Гари Стейджър: Децата имат успех в училище, ако намират...
Гари Стейджър е американски учебен специалист, съветник, преподавател. Поддръжник е на компютърното програмиране, роботиката и ученето през правене в класните стаи. Повече от 30 години се занимава с това да оказва помощ на учителите да създадат света по-добър за децата. Стейджър е един от създателите на книгата " Създаване за учене ", избрана като " библията " на Движението на основателите (The Maker Movement) в учебните заведения.
- Кои са трите качества, които учебните заведения би трябвало да дават на децата, с цел да ги приготвят за бъдещия пазар на труда, съгласно вас?
- Децата би трябвало да прекарват колкото се може повече време с забавни възрастни хора. Те би трябвало да имат опцията да станат положителни в нещо и да знаят какво се изисква за това.
Едно от нещата, които смятам за проблематични в учебно заведение, е, че учителите нямат достъп до величието. Не знаят по какъв начин наподобява то, какъв е усетът му. Имам един другар, който строи къщи на дървета в телевизионно предаване и печели милиони долари от това. Той има висше обучение по стопанска система, не съм уверен, че то го е подготвило за това по какъв начин се строят къщи на дървета. Но някъде по пътя си той имаше прекарване, което му даде чувството за способността да учи, да взема решение проблеми, да мечтае и да основава благоприятни условия за себе си.Ние приготвяме децата да вземат решение проблеми, които ги няма в учебника. Понякога учителите споделят неща от вида, че се опасяват от това, че не знаят всичко. Винаги съм учуден от кое място въобще им е пристигнала неуместната концепция, че в миналото са знаели всичко. Мисля, че по-здравословният метод е да кажат на децата: " Нека да забележим какво можем да открием дружно. Или познавам някого, на който можем да се обадим. Или за какво да не потърсим в интернет? "
- Но учителите се тормозят, в случай че не се придържат към образователната стратегия. Цялата система се върти към нея.
- Има доста боязън. Не съм сигурен за България, само че на множеството места по света в средата на 80-те години преподаването беше депрофесионализирано и всичко, което остана, беше осъществяването на образователната стратегия и " скотски " надзор.Когато аз станах преподавател в началното учебно заведение, трябваше да се науча да изсвирвам малко на пиано, да преподавам просвета, математика и история, да повеждам разходки измежду природата, образования по физическо. Около 1985 година се реши, че изкуството на преподаването е нищо и всичко, което остана, е механика. Когато отнемеш персоналната преценка и престижа на учителите да взимат решения, те стартират да се замислят по-малко. Тогава резултатите се утежняват, лишава им се още повече от ролята на медиатори и цялата серпантина повлича крайник.Много от работата ми се състои в това да оказвам помощ на учителите да схванат какво е да са по-добри в това, което вършат, и да попълнят дупките в образованието си като учители. Това им оказва помощ да схванат аргументите, заради които са избрали да прекарат живота си, преподавайки. А точно, с цел да са от изгода на децата.
- Работите с учители, които употребяват новаторски способи в класната стая. От какво имат потребност учителите, с цел да се почувстват уверени да пробват нови неща?
- Лидерство. Малко храброст. Аз постоянно споделям на учителите: " Какво ще стане, в случай че извършите това? Някой ще направи физиономия? Какъв е действителният риск? " Стремя се да им покажа, че когато вършат неща, които са по-творчески, които се въртят към детето, които са повече " същинският живот ", в случай че употребявам термина на Марк (Марк Пренски - бел. ред.), родителите прегръщат концепцията. Моят опит е, че в случай че създадеш опция, хората ще се затичат към нея. Трябва да създадем обстановка, в която могат да пораждат други възможности. Училищата не влагат въобще в R&D (проучване и развиване - бел. ред.). Boing влагат милиони долари на година в самолети, които в никакъв случай не летят. Трябва да опиташ неща, да видиш по какъв начин работят. Ако са сполучливи - усилваш мащаба, в случай че не - спираш да ги правиш.
- Как да създадем учебните заведения по-малко контролиращи институции? Аз израснах в учебно заведение, в което компютрите стояха в заключена стая и децата не можеха да ги пипат даже по време на час, до момента в който не им кажат.
- Мисля, че първото, което би трябвало да създадем, е да намерим способи да понижим антагонизма сред деца и възрастни. Аз в никакъв случай не се тормозя по какъв начин да ръководя учениците в класната стая. Защото в никакъв случай не влизам в класна стая с мисълта, че би трябвало да я ръководя. Просто се появявам, споделям: " Здрасти, аз съм Гари. Имаме работа да вършим. Хайде да започваме. "
Миналата седмица бях в Германия, в стая със 70 седмокласници, които след час упражнение по математика най-после ръкопляскаха и ми споделяха: " Най-яката математика в миналото. " Но аз влизам в час с отворено схващане и отворено сърце и не чакам, че децата са животни, които единствено се пробват да ми подреден нещо подло, което ще подрони престижа ми.
- В България обаче доста се държи на дисциплината. Дори учебните заведения непрестанно биват подложени на критика по медиите, че не поддържат дисциплината " като едно време ", в социалистическото общество.
- Имате история с авторитаризма и сервилността. Но аз познавам няколко от най-хубавите ви математици и те всичките са луди в положителния смисъл. Трябва да създавате благоприятни условия и модели, в които децата да вършат нещо друго.
Естествено, че децата ще се държат като животни, в случай че им се споделя, че би трябвало да седят и мълчат в продължение на 12 години.
Работил съм в детски затвор в продължение на три години и нямах нито едно дете, което да бъде изгонено от час заради липса на дисциплинираност. Нито един път. Там имаше деца, които не бяха стъпвали в учебно заведение, откогато са били на 10 или на 11 години. Казвано им е, че са глупави, че са провалени, само че някои от тях влязоха в университети и бяха сполучливи. Защото създадохме място, в което сложихме ползите на децата, уменията им, това, което обичат да вършат, преди някакъв деспотичен лист с неща. Давахме им да работят по планове през целия ден и ги подкрепяхме в това. И децата желаеха да бъдат там.
Наблюдавам какъв брой време се губи в учебно заведение, с цел да накарат децата да съблюдават неща, които нямат никакво значение. Защо не можеш да им кажеш " отивайте във физкултурния салон "? Защо би трябвало да ги подреждаш в редица и да ги караш да маршируват до такава степен? И по-късно да им шушкаш да мълчат. Да крещиш на тези, които не го вършат. И по-късно да ги наказваш. Това е полуда. Моята загадка се състои в две неща: първо, аз в действителност одобрявам шантавите деца, и второ - има супермного неща, значими за учителите, които за мен нямат никакво значение - дисциплинираност, образователна стратегия, оценки, домашно, учебния звънец. Мога да продължа
- Как да измерваме триумфа в учебно заведение, а и след това в живота?
- По това какво могат да вършат децата - с мозъка си, с ръцете си. По това дали са щастливи, дали могат да се грижат за себе си. Дали намират смисъл, наслада и цел в това, което вършат.
- Кой ви е обичаният образец за учене посредством правене, който сте следили в класна стая?
- Много са, само че ще опиша един от Германия. Там влязох при група петокласници и им споделих: " Добре пристигнали, най-хубави математици на света. Днес ще си играем с един проблем, а компютърът ще е нашият помощник в лабораторията. Няма потребност да му плащаме или да го храним, единствено ще му даваме хипотези, а той ще ни събира данни и ние ще се опитаме да намерим смисъл във всичко това. Когато мислите, че сте разкрили нещо, споделете го и ние останалите ще се опитаме го да опровергаем. "
Децата бяха ужасно дейни от самото начало - образуваха хипотези, доказваха ги и ги опровергаваха. А в края тутакси им споделих: " Между другото този проблем не е позволен към момента. " Идеята, че има мъже и дами, които стават всяка заран, къпят се, закусват и по-късно отиват в офис, където играят казуса по този метод, може би през цялата си кариера, е нещо, което беше толкоз извънземно за децата. Страшно им хареса тази концепция.
Често ми се случва учителите да желаят да ми посочат дребното индийско момиче в класа, което е в действителност положително по математика, и да ми кажат: " Виж какъв брой е интелигентна. " И аз им откликвам: " Да, само че пропускате дебелото дете с шоколад по лицето, чийто очи ще експлодират. То може да не схваща изцяло, само че в никакъв случай не е виждало нещо толкоз крепко в живота си. " Не разбирам за какво учителите не разпознават какъв брой по-впечатляващо е това от това да бъдеш добър в учебно заведение.
Моята огромна пристрастеност е джазът и съм благополучен, че мои другари са някои от най-хубавите джаз музиканти по света. Едно от нещата, които съм научил от тях за ученето, е, че могат да прекарат година от живота си върху нещо, което ги нервира. И това не им е сложено от някой различен. То е нещо, което кара самите тях да стават рано заран и да работят върху него.
- Каква е ролята на родителя в процеса на учене посредством правене?
- Да основава благоприятни условия из у дома. Да излиза на разходки с лупи, когато децата са дребни. Да идва в класната стая и да взе участие. Родители, които в предишното не са имали роля в учебно заведение, тъй като са били небогати или не са имали положително обучение, също имат познания и умения, които са скъпи. И също могат да способстват. Това, което те знаят е също толкоз значимо и скъпо като това, което се цени като учебен триумф.
Аз имах доста неприятни оценки в учебно заведение. Имах приблизително тройки и четворки по математика и просвета, а в този момент имам докторантура по обучение по математика и просвета. Аз желаех да бъда джаз музикант, вървях в музикално учебно заведение, само че по-късно моята явна липса на гений ме застигна и си трансформирах мнението. Което също е окей. Мисля, че светът е малко по-прощаваш и еластичен, в сравнение с си мислим. И че това да се научиш да бъдеш добър в нещо има податливост да продължава и в други сфери.
Източник: В. Капитал
- Кои са трите качества, които учебните заведения би трябвало да дават на децата, с цел да ги приготвят за бъдещия пазар на труда, съгласно вас?
- Децата би трябвало да прекарват колкото се може повече време с забавни възрастни хора. Те би трябвало да имат опцията да станат положителни в нещо и да знаят какво се изисква за това.
Едно от нещата, които смятам за проблематични в учебно заведение, е, че учителите нямат достъп до величието. Не знаят по какъв начин наподобява то, какъв е усетът му. Имам един другар, който строи къщи на дървета в телевизионно предаване и печели милиони долари от това. Той има висше обучение по стопанска система, не съм уверен, че то го е подготвило за това по какъв начин се строят къщи на дървета. Но някъде по пътя си той имаше прекарване, което му даде чувството за способността да учи, да взема решение проблеми, да мечтае и да основава благоприятни условия за себе си.Ние приготвяме децата да вземат решение проблеми, които ги няма в учебника. Понякога учителите споделят неща от вида, че се опасяват от това, че не знаят всичко. Винаги съм учуден от кое място въобще им е пристигнала неуместната концепция, че в миналото са знаели всичко. Мисля, че по-здравословният метод е да кажат на децата: " Нека да забележим какво можем да открием дружно. Или познавам някого, на който можем да се обадим. Или за какво да не потърсим в интернет? "
- Но учителите се тормозят, в случай че не се придържат към образователната стратегия. Цялата система се върти към нея.
- Има доста боязън. Не съм сигурен за България, само че на множеството места по света в средата на 80-те години преподаването беше депрофесионализирано и всичко, което остана, беше осъществяването на образователната стратегия и " скотски " надзор.Когато аз станах преподавател в началното учебно заведение, трябваше да се науча да изсвирвам малко на пиано, да преподавам просвета, математика и история, да повеждам разходки измежду природата, образования по физическо. Около 1985 година се реши, че изкуството на преподаването е нищо и всичко, което остана, е механика. Когато отнемеш персоналната преценка и престижа на учителите да взимат решения, те стартират да се замислят по-малко. Тогава резултатите се утежняват, лишава им се още повече от ролята на медиатори и цялата серпантина повлича крайник.Много от работата ми се състои в това да оказвам помощ на учителите да схванат какво е да са по-добри в това, което вършат, и да попълнят дупките в образованието си като учители. Това им оказва помощ да схванат аргументите, заради които са избрали да прекарат живота си, преподавайки. А точно, с цел да са от изгода на децата.
- Работите с учители, които употребяват новаторски способи в класната стая. От какво имат потребност учителите, с цел да се почувстват уверени да пробват нови неща?
- Лидерство. Малко храброст. Аз постоянно споделям на учителите: " Какво ще стане, в случай че извършите това? Някой ще направи физиономия? Какъв е действителният риск? " Стремя се да им покажа, че когато вършат неща, които са по-творчески, които се въртят към детето, които са повече " същинският живот ", в случай че употребявам термина на Марк (Марк Пренски - бел. ред.), родителите прегръщат концепцията. Моят опит е, че в случай че създадеш опция, хората ще се затичат към нея. Трябва да създадем обстановка, в която могат да пораждат други възможности. Училищата не влагат въобще в R&D (проучване и развиване - бел. ред.). Boing влагат милиони долари на година в самолети, които в никакъв случай не летят. Трябва да опиташ неща, да видиш по какъв начин работят. Ако са сполучливи - усилваш мащаба, в случай че не - спираш да ги правиш.
- Как да създадем учебните заведения по-малко контролиращи институции? Аз израснах в учебно заведение, в което компютрите стояха в заключена стая и децата не можеха да ги пипат даже по време на час, до момента в който не им кажат.
- Мисля, че първото, което би трябвало да създадем, е да намерим способи да понижим антагонизма сред деца и възрастни. Аз в никакъв случай не се тормозя по какъв начин да ръководя учениците в класната стая. Защото в никакъв случай не влизам в класна стая с мисълта, че би трябвало да я ръководя. Просто се появявам, споделям: " Здрасти, аз съм Гари. Имаме работа да вършим. Хайде да започваме. "
Миналата седмица бях в Германия, в стая със 70 седмокласници, които след час упражнение по математика най-после ръкопляскаха и ми споделяха: " Най-яката математика в миналото. " Но аз влизам в час с отворено схващане и отворено сърце и не чакам, че децата са животни, които единствено се пробват да ми подреден нещо подло, което ще подрони престижа ми.
- В България обаче доста се държи на дисциплината. Дори учебните заведения непрестанно биват подложени на критика по медиите, че не поддържат дисциплината " като едно време ", в социалистическото общество.
- Имате история с авторитаризма и сервилността. Но аз познавам няколко от най-хубавите ви математици и те всичките са луди в положителния смисъл. Трябва да създавате благоприятни условия и модели, в които децата да вършат нещо друго.
Естествено, че децата ще се държат като животни, в случай че им се споделя, че би трябвало да седят и мълчат в продължение на 12 години.
Работил съм в детски затвор в продължение на три години и нямах нито едно дете, което да бъде изгонено от час заради липса на дисциплинираност. Нито един път. Там имаше деца, които не бяха стъпвали в учебно заведение, откогато са били на 10 или на 11 години. Казвано им е, че са глупави, че са провалени, само че някои от тях влязоха в университети и бяха сполучливи. Защото създадохме място, в което сложихме ползите на децата, уменията им, това, което обичат да вършат, преди някакъв деспотичен лист с неща. Давахме им да работят по планове през целия ден и ги подкрепяхме в това. И децата желаеха да бъдат там.
Наблюдавам какъв брой време се губи в учебно заведение, с цел да накарат децата да съблюдават неща, които нямат никакво значение. Защо не можеш да им кажеш " отивайте във физкултурния салон "? Защо би трябвало да ги подреждаш в редица и да ги караш да маршируват до такава степен? И по-късно да им шушкаш да мълчат. Да крещиш на тези, които не го вършат. И по-късно да ги наказваш. Това е полуда. Моята загадка се състои в две неща: първо, аз в действителност одобрявам шантавите деца, и второ - има супермного неща, значими за учителите, които за мен нямат никакво значение - дисциплинираност, образователна стратегия, оценки, домашно, учебния звънец. Мога да продължа
- Как да измерваме триумфа в учебно заведение, а и след това в живота?
- По това какво могат да вършат децата - с мозъка си, с ръцете си. По това дали са щастливи, дали могат да се грижат за себе си. Дали намират смисъл, наслада и цел в това, което вършат.
- Кой ви е обичаният образец за учене посредством правене, който сте следили в класна стая?
- Много са, само че ще опиша един от Германия. Там влязох при група петокласници и им споделих: " Добре пристигнали, най-хубави математици на света. Днес ще си играем с един проблем, а компютърът ще е нашият помощник в лабораторията. Няма потребност да му плащаме или да го храним, единствено ще му даваме хипотези, а той ще ни събира данни и ние ще се опитаме да намерим смисъл във всичко това. Когато мислите, че сте разкрили нещо, споделете го и ние останалите ще се опитаме го да опровергаем. "
Децата бяха ужасно дейни от самото начало - образуваха хипотези, доказваха ги и ги опровергаваха. А в края тутакси им споделих: " Между другото този проблем не е позволен към момента. " Идеята, че има мъже и дами, които стават всяка заран, къпят се, закусват и по-късно отиват в офис, където играят казуса по този метод, може би през цялата си кариера, е нещо, което беше толкоз извънземно за децата. Страшно им хареса тази концепция.
Често ми се случва учителите да желаят да ми посочат дребното индийско момиче в класа, което е в действителност положително по математика, и да ми кажат: " Виж какъв брой е интелигентна. " И аз им откликвам: " Да, само че пропускате дебелото дете с шоколад по лицето, чийто очи ще експлодират. То може да не схваща изцяло, само че в никакъв случай не е виждало нещо толкоз крепко в живота си. " Не разбирам за какво учителите не разпознават какъв брой по-впечатляващо е това от това да бъдеш добър в учебно заведение.
Моята огромна пристрастеност е джазът и съм благополучен, че мои другари са някои от най-хубавите джаз музиканти по света. Едно от нещата, които съм научил от тях за ученето, е, че могат да прекарат година от живота си върху нещо, което ги нервира. И това не им е сложено от някой различен. То е нещо, което кара самите тях да стават рано заран и да работят върху него.
- Каква е ролята на родителя в процеса на учене посредством правене?
- Да основава благоприятни условия из у дома. Да излиза на разходки с лупи, когато децата са дребни. Да идва в класната стая и да взе участие. Родители, които в предишното не са имали роля в учебно заведение, тъй като са били небогати или не са имали положително обучение, също имат познания и умения, които са скъпи. И също могат да способстват. Това, което те знаят е също толкоз значимо и скъпо като това, което се цени като учебен триумф.
Аз имах доста неприятни оценки в учебно заведение. Имах приблизително тройки и четворки по математика и просвета, а в този момент имам докторантура по обучение по математика и просвета. Аз желаех да бъда джаз музикант, вървях в музикално учебно заведение, само че по-късно моята явна липса на гений ме застигна и си трансформирах мнението. Което също е окей. Мисля, че светът е малко по-прощаваш и еластичен, в сравнение с си мислим. И че това да се научиш да бъдеш добър в нещо има податливост да продължава и в други сфери.
Източник: В. Капитал
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ