Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни, пред „Труд“: Комисията за личните данни не е министерство на истината
„ Гарантирам, че Комисията за отбрана на персоналните данни няма да играе ролята на цензор и след смяната на закона, по която работи “, декларира ръководителят й Венцислав Караджов. А дали самият+ закон съдържа гаранции за свободата на словото? Разговаряме с господин Караджов по този въпрос.
– Г-н Караджов, българският вид на еврорегламента за отбрана на персоналните данни GDPR към този момент е реалност. Научаваме от адвокати обаче, че този факт е неповторим.
– В какъв смисъл „ неповторим “?
– Нямало друго законодателство в Европейски Съюз, което е синхронизирало своя правилник с европейския по този метод – като добави към него 10 критерия, по които ще се ревизира дали едно слово е журналистическо и заслужава ли статут, при който обработката на персонални данни е позволена.
– Комисията няма пълномощия да ревизира дали едно слово е журналистическо. В нея няма и специалисти с такива умения. Тя обаче е задължена да прегледа тъжби против медии, които обработват персонални данни в своите изявления. Това е по този начин не от предходната седмица, когато Законът за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД) бе изменен, а от 2002 година когато бе признат. Въпросните критерии са насоки към медиите – по какъв начин да преценяват, когато разгласяват материалите си, дали събраните от тях данни подхождат на разпоредбите за култивиране на персонални данни. А това се постанова, тъй като с новите правила за култивиране на персонални данни, медиите, за разлика от другите админи в обществения и частния бранш, са освободени от отговорностите да съблюдават избрани условия, като да вземем за пример – да не обработват персонални данни без да има правно съображение за това и без да желаят единодушие на лицето. Медиите могат да обработват персонални данни на деца, без да уведомяват родителите или настойниците. Те не дължат информация от кое място са получили данните и на кого ще ги разкриват, нито са задължени да изтрият информация за лице, което я смята за погрешна и желае тя да се поправя или да я няма. Целта е медиите свободно да съберат нужната информация, с цел да потвърдят тезата на своята обява. След като разполагат с тази неограничена независимост на култивиране на персонални данни, те би трябвало да създадат преценка коя и какъв брой информация да оповестят, с цел да бъдат безапелационни, без да засягат прекалено персоналната сфера на хората, обект на обявата. 10-те критерии са част от практиката на съда по отбрана на човешките права в Страсбург. Те се ползват от комисията и българския съд, когато се преглеждат тъжби за култивиране на персонални данни против медийни изявления, не от тази година, а от 5 години насам. Те са примерни. Не са изчерпателни, тъй като хипотезите на журналистическа активност са доста и не могат да се подведат под една норма. Те са в интерес на публицистите и медиите – уверен съм в това. Те основават правна сигурност и изясненост.
– Вярно е, че комисията и до момента ревизираше медиите по тъжби. Но опасенията, че тя ще играе ролята на цензор при инспекциите „ дали е законосъобразно обработването на персоналните данни за журналистически цели “, се явиха след законовите промени. Какво е вашето пояснение?
– Аз не мога да си обясня за какво промени, които са за положително, породиха такава остра реакция. Правилата за култивиране на персонални данни от медии са по-рестриктивни в този момент. Новите разрешават събиране на всякаква информация. Никой не се е оплакал от преднамереност и неоснователност на инспекциите, които е правила комисията до момента. Жалбите против медии са единствено 90 от общо 15000 за 2002 – 2019 година По-малко от 10% от тези 90 тъжби са почетени от комисията. Две от тях са анулирани от съда. Точно тези единични случаи отпреди 10 година се извадиха тия дни и се оповестиха за неправилна процедура на комисията. А те даже не са влезнали в действие. Съдът ги е отменил. Решенията на комисията подлежат на двуинстанционен правосъден надзор Не може да има цензура там, където има самостоятелен правосъден надзор.
– Мен в случай че питате, подозренията за цензура се появиха поради тия 10 указания, за чието неспазване ще санкционирате. Защото публицистика по указания се правеше в едни мрачни времена… Съгласете се, че е по този начин.
– Законът вкарва правила, а не указания. Ние не сме в 80-те години на 19-и век. А разпоредбите са доста ясни.
– Ясни ли? Ето първото предписание: „ въздействието, което разкриването на персоналните данни би оказало на положителното име на някого “ ( т.1 от чл.25з). Както и да го назовем – директива, аршин или точка 1 от член еди кой си…то е неясно. Сега доста политици и предприемачи водят каузи, тъй като са почуствали името си озлочестено от погрешна информация. Отсега е под въпрос и изнасянето на вярна информация, която демонстрира някого в неприятна светлина, по този начин ли?
– Вижте, този аршин допуска да се регистрира резултатът от общественото обявяване на персонални данни върху засегнатото лице – върху неговото право на цялост, на персонален живот и положително име – в параленост с правото на обществото да знае негова персонална информация. Например, медията оповестява информация за лице, обвързвана с негов витално значим интерес –осигуряване на средства за лекуване. Тя изследва разходването на средствата, отпуснати или събрани благотворително. И има всички учредения да разкрие информация за здравословното положение на лицето, къде се лекува, какъв брой струва…В такива материали обаче медията следва да регистрира и правомерното държание на лицето – дали е съпричастно към незаконосъобразно разходване на средства или то самото е негова жертва. Ако лицето не е отговорно, резултатът от разпространяване на неговите персонални данни би засегнал съществено неговата персонална сфера и право на персонален живот. Ако обаче събраните данни сочат, че е отговорно, засягането би било обяснимо.
– А какво значи това в точка 3: „ да се преценят събитията, при които персоналните данни са станали известни “? То не е ли размахване пръст на скритите камери? Не значи ли, че ще се изследват източниците на информация, които според решенията на Съда в Страсбург публицистите имат освен правото, само че и задължението да пазят в загадка?
– Не. Този аршин не допуска публицистите да разкриват източниците си на информация. Те са предпазени с императивни правила в закона. В случая разпоредбите за култивиране на персонални данни изискват да се регистрира цялостният подтекст. Затова, като аршин са посочени събитията, при които персоналните данни са станали известни на медията: дали посредством достъп до обществени регистри по отношение на икономическо, имотно положение и присъединяване в комерсиална активност, дали посредством упражнено право на достъп до социална информация, или посредством даване на информация от самия индивид на данните, или от негови познати, близки, очевидци. Този аршин изисква да се регистрира дали персоналните данни са свързани с публичното състояние или обществената активност на обещано лице, или са лимитирани до неговия персонален и съкровен живот. Навлизането в чисто персоналната сфера е целесъобразно, в случай че разкриването на избрана персонална информация задоволява публичен интерес – откриване на закононарушение, корист с власт, корупция. Важно е също дали мястото, от което са събрани персоналните данни е публично, което води до по-ниска степен на отбрана на персоналния живот, или е обвързвано с персоналната сфера – дом, персонална преписка. Оправдано би било предоставяне на гласност за учебен ценз, сравним със заемането на обществена служба или несъответственост на длъжността, или за стойност на добити парцели, съотносими към приходите, платими от бюджета. Публикуването обаче на информация от интимния живот на разположение, която няма отношение към длъжността или публичната му активност, може да докара до нарушение на салдото сред двете права – на информация и на персонален живот. Тази информация може да е скандална и любопитна за читателите и феновете, само че не е обвързвана с задачата на журналистическата активност. Разбрахте ли?
– Струва ми се, че да. Но за какво ли в Европейската спогодба за правата на индивида не са записани 10 критерия, по които да се преценя дали свободното слово си заслужава да бъде оповестено или не.
– Комисията не преценя свободата на словото. Ние не сме министерство на истината!
– Имате поради, че не сте това неуместно министерство от романа на Оруел.
– Не сме. Съдържанието на журналистическото следствие, публикация, коментар, разбор и така нататък си е отговорност на медията. Затова тя преди обява следва да реши салдото сред правото на субектите на данни и свободата на изложение и информация. Комисията е призвана да преценя дали избрани персонални данни са законосъобразно обработени, когато са употребявани за журналистически цели. Ако в една обява има персонални данни, те би трябвало да са обработени по pегламента и българският закон. Това се ползва към този момент 17 година в България. Новото е, че критериите, по които комисията и съдът преценят законосъобразността при култивиране на персоналните данни станаха обществени и всеки може да се запознае с тях. Това би трябвало да е добре за всички, тъй като води до бистрота. Журналистите могат да събират всякаква информация. Когато обаче я разгласяват, би трябвало да преценяват дали е безусловно нужна за доказване на журналистическата теза в тази ситуация и в случай че да, в какъв размер. Това условие е част и от етичните правила в публицистиката. Законът предлага на публицистите механизъм за сходна преценка, основавана на справедливи критерии, които се ползват доколкото са относими към съответния проблем. Само журналистът и медията могат да създадат тази преценка на стадия на издание. Затова законът им дава примерни ориентири. Другите админи, примерно, правят по регламента оценка на риска или на въздействието при култивиране на персоналните данни. Критериите са общи, тъй като особените хипотези на потребление на персонални данни са доста и разнообразни при журналистическите проблеми. Ако бяха съответни, те нямаше по какъв начин да са насоки, а тогава можеше в действителност да ме упрекнете, че са указания. За наслада, не са.
– Твърдите, че българският правилник дава отговор на европейския, а той на решенията на Евросъда. Чела съм решения за публицистиката. В тях написа, че медиите са „ публичен пазач “, че не трябва да се „ смразяват “ със наказания от властта, че министрите, депутатите, кметовете са с по-занижена отбрана на персоналната си цялост.
– Това е по този начин.
– Къде са тия постулати в закона за персоналните данни?
– Законът категорично планува при издание на персонални данни да се регистрира обстоятелството, че субектът заема служба според Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, или е лице, което заради естеството на своята активност или ролята му в публичния живот е с по-занижена отбрана на персоналната си цялост. Принципно обществените персони се употребяват с по-ниска степен на отбрана на персоналния си живот спрямо елементарните жители. Такава е и одобрената процедура на българския Конституционен съд. Разширен е и обсегът за култивиране на персонални данни – освен до лица от обществената администрация( кметове, депутати и министри), само че и до лица с известност и водеща роля в публичния живот ( от бизнеса, медиите, неправителствения бранш, спорта). Този аршин дава необятни рамки, в които да се търси салдото сред двете права и е напълно в интерес на свободата на изложение. Между другото, няма да има нужда той да се приложи, когато лицето, без значение дали е обществена персона, единствено е разгласило персонална информация по отношение на свои хранителни привички, здравословни проблеми, учебен ценз, присъди, санкции и така нататък, които поначало законът пази като сензитивна информация. Това категорично е посочено в закона.
– Ние не споделяме, господин Караджов, че измененията в закона са безусловно злонамерени. Ако сме черногледи, то е, тъй като нееднократно всякакви комисии – за финансов контрол, за защита на конкуренцията и други глобяват медии, които дават думата на хора с сериозно и изключително мнение. Опасяваме се, че ще патим и от вас?
– Аз не мога да повлия на хора, които гледат живота в черно и бяло. За мен, като правист е значимо да не ползвам в черно и бяло закона, а вярно и добросъвестно, отчитайки особеностите на всеки случай. Сигурен съм, че новите правила за култивиране на персонални данни дават бистрота и предвидимост в работата на комисията. Задължават я да не прави субективна преценка. Комисията ще разгласява разбиранията си за използване на новите правила при култивиране на персонални данни от медиите, незабавно след влизането на закона в действие и след разискването им с професионалните организации на публицистите. Аз персонално ще разглася тази самодейност при започване на февруари, когато се чака законът да бъде оповестен в държавен вестник. Надявам се медиите и техните представители да се включат интензивно и да почистим тези терзания, които се появиха в последните дни.
– Вашият мандат е на приключване, господин Караджов. От юрист Кашъмов, който съставлява „ Програма достъп до информация “ научаваме, че комисията под ваше управление регистрира съответно салдото сред публикуването на персонални данни и отбраната на публичния интерес. Но, в случай че след вас, отпред на комисията застане някой, който на бележник си води мемоари „ Тоя да се оправи…оня да се удари… “?
– Може и да ви наподобява наивно, само че аз имам вяра, че откакто има правила, има и отбрана. Ако някой ги наруши, било то комисията или ръководителят й, неговите дейности подлежат на надзор от съда.
– Комисията щяла да прави разлика сред потреблението на персонални данни за журналистически следствия и самоцелното им издание в папарашки и жълти издания “. Как ще стане? Никъде в закона не написа коя вест е жълта и коя папарашка?
– Комисията не преценя коя вест е жълта, а какви персонални данни и в какъв размер са употребявани в обява, за която е подадена тъжба. Законът изисква в 3-месечен период да бъде известен жалбоподателя за придвижването по преписката и да се реши разногласието. Той ще се реши в интерес на жалбоподателя, в случай че информацията, представляваща персонални данни, е неотносима към доказване на тезата, за която е употребена, не способства за нейното изясняване или е показана в размери, несъотносими към задачата. Ето образец: оповестението на ЕГН, номер на персонална карта и персонален адрес, когато се дава вест за лекарска неточност. Тази информация несъмнено ще бъде оповестена за обработена в нарушаване на разпоредбите за отбрана на персоналните данни.
– В Закона за персоналните данни на германците било записано малко и ясно: рестриктивните мерки на еврорегламента не важат за медиите и публицистите, тъй като те служат на публичния интерес да осведомят. Точка. Защо ние не го направихме по този начин просто?
– В Германия, както и в Австрия има писмени правила за медиите в специфични закони. Затова дерогирането на някои правила в регламента и препращането към специфичният закон не значи липса на правила при култивиране на персоналните данни. Както загатнах, и нашият закон планува облекчения и изключения от разпоредбите за култивиране на персонални данни за журналистически цели. На първо място, при обработването им не се ползват условията на регламента по отношение на съществуване на правно съображение все още на започване на култивиране на персоналните данни, т.е. за медията и журналиста няма спънка да събира и проучва всевъзможни персонални данни на едно лице при своята активност. Преценката е на медията, какви персонални данни й трябват, с цел да потвърди тематиката. На второ място, медиите са освободени от административната тежест на останалите админи – не водят указател на дейностите по култивиране, което е обременяващо обвързване за компании, държавни органи, общини и други. Трето, с новите правила отпада и задължението им да оповестят на субекта на данни за нарушавания на сигурността, както и рестриктивните мерки за предаване на данни в трети страни, да вземем за пример при интернационалните журналистически следствия. Четвърто, измененията в закона разрешават на медиите да обработват персонални данни на деца, без да е належащо единодушие на родител или аставник на детето. Аналогични дерогации са планувани и за основаването на фотографско или аудио-визуално произведение, посредством снимане на разположение при публичната му активност или когато се намира на публично място. Тези дерогации разрешават на публицистите да събират всички вероятни данни по отношение на тезата или новината, която желаят да разгласяват. Нещо, което е невероятно за останалите админи на персонални данни. Без правно съображение останалите не могат да събират и в допълнение обработват персонални данни. След като съберат цялата нужна или допустима за събиране информация, едвам тогава медиите правят преценка по отношение на общественото й обявяване пред безграничен кръг от слушатели и читатели при съблюдаване на посочените критерии, като ползват единствено тези от тях, които са съотносими към съответният проблем, които предстои на обява, а не въобще. С измененията медии получават и други облекчения. Те могат да откажат цялостно или отчасти практикуване на правата на субектите на данни – обект на журналистически интерес, а точно да не дават информация на лицето от кое място са получили данните, да не дават достъп до събраните данни на субекта, да не правят поправяне и заличаване, да откажат информация пред кого ще разкриват събраните данни и други Виждате каква независимост на деяние имат медиите по повод култивиране на персоналните данни на всекиго! Важна гаранция за свободата на изложение и независимостта на журналистическата активност в закона е недопускане разкриването на тайната на източника на информация при упражняването на пълномощията на КЗЛД. Неправилно в медиите се популяризира неправилна информация, че това право може да бъде накърнено. Това е специфична императивна норма на закона и Комисията не може да я нарушава под претекст, че води следствие. С признатите в закона промени се вкарват гаранции, че наказания на медия или публицист, упражняващ свободна специалност, за това, че отхвърля да разкрие източника на информация, не може да се наложат.
– Ами санкциите, които постанова комисията за персоналните данни? Те са страховити – до 20 000 000 евро или 4% от оборота на нарушителя. Да, знаем, че тия санкции се придвижват непосредствено от еврорегламента в нашия, тъй като GDPR е с превес над българското право. Но едно е 20 000 000 евро санкция в Германия, а друго е в България, където свободните медии едвам оцеляват. Не е ли по този начин?
– Комисията не постанова единствено наказания. Тя дава инструкции какво да направи медията, с цел да съблюдава закона. В множеството случаи, админът не е направил съзнателно нарушаването. С измененията в ЗЗЛД се вкара и обвързване на комисията да регистрира дали подлежащия на санкциониране админ – районна медия, локален вестник или радио не попада в дефиницията дребен, микро или междинен бизнес. Ако не е отчела и разискала този аршин в решението си, съдът би следвало да го приложи и да понижи наложената глоба. При решение за налагане санкция или имуществена с глоба, комисията не може просто да наложи оптималния по регламента размер. Тя е длъжна да проучва 11 критерия. По всеки от тях следва да стимулира наказването, тъй че избраната от нея глоба да бъде ефикасна, пропорцинална и възпираща. Съдът има трайна процедура да управлява дали избраните от комисията наказания дават отговор на тези условия и когато реши, да ги понижи или анулира. Необосновано и неаргументирано е да се спекулира с размера на оптимално допустимите граници на наказванията по регламента, без да се гледа целият подтекст. Ето за какво аз няма по какъв начин да се съглася, че свободата на словото е в заплаха! Новоприетите правила са по-благоприятни за публицистите от тези, които се прилагаха до момента. Те им подсигуряват опция за свободно практикуване на специалността, за която са призвани.
Нашият посетител
Венцислав Караджов е роден на 15 януари 1972 година в Бургас. Завършил право в СУ. Натрупал стабилен юридически опит в неправителствения бранш, като старши съветник по интернационалните планове за противопоставяне на корупцията и спора на ползи. Член е на Централната изборна комисия от 2011 до 2014 година Главен специалист в комисията за надзор на СРС в 41-то и 42-то Народно заседание. От 2014 година е ръководител на Комисията за отбрана на персоналните данни. Зам.- ръководител е на Европейския комитет за отбрана на персоналните данни (EDPB).
– Г-н Караджов, българският вид на еврорегламента за отбрана на персоналните данни GDPR към този момент е реалност. Научаваме от адвокати обаче, че този факт е неповторим.
– В какъв смисъл „ неповторим “?
– Нямало друго законодателство в Европейски Съюз, което е синхронизирало своя правилник с европейския по този метод – като добави към него 10 критерия, по които ще се ревизира дали едно слово е журналистическо и заслужава ли статут, при който обработката на персонални данни е позволена.
– Комисията няма пълномощия да ревизира дали едно слово е журналистическо. В нея няма и специалисти с такива умения. Тя обаче е задължена да прегледа тъжби против медии, които обработват персонални данни в своите изявления. Това е по този начин не от предходната седмица, когато Законът за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД) бе изменен, а от 2002 година когато бе признат. Въпросните критерии са насоки към медиите – по какъв начин да преценяват, когато разгласяват материалите си, дали събраните от тях данни подхождат на разпоредбите за култивиране на персонални данни. А това се постанова, тъй като с новите правила за култивиране на персонални данни, медиите, за разлика от другите админи в обществения и частния бранш, са освободени от отговорностите да съблюдават избрани условия, като да вземем за пример – да не обработват персонални данни без да има правно съображение за това и без да желаят единодушие на лицето. Медиите могат да обработват персонални данни на деца, без да уведомяват родителите или настойниците. Те не дължат информация от кое място са получили данните и на кого ще ги разкриват, нито са задължени да изтрият информация за лице, което я смята за погрешна и желае тя да се поправя или да я няма. Целта е медиите свободно да съберат нужната информация, с цел да потвърдят тезата на своята обява. След като разполагат с тази неограничена независимост на култивиране на персонални данни, те би трябвало да създадат преценка коя и какъв брой информация да оповестят, с цел да бъдат безапелационни, без да засягат прекалено персоналната сфера на хората, обект на обявата. 10-те критерии са част от практиката на съда по отбрана на човешките права в Страсбург. Те се ползват от комисията и българския съд, когато се преглеждат тъжби за култивиране на персонални данни против медийни изявления, не от тази година, а от 5 години насам. Те са примерни. Не са изчерпателни, тъй като хипотезите на журналистическа активност са доста и не могат да се подведат под една норма. Те са в интерес на публицистите и медиите – уверен съм в това. Те основават правна сигурност и изясненост.
– Вярно е, че комисията и до момента ревизираше медиите по тъжби. Но опасенията, че тя ще играе ролята на цензор при инспекциите „ дали е законосъобразно обработването на персоналните данни за журналистически цели “, се явиха след законовите промени. Какво е вашето пояснение?
– Аз не мога да си обясня за какво промени, които са за положително, породиха такава остра реакция. Правилата за култивиране на персонални данни от медии са по-рестриктивни в този момент. Новите разрешават събиране на всякаква информация. Никой не се е оплакал от преднамереност и неоснователност на инспекциите, които е правила комисията до момента. Жалбите против медии са единствено 90 от общо 15000 за 2002 – 2019 година По-малко от 10% от тези 90 тъжби са почетени от комисията. Две от тях са анулирани от съда. Точно тези единични случаи отпреди 10 година се извадиха тия дни и се оповестиха за неправилна процедура на комисията. А те даже не са влезнали в действие. Съдът ги е отменил. Решенията на комисията подлежат на двуинстанционен правосъден надзор Не може да има цензура там, където има самостоятелен правосъден надзор.
– Мен в случай че питате, подозренията за цензура се появиха поради тия 10 указания, за чието неспазване ще санкционирате. Защото публицистика по указания се правеше в едни мрачни времена… Съгласете се, че е по този начин.
– Законът вкарва правила, а не указания. Ние не сме в 80-те години на 19-и век. А разпоредбите са доста ясни.
– Ясни ли? Ето първото предписание: „ въздействието, което разкриването на персоналните данни би оказало на положителното име на някого “ ( т.1 от чл.25з). Както и да го назовем – директива, аршин или точка 1 от член еди кой си…то е неясно. Сега доста политици и предприемачи водят каузи, тъй като са почуствали името си озлочестено от погрешна информация. Отсега е под въпрос и изнасянето на вярна информация, която демонстрира някого в неприятна светлина, по този начин ли?
– Вижте, този аршин допуска да се регистрира резултатът от общественото обявяване на персонални данни върху засегнатото лице – върху неговото право на цялост, на персонален живот и положително име – в параленост с правото на обществото да знае негова персонална информация. Например, медията оповестява информация за лице, обвързвана с негов витално значим интерес –осигуряване на средства за лекуване. Тя изследва разходването на средствата, отпуснати или събрани благотворително. И има всички учредения да разкрие информация за здравословното положение на лицето, къде се лекува, какъв брой струва…В такива материали обаче медията следва да регистрира и правомерното държание на лицето – дали е съпричастно към незаконосъобразно разходване на средства или то самото е негова жертва. Ако лицето не е отговорно, резултатът от разпространяване на неговите персонални данни би засегнал съществено неговата персонална сфера и право на персонален живот. Ако обаче събраните данни сочат, че е отговорно, засягането би било обяснимо.
– А какво значи това в точка 3: „ да се преценят събитията, при които персоналните данни са станали известни “? То не е ли размахване пръст на скритите камери? Не значи ли, че ще се изследват източниците на информация, които според решенията на Съда в Страсбург публицистите имат освен правото, само че и задължението да пазят в загадка?
– Не. Този аршин не допуска публицистите да разкриват източниците си на информация. Те са предпазени с императивни правила в закона. В случая разпоредбите за култивиране на персонални данни изискват да се регистрира цялостният подтекст. Затова, като аршин са посочени събитията, при които персоналните данни са станали известни на медията: дали посредством достъп до обществени регистри по отношение на икономическо, имотно положение и присъединяване в комерсиална активност, дали посредством упражнено право на достъп до социална информация, или посредством даване на информация от самия индивид на данните, или от негови познати, близки, очевидци. Този аршин изисква да се регистрира дали персоналните данни са свързани с публичното състояние или обществената активност на обещано лице, или са лимитирани до неговия персонален и съкровен живот. Навлизането в чисто персоналната сфера е целесъобразно, в случай че разкриването на избрана персонална информация задоволява публичен интерес – откриване на закононарушение, корист с власт, корупция. Важно е също дали мястото, от което са събрани персоналните данни е публично, което води до по-ниска степен на отбрана на персоналния живот, или е обвързвано с персоналната сфера – дом, персонална преписка. Оправдано би било предоставяне на гласност за учебен ценз, сравним със заемането на обществена служба или несъответственост на длъжността, или за стойност на добити парцели, съотносими към приходите, платими от бюджета. Публикуването обаче на информация от интимния живот на разположение, която няма отношение към длъжността или публичната му активност, може да докара до нарушение на салдото сред двете права – на информация и на персонален живот. Тази информация може да е скандална и любопитна за читателите и феновете, само че не е обвързвана с задачата на журналистическата активност. Разбрахте ли?
– Струва ми се, че да. Но за какво ли в Европейската спогодба за правата на индивида не са записани 10 критерия, по които да се преценя дали свободното слово си заслужава да бъде оповестено или не.
– Комисията не преценя свободата на словото. Ние не сме министерство на истината!
– Имате поради, че не сте това неуместно министерство от романа на Оруел.
– Не сме. Съдържанието на журналистическото следствие, публикация, коментар, разбор и така нататък си е отговорност на медията. Затова тя преди обява следва да реши салдото сред правото на субектите на данни и свободата на изложение и информация. Комисията е призвана да преценя дали избрани персонални данни са законосъобразно обработени, когато са употребявани за журналистически цели. Ако в една обява има персонални данни, те би трябвало да са обработени по pегламента и българският закон. Това се ползва към този момент 17 година в България. Новото е, че критериите, по които комисията и съдът преценят законосъобразността при култивиране на персоналните данни станаха обществени и всеки може да се запознае с тях. Това би трябвало да е добре за всички, тъй като води до бистрота. Журналистите могат да събират всякаква информация. Когато обаче я разгласяват, би трябвало да преценяват дали е безусловно нужна за доказване на журналистическата теза в тази ситуация и в случай че да, в какъв размер. Това условие е част и от етичните правила в публицистиката. Законът предлага на публицистите механизъм за сходна преценка, основавана на справедливи критерии, които се ползват доколкото са относими към съответния проблем. Само журналистът и медията могат да създадат тази преценка на стадия на издание. Затова законът им дава примерни ориентири. Другите админи, примерно, правят по регламента оценка на риска или на въздействието при култивиране на персоналните данни. Критериите са общи, тъй като особените хипотези на потребление на персонални данни са доста и разнообразни при журналистическите проблеми. Ако бяха съответни, те нямаше по какъв начин да са насоки, а тогава можеше в действителност да ме упрекнете, че са указания. За наслада, не са.
– Твърдите, че българският правилник дава отговор на европейския, а той на решенията на Евросъда. Чела съм решения за публицистиката. В тях написа, че медиите са „ публичен пазач “, че не трябва да се „ смразяват “ със наказания от властта, че министрите, депутатите, кметовете са с по-занижена отбрана на персоналната си цялост.
– Това е по този начин.
– Къде са тия постулати в закона за персоналните данни?
– Законът категорично планува при издание на персонални данни да се регистрира обстоятелството, че субектът заема служба според Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, или е лице, което заради естеството на своята активност или ролята му в публичния живот е с по-занижена отбрана на персоналната си цялост. Принципно обществените персони се употребяват с по-ниска степен на отбрана на персоналния си живот спрямо елементарните жители. Такава е и одобрената процедура на българския Конституционен съд. Разширен е и обсегът за култивиране на персонални данни – освен до лица от обществената администрация( кметове, депутати и министри), само че и до лица с известност и водеща роля в публичния живот ( от бизнеса, медиите, неправителствения бранш, спорта). Този аршин дава необятни рамки, в които да се търси салдото сред двете права и е напълно в интерес на свободата на изложение. Между другото, няма да има нужда той да се приложи, когато лицето, без значение дали е обществена персона, единствено е разгласило персонална информация по отношение на свои хранителни привички, здравословни проблеми, учебен ценз, присъди, санкции и така нататък, които поначало законът пази като сензитивна информация. Това категорично е посочено в закона.
– Ние не споделяме, господин Караджов, че измененията в закона са безусловно злонамерени. Ако сме черногледи, то е, тъй като нееднократно всякакви комисии – за финансов контрол, за защита на конкуренцията и други глобяват медии, които дават думата на хора с сериозно и изключително мнение. Опасяваме се, че ще патим и от вас?
– Аз не мога да повлия на хора, които гледат живота в черно и бяло. За мен, като правист е значимо да не ползвам в черно и бяло закона, а вярно и добросъвестно, отчитайки особеностите на всеки случай. Сигурен съм, че новите правила за култивиране на персонални данни дават бистрота и предвидимост в работата на комисията. Задължават я да не прави субективна преценка. Комисията ще разгласява разбиранията си за използване на новите правила при култивиране на персонални данни от медиите, незабавно след влизането на закона в действие и след разискването им с професионалните организации на публицистите. Аз персонално ще разглася тази самодейност при започване на февруари, когато се чака законът да бъде оповестен в държавен вестник. Надявам се медиите и техните представители да се включат интензивно и да почистим тези терзания, които се появиха в последните дни.
– Вашият мандат е на приключване, господин Караджов. От юрист Кашъмов, който съставлява „ Програма достъп до информация “ научаваме, че комисията под ваше управление регистрира съответно салдото сред публикуването на персонални данни и отбраната на публичния интерес. Но, в случай че след вас, отпред на комисията застане някой, който на бележник си води мемоари „ Тоя да се оправи…оня да се удари… “?
– Може и да ви наподобява наивно, само че аз имам вяра, че откакто има правила, има и отбрана. Ако някой ги наруши, било то комисията или ръководителят й, неговите дейности подлежат на надзор от съда.
– Комисията щяла да прави разлика сред потреблението на персонални данни за журналистически следствия и самоцелното им издание в папарашки и жълти издания “. Как ще стане? Никъде в закона не написа коя вест е жълта и коя папарашка?
– Комисията не преценя коя вест е жълта, а какви персонални данни и в какъв размер са употребявани в обява, за която е подадена тъжба. Законът изисква в 3-месечен период да бъде известен жалбоподателя за придвижването по преписката и да се реши разногласието. Той ще се реши в интерес на жалбоподателя, в случай че информацията, представляваща персонални данни, е неотносима към доказване на тезата, за която е употребена, не способства за нейното изясняване или е показана в размери, несъотносими към задачата. Ето образец: оповестението на ЕГН, номер на персонална карта и персонален адрес, когато се дава вест за лекарска неточност. Тази информация несъмнено ще бъде оповестена за обработена в нарушаване на разпоредбите за отбрана на персоналните данни.
– В Закона за персоналните данни на германците било записано малко и ясно: рестриктивните мерки на еврорегламента не важат за медиите и публицистите, тъй като те служат на публичния интерес да осведомят. Точка. Защо ние не го направихме по този начин просто?
– В Германия, както и в Австрия има писмени правила за медиите в специфични закони. Затова дерогирането на някои правила в регламента и препращането към специфичният закон не значи липса на правила при култивиране на персоналните данни. Както загатнах, и нашият закон планува облекчения и изключения от разпоредбите за култивиране на персонални данни за журналистически цели. На първо място, при обработването им не се ползват условията на регламента по отношение на съществуване на правно съображение все още на започване на култивиране на персоналните данни, т.е. за медията и журналиста няма спънка да събира и проучва всевъзможни персонални данни на едно лице при своята активност. Преценката е на медията, какви персонални данни й трябват, с цел да потвърди тематиката. На второ място, медиите са освободени от административната тежест на останалите админи – не водят указател на дейностите по култивиране, което е обременяващо обвързване за компании, държавни органи, общини и други. Трето, с новите правила отпада и задължението им да оповестят на субекта на данни за нарушавания на сигурността, както и рестриктивните мерки за предаване на данни в трети страни, да вземем за пример при интернационалните журналистически следствия. Четвърто, измененията в закона разрешават на медиите да обработват персонални данни на деца, без да е належащо единодушие на родител или аставник на детето. Аналогични дерогации са планувани и за основаването на фотографско или аудио-визуално произведение, посредством снимане на разположение при публичната му активност или когато се намира на публично място. Тези дерогации разрешават на публицистите да събират всички вероятни данни по отношение на тезата или новината, която желаят да разгласяват. Нещо, което е невероятно за останалите админи на персонални данни. Без правно съображение останалите не могат да събират и в допълнение обработват персонални данни. След като съберат цялата нужна или допустима за събиране информация, едвам тогава медиите правят преценка по отношение на общественото й обявяване пред безграничен кръг от слушатели и читатели при съблюдаване на посочените критерии, като ползват единствено тези от тях, които са съотносими към съответният проблем, които предстои на обява, а не въобще. С измененията медии получават и други облекчения. Те могат да откажат цялостно или отчасти практикуване на правата на субектите на данни – обект на журналистически интерес, а точно да не дават информация на лицето от кое място са получили данните, да не дават достъп до събраните данни на субекта, да не правят поправяне и заличаване, да откажат информация пред кого ще разкриват събраните данни и други Виждате каква независимост на деяние имат медиите по повод култивиране на персоналните данни на всекиго! Важна гаранция за свободата на изложение и независимостта на журналистическата активност в закона е недопускане разкриването на тайната на източника на информация при упражняването на пълномощията на КЗЛД. Неправилно в медиите се популяризира неправилна информация, че това право може да бъде накърнено. Това е специфична императивна норма на закона и Комисията не може да я нарушава под претекст, че води следствие. С признатите в закона промени се вкарват гаранции, че наказания на медия или публицист, упражняващ свободна специалност, за това, че отхвърля да разкрие източника на информация, не може да се наложат.
– Ами санкциите, които постанова комисията за персоналните данни? Те са страховити – до 20 000 000 евро или 4% от оборота на нарушителя. Да, знаем, че тия санкции се придвижват непосредствено от еврорегламента в нашия, тъй като GDPR е с превес над българското право. Но едно е 20 000 000 евро санкция в Германия, а друго е в България, където свободните медии едвам оцеляват. Не е ли по този начин?
– Комисията не постанова единствено наказания. Тя дава инструкции какво да направи медията, с цел да съблюдава закона. В множеството случаи, админът не е направил съзнателно нарушаването. С измененията в ЗЗЛД се вкара и обвързване на комисията да регистрира дали подлежащия на санкциониране админ – районна медия, локален вестник или радио не попада в дефиницията дребен, микро или междинен бизнес. Ако не е отчела и разискала този аршин в решението си, съдът би следвало да го приложи и да понижи наложената глоба. При решение за налагане санкция или имуществена с глоба, комисията не може просто да наложи оптималния по регламента размер. Тя е длъжна да проучва 11 критерия. По всеки от тях следва да стимулира наказването, тъй че избраната от нея глоба да бъде ефикасна, пропорцинална и възпираща. Съдът има трайна процедура да управлява дали избраните от комисията наказания дават отговор на тези условия и когато реши, да ги понижи или анулира. Необосновано и неаргументирано е да се спекулира с размера на оптимално допустимите граници на наказванията по регламента, без да се гледа целият подтекст. Ето за какво аз няма по какъв начин да се съглася, че свободата на словото е в заплаха! Новоприетите правила са по-благоприятни за публицистите от тези, които се прилагаха до момента. Те им подсигуряват опция за свободно практикуване на специалността, за която са призвани.
Нашият посетител
Венцислав Караджов е роден на 15 януари 1972 година в Бургас. Завършил право в СУ. Натрупал стабилен юридически опит в неправителствения бранш, като старши съветник по интернационалните планове за противопоставяне на корупцията и спора на ползи. Член е на Централната изборна комисия от 2011 до 2014 година Главен специалист в комисията за надзор на СРС в 41-то и 42-то Народно заседание. От 2014 година е ръководител на Комисията за отбрана на персоналните данни. Зам.- ръководител е на Европейския комитет за отбрана на персоналните данни (EDPB).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ