Това са рисковите фактори за рака на дебелото черво
Гастроентерологът доктор Александър Маринов приключва Медицински университет - София и от 2015 година до момента работи в Клиниката по гастроентерология на “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост”. Интересите му са ориентирани към онкологичните болести, предварителната защита, диагностиката и лекуването им. Има необикновен клиничен интерес към интервенционалната гастроентерология и чернодробната патология.
Интервю пред Блиц с доктор Маринов преди Световния ден на битката с рака на дебелото черво за профилактика и лекуване на това онкологично заболяване.
- Д-р Маринов, усилва ли се заболеваемостта от рак на дебелото черво и каква е повода за това?
- Ракът на дебелото черво е рисково и възходящо по периодичност онкологично заболяване. Снижава се и възрастта при диагностициране. От една страна, това се дължи на увеличението на рисковите фактори за болестта, от друга, на все по-голямата осведоменост на пациентите и усъвършенстваната диагностика в последните години.
Ракът на дебелото черво е на трето място по периодичност при мъжете след карцинома на простатата и този на белия дроб и на второ място при дамите след рака на гърдата. Всяка година в света се диагностицират към 1,8 милиона души, а 900 000 умират. На всеки 18 секунди се диагностицира пациент с колоректален карцином.
- Кои са рисковите фактори за рака на дебелото черво?
- Основен рисков фактор е възрастта – към 90% от пациентите са над 50-годишна възраст при диагностицирането. Рискът нараства с 1,5% на всеки 5 години след 50-годишна възраст. Диета, богата на скотски мазнини, е различен рисков фактор. Червеното месо, високата термична обработка и саламите са измежду храните с най-голям риск за развиване на колоректален карцином.
Животинските мазнини подтикват жлъчната секреция, растежа на анаеробната флора в дебелото черво и образуването на вторични жлъчни киселини. Алкохолът пък подтиква образуването на чревните проканцерогени. Диета, богата на фибри, плодове и зеленчуци, намалява риска от това заболяване.
Фибрите, от своя страна, обезвреждат гореспоменатите жлъчни киселини и отрови и поддържат кисело pH в дебелото черво. Счита се, че ниските равнища на витамин D усилват риска от рак на дебелото черво. Повишената физическа интензивност понижава риска с 40-50%.
Как да разпознаем рак на дебелото черво
Хората със затлъстяване и захарен диабет, както и пушачите са изложени на по-висок риск. Хроничните чревни възпалителни болести (улцерозен колит и болест на Крон) засягат главно пациенти в млада възраст и са независим рисков фактор за рак на дебелото черво. Част от полипите на дебелото черво имат недоброкачествен капацитет и постоянно нямат признаци.
Недиагностицирани и неотстранени в точния момент, може да доведат до развиване на рак. Заболяването се развива обаче вследствие на комплицирано взаимоотношение сред наследствени фактори и такива на околната среда.
- Как може да се профилактира това онкологично заболяване?
- Първичната профилактика на рака на дебелото черво е смяната в метода на живот, ограничение на животинските мазнини, на алкохола и тютюнопушенето. Полезни са храни, богати на фибри, и средиземноморската кухня. Вторичната профилактика е скрининг на навършилите 50-годишна възраст, даже 45 година
Напоследък се счита, че някои лекарства биха могли да понижат риска от колоректален карцином. Те обаче би трябвало да са строго индивидуализирани и предписани единствено от доктор, който преценя всички изгоди и опасности от техния банкет.
- Каква е периодичността на профилактичните прегледи за рак на дебелото черво и от каква възраст би трябвало да стартират?
- Това зависи от доста фактори – дали пациентът има родственик с рак на дебелото черво, има ли алармиращи признаци, какъв брой продължителни са те и на каква възраст се демонстрират. Методите на профилактика са неинвазивни и инвазивни, като първите включват периодически кръвни проучвания и диагностика на изпражнения за окултни (скрити) кръвоизливи.
Този скрининг би трябвало да се организира при всички хора след 45 години. Той има висока сензитивност, на ниска цена е и може да бъде насочна точка за това дали да подложим пациента на инвазивна диагностика с колоноскопия
Пациентите с директен роднина с рак на дебелото черво следва да си създадат първата скринингова колоноскопия 10 години по-рано от възрастта на диагностициране на техния родственик и още по-рано, в случай че имат признаци.
- При какви признаци пациентите би трябвало да се извърнат към гастроентеролог?
- За жал, ракът на дебелото черво няма ранни признаци. Често недоволствата се появяват в късен етап, когато шансът за окончателно лекуване е невисок. В началото недоволствата са неспецифични – отичане на корема, неразположение, болки. Промяната в нормалните привички на изхождане, изключително след 50-годишна възраст, както и кръв или слуз в изпражненията, би трябвало да изостри вниманието и пациентите да потърсят експерт. Често има възприятие за недоизхождане, изтъняване на изпражненията, загуба на тегло, лесна отмалялост.
Понижените стойности на хемоглобина постоянно изискват консултация със експерт и осъществяване на спомагателни проучвания за изключване на причина от стомашно-чревния тракт. Туморните маркери не се употребяват рутинно за скрининг и диагностика на болестта, защото може да са естествени макар съществуването на напреднал онкологичен развой.
- Какви са методите за диагностика на рака на дебелото черво и поемат ли се от Здравната каса?
- Основният способ и златен стандарт за диагностика на рака на дебелото черво е провеждането на колоноскопия. Тя открива промени по лигавицата, дава опция за разкриване на полипи и за тяхното премахване. Съвременната ендоскопска инсталация разрешава болестта да се открие в най-ранните му стадии, когато пациентът има късмет за цялостно изцеление. Пациентите се опасяват, че проучването е мъчително и неприятно. Но процедурата се прави с краткотрайна анестезия, трае към 20 минути. Провеждането ѝ играе основна роля в профилактиката на рака на дебелото черво.
- Какво съставлява актуалното лекуване на този карцином?
- След диагностицирането следва също толкоз значим развой по стадирането на болестта, което се прави с образни способи – скенер и/или магнитен резонанс. Те ни оказват помощ да разберем доколко се е развило болестта, обхванало ли е лимфни възли или други органи, или е лимитирано единствено в стената на дебелото черво. Тази информация дефинира последващото ни лечебно държание.
Изключително значимо е решението за лекуване да се взима от експертен ръб с присъединяване на медицински онколог, гастроентеролог, патолог, експерт по образна диагностика, хирург и лъчетерапевт. Обсъжда се всеки пациент поотделно, съгласно локализацията на неговото заболяване, стадия, съпътстващите болести и упования лечебен отговор. Индивидуализираният метод при лекуването на всеки пациент има извънредно значение за реализиране на оптимални резултати, оптималната дълготрайност и положително качество на живот.
- Достъпни ли са актуалните лечения за българските пациенти?
- Съвременната диагностика и лекуване за рака на дебелото черво са изцяло налични за българския пациент. Не се съблюдават обаче на всички места у нас международните стандарти и консенсуси за профилактика и лекуване. Повече средства би трябвало да се насочат към доболничната помощ, да има и повече работни срещи сред специалистите и общопрактикуващите лекари, с цел да научат за новите благоприятни условия и правила за скрининг. Пациентът не е задължен да знае дали е попаднал на вярното място и самичък да пояснява симтомите си, а работа на лекаря е да го насочи вярно.
Ако не се вземат предпочитани ограничения във връзка с скрининговите стратегии, финансирането на профилактичните пакети, увеличение на компетенциите на общопрактикуващите лекари и експертите, здравната рецесия ще се задълбочи. Не може да се разчита единствено на съвестта на пациентите, че ще отидат в точния момент на доктор. Тук е ролята на осведомителните акции да срещнат хората с рисковете от болесттите и с изгодите от актуалната диагностика.
Интервю пред Блиц с доктор Маринов преди Световния ден на битката с рака на дебелото черво за профилактика и лекуване на това онкологично заболяване.
- Д-р Маринов, усилва ли се заболеваемостта от рак на дебелото черво и каква е повода за това?
- Ракът на дебелото черво е рисково и възходящо по периодичност онкологично заболяване. Снижава се и възрастта при диагностициране. От една страна, това се дължи на увеличението на рисковите фактори за болестта, от друга, на все по-голямата осведоменост на пациентите и усъвършенстваната диагностика в последните години.
Ракът на дебелото черво е на трето място по периодичност при мъжете след карцинома на простатата и този на белия дроб и на второ място при дамите след рака на гърдата. Всяка година в света се диагностицират към 1,8 милиона души, а 900 000 умират. На всеки 18 секунди се диагностицира пациент с колоректален карцином.
- Кои са рисковите фактори за рака на дебелото черво?
- Основен рисков фактор е възрастта – към 90% от пациентите са над 50-годишна възраст при диагностицирането. Рискът нараства с 1,5% на всеки 5 години след 50-годишна възраст. Диета, богата на скотски мазнини, е различен рисков фактор. Червеното месо, високата термична обработка и саламите са измежду храните с най-голям риск за развиване на колоректален карцином.
Животинските мазнини подтикват жлъчната секреция, растежа на анаеробната флора в дебелото черво и образуването на вторични жлъчни киселини. Алкохолът пък подтиква образуването на чревните проканцерогени. Диета, богата на фибри, плодове и зеленчуци, намалява риска от това заболяване.
Фибрите, от своя страна, обезвреждат гореспоменатите жлъчни киселини и отрови и поддържат кисело pH в дебелото черво. Счита се, че ниските равнища на витамин D усилват риска от рак на дебелото черво. Повишената физическа интензивност понижава риска с 40-50%.
Как да разпознаем рак на дебелото черво
Хората със затлъстяване и захарен диабет, както и пушачите са изложени на по-висок риск. Хроничните чревни възпалителни болести (улцерозен колит и болест на Крон) засягат главно пациенти в млада възраст и са независим рисков фактор за рак на дебелото черво. Част от полипите на дебелото черво имат недоброкачествен капацитет и постоянно нямат признаци.
Недиагностицирани и неотстранени в точния момент, може да доведат до развиване на рак. Заболяването се развива обаче вследствие на комплицирано взаимоотношение сред наследствени фактори и такива на околната среда.
- Как може да се профилактира това онкологично заболяване?
- Първичната профилактика на рака на дебелото черво е смяната в метода на живот, ограничение на животинските мазнини, на алкохола и тютюнопушенето. Полезни са храни, богати на фибри, и средиземноморската кухня. Вторичната профилактика е скрининг на навършилите 50-годишна възраст, даже 45 година
Напоследък се счита, че някои лекарства биха могли да понижат риска от колоректален карцином. Те обаче би трябвало да са строго индивидуализирани и предписани единствено от доктор, който преценя всички изгоди и опасности от техния банкет.
- Каква е периодичността на профилактичните прегледи за рак на дебелото черво и от каква възраст би трябвало да стартират?
- Това зависи от доста фактори – дали пациентът има родственик с рак на дебелото черво, има ли алармиращи признаци, какъв брой продължителни са те и на каква възраст се демонстрират. Методите на профилактика са неинвазивни и инвазивни, като първите включват периодически кръвни проучвания и диагностика на изпражнения за окултни (скрити) кръвоизливи.
Този скрининг би трябвало да се организира при всички хора след 45 години. Той има висока сензитивност, на ниска цена е и може да бъде насочна точка за това дали да подложим пациента на инвазивна диагностика с колоноскопия
Пациентите с директен роднина с рак на дебелото черво следва да си създадат първата скринингова колоноскопия 10 години по-рано от възрастта на диагностициране на техния родственик и още по-рано, в случай че имат признаци.
- При какви признаци пациентите би трябвало да се извърнат към гастроентеролог?
- За жал, ракът на дебелото черво няма ранни признаци. Често недоволствата се появяват в късен етап, когато шансът за окончателно лекуване е невисок. В началото недоволствата са неспецифични – отичане на корема, неразположение, болки. Промяната в нормалните привички на изхождане, изключително след 50-годишна възраст, както и кръв или слуз в изпражненията, би трябвало да изостри вниманието и пациентите да потърсят експерт. Често има възприятие за недоизхождане, изтъняване на изпражненията, загуба на тегло, лесна отмалялост.
Понижените стойности на хемоглобина постоянно изискват консултация със експерт и осъществяване на спомагателни проучвания за изключване на причина от стомашно-чревния тракт. Туморните маркери не се употребяват рутинно за скрининг и диагностика на болестта, защото може да са естествени макар съществуването на напреднал онкологичен развой.
- Какви са методите за диагностика на рака на дебелото черво и поемат ли се от Здравната каса?
- Основният способ и златен стандарт за диагностика на рака на дебелото черво е провеждането на колоноскопия. Тя открива промени по лигавицата, дава опция за разкриване на полипи и за тяхното премахване. Съвременната ендоскопска инсталация разрешава болестта да се открие в най-ранните му стадии, когато пациентът има късмет за цялостно изцеление. Пациентите се опасяват, че проучването е мъчително и неприятно. Но процедурата се прави с краткотрайна анестезия, трае към 20 минути. Провеждането ѝ играе основна роля в профилактиката на рака на дебелото черво.
- Какво съставлява актуалното лекуване на този карцином?
- След диагностицирането следва също толкоз значим развой по стадирането на болестта, което се прави с образни способи – скенер и/или магнитен резонанс. Те ни оказват помощ да разберем доколко се е развило болестта, обхванало ли е лимфни възли или други органи, или е лимитирано единствено в стената на дебелото черво. Тази информация дефинира последващото ни лечебно държание.
Изключително значимо е решението за лекуване да се взима от експертен ръб с присъединяване на медицински онколог, гастроентеролог, патолог, експерт по образна диагностика, хирург и лъчетерапевт. Обсъжда се всеки пациент поотделно, съгласно локализацията на неговото заболяване, стадия, съпътстващите болести и упования лечебен отговор. Индивидуализираният метод при лекуването на всеки пациент има извънредно значение за реализиране на оптимални резултати, оптималната дълготрайност и положително качество на живот.
- Достъпни ли са актуалните лечения за българските пациенти?
- Съвременната диагностика и лекуване за рака на дебелото черво са изцяло налични за българския пациент. Не се съблюдават обаче на всички места у нас международните стандарти и консенсуси за профилактика и лекуване. Повече средства би трябвало да се насочат към доболничната помощ, да има и повече работни срещи сред специалистите и общопрактикуващите лекари, с цел да научат за новите благоприятни условия и правила за скрининг. Пациентът не е задължен да знае дали е попаднал на вярното място и самичък да пояснява симтомите си, а работа на лекаря е да го насочи вярно.
Ако не се вземат предпочитани ограничения във връзка с скрининговите стратегии, финансирането на профилактичните пакети, увеличение на компетенциите на общопрактикуващите лекари и експертите, здравната рецесия ще се задълбочи. Не може да се разчита единствено на съвестта на пациентите, че ще отидат в точния момент на доктор. Тук е ролята на осведомителните акции да срещнат хората с рисковете от болесттите и с изгодите от актуалната диагностика.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ