Гърция залага на офшорния вятър, за да намали зависимостта си от изкопаеми горива
Гърция се придвижи към построяването на първите си офшорни вятърни паркове, идентифицирайки зони за развиването им в проектоплан, посредством който консервативното държавно управление се надява да понижи зависимостта на страната от изкопаемите горива.
Средиземноморската страна, която е заобиколена от море и има мощни, непрекъснати ветрове, подобаващи за произвеждане на сила, е генерирала повече от 50% от силата си от вятърна, слънчева и водна сила през предходната година. Останалата част от електрическата енергия е създадена от природен газ, въглища и петрол, отделящи парникови газове.
Дългоочакваният план на програмата за развиване на офшорната вятърна сила беше разгласен от Hellenic Hydrocarbons and Energy Resources Management Company (HEREMA) и Министерството на околната среда и енергетиката.
Гърция се стреми да построи конфигуриран потенциал от минимум 2 гигавата от офшорна вятърна сила до 2030 година, което съставлява една десета от нейния потенциал на сушата.
Проектопланът включва 25 възможни зони за развиване в Егейско, Йонийско и Средиземно море, които ще са налични в интервала от 2025 година и до 2032 година, а други по-късно.
Зоните покриват обща повърхност от 2711 квадратни километра, с планиран най-малък потенциал от 12.4 гигавата. По-голямата част от тях са подобаващи за плаващи технологии, сподели HEREMA.
Разработването на тези планове е народен приоритет освен тъй като ще способства уверено за нашата енергийна самостоятелност, само че и тъй като ни разрешава да изнасяме зелена сила в бъдеще “, сподели министърът на енергетиката и околната среда Теодорос Скилакакис.
Еколозите разясняват, че такива ферми могат да навредят на биоразнообразието, основно до момента в който се строят или демонтират и не би трябвало да се построяват във значими екологични зони.
HEREMA сподели, че е взела поради въпроси като екологично чувствителни зони, национална сигурност, пътническа навигация, области с културно значение и туристически действия.
Гръцката асоциация за вятърна сила (ELETAEN) съобщи, че ще са нужни вложения над 6 милиарда евро, с цел да може Гърция да реализира задачата си от 2 гигавата.
За кратковременен интервал до 2032 година проектът квалифицира 10 възможни зони за инсталиране на офшорни вятърни паркове, в това число край островите Крит и Родос, в централната част на Егейско море и в Йонийско море, с общ потенциал от към 4.9 гигавата, съгласно проекта.
Окончателното утвърждение на проекта се чака до края на годината, преди избраните зони да бъдат публично демаркирани в края на 2024 година, сподели HEREMA.
Средиземноморската страна, която е заобиколена от море и има мощни, непрекъснати ветрове, подобаващи за произвеждане на сила, е генерирала повече от 50% от силата си от вятърна, слънчева и водна сила през предходната година. Останалата част от електрическата енергия е създадена от природен газ, въглища и петрол, отделящи парникови газове.
Дългоочакваният план на програмата за развиване на офшорната вятърна сила беше разгласен от Hellenic Hydrocarbons and Energy Resources Management Company (HEREMA) и Министерството на околната среда и енергетиката.
Гърция се стреми да построи конфигуриран потенциал от минимум 2 гигавата от офшорна вятърна сила до 2030 година, което съставлява една десета от нейния потенциал на сушата.
Проектопланът включва 25 възможни зони за развиване в Егейско, Йонийско и Средиземно море, които ще са налични в интервала от 2025 година и до 2032 година, а други по-късно.
Зоните покриват обща повърхност от 2711 квадратни километра, с планиран най-малък потенциал от 12.4 гигавата. По-голямата част от тях са подобаващи за плаващи технологии, сподели HEREMA.
Разработването на тези планове е народен приоритет освен тъй като ще способства уверено за нашата енергийна самостоятелност, само че и тъй като ни разрешава да изнасяме зелена сила в бъдеще “, сподели министърът на енергетиката и околната среда Теодорос Скилакакис.
Еколозите разясняват, че такива ферми могат да навредят на биоразнообразието, основно до момента в който се строят или демонтират и не би трябвало да се построяват във значими екологични зони.
HEREMA сподели, че е взела поради въпроси като екологично чувствителни зони, национална сигурност, пътническа навигация, области с културно значение и туристически действия.
Гръцката асоциация за вятърна сила (ELETAEN) съобщи, че ще са нужни вложения над 6 милиарда евро, с цел да може Гърция да реализира задачата си от 2 гигавата.
За кратковременен интервал до 2032 година проектът квалифицира 10 възможни зони за инсталиране на офшорни вятърни паркове, в това число край островите Крит и Родос, в централната част на Егейско море и в Йонийско море, с общ потенциал от към 4.9 гигавата, съгласно проекта.
Окончателното утвърждение на проекта се чака до края на годината, преди избраните зони да бъдат публично демаркирани в края на 2024 година, сподели HEREMA.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ