Ген. Съби Събев: Проблем за сигурността на България и региона е ако Турция сама напусне НАТО
- Ген. Събев, на срещата в Брюксел Доналд Тръмп изиска 4% от Брутният вътрешен продукт да отиват за защита, ще могат ли европейските съдружници да отговорят на това предизвикателство?
- Преди всичко би трябвало да кажем, че особеността на срещата на върха на НАТО в Брюксел беше, че тя авансово бе заредена с едно напрежение, очаквайки че американският президент ще окаже по-силен напън на европейските съдружници да покачат по-бързо разноските за защита. Той настоя, освен да изпълнят задачата, която беше сложена още на срещата в Уелс през 2014 година - не по-малко от 2% от Брутният вътрешен продукт да отделят за защита, само че и да имат упоритост да реализират и повече, като уточни 4%. Тръмп обаче не го е сложил като изрично условие, а сподели, че 2%-та % не би трябвало да бъдат крайната цел. Това бе и повода за по-острата му изразителност към някои държавни ръководители от Западна Европа. По думите му те доста постепенно поемат към постигането на тази цел, която беше призната 2014 и след четири години не са напреднали задоволително. Той никога не е наложил тези 4% като последна цел, а по-скоро оказването на прочут напън по-бързо да бъдат достигнати тези 2%, а не да се чака краят на 2024 година. Аз смятам, че това е вярна позиция, изключително за страните, които имат потребност от по-големи вложения за защита – освен за рационализация, само че и за превъоръжаване на техните въоръжени сили.
- Тази упоритост не е ли в синхрон с новите провокации и закани, пред които е изправена Европа през последните години?
- Да и по тази причина Тръмп сложи въпроса, че в случай че в действителност Европа усеща такива закани, в това число и съветска опасност, то европейските съдружници би трябвало по-бързо да покачат своите отбранителни разноски и да придобият редица качества, във връзка с които напълно зависят от Съединените американски щати. Той не деангажира Съединени американски щати от НАТО и Европа, само че просто насочи ясно обръщение, че НАТО не би трябвало да продължава да зависи напълно от някои качества на Съединени американски щати – примерно, дозарядка на самолетите от въздуха, качества за наблюдаване и разузнаване от въздуха, високоточни муниции с морско, въздушно и земно базиране, които изискват съществени запаси. Още повече, че НАТО одобри нова самодейност за повишение на боеготовността, наречена „ 4 Х 30 “ – т.е. 30 механизирани батальона, 30 авиационни ескадрили и 30 кораба да имат подготвеност да се развърнат не по-късно от 30 дни от подаването на сигнала. Всичко това ще изисква по-сериозни запаси. Основателни бяха рецензиите му и към Германия. Тръмп сигурно има задоволително информация, че в този момент Бундесверът е в сериозен спад на отбранителна подготвеност, заради това, че забележителна част от неговите самолети, кораби пък в това число и подводници просто не са в оперативна подготвеност, заради това, че се нуждаят от капитални поправки и от аварийни елементи. Но след срещата на Тръмп и канцлера Меркел са били поети задължения Германия да увеличи темпа на разноските за защита до 80% към 2024 година. И в случай че в този момент Германия отделя за защита 1.24% от Брутният вътрешен продукт, това значи, че ще се приближи до 2-та % до тази дата. Възможно е обаче тя да форсира този развой, тъй като както споделих има сериозен дефицит от качества в Бундесвера все още.
- На срещата на НАТО в Брюксел бе взето решение най-сетне членовете на Алианса да се изчистят от руска и съветска техника – не е ли закъсняло това решение?
- Това решение е взето още в Уелс, само че явно някои страни доста постепенно се освобождават от тази взаимозависимост, в това число и нашата страна. Още един път беше напомнено, че този развой би трябвало да се форсира и съдружниците да придобият изцяло съвместима по софтуерни индикатори въоръжена и бойна техника от натовски и европейски страни, членки на Европейски Съюз, тъй че да се прекъсне тази взаимозависимост. Още повече, че тази руска и съветска техника изисква доста съществени запаси за нейната поддръжка, а и в избрани връзки е оперативно несъвместима с техниката на останалите страни в НАТО и Западна Европа.
- Колко време ще бъде нужно на България, с цел да извърши това изискване и в това време да стане боеспособен член на НАТО?
- България, без значение от апелите по-бързо да приключи тази взаимозависимост, явно с последните решения за ремонт на руска и съветска техника, ще удължи тази взаимозависимост. Дано този развой завърши към 2024 година. И тъй като много сме закъснели с придобиването на нова техника, просто нямаме друга опция, с изключение на армията да продължи да употребява това, с което разполагаме. Но несъмнено не би трябвало цялата остаряла налична техника да се поддържа и модернизира, тъй като тя остава значително оперативно несъвместима. Тоест, колкото по-бързо започват плановете за рационализация на въоръжените ни сили, толкоз по-бързо ще стартира процесът на освобождение от зависимостите от остаряла съветска и руска техника.
- Какъв знак е решението, което взе НАТО в Брюксел, при възможна хибридна офанзива да се задейства член 5-ти?
- Този въпрос се обсъждаше и преди, само че явно в този момент се взе решение, че би трябвало да се устрои процедура в НАТО при положение на хибридни дейности против страна членка да може да се задейства чл.5. Това не значи да има обезателно въоръжен отговор. НАТО създава качества, в това число стратегическа връзка и кибер защита, с които може да отговори съответно на такива въздействия от страна на Русия или на друга страна. Това е належащо, тъй като задачата на такива хибридни офанзиви е да подронват сигурността на страната, нейната устойчивостта с дейности, които са под прага на чл.5. и явно в този момент се основава такава опция, той да бъде задействан. Не е ясно към момента дали това ще изисква да има спомагателен член във Вашингтонския контракт – остава да се посочи. Но мисля, че НАТО се привежда в цялостна адекватност към тези нови провокации и закани.
- По-сигурна ли ще стане западната ни граница след поканата, която получи Македония за договаряния с НАТО?
- Македония от дълго време заслужаваше тази покана и най-сетне я получи. Дано съглашението с Гърция за името бъде по-скоро утвърдено, както в македонския по този начин и в гръцкия парламент. Може да се надяваме на 70-годишнината от основаването на НАТО следващата година да имаме към този момент Македония като 30 член на Алианса. Това ще усъвършенства доста сигурността в нашия Югоизточен район, поради това, че с Гърция и Македония, като страни членки на Алианса и наши съседки, към този момент ще може да се усещаме безусловно сигурни. И аз мисля, че може да поздравим Македония, тъй като тя заслужава да стане част от НАТО. Тази покана беше дълго години изстрадана от Македония. И в това отношение мисля, че ние би трябвало да й оказваме систематична поддръжка, както сме го правили до момента.
- Как приемате разнопосочните послания на президента Румен Радев, който споделя, че България става все по-зависима от Турция, а в това време е единственият водач на страна членка на Европейски Съюз на коронацията на Ердоган и в персонален диалог с него в Брюксел му декларира, че за нас Турция е значим комшия и съдружник?
- Твърдението за Турция, която е втора мощ в НАТО, че е значим наш комшия и съдружник в Алианса значително е правилно. Дано обаче новият режим в Турция не предприеме стъпки за отдалечаване от НАТО. Защото има и един предполагаем сюжет, който въпреки и малко евентуален, съществува - примерно, в случай че Турция сама реши да излезе от НАТО, заради това че несъгласията със западните страни се задълбочат, като тук не става дума единствено по въпроса за сигурността, само че и в други браншове. Аз не зная в какъв подтекст президентът Радев е изразил тази угриженост във връзка с зависимостта на България от Турция. Но мисля, че до момента в който Турция е в НАТО - опасност за България няма от нейна страна. При вид, че Турция излезе от НАТО, тогава към този момент средата за сигурност тотално се трансформира в както в нашия район, по този начин и за нашата страна, и за НАТО.
Интервю на Мая Георгиева, faktor.bg
- Преди всичко би трябвало да кажем, че особеността на срещата на върха на НАТО в Брюксел беше, че тя авансово бе заредена с едно напрежение, очаквайки че американският президент ще окаже по-силен напън на европейските съдружници да покачат по-бързо разноските за защита. Той настоя, освен да изпълнят задачата, която беше сложена още на срещата в Уелс през 2014 година - не по-малко от 2% от Брутният вътрешен продукт да отделят за защита, само че и да имат упоритост да реализират и повече, като уточни 4%. Тръмп обаче не го е сложил като изрично условие, а сподели, че 2%-та % не би трябвало да бъдат крайната цел. Това бе и повода за по-острата му изразителност към някои държавни ръководители от Западна Европа. По думите му те доста постепенно поемат към постигането на тази цел, която беше призната 2014 и след четири години не са напреднали задоволително. Той никога не е наложил тези 4% като последна цел, а по-скоро оказването на прочут напън по-бързо да бъдат достигнати тези 2%, а не да се чака краят на 2024 година. Аз смятам, че това е вярна позиция, изключително за страните, които имат потребност от по-големи вложения за защита – освен за рационализация, само че и за превъоръжаване на техните въоръжени сили.
- Тази упоритост не е ли в синхрон с новите провокации и закани, пред които е изправена Европа през последните години?
- Да и по тази причина Тръмп сложи въпроса, че в случай че в действителност Европа усеща такива закани, в това число и съветска опасност, то европейските съдружници би трябвало по-бързо да покачат своите отбранителни разноски и да придобият редица качества, във връзка с които напълно зависят от Съединените американски щати. Той не деангажира Съединени американски щати от НАТО и Европа, само че просто насочи ясно обръщение, че НАТО не би трябвало да продължава да зависи напълно от някои качества на Съединени американски щати – примерно, дозарядка на самолетите от въздуха, качества за наблюдаване и разузнаване от въздуха, високоточни муниции с морско, въздушно и земно базиране, които изискват съществени запаси. Още повече, че НАТО одобри нова самодейност за повишение на боеготовността, наречена „ 4 Х 30 “ – т.е. 30 механизирани батальона, 30 авиационни ескадрили и 30 кораба да имат подготвеност да се развърнат не по-късно от 30 дни от подаването на сигнала. Всичко това ще изисква по-сериозни запаси. Основателни бяха рецензиите му и към Германия. Тръмп сигурно има задоволително информация, че в този момент Бундесверът е в сериозен спад на отбранителна подготвеност, заради това, че забележителна част от неговите самолети, кораби пък в това число и подводници просто не са в оперативна подготвеност, заради това, че се нуждаят от капитални поправки и от аварийни елементи. Но след срещата на Тръмп и канцлера Меркел са били поети задължения Германия да увеличи темпа на разноските за защита до 80% към 2024 година. И в случай че в този момент Германия отделя за защита 1.24% от Брутният вътрешен продукт, това значи, че ще се приближи до 2-та % до тази дата. Възможно е обаче тя да форсира този развой, тъй като както споделих има сериозен дефицит от качества в Бундесвера все още.
- На срещата на НАТО в Брюксел бе взето решение най-сетне членовете на Алианса да се изчистят от руска и съветска техника – не е ли закъсняло това решение?
- Това решение е взето още в Уелс, само че явно някои страни доста постепенно се освобождават от тази взаимозависимост, в това число и нашата страна. Още един път беше напомнено, че този развой би трябвало да се форсира и съдружниците да придобият изцяло съвместима по софтуерни индикатори въоръжена и бойна техника от натовски и европейски страни, членки на Европейски Съюз, тъй че да се прекъсне тази взаимозависимост. Още повече, че тази руска и съветска техника изисква доста съществени запаси за нейната поддръжка, а и в избрани връзки е оперативно несъвместима с техниката на останалите страни в НАТО и Западна Европа.
- Колко време ще бъде нужно на България, с цел да извърши това изискване и в това време да стане боеспособен член на НАТО?
- България, без значение от апелите по-бързо да приключи тази взаимозависимост, явно с последните решения за ремонт на руска и съветска техника, ще удължи тази взаимозависимост. Дано този развой завърши към 2024 година. И тъй като много сме закъснели с придобиването на нова техника, просто нямаме друга опция, с изключение на армията да продължи да употребява това, с което разполагаме. Но несъмнено не би трябвало цялата остаряла налична техника да се поддържа и модернизира, тъй като тя остава значително оперативно несъвместима. Тоест, колкото по-бързо започват плановете за рационализация на въоръжените ни сили, толкоз по-бързо ще стартира процесът на освобождение от зависимостите от остаряла съветска и руска техника.
- Какъв знак е решението, което взе НАТО в Брюксел, при възможна хибридна офанзива да се задейства член 5-ти?
- Този въпрос се обсъждаше и преди, само че явно в този момент се взе решение, че би трябвало да се устрои процедура в НАТО при положение на хибридни дейности против страна членка да може да се задейства чл.5. Това не значи да има обезателно въоръжен отговор. НАТО създава качества, в това число стратегическа връзка и кибер защита, с които може да отговори съответно на такива въздействия от страна на Русия или на друга страна. Това е належащо, тъй като задачата на такива хибридни офанзиви е да подронват сигурността на страната, нейната устойчивостта с дейности, които са под прага на чл.5. и явно в този момент се основава такава опция, той да бъде задействан. Не е ясно към момента дали това ще изисква да има спомагателен член във Вашингтонския контракт – остава да се посочи. Но мисля, че НАТО се привежда в цялостна адекватност към тези нови провокации и закани.
- По-сигурна ли ще стане западната ни граница след поканата, която получи Македония за договаряния с НАТО?
- Македония от дълго време заслужаваше тази покана и най-сетне я получи. Дано съглашението с Гърция за името бъде по-скоро утвърдено, както в македонския по този начин и в гръцкия парламент. Може да се надяваме на 70-годишнината от основаването на НАТО следващата година да имаме към този момент Македония като 30 член на Алианса. Това ще усъвършенства доста сигурността в нашия Югоизточен район, поради това, че с Гърция и Македония, като страни членки на Алианса и наши съседки, към този момент ще може да се усещаме безусловно сигурни. И аз мисля, че може да поздравим Македония, тъй като тя заслужава да стане част от НАТО. Тази покана беше дълго години изстрадана от Македония. И в това отношение мисля, че ние би трябвало да й оказваме систематична поддръжка, както сме го правили до момента.
- Как приемате разнопосочните послания на президента Румен Радев, който споделя, че България става все по-зависима от Турция, а в това време е единственият водач на страна членка на Европейски Съюз на коронацията на Ердоган и в персонален диалог с него в Брюксел му декларира, че за нас Турция е значим комшия и съдружник?
- Твърдението за Турция, която е втора мощ в НАТО, че е значим наш комшия и съдружник в Алианса значително е правилно. Дано обаче новият режим в Турция не предприеме стъпки за отдалечаване от НАТО. Защото има и един предполагаем сюжет, който въпреки и малко евентуален, съществува - примерно, в случай че Турция сама реши да излезе от НАТО, заради това че несъгласията със западните страни се задълбочат, като тук не става дума единствено по въпроса за сигурността, само че и в други браншове. Аз не зная в какъв подтекст президентът Радев е изразил тази угриженост във връзка с зависимостта на България от Турция. Но мисля, че до момента в който Турция е в НАТО - опасност за България няма от нейна страна. При вид, че Турция излезе от НАТО, тогава към този момент средата за сигурност тотално се трансформира в както в нашия район, по този начин и за нашата страна, и за НАТО.
Интервю на Мая Георгиева, faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ