Луков марш е опасен
Ген. Луков открива връзки непосредствено с Гьоринг
Осъществяването на факелни шествия в памет на ген. Христо Луков в модерна България е една от най-уродливите прояви на обърканите полезности, които ни донесоха годините на прехода. (Тази година то е планувано за 17 февруари, събота.) Луков марш е противен непряк резултат от политическото пренаписване на историята посредством простата подмяна на политическите знаци пред историческите събития.
Ген. Христо Луков, както и Съюзът на българските национални легиони, ръководен от него, са последователи на фашизма и националсоциализма и то в годините на Втората международна война, когато за всички заблудени от обществените аспекти на фашистките хрумвания към този момент е кристално ясно, че става дума за налагане на новия немски ред благодарение на Вермахта, за заличаване на непълноценните и нежеланите. Ген. Луков открива най-близки връзки с представителите на Третия райх в България и непосредствено с Херман Гьоринг в Берлин. Той се пробва да форсира въвличането на България във войната и несъмнено, по опция да оглави този развой.
При това състояние продължаващото осъществяване на така наречен Луков марш е следващият опит за реабилитиране на българските почитатели на фашизма и националсоциализма. Идеите на уредниците на Луков марш не могат да не провокират тревожни реминисценции, те са и в несъгласие в основополагащите полезности на Европейски Съюз, част от който е България.
Най-неприятното е, че за емблема на маршовете, в които за жалост вземат участие доста младежи, е определен точно лидерът на пронацисткия Съюз на българските национални легиони ген. Христо Луков.
Навлизането в редиците на крайните националисти на от ден на ден младежи се дължи на общата рецесия, в която живеем. В България има от ден на ден небогати, безработни, необразовани хора, които не виждат излаз. Те наподобяват на хората, към които преди време се обръща Хитлер и които откликват на апелите му за национална гражданска война. Това, от което се нуждаем през днешния ден, с цел да предотвратим сходна заплаха, е разбирането на демократичните полезности – както в образованието, по този начин и в обществото.
(Със съкращения, източник 24may.bg.)
Осъществяването на факелни шествия в памет на ген. Христо Луков в модерна България е една от най-уродливите прояви на обърканите полезности, които ни донесоха годините на прехода. (Тази година то е планувано за 17 февруари, събота.) Луков марш е противен непряк резултат от политическото пренаписване на историята посредством простата подмяна на политическите знаци пред историческите събития.
Ген. Христо Луков, както и Съюзът на българските национални легиони, ръководен от него, са последователи на фашизма и националсоциализма и то в годините на Втората международна война, когато за всички заблудени от обществените аспекти на фашистките хрумвания към този момент е кристално ясно, че става дума за налагане на новия немски ред благодарение на Вермахта, за заличаване на непълноценните и нежеланите. Ген. Луков открива най-близки връзки с представителите на Третия райх в България и непосредствено с Херман Гьоринг в Берлин. Той се пробва да форсира въвличането на България във войната и несъмнено, по опция да оглави този развой.
При това състояние продължаващото осъществяване на така наречен Луков марш е следващият опит за реабилитиране на българските почитатели на фашизма и националсоциализма. Идеите на уредниците на Луков марш не могат да не провокират тревожни реминисценции, те са и в несъгласие в основополагащите полезности на Европейски Съюз, част от който е България.
Най-неприятното е, че за емблема на маршовете, в които за жалост вземат участие доста младежи, е определен точно лидерът на пронацисткия Съюз на българските национални легиони ген. Христо Луков.
Навлизането в редиците на крайните националисти на от ден на ден младежи се дължи на общата рецесия, в която живеем. В България има от ден на ден небогати, безработни, необразовани хора, които не виждат излаз. Те наподобяват на хората, към които преди време се обръща Хитлер и които откликват на апелите му за национална гражданска война. Това, от което се нуждаем през днешния ден, с цел да предотвратим сходна заплаха, е разбирането на демократичните полезности – както в образованието, по този начин и в обществото.
(Със съкращения, източник 24may.bg.)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ