви, с цел да нарушат проектите на украинското командване. Тези проекти на съветското командване не са обезпечени с задоволително превъзхождащи сили и най-вероятно няма да бъдат осъществени.
В експертната общественост в света се води натоварен спор по кое време е стартирана украинската контраатака и дори дали изобщо е почнала, откакто няма масирано напредване на украински войски и щурмови дейности против изолираните съветски войски.
Украинската контраатака е допустимо да бъде извършена на три стадия. Начален стадий - неинтензивен, в който да бъдат основани условия за идващия, решаващия стадий. Характерно за началния стадий е осуетяване на логистиката, системата за ръководство и Противовъздушна отбрана, в това число изваждане от строя на съществени летища на съперника. Основният (интензивен) стадий ще е обвързван с ескалация на военните дейности и в който ще се организира решителното стълкновение за реализиране на главните цели на контраофанзивата. Завършващият стадий ще обхване дейности за одобряване на постигнатите резултати.
Как би изглеждала една евентуална интервенция за освобождението на Херсон ни показва накратко още на 19.07 военният кореспондент Иля Пономаренко в The Kyiv Independent. Не може да се твърди, че тя ще се реализира по този начин както е показана на схемата, само че е дадена нагледна визия къде украинските войски евентуално ще насочат главните си старания.
Подготовката една сходна интервенция би изисквала: разрушение на двата моста до предградието Антоновка (шосеен и железопътен) и моста при хидроелектроцентралата до Нова Каховка, с което се прекъсват доставките за изолираните съветски войски; заличаване на складовете за горива и муниции наоколо до двата бряга на р. Днепър; заличаване на съветските радари и средства за Противовъздушна отбрана наоколо до фронтовата линия, както и изваждане от строя на съществени съветски летища в Крим, от които се поддържат съветските войски в Южна Украйна. Разбира се, украинските войски на западния бряг на р. Днепър ще се нуждаят и от свежи запаси, с цел да се подсигурява развиване на триумфа на контраофанзивата и обкръжаването на гр. Херсон.
Част от изброените условия за украинската контраатака към този момент се извършват, а някои даже са изпълнени. Украинските войски в западната част на Херсонска област оказват напън на съветските войски и към този момент са си възвърнали над 50 обитаеми пункта. С учредения може да се одобри, че към 24 август е в ход началният стадий на украинската контраатака, а нейното начало може условно да се отнесе към втората половина на м. юли, след първите украински удари по Антоновския мост, които започнаха на 19 юли. Счита се, че с удара на 09 август по летище Саки в Крим, база на съветския 43-ти морски щурмови авиополк, бе даден по-динамичен ход на началния стадий на украинската контраатака. Унищожени бяха към 10 бойни самолета, а други бяха развалени, погубен е склада за авиационни муниции на летището. Бойните самолети от това и други летища бяха изтеглени в дълбочина на Крим или на съветска територия. Нанесени бяха и удари по хранилища, железопътни възли и щабове на Кримския полуостров.
Увеличаващите се удари по съветски военни обекти в Крим са ясна индикация, че военната инфраструктура на съветските войски на окупирания полуостров е към този момент под действителна опасност и съветският надзор на Крим и е под въпрос. УВС към този момент разполагат и с ефикасни средства за удари по радарната система на съветските войски и по обекти на тяхната ПВО в Южна Украйна и Крим.
Малко евентуално е главният стадий на украинската контраатака да се реализира под формата на широкомащабно нахлуване с най-вече щурмови дейности, защото това би изисквало уверено предимство над съветските войски. По-скоро същата ще се развива с по-бавни темпове, с методични удари по уязвимите обекти на съветската формация, недопускане на снабдяването й, сриване на системата й за командване и ръководство, изтощение на съперника и довеждането му до положение на безполезна опозиция. Този стадий може да бъде занимателен до идването на последните доставки на военна помощ от Съединени американски щати и други страни.
Завършващият стадий на контраофанзивата може да бъде попадане в плен на главната част от съветската формация или унищожаването й по елементи. Част от него могат да бъдат и дейности за заемане на подобаващи отбранителни позиции.
Най-вероятната украинска тактика ще включва хирургически удари по мощно уязвими обекти на съветските сили и последователно придвижване за изтласкване съветските сили към западния бряг на р. Днепър и завладяване на гр. Херсон. Не би трябвало да се чака това да стане в границите на скоротечна интервенция, а да отнеме даже 1,5 - 2 месеца време. Това време ще е належащо, с цел да се разстрои и преодолее мощно укрепената съветска защита в този район и се сведе до най-малко поддържането й с масиран артилерийски огън и авиационни удари от другия бряг на реката и Крим.
А намаляването на качествата за защита на изолираната съветска формация на западния бряг на р. Днепър може да бъде оценено по разнообразни знаци, като: възходящ брой на изоставени съветски транспортни и бойни средства; понижаване интензивността или преустановяване на съветските контраатаки и артилерийски удари; увеличение на съветските известия за дефицит на гориво и боеприпаси; увеличение броя на съветските военнопленници и други
Като част от украинската контраатака, се разраства партизанската война на окупираните украински територии, изключително в Крим и Южна Украйна. Партизанските акции със закон се координират от специфичните сили на Украйна. В ход е обмисляне и на интервенция за разрушение на Кримския мост, който е значима логистична артерия, както за Крим, по този начин и за съветските войски в Херсонска и Запорожка области.
Битката за Херсон ще бъде яростна. Руснаците са решени да го отбраняват с всички вероятни средства и го приготвят за улични боеве. Украинската страна схваща добре това и надали ще прибегне до щурмови интервенции за преодоляването му, защото това ще докара до огромни загуби. Важното е градът да бъде изолиран и се провали плануваният референдум за присъединение на региона към Руската федерация. И да бъде държан под блокада до привършване ресурсите на съветските войски за защитата му, след което преодоляването му ще е безпроблемно.
В идните два месеца по 230 - километровата фронтова линия на Херсонска област предстоят яростни сражения, изходът от които ще дефинира както по-нататъшния ход на войната, по този начин и нейния излаз.
*Анализът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Изтече и шестият месец на съветската инвазия в Украйна. Руското нахлуване в Донбас още веднъж забуксува, След принудителната оперативна пауза през първата половина на м. юли, предстоящото съветско нахлуване в Донецка област не се случи и се изроди в спорадични, лимитирани и несполучливи офанзиви за пробив украинската защита.
От началото на шестия месец от войната са налице дейности на украинската войска, които от ден на ден удостоверяват, че изземват стратегическата самодейност от съветските войски и стартират да диктуват хода на събитията на фронта. Натрупват се индикации за начален стадий на украинска контраатака в Херсонска област.
За шест месеца нападателна война, по данни на Украинските Въоръжени Сили (УВС), военните загуби на Русия доближиха 45 500 души, а украинските близо 9 000 души. С идната ескалация на военните дейности в Южна Украйна, военните загуби ще нарастват, както и украински цивилни жертви. Не се виждат планове на Русия да приключи незаконната си експанзия против Украйна.
Донбаският фронт
От началото на шестия месец на войната съветските настъпателни интервенции в Донбас бяха лимитирани и с намалена активност. Почти всички съветски офанзиви са несполучливи, провеждани със сили рядко по-големи от рота. Същите не реализираха завземане на огромни нови територии, нито даже тактически обкръжения на украински войски. Линията на фронта в направлението Изюм – Славянск си остана непроменена и там съветските настъпателни интервенции всъщност са безрезултатни. Неуспешни са и едномесечните съветски опити за преодоляване на гр. Сиверск. По-настойчиви старания за прогрес имаше към Бахмут и югозападно от Донецк, с нищожно изтласкване на украинските бранители. Украинската защита в укрепения триъгълник Славянск – Краматорск – Бахмут остана устойчива и опитите да бъде пробита бяха сполучливо отразени, с чувствителни загуби за съветските войски. Даже на обособени посоки украинските войски сполучливо контраатакуваха и си върнаха обособени обитаеми места. Силен удар бе нанесен по щаба на ВЧК „ Вагнер “ в Попасня в Луганска област, при който бяха убити и ранени към 100 наемници. Зачестяват офанзивите в региона на Харков, а в последните дни и в направлението на Николаев.
Без резултат са и многократните опити на съветските войски за завладяват украинския плацдарм на източния бряг на р. Ингулец, североизточно от гр. Херсон. Без триумф са и съветските опити да ремонтират развалените мостове над р. Днепър.
Същевременно не престава съветският артилерийски обстрел по цялата фронтова линия от Харков до северната част на Херсонска област. Продължават и ракетните удари по украинските градове, с нови жертви и ранени, както и с разрушение на тяхната инфраструктурата.
Промяна на географския фокус на войната
Усещайки опасността от украинска контраатака на юг, която може да изолира и обезврежда съветската формация в западната част на Херсонска област, съветското командване предприе незабавни ограничения за нейното увеличаване. За задачата интензивно трансферира забележителен брой ББГ от Донбас на юг, за да усили защитата на съветските войски на това направление. По разнообразни данни, общият състав на съветските войски на Херсонското направление бе доведен до 45 000 души или към 50-52 ББГ, като към 10 000 души от тях са от въздушно-десантните войски на Русия, които се употребяват основно за настъпателни интервенции. Тези сили са събрани от разнообразни армии, корпуси и дивизии на съветските въоръжени сили - 41 ОВА (ЮВО), 35 и 36 ОВА (ЦВО), 22 АК (ЧФ), 76 ВДД и Росгвардия. Така основно Донбаската и частично Харковската съветски оперативни зони бяха отслабени, като предислоцираните на юг съветски военни елементи, отчасти бяха сменени с доброволчески батальони и резервисти от двете сепаратистки „ републики “, незадоволително боеспособни за интензивни настъпателни интервенции. Същевременно източно от Москва, в региона на Мулино, се образува 3 АК към ЗВО, който ще бъде окомплектован до 10 000 – 15 000 души, главно с доброволчески батальони и се чака да бъде трансфериран в Херсонска област.
В последния месец се ускорява съветският нуклеарен шантаж с окупираната АЕЦ „ Запорожие “. Русия отхвърли предлагането на Организация на обединените нации за определяне на демилитаризирана зона към централата и непрекъснато упреква украинската страна че я обстрелва. Същевременно Русия е трансформирала централата в укрепена военна база, от която обстрелва украински позиции и близки обитаеми места. Не е изключено съветските войски да устроят и провокации против атомната електроцентрала, приписвайки ги на украинската страна, въпреки че се съгласиха да позволен представители на МААЕ за ревизия на централата.
Изземването на стратегическата самодейност от УВС
Когато украинските сили започнаха удари с РСЗО HIMARS и далекобойните артилерийски системи, предоставени от западните страни и Съединени американски щати, по хранилища за муниции, оръжия и горива, по командни пунктове, сериозни точки на земните информационни линии на съветската войска и възвръщане на редица обитаеми пунктове в Херсонска област, Русия се видя принудена да реагира, т.е. да задейства защитна тактика. Руските войски бяха прегрупирани и забележителна част от тях бяха трансферирани в Южна Украйна. Така стратегическата самодейност във войната стартира да минава на украинската страна. Логистичните проблеми на съветската войска започнаха застрашително да нарастват, изключително в Херсонска и Запорожка области.
Основната част от съветските запаси към края на шестия месец на войната към момента не са пристигнали на фронта. Не е приключило сформирането на 3 АК към ЗВО, както и сформирането и подготовката на множеството доброволчески батальони в другите райони на Русия. Не се чака същите да бъдат с висока боеспособност, заради дребното време за подготовка, остаряло съоръжение, незадоволително обезпечаване, слаба дисциплинираност и невисок военен дух. Предполага се, че главната част от съветските запаси ще бъдат ориентирани към Херсонска област.
Украйна има повече войскови запаси, само че не всички са добре екипирани и са в развой на подготовка. Русия не знае тъкмо къде са същите и по кое време ще бъдат въведени в деяние. Към края на м. септември или началото на м. октомври се чака да дойдат новообучените и добре екипирани от Англия 10 000 украински военни. Очаква се в Украйна да дойде и в допълнение въоръжение и муниции. Всичко това ще обезпечи на Украйна благоприятни условия за по-решителни и ефикасни дейности за изтласкване на съветските войски и освобождение на повече окупирани територии в хода на по- широкомащабна контраатака.
Разширява се и украинската опозиция в окупираните територии. Партизанските дейности започнаха да нанасят чувствителни удари в тила на съветските войски по транспортната и енергийна инфраструктура, складови за муниции и гориво. Активизираха се още повече и дейностите на украинските сили за специфични интервенции в дълбокия гръб на съветската войска, в това число в Крим.
Стратегическият капан за съветските войски на западния бряг на р. Днепър
Руските войски на западния бряг на р. Днепър към гр. Херсон в огромна степен сами се вкараха в капан, разграничени от останалите съветски войски в Южна Украйна с такава необятна водна бариера. Очевидно съветското командване е разчитало, че няма да разреши спирането на шосейните и железопътни линии през реката, по които се поддържа логистиката на войските.
С съображение може да се допусна, че украинската страна организира специфична осведомителна интервенция и обществено разгласи, в несъгласие на условията на военната тактика, че следва контраатака за освобождение на Херсонска област в околните месеци. Руското командване се видя насила, за отразяване на контраофанзивата, да трансферира от Донбас най-боеспособните си елементи и по този начин вкара в този капан доста количество съветски войски, които с разрушаването на шосейните и железопътни връзки с източния бряг на р. Днепър към този момент са изолирани и тяхното доставяне е съдбовно нарушено. Възможно е това да е било задачата на украинската страна – намаляване съветският напън в Донбас и вкарване в капан повече съветски войски на западния бряг на р. Днепър, които би трябвало да бъдат снабдявани по най-дългите и несигурни логистични линии. А неутрализирането на една към 20- хилядна съветска формация в западната част на Херсонска област и преодоляването на гр. Херсон, ще нанесе безвъзвратен удар на съветските проекти в Южна Украйна и най-вероятно ще обърне хода войната в интерес на Украйна.
Така спирането на наземните информационни линии с десния бряг на р. Днепър в Херсонска област, вследствие на систематични украински артилерийски удари, изолира съветските войски там и ги изправи пред сериозна обстановка. От средата на м. август главната част на съветското окупационно командване напусна гр. Херсон и се трансферира на левия бряг на р. Днепър. Предполага се, че и главният команден пункт на 41-ва съветска ОВА от Южния боен окръг също е изтеглен от клопката, в който попаднаха главните сили на тази войска.
По ориентировъчни планове, към средата на м. август на левия бряг на р. Днепър, в това число гр. Херсон, е съсредоточена съветска войскова формация от 22- 25 БТГ, от състава на 49 ОВА, 22 АК и въздушно-десантни елементи, с общ състав към 20 000 души. Източно от реката до региона на гр. Мелитопол са събрани още към 27 БТГ, общо към 22 000 души, от състава на 5, 35 и 36 ОВА, въздушно-десантни войски и елементи на морската пехота. Съставът на силите демонстрира, че в случай че съветската войска загуби групировката си на западния бряг на р. Днепър, настойчиво ще отбранява източния бряг на реката и прилежащите му територии. Тяхното преодоляване от УВС ще изисква нова контраатака.
Колко дълго ще издържи съветската формация в клопката на западния бряг на р. Днепър и гр. Херсон е мъчно да се предвижда. При изцяло развалени или разрушени мостове, превозването на муниции, гориво, храна и тежко съоръжение в нужните количества даже за широкомащабни отбранителни интервенции посредством понтонни средства и баржи или по въздух е на практика съвсем невероятно, още повече, че същите ще бъдат подложени на удари. Очертава се удобна опция за УВС да обезвреждат огромна съветска формация на десния бряг на р. Днепър и да си върнат регионалния център гр. Херсон.
Украинската контраатака
Битката за Херсон е от решаващо значение както за Украйна, по този начин и за Русия. Очаква се същата да бъде яростна и продължителна, с потреблението на всички налични оръжия от двете страни.
Победата в украинската контраатака ще увеличи увереността на украинския народ в сполучливия излаз на войната и ще ускори бойния дух на УВС за следващи контраофанзиви и изхвърляне на съветските войски отвън границите на Украйна. Такава победа ще оправдае поддръжката за западните страни и ще ги подтикне да усилят военната си помощ за страната.
Успешното отразяване на украинската контраатака от съветските войски ще увеличи увереността им за следващи настъпателни интервенции около двата бряга на р. Днепър към Кривой рог и Днепропетровск, както и към Николаев и Одеса, за цялостно уединяване на Украйна от Черно море и изправянето и пред стопански колапс. Не би трябвало да се изключва и вероятността съветските войски да осъществят превантивни офанзиви, с цел да нарушат проектите на украинското командване. Тези проекти на съветското командване не са обезпечени с задоволително превъзхождащи сили и най-вероятно няма да бъдат осъществени.
В експертната общественост в света се води натоварен спор по кое време е стартирана украинската контраатака и дори дали изобщо е почнала, откакто няма масирано напредване на украински войски и щурмови дейности против изолираните съветски войски.
Украинската контраатака е допустимо да бъде извършена на три стадия. Начален стадий - неинтензивен, в който да бъдат основани условия за идващия, решаващия стадий. Характерно за началния стадий е осуетяване на логистиката, системата за ръководство и Противовъздушна отбрана, в това число изваждане от строя на съществени летища на съперника. Основният (интензивен) стадий ще е обвързван с ескалация на военните дейности и в който ще се организира решителното стълкновение за реализиране на главните цели на контраофанзивата. Завършващият стадий ще обхване дейности за одобряване на постигнатите резултати.
Как би изглеждала една евентуална интервенция за освобождението на Херсон ни показва накратко още на 19.07 военният кореспондент Иля Пономаренко в The Kyiv Independent. Не може да се твърди, че тя ще се реализира по този начин както е показана на схемата, само че е дадена нагледна визия къде украинските войски евентуално ще насочат главните си старания.
Подготовката една сходна интервенция би изисквала: разрушение на двата моста до предградието Антоновка (шосеен и железопътен) и моста при хидроелектроцентралата до Нова Каховка, с което се прекъсват доставките за изолираните съветски войски; заличаване на складовете за горива и муниции наоколо до двата бряга на р. Днепър; заличаване на съветските радари и средства за Противовъздушна отбрана наоколо до фронтовата линия, както и изваждане от строя на съществени съветски летища в Крим, от които се поддържат съветските войски в Южна Украйна. Разбира се, украинските войски на западния бряг на р. Днепър ще се нуждаят и от свежи запаси, с цел да се подсигурява развиване на триумфа на контраофанзивата и обкръжаването на гр. Херсон.
Част от изброените условия за украинската контраатака към този момент се извършват, а някои даже са изпълнени. Украинските войски в западната част на Херсонска област оказват напън на съветските войски и към този момент са си възвърнали над 50 обитаеми пункта. С учредения може да се одобри, че към 24 август е в ход началният стадий на украинската контраатака, а нейното начало може условно да се отнесе към втората половина на м. юли, след първите украински удари по Антоновския мост, които започнаха на 19 юли. Счита се, че с удара на 09 август по летище Саки в Крим, база на съветския 43-ти морски щурмови авиополк, бе даден по-динамичен ход на началния стадий на украинската контраатака. Унищожени бяха към 10 бойни самолета, а други бяха развалени, погубен е склада за авиационни муниции на летището. Бойните самолети от това и други летища бяха изтеглени в дълбочина на Крим или на съветска територия. Нанесени бяха и удари по хранилища, железопътни възли и щабове на Кримския полуостров.
Увеличаващите се удари по съветски военни обекти в Крим са ясна индикация, че военната инфраструктура на съветските войски на окупирания полуостров е към този момент под действителна опасност и съветският надзор на Крим и е под въпрос. УВС към този момент разполагат и с ефикасни средства за удари по радарната система на съветските войски и по обекти на тяхната ПВО в Южна Украйна и Крим.
Малко евентуално е главният стадий на украинската контраатака да се реализира под формата на широкомащабно нахлуване с най-вече щурмови дейности, защото това би изисквало уверено предимство над съветските войски. По-скоро същата ще се развива с по-бавни темпове, с методични удари по уязвимите обекти на съветската формация, недопускане на снабдяването й, сриване на системата й за командване и ръководство, изтощение на съперника и довеждането му до положение на безполезна опозиция. Този стадий може да бъде занимателен до идването на последните доставки на военна помощ от Съединени американски щати и други страни.
Завършващият стадий на контраофанзивата може да бъде попадане в плен на главната част от съветската формация или унищожаването й по елементи. Част от него могат да бъдат и дейности за заемане на подобаващи отбранителни позиции.
Най-вероятната украинска тактика ще включва хирургически удари по мощно уязвими обекти на съветските сили и последователно придвижване за изтласкване съветските сили към западния бряг на р. Днепър и завладяване на гр. Херсон. Не би трябвало да се чака това да стане в границите на скоротечна интервенция, а да отнеме даже 1,5 - 2 месеца време. Това време ще е належащо, с цел да се разстрои и преодолее мощно укрепената съветска защита в този район и се сведе до най-малко поддържането й с масиран артилерийски огън и авиационни удари от другия бряг на реката и Крим.
А намаляването на качествата за защита на изолираната съветска формация на западния бряг на р. Днепър може да бъде оценено по разнообразни знаци, като: възходящ брой на изоставени съветски транспортни и бойни средства; понижаване интензивността или преустановяване на съветските контраатаки и артилерийски удари; увеличение на съветските известия за дефицит на гориво и боеприпаси; увеличение броя на съветските военнопленници и други
Като част от украинската контраатака, се разраства партизанската война на окупираните украински територии, изключително в Крим и Южна Украйна. Партизанските акции със закон се координират от специфичните сили на Украйна. В ход е обмисляне и на интервенция за разрушение на Кримския мост, който е значима логистична артерия, както за Крим, по този начин и за съветските войски в Херсонска и Запорожка области.
Битката за Херсон ще бъде яростна. Руснаците са решени да го отбраняват с всички вероятни средства и го приготвят за улични боеве. Украинската страна схваща добре това и надали ще прибегне до щурмови интервенции за преодоляването му, защото това ще докара до огромни загуби. Важното е градът да бъде изолиран и се провали плануваният референдум за присъединение на региона към Руската федерация. И да бъде държан под блокада до привършване ресурсите на съветските войски за защитата му, след което преодоляването му ще е безпроблемно.
В идните два месеца по 230 - километровата фронтова линия на Херсонска област предстоят яростни сражения, изходът от които ще дефинира както по-нататъшния ход на войната, по този начин и нейния излаз.
*Анализът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ