Газовият пазар на ЕС на фронтовата линия между Русия и

...
Газовият пазар на ЕС на фронтовата линия между Русия и
Коментари Харесай

Газовият пазар на ЕС на фронтовата линия между Русия и САЩ

Газовият пазар на Европейски Съюз на фронтовата линия сред Русия и Съединени американски щати
Русия става все по-зависима от европейския газов пазар. Целта на Съединени американски щати е енергийна доминация. Конкуренцията сред Москва и Вашингтон за европейския газов пазар усилва разграничителните линии в Евросъюза.

Необходим ли е „ Северен поток 2 “ на Германия и Евросъюза и няма ли да докара новият водопровод на „ Газпром “ до увеличението на зависимостта на Берлин и Брюксел от Русия? Германските учени неведнъж са се изказвали по тематиката. Но през последните месеци към нея се появи доста значим спомагателен аспект: Съединени американски щати доста ясно заплашиха с въвеждането на наказания участващите в плана европейски компании.

Какви са претекстовете на американската страна и коства ли си да се продължава плана в изискванията на усилващ се напън от Вашингтон? Мюнхенският стопански институт ifo предложи на специалистите от аналитичните центрове в Берлин, Брюксел, Кьолн и Хамбург да кажат какво мислят. Техните публикации излязоха в средата на септември в осведомителния бюлетин на ifo Schnelldienst под общото заглавие „ Дисонанс на енергийния пазар. Съединени американски щати срещу „ Северен поток 2 “: път към американско енергийно доминиране? “.

[b]Взаимната взаимозависимост – добра основа за сътрудничество[/b]

Днешна Германия си обезпечава сила от доста диверсифицирани източници. По тази причина вероятното увеличение на каузи на Русия в доставките на природен газ за Германия наподобява задоволително, още повече, че съществува блестящо изразена взаимна взаимозависимост: Европейският съюз се нуждае от този енергоносител, а съветският държавен бюджет – от приходите от неговата продажба. Европейците единствено ще завоюват от растящата конкуренция сред съветския тръбопроводен газ и идващия от интернационалния пазар полутечен природен газ, за вноса на който има многочислени мощности.

Това са главните тези в публикациите на Хубертус Бард и Тило Шефер от Института за немска стопанска система в Кьолн /IW /. Те показват, че на съветския газ се падат по-малко от 7% от употребяваната в Германия първична сила. В същото време Федерална Република Германия и Европейски Съюз не престават да играят „ централната роля “ като основни купувачи на съветския газ, тъй като опитът за диверсифицирането на неговия експорт благодарение на „ основни доставки “ за Китай „ досега не се е увенчал с триумф “.

„ Ако Европа си е осигурила варианти, позволяващи да се компенсира съкращаването на доставките на газ от Русия, то Русия няма опция без особени старания да усвои различни източници на приходи “, показват учените. По тази причина, акцентират те, „ зависимостта на Русия от износа за Европа също е доста огромна “, въпреки някои страни от Европейски Съюз по-бързо ще почувстват негативните последствия при положение на спиране на снабдяването, в сравнение с самата Русия. Но като цяло това систематизиране на силите е „ добра причина за устойчиво продължение на доставките “. До този извод стигат учените от IW.

[b]Икономически преимущества и опция за политическо влияние[/b]

Техният сътрудник Андре Волф от Хамбургския институт за международна стопанска система /HWWI/ има сходна позиция. В публикацията „ Трябва да се възползваме от преимуществата на „ Северен поток 2 “, макар натиска от Вашингтон “ той изброява доста причини в поддръжка на този капиталов план.

В изискванията на отвод първо от нуклеарната сила, а в вероятност и от въглищата, природният газ се трансформира за Германия в незаменимо допълнение към възобновимите източници на сила, написа ученият. Заради дефицита на лични запаси на Федерална Република Германия и отсега нататък ще би трябвало да усилва вноса на газ, в това число от Русия. „ Северен поток 2 “ ще обезпечи „ съществено понижаване на разноските “ с помощта на по-късия маршрут и спестяването на директни мита.

Още едно съществено преимущество на плана се състои в това, че той ще разреши на Германия в изискванията на „ ново усилващо се политическо отчуждаване сред Русия и Запада “ да поддържа връзките с Русия на икономическо ниво, освен това в основен бранш на съветската стопанска система. Руската газова индустрия се нуждае от огромни експортни пазари, тъй като тя добива доста повече, в сравнение с използва вътре в страната. „ От тази позиция, такива огромни консуматори, като Германия и другите западноевропейски страни, са на процедура незаменими “, отбелязва специалистът.

Според него американската администрация се афишира против „ Северен поток 2 “ освен по геополитически съображения, само че и прокарва ползите на американския енергиен бранш.

При това във Вашингтон схващат, че американският полутечен природен газ в средносрочна вероятност не може да реализира триумф поради скъпото втечняване, регазификация и превозване. По тази причина „ тлеещият спор в Украйна се употребява да се сплоти стратегическата външна политика с икономическите ползи “. Поставена е задачата да се „ отслаби Русия като най-важният съперник на интернационалния газов пазар “.

Авторът на публикацията приканва Германия и Европейски Съюз в този случай да не се подават на трансатлантическия напън. При това освен поради изброените стопански преимущества на плана, само че и по геополитически съображения. В изискванията, когато Съединени американски щати се трансформират във все по-малко благонадежден сътрудник, е извънредно значимо да се запазят „ мостовете на изток “. „ Ако не съществува най-малко минимално равнище на икономическа интеграция, дипломацията в спешните обстановка няма да има на какво да се опре. От позиция на Европа не си коства да се лишаваме от един от дребното останали благоприятни условия за въздействие “, показва Андре Волф от HWWI.

[b]Перспективите на европейския газов пазар са безусловно неясни[/b]

А за специалиста от брюкселския изчерпателен център Bruegel Георг Цахман преимуществата на „ Северен поток 2 “ изобщо не са явни. Ключовата теза на неговата публикация е: безусловно неразбираемо е какво ще бъде търсенето на газ в Европейски Съюз. Според един от сюжетите през 2030 година то ще спадне с 60 милиарда куб.м. спрямо 2016 година, а съгласно различен – за същия интервал ще нарасне с над 100 милиарда куб.м.

В същото време уговорките, поети от Европейски Съюз в границите на Парижкия климатичен контракт, плануват редуциране на изгаряните изкопаеми енергоносители към 2050 година до абсолютния най-малко, припомня специалистът. „ Следователно, ние знаем, че все още имаме опция да удовлетворим потребностите си от импорт и че след 30 години търсенето на природен газ би трябвало да стане маргинално “, установи специалистът.

По тази причина би трябвало да се изчака със строителството на „ Северен поток 2 “, до момента в който не се появи по-голяма изясненост по отношение на вероятностите на газа в Европа. Ако потребността от импорт в обозримо бъдеще нарасне, спомагателният канал за доставки от Русия ще разреши да се избегнат разноските за покупка на ВПГ, в случай че няма растеж, тогава може да минем и без този газопровод.

[b]Европейците се оказаха сред два фронта[/b]

От своя страна, Кирстен Вестфал, специалист по енергийна политика в берлинския Фонд за просвета и политика, е уверена, че на „ Северен поток 2 “ се отделя прекомерно огромно внимание, въпреки че нито неговото прекъсване, нито довеждане докрай ще решат основните проблеми на енергийната и политическа сигурност на Европейски Съюз. В публикацията „ Търговията с газ в Европейски Съюз: сред фронтовете “ тя установи: „ Русия ще остане сложен сътрудник, Съединени американски щати се трансформират от ден на ден в подобен “.

И от двете страни на Атлантика при разрешаването на енергийните въпроси все по-важна роля играят съображенията, свързани със сигурността и геополитиката. „ Северен поток 2 “ би трябвало да бъде обсъждан в подтекста на присъединението на Крим и въоръжената дестабилизация на Източна Украйна от Русия, показва Кирстен Вестфал. В същото време „ актуалната администрация на Съединени американски щати разгласи своята цел за енергийно доминиране “, глобите все по-често се употребяват от Вашингтон освен като политически инструмент, само че и като част от вътрешната и икономическата политика, а доставките на ВПГ към този момент се трансфораха в част от разногласието сред Вашингтон и Брюксел за митата.

В тази обстановка Германия и Европейски Съюз се оказаха сред два фронта: изострящото се опълчване сред Русия и Съединени американски щати води до това, че и едната, и другата страна се пробват да разделят Евросъюза и да „ задълбочат към този момент съществуващите разграничителни линии “. По тази причина най-първата задача за европейците е да обезпечат енергийния суверенитет на Европа и да основат Енергийния съюз на Европейски Съюз. /БГНЕС

---------

Андрей Гурков, „ Дойче Веле “.
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР