Гандзасарският манастир е главният кавказки албански храм, който в продължение

Гандзасарският манастир е основният кавказки албански храм, който в продължение на шест века, от 1238 до 1836 година, е бил център на Каквказката албанска апостолическа автокефална черква, резиденция на кавказко-албанския Католикос. Манастирът е издигнат през 1216-1238 година от кавказкия албански държател Хасан Джалал и се намира на територията на село Вянгли в региона Калбаджар на Република Азербайджан. Вътре в манастира Хасан Джалал е оставил надпис „... Построих тази катедрала за моя албански народ ". За съществуването на този надпис оповестява в своите изследвания и описания ориенталистът и археолог от Петербургската императорска академия на науките Йосиф Абгарович Орбели при започване на XX век. По време на своята археологическа експедиция в Карабах през 1918-1919 година той изследва и разказва над 1000 надписа в църкви и манастири в Карабах, множеството от които са в Гандзасарския манастир.

Въз основа на резултатите от проучванията си през 1919 година в Петроград (сега Санкт Петербург ) той издава книга, отдадена на тези надписи. Гандзасар е бил и гробница на кавказаките албански католикоси и принцове от династията Джалал. В Гандзасар е имало учебно заведение и вместилище за ръкописи. Територията на Гандзасарския манастир, както и целият Карабах, е била част от азербайджанските страни на Джелаиридите (1340-1410), Гарагоюнлу (1410-1468), Агоюнлу (1468-1501), Сефевидската империя (1501-1736), страната на Надир Шах Афшар (1736-1747) и Карабахското ханство (1747-1822). Неведнъж в своите укази владетелите на тези страни са утвърждавали наследствените права на кавказките албански католикоси и са им предоставяли разнообразни имуществени и данъчни привилегии.

За страдание, откакто на 11 март 1836 година съветският император издава декрет за арменската черква, Гандзасарският манастир, както и други кавказки албански църкви в Карабах, минават под юрисдикцията на Арменската черква и биват „ реконструирани и реставрирани " по арменски пример. След освобождението на окупираните от Армения територии на Карабах, в хода на 44-дневната война през 2020 година, стартира развой на възобновление на кавказкото албанско културно завещание в Азербайджан.

Автор: Д-р Илгар Нифталиев, изпълнителен шеф на Института по история на името на Абасгулу Ага Бакиханов, Национална академия на науките на Азербайджан.