Гърция се отърсва от икономическата разруха
Гърция направи нещо като получудо, което обаче остава малко неусетно. След разрушително десетилетие на меланхолия и три избавителни финансови стратегии със строги икономии родината на европейската народна власт още веднъж е с функциониращи институции. Социалната кохезия се оказа извънредно издръжлива; бюджетът има излишък; екстремистите от крайната левица и тези от крайната десница са в оттегляне. Новото десноцентристко държавно управление на премиера Кирякос Мицотакис завоюва изборите през юли, като докара на власт по-младо потомство технократи със западно мислене, добре настроени към бизнеса, а не клиентелистката, националистическа армия на неговата партия „ Нова народна власт “. Мицотакис даде начален подтик на дълго отлагани приватизационни покупко-продажби, а в Европа се пробва да сътвори доверие, тъй че Атина да може да поразхлаби стегнатия си фискален колан и да притегли извънредно нужните й вложения.
Търговският комплекс „ Кентрикон “ покрай централния атински площад „ Синтагма “ е барометър за икономическия крах и възкръсване на Гърция. В пика на рецесията със суверенния дълг всички магазини там с дребни изключения бяха затворени и прозорците на доста от тях бяха заковани. Историческото кафене „ Кентрикон “, където патриархът на Социалистическата партия Андреас Папандреу обичаше да похапва, не работи. Всички като се изключи един от магазините възобновяват активността си, както и кафенета, бръснарница, магазини за бързо хранене и туристическа организация.
Възраждането на комерсиалния комплекс - а и на останалата гръцка стопанска система - никога не беше предрешено. Икономиката на страната се сви с 27% в интервала сред 2010 и 2016 година В най-тежкия миг безработицата стигна до 27%, а над 50% от младежите нямаха работа. Пенсиите бяха орязани, публичните здравни грижи бяха унищожени, жертвани бяха и средствата за обучение. Гърция изцяло подвигна единствено контрола върху капиталите от 1 септември, като постави завършек на съществуващите в продължение на 4 години ограничавания за изтегляне на пари и прекачване на средства в чужбина.
Засега без Грекзит
Сега е мъчно да си спомним, само че Гърция беше рисково покрай Грекзит. В разгара на рецесията, през юли 2015 година, когато министър председателят Алексис Ципрас завоюва референдум и получи зелена светлина да отхвърли изискванията, избрани от Европейски Съюз и МВФ, Гърция беше на ръба, даже имаше заплаха да бъде изхвърлена от еврозоната, както искаше тогавашният министър на финансите на Германия Волфганг Шойбле. Финансовият министър на „ Сириза “ Янис Варуфакис имаше скрито създаден проект за паралелна валута, само че пък беше уволнен, откакто Ципрас реши да направи изострен завой и да одобри избавителната стратегия. Европейска комисия също беше създала скришен проект Б, с цел да минимизира вредите от вероятно излизане на Гърция от единната европейска валута.
Повечето от заслугите за половин чудото на Гърция са на Ципрас и на неговата партия „ Сириза “, която по време на ръководството си се трансформира от крайноляво популистко придвижване, борещо се против статуквото, в типична социалдемократическа партия и вкара строгата избавителна стратегия, на която мощно се противопоставяше и в която в никакъв случай не повярва.
Харизматичният отряд с леви политически визии заслужава две поздравления за това, че избра политическия натурализъм - за съглашението със прилежаща Северна Македония, поставило завършек на 25-годишен застой в разногласието за името на страната, и за това, че Гърция остана обединена по време на икономическия трус.
Социална непоклатимост
Самите гърци също заслужават овации. Многофамилната система действаше като значим амортисьор за омекотяване на икономическата злополука. Внуците ходеха в лицей с помощта на пенсиите на бабите и дядовците си. С един месечен приход се изхранваха няколко гърла. Обществото се сплоти, вместо да се разпадне поради проблемите. В пика на икономическата рецесия страната също по този начин се оправи с напора на стотици хиляди сирийски бежанци и други мигранти в Егейско море в интервала 2015-2016 година Повечето от тях се бяха насочили на север към Германия, само че и доста гърци взеха бежанци в домовете си, персоналната и общинската взаимност компенсираха минусите на фрагментираната страна.
Най-голямото достижение евентуално е методът, по който гръцката политическа и обществена система устояха на икономическия потрес. Не единствено че полковниците не се намесиха, както направиха сред 1967 и 1974 година, с цел да ръководят посредством брутална военна хунта, само че страната продължава да поддържа постоянна двупартийна система.
Крайнодясното придвижване „ Златна зора “, което употребява принуждение против мигрантите, се сви още веднъж до нищожно, не съумя да завоюва депутатски места на извършените тази година избори за европейски и народен парламент. Крайнолевите, които напуснаха „ Сириза “, изгубиха цялата или огромна част от публичната поддръжка, която имаха.
Прекалено рано е да се разгласи, че гръцкото знамение е изцяло, защото стопанската система прекомерно постепенно регистрира растеж, с цел да докара до повишение на виталния стандарт на множеството хора. Бедността и безработицата към момента могат да бъдат видени на всички места. Около 20% от хората живеят в мизерия, а други 14% са на границата с бедността, съгласно статистиката на Европейски Съюз. Половин милион основно младежи, образовани гърци, от към 11-милионното население емигрираха по време на рецесията в търсене на работа и благоприятни условия. Малко се връщат.
Пътят напред
Банките към момента са прекомерно обременени с неприятни заеми (43% от всички кредити), с цел да поемат опасности за финансиране на нов тип бизнес. Кредиторите от Европейски Съюз изискват от държавното управление да поддържа примитивен бюджетен остатък преди лихвени заплащания, равняващ се на 3,5% от Брутният вътрешен продукт, което не дава на Атина фискална опция за вложения и основава малко благоприятни условия за понижаване на налозите.
Гърция продължава да е изключена от програмата на Европейската централна банка за изкупуване на облигации - защото нейните скъпи бумаги нямат капиталов рейтинг, което не й разрешава да получи доверието на вложителите както в други процъфтяващи страни от Европейски Съюз след прекратяването на избавителните им стратегии като Ирландия и Португалия. И въпреки всичко цените за заеми за Гърция в този момент са много по-ниски, в сравнение с са тези за Съединени американски щати.
Мицотакис упорства, че Гърция може да вземе ориста си в свои ръце. Първият бюджет на държавното управление, показан неотдавна, съдържа набор от ориентирани към бизнеса ограничения, целящи да засилят растежа посредством понижаване на корпоративните данъци и на налозите върху дивиденти. Той се пробва да подтиква потреблението със непретенциозно понижаване на данъците за междинната класа, по-специално с намаляването на омразния жилищен налог, събиран посредством сметките за ток. Над 300 000 семейства и бизнеси се подписаха под скица, инициирана от Ципрас, да се погасяват неплатени налози със 120 вноски.
Докато в страната се наливат пари в търсене на краткосрочна облага, лостовете за ускорение на икономическото възобновяване в огромната си част са отвън контрола на Атина - в Брюксел, Берлин, Франкфурт и в известна степен в геополитиката. Това подхранва непрекъснатите разкази на Гърция, че е станала жертва на зли външни сили. „ Ние сме политически подвластни от решения, за които не отговаряме “, споделя Ник Малкуцис, който е редактор и създател на уеб страницата за стопански разбори MacroPolis.
Помощ извън
Има огромна доза истина в думите на Малкуцис. Например геополитическото напрежение сред Турция и Запада може да се окаже причина за вероятно дестабилизиране поради последния ръст на мигранти, прекосяващи Егейско море с лодки. Турският президент Ердоган заплашва да изпрати милиони сирийски бежанци към Европа, в случай че Европейски Съюз дефинира военната интервенция в Северна Сирия като инвазия.
Има и още една причина, заради която европейските страни кредиторки не разхлабват примката към Атина в този момент, с цел да поддържат икономическото й възобновяване.
С едно окуражаващо решение Европейска комисия най-после утвърди гръцката държавната стратегия „ Херкулес “, която планува да се отпишат неприятните заеми от балансите на банките. Сега страните от еврозоната би трябвало да показват приходите, които ЕЦБ е осъществила от изкупуването на гръцки скъпи бумаги при започване на рецесията, както даде обещание преди време. Освен това би трябвало и да позволи на Мицотакис да употребява парите, с цел да финансира насърчаващи растежа структурни промени като понижаване на налозите, вместо да упорства, че ще употребява парите, с цел да връща задължения.
Европейски Съюз може да си разреши да понижи условието за примитивен бюджетен остатък най-малко с 1 процентен пункт от Брутният вътрешен продукт, при условие че парите са вложени в публични инфраструктурни планове. От своя страна Гърция може да форсира приватизационната стратегия и да усъвършенства потенциала й, с цел да харчи неизползваните средства от структурните фондове на Европейски Съюз, полагащи се на страната. В бюджетния интервал 2014-2021 година Атина съумя да получи едвам 25% от европарите, като милиарди евро останаха недокоснати поради неспособността й да показа подготвени планове. Европейски Съюз би трябвало да разреши на Гърция достъп до тези пари за по-дълъг интервал, в случай че Мицотакис успее да разчупи бюрократичния застой. При изискване, че всички тези ограничения се обединят и с малко шанс от интернационалната общественост Гърция може и да ни изненада с икономическо знамение.
Търговският комплекс „ Кентрикон “ покрай централния атински площад „ Синтагма “ е барометър за икономическия крах и възкръсване на Гърция. В пика на рецесията със суверенния дълг всички магазини там с дребни изключения бяха затворени и прозорците на доста от тях бяха заковани. Историческото кафене „ Кентрикон “, където патриархът на Социалистическата партия Андреас Папандреу обичаше да похапва, не работи. Всички като се изключи един от магазините възобновяват активността си, както и кафенета, бръснарница, магазини за бързо хранене и туристическа организация.
Възраждането на комерсиалния комплекс - а и на останалата гръцка стопанска система - никога не беше предрешено. Икономиката на страната се сви с 27% в интервала сред 2010 и 2016 година В най-тежкия миг безработицата стигна до 27%, а над 50% от младежите нямаха работа. Пенсиите бяха орязани, публичните здравни грижи бяха унищожени, жертвани бяха и средствата за обучение. Гърция изцяло подвигна единствено контрола върху капиталите от 1 септември, като постави завършек на съществуващите в продължение на 4 години ограничавания за изтегляне на пари и прекачване на средства в чужбина.
Засега без Грекзит
Сега е мъчно да си спомним, само че Гърция беше рисково покрай Грекзит. В разгара на рецесията, през юли 2015 година, когато министър председателят Алексис Ципрас завоюва референдум и получи зелена светлина да отхвърли изискванията, избрани от Европейски Съюз и МВФ, Гърция беше на ръба, даже имаше заплаха да бъде изхвърлена от еврозоната, както искаше тогавашният министър на финансите на Германия Волфганг Шойбле. Финансовият министър на „ Сириза “ Янис Варуфакис имаше скрито създаден проект за паралелна валута, само че пък беше уволнен, откакто Ципрас реши да направи изострен завой и да одобри избавителната стратегия. Европейска комисия също беше създала скришен проект Б, с цел да минимизира вредите от вероятно излизане на Гърция от единната европейска валута.
Повечето от заслугите за половин чудото на Гърция са на Ципрас и на неговата партия „ Сириза “, която по време на ръководството си се трансформира от крайноляво популистко придвижване, борещо се против статуквото, в типична социалдемократическа партия и вкара строгата избавителна стратегия, на която мощно се противопоставяше и в която в никакъв случай не повярва.
Харизматичният отряд с леви политически визии заслужава две поздравления за това, че избра политическия натурализъм - за съглашението със прилежаща Северна Македония, поставило завършек на 25-годишен застой в разногласието за името на страната, и за това, че Гърция остана обединена по време на икономическия трус.
Социална непоклатимост
Самите гърци също заслужават овации. Многофамилната система действаше като значим амортисьор за омекотяване на икономическата злополука. Внуците ходеха в лицей с помощта на пенсиите на бабите и дядовците си. С един месечен приход се изхранваха няколко гърла. Обществото се сплоти, вместо да се разпадне поради проблемите. В пика на икономическата рецесия страната също по този начин се оправи с напора на стотици хиляди сирийски бежанци и други мигранти в Егейско море в интервала 2015-2016 година Повечето от тях се бяха насочили на север към Германия, само че и доста гърци взеха бежанци в домовете си, персоналната и общинската взаимност компенсираха минусите на фрагментираната страна.
Най-голямото достижение евентуално е методът, по който гръцката политическа и обществена система устояха на икономическия потрес. Не единствено че полковниците не се намесиха, както направиха сред 1967 и 1974 година, с цел да ръководят посредством брутална военна хунта, само че страната продължава да поддържа постоянна двупартийна система.
Крайнодясното придвижване „ Златна зора “, което употребява принуждение против мигрантите, се сви още веднъж до нищожно, не съумя да завоюва депутатски места на извършените тази година избори за европейски и народен парламент. Крайнолевите, които напуснаха „ Сириза “, изгубиха цялата или огромна част от публичната поддръжка, която имаха.
Прекалено рано е да се разгласи, че гръцкото знамение е изцяло, защото стопанската система прекомерно постепенно регистрира растеж, с цел да докара до повишение на виталния стандарт на множеството хора. Бедността и безработицата към момента могат да бъдат видени на всички места. Около 20% от хората живеят в мизерия, а други 14% са на границата с бедността, съгласно статистиката на Европейски Съюз. Половин милион основно младежи, образовани гърци, от към 11-милионното население емигрираха по време на рецесията в търсене на работа и благоприятни условия. Малко се връщат.
Пътят напред
Банките към момента са прекомерно обременени с неприятни заеми (43% от всички кредити), с цел да поемат опасности за финансиране на нов тип бизнес. Кредиторите от Европейски Съюз изискват от държавното управление да поддържа примитивен бюджетен остатък преди лихвени заплащания, равняващ се на 3,5% от Брутният вътрешен продукт, което не дава на Атина фискална опция за вложения и основава малко благоприятни условия за понижаване на налозите.
Гърция продължава да е изключена от програмата на Европейската централна банка за изкупуване на облигации - защото нейните скъпи бумаги нямат капиталов рейтинг, което не й разрешава да получи доверието на вложителите както в други процъфтяващи страни от Европейски Съюз след прекратяването на избавителните им стратегии като Ирландия и Португалия. И въпреки всичко цените за заеми за Гърция в този момент са много по-ниски, в сравнение с са тези за Съединени американски щати.
Мицотакис упорства, че Гърция може да вземе ориста си в свои ръце. Първият бюджет на държавното управление, показан неотдавна, съдържа набор от ориентирани към бизнеса ограничения, целящи да засилят растежа посредством понижаване на корпоративните данъци и на налозите върху дивиденти. Той се пробва да подтиква потреблението със непретенциозно понижаване на данъците за междинната класа, по-специално с намаляването на омразния жилищен налог, събиран посредством сметките за ток. Над 300 000 семейства и бизнеси се подписаха под скица, инициирана от Ципрас, да се погасяват неплатени налози със 120 вноски.
Докато в страната се наливат пари в търсене на краткосрочна облага, лостовете за ускорение на икономическото възобновяване в огромната си част са отвън контрола на Атина - в Брюксел, Берлин, Франкфурт и в известна степен в геополитиката. Това подхранва непрекъснатите разкази на Гърция, че е станала жертва на зли външни сили. „ Ние сме политически подвластни от решения, за които не отговаряме “, споделя Ник Малкуцис, който е редактор и създател на уеб страницата за стопански разбори MacroPolis.
Помощ извън
Има огромна доза истина в думите на Малкуцис. Например геополитическото напрежение сред Турция и Запада може да се окаже причина за вероятно дестабилизиране поради последния ръст на мигранти, прекосяващи Егейско море с лодки. Турският президент Ердоган заплашва да изпрати милиони сирийски бежанци към Европа, в случай че Европейски Съюз дефинира военната интервенция в Северна Сирия като инвазия.
Има и още една причина, заради която европейските страни кредиторки не разхлабват примката към Атина в този момент, с цел да поддържат икономическото й възобновяване.
С едно окуражаващо решение Европейска комисия най-после утвърди гръцката държавната стратегия „ Херкулес “, която планува да се отпишат неприятните заеми от балансите на банките. Сега страните от еврозоната би трябвало да показват приходите, които ЕЦБ е осъществила от изкупуването на гръцки скъпи бумаги при започване на рецесията, както даде обещание преди време. Освен това би трябвало и да позволи на Мицотакис да употребява парите, с цел да финансира насърчаващи растежа структурни промени като понижаване на налозите, вместо да упорства, че ще употребява парите, с цел да връща задължения.
Европейски Съюз може да си разреши да понижи условието за примитивен бюджетен остатък най-малко с 1 процентен пункт от Брутният вътрешен продукт, при условие че парите са вложени в публични инфраструктурни планове. От своя страна Гърция може да форсира приватизационната стратегия и да усъвършенства потенциала й, с цел да харчи неизползваните средства от структурните фондове на Европейски Съюз, полагащи се на страната. В бюджетния интервал 2014-2021 година Атина съумя да получи едвам 25% от европарите, като милиарди евро останаха недокоснати поради неспособността й да показа подготвени планове. Европейски Съюз би трябвало да разреши на Гърция достъп до тези пари за по-дълъг интервал, в случай че Мицотакис успее да разчупи бюрократичния застой. При изискване, че всички тези ограничения се обединят и с малко шанс от интернационалната общественост Гърция може и да ни изненада с икономическо знамение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ