Спорът за баклавата: Турска или гръцка?
Гърция и Турция, две съседки, които постоянно намират защо да спорят, не се опасяват да кръстосат шпаги и в полето на кулинарията. Двете страни си оспорват произхода на необятна гама специалитети от националната им кухня, измежду които разядката " дзадзики " (гр.) или " джаджък " (тур.), кафето в кафениче и даже известното улично ядене, приготвяно от черва, наричано в Турция " кокореч ", а в Гърция - " кокореци ".
А чия е кралицата на сиропираните десерти - саралията, и какво отличава турския от гръцкия ѝ вид?
Скорошно социологическо изследване за произхода на саралията сподели, че 95,4 на 100 от хората в Турция настояват, че саралията е тяхна, до момента в който 4,6 % я признават за гръцка. В Гърция процентът на тези, които споделят, че саралията е гръцка, е 62,7 на 100 против 37,3 на 100, признаващи произхода ѝ от Турция.
Гърците и турците обаче имат разнообразни желания към сладкия деликатес - до момента в който болшинството от гърците я избират с орехи, турците, в преобладаващата си част, залагат на разновидността с шамфъстък, сочи още изследването на организация Ареда, осъществено измежду 1848 души в двете страни на 14-16 юни т.г.
Освен ядките в пълнежа турската и гръцката саралия имат и други разлики, свързани с формата, потреблението на избрани подправки и даже хрупкавостта на корите, споделят кулинарни специалисти.
Турция и Гърция обаче напълно не са единствените, които претендират за бащинството на десерта - Кипър и някои близкоизточни страни настояват същото.
" Конфликтът за саралията ", тленен от епохи, прерасна в пълномащабна война през 2006 година, когато кипърските гърци взеха решение да нарекат саралията своя. Истинско светотатство съгласно турците! ", припомня Грийк рипортър.
Войната се разпали, когато саралията бе включена като кипърски гръцки десерт в листовка с десерти на Европейския съюз.
" Баклавата е десертът на султана ", обявиха от Асоциацията на майсторите на саралия в Турция, а политическото управление в Анкара съобщи, че е твърдо решено да " не загуби саралията в интерес на кипърските гърци ", писа в. " Йени шафак ".
Брошурата с предписания на десерти, разказани на британски език и показани с националния байрак на съответната страна, представяше саралията като кипърски гръцки народен десерт. Това разпали в допълнение гнева на Анкара, към този момент ядосана от опит на Кипър година по-рано да си припише и произхода на локума, писаха турски медии. През 2005 година кипърските гърци влязоха в Книгата на върховете Гинес с най-големия локум, с тегло от звук и половина, предизвиквайки диспути по тематиката чие в реалност е това лакомство, написа Факти.
" Да се твърди, че саралията е гръцка, е същата нелепост като да се каже, че Зевс е от Газиантеп ", разяснява Мехмет Аслан, тогавашният ръководител на комерсиалната палата в Газиантеп - окръг, славещ се с производството на сладкия деликатес.
Турция в последна сметка отнесе въпроса към Брюксел и в края на 2013 година Европейски Съюз даде предпазен статут на саралията от Газиантеп. Това трансформира " антепската саралия " в първия турски артикул, регистриран в листата на Европейската комисия със предпазени наименования за генезис и предпазени географски инструкции - лист, който има за цел да разпространява и пази наименованията на качествени артикули.
Прословутата саралия от Газиантеп се подготвя от пластове тънки кори и заряд с крем от грис и шамфъстък. Традицията повелява турската саралия да има 40 кори.
Разположен в Югоизточната част на Турция окръг Газиантеп, или единствено Антеп за краткост, се слави като турска кулинарна столица. Турция е един от най-големите производители на шамфъстък в света, а Газиантеп е най-отличителната марка на страната в производството на вкусната ядка, наричана в Турция " зеленото злато ". Неслучайно турците споделят на ядките " антеп фъстъъ " (антепски фъстък), а не шамфъстък (от Шам - Дамаск) като нас. Според " Ню Йорк Таймс " град Газиантеп разполага със 100 магазина за саралия и създава 90 % от цялата саралия, която Турция изяжда за една година.
Според сведения саралията е била основана в древността, след което се е видоизменила в Османската империя. Някои източници настояват, че произходът ѝ датира от асирийците, които са я приготвяли още през VIII в. пр.н.е., като са слагали нарязани ядки сред безквасни плоски хлябове, потапяли са ги в мед и по-късно са ги пекли на първичен огън от дърва, показва уеб сайтът Евгюзар. Древногръцките моряци и търговци, пътуващи до Месопотамия, разкрили усета на саралията, пренесли рецептата в Гърция и я трансформирали леко, показва още уеб сайтът. Други учени пък се застъпват за персийския ѝ генезис.
През XVII в. в Османската империя се е спазвала традиция в двореца Топкапъ в Истанбул по време на Рамазан байрама да се провежда церемониал на саралията, на който се поднасяли подноси с прясно приготвена саралия на еничарите, с цел да се оцени армията и да се отдаде респект на нейната мощ. Обикновено тази саралия е била напоена с розов сироп, пълнена с шамфъстък и нарязана на хапки.
Какъвто и да е произходът на десерта обаче, и турци, и гърци, а и всички останали, които са го опитвали, са единомислещи в едно - усетът му е магически!
А чия е кралицата на сиропираните десерти - саралията, и какво отличава турския от гръцкия ѝ вид?
Скорошно социологическо изследване за произхода на саралията сподели, че 95,4 на 100 от хората в Турция настояват, че саралията е тяхна, до момента в който 4,6 % я признават за гръцка. В Гърция процентът на тези, които споделят, че саралията е гръцка, е 62,7 на 100 против 37,3 на 100, признаващи произхода ѝ от Турция.
Гърците и турците обаче имат разнообразни желания към сладкия деликатес - до момента в който болшинството от гърците я избират с орехи, турците, в преобладаващата си част, залагат на разновидността с шамфъстък, сочи още изследването на организация Ареда, осъществено измежду 1848 души в двете страни на 14-16 юни т.г.
Освен ядките в пълнежа турската и гръцката саралия имат и други разлики, свързани с формата, потреблението на избрани подправки и даже хрупкавостта на корите, споделят кулинарни специалисти.
Турция и Гърция обаче напълно не са единствените, които претендират за бащинството на десерта - Кипър и някои близкоизточни страни настояват същото.
" Конфликтът за саралията ", тленен от епохи, прерасна в пълномащабна война през 2006 година, когато кипърските гърци взеха решение да нарекат саралията своя. Истинско светотатство съгласно турците! ", припомня Грийк рипортър.
Войната се разпали, когато саралията бе включена като кипърски гръцки десерт в листовка с десерти на Европейския съюз.
" Баклавата е десертът на султана ", обявиха от Асоциацията на майсторите на саралия в Турция, а политическото управление в Анкара съобщи, че е твърдо решено да " не загуби саралията в интерес на кипърските гърци ", писа в. " Йени шафак ".
Брошурата с предписания на десерти, разказани на британски език и показани с националния байрак на съответната страна, представяше саралията като кипърски гръцки народен десерт. Това разпали в допълнение гнева на Анкара, към този момент ядосана от опит на Кипър година по-рано да си припише и произхода на локума, писаха турски медии. През 2005 година кипърските гърци влязоха в Книгата на върховете Гинес с най-големия локум, с тегло от звук и половина, предизвиквайки диспути по тематиката чие в реалност е това лакомство, написа Факти.
" Да се твърди, че саралията е гръцка, е същата нелепост като да се каже, че Зевс е от Газиантеп ", разяснява Мехмет Аслан, тогавашният ръководител на комерсиалната палата в Газиантеп - окръг, славещ се с производството на сладкия деликатес.
Турция в последна сметка отнесе въпроса към Брюксел и в края на 2013 година Европейски Съюз даде предпазен статут на саралията от Газиантеп. Това трансформира " антепската саралия " в първия турски артикул, регистриран в листата на Европейската комисия със предпазени наименования за генезис и предпазени географски инструкции - лист, който има за цел да разпространява и пази наименованията на качествени артикули.
Прословутата саралия от Газиантеп се подготвя от пластове тънки кори и заряд с крем от грис и шамфъстък. Традицията повелява турската саралия да има 40 кори.
Разположен в Югоизточната част на Турция окръг Газиантеп, или единствено Антеп за краткост, се слави като турска кулинарна столица. Турция е един от най-големите производители на шамфъстък в света, а Газиантеп е най-отличителната марка на страната в производството на вкусната ядка, наричана в Турция " зеленото злато ". Неслучайно турците споделят на ядките " антеп фъстъъ " (антепски фъстък), а не шамфъстък (от Шам - Дамаск) като нас. Според " Ню Йорк Таймс " град Газиантеп разполага със 100 магазина за саралия и създава 90 % от цялата саралия, която Турция изяжда за една година.
Според сведения саралията е била основана в древността, след което се е видоизменила в Османската империя. Някои източници настояват, че произходът ѝ датира от асирийците, които са я приготвяли още през VIII в. пр.н.е., като са слагали нарязани ядки сред безквасни плоски хлябове, потапяли са ги в мед и по-късно са ги пекли на първичен огън от дърва, показва уеб сайтът Евгюзар. Древногръцките моряци и търговци, пътуващи до Месопотамия, разкрили усета на саралията, пренесли рецептата в Гърция и я трансформирали леко, показва още уеб сайтът. Други учени пък се застъпват за персийския ѝ генезис.
През XVII в. в Османската империя се е спазвала традиция в двореца Топкапъ в Истанбул по време на Рамазан байрама да се провежда церемониал на саралията, на който се поднасяли подноси с прясно приготвена саралия на еничарите, с цел да се оцени армията и да се отдаде респект на нейната мощ. Обикновено тази саралия е била напоена с розов сироп, пълнена с шамфъстък и нарязана на хапки.
Какъвто и да е произходът на десерта обаче, и турци, и гърци, а и всички останали, които са го опитвали, са единомислещи в едно - усетът му е магически!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ