Войната в Украйна: Руснаците се борят за украински паспорт
Галина е родена в Украйна , написа „ BBC “. Жената приказва украински, брачният партньор ѝ служи в украинската войска и живее в село южно от централния украински град Виница . По закон обаче Галина е рускиня . Като дете тя се реалокира там, където по-късно получава поданство. Това значи, че тя – както хиляди други руснаци в Украйна – в този момент се намира в правна неопределеност .
„ Когато покажеш документите си, хората си мислят, че си нещо чудноват “ , споделя ми тя в кухнята си, където прекарва времето си в шиене на тениски за ранени украински бойци .
Държавната миграционна работа на Украйна упорства, че всички чужденци в Украйна имат равни права като всички останали и никоя народност не е дискриминирана .
Някои обаче настояват, че това не е по този начин. Адвокати, работещи с руснаци в Украйна, да вземем за пример обявиха пред “BBC ”, че сметките на клиентите им са замразени. След като Русия стартира пълномащабната си инвазия , Националната банка на Украйна ограничи финансовите услуги за всички съветски и беларуски жители, макар че твърди, че тези, които имат позволение за престояване , не са наранени.
Галина не е съгласна с това. Тя счита, че поради паспорта си не може да си откри работа, и се притеснява, че банковата ѝ сметка може да бъде блокирана. Жената е бременна в седмия месец, само че защото не е законна украинка , не може да получи достъп до безплатните държавни здравни услуги . Галина също по този начин се тормози, че няма да може да записва раждането на детето си: откакто сключила църковен брак с украинския си брачен партньор Максим, тя споделя, че служителите отказали да признаят съюза поради неуредения ѝ статут.
„ Казаха: „ Елате, когато имате паспорт “ , изяснява Галина и упорства:
„ Те не могат да схванат коя съм аз. “
Според украинското законодателство е неразрешено да имаш двойно поданство , макар че някои го вършат. Тя стартира процедурата с подаване на молба за приемане на украинско поданство , само че не съумява да приключи процеса поради пълномащабната инвазия на Русия . Сега краткотрайният украински паспорт на Галина е изминал и тя признава, че се усеща като пленник на Русия . Жената споделя:
„ Смяната на паспорта беше сложна даже преди войната, а в този момент е невъзможна. “
На Повитрофлотски проспект в центъра на Киев се намира триетажна бяла постройка с обрасла градина. Тя е заобиколена от висока ограда с бодлива тел, а щорите са крепко спуснати. Така е от 23 февруари предходната година, когато личният състав на съветското посолство се изтегля от съображения за сигурност. Ден по-късно Москва стартира пълномащабното си навлизане и това, което беше останало от дипломатическите връзки сред Киев и Москва , се разпадна . Това значи, че хиляди хора в Украйна, като Галина, живеят в неустановеност.
В момента в Украйна има повече от 150 000 руснаци с позволение за непрекъснато престояване. Около 17 000 имат краткотрайни такива. За да могат сполучливо да аплайват за украински паспорт или поданство, те първо би трябвало физически да се откажат от съветското си поданство . Москва усложни този развой: с цел да го създадат, те ще би трябвало да предадат документите си или в съветско консулство в чужбина, или в самата Русия.
Няма гаранции, че Галина няма да бъде задържана по време на процеса или да се окаже блокирана отвън Украйна. Когато децата на Галина се прибират от учебно заведение, в очите ѝ се вижда тъгата. Тревога, която тя се пробва да скрие от децата си. Тя обаче отхвърля да потърси отговорност от Украйна или да твърди, че е дискриминирана.
Тя хвърля цялата виновност за ситуацията си върху Русия, както и върху членовете на съветското ѝ семейство , които са избрали да поддържат страната си в по този начин наречената специфична военна интервенция .
„ Как мога да поддържам един изедник, изнасилвач и палач, който нахлува в дома ми? “, пита дамата.
След като Галина завършва видеоразговора със брачна половинка си Максим, я запитвам какво би се случило със фамилията ѝ, в случай че той бъде погубен на фронтовата линия. Тя поставя ръка на устата си. Мисълта, която се е пробвала да загърби, внезапно излиза на напред във времето.
„ Много е ужасно “, споделя тя. „ Дори и да го ранят, няма да мога да го посетя в болничното заведение, тъй като официално не сме женени. “ Жената е натъжена:
„ За останалата част от света ние сме непознати. “
„ Избрах Украйна “
Когато рускинята Анастасия Леонова се реалокира от Москва в Киев през 2015 година, приятелите ѝ я предизвестяват, че няма да ѝ разрешат да приказва на съветски и че там има единствено нацисти . Това бил съветски агитационен роман, който я подразнил, защото имала чичовци и братовчеди, живеещи в Украйна.
Преместването на Анастасия е последвано от онлайн рецензиите ѝ против анексирането на Крим от Русия през 2014 година и поддръжката за сепаратистките бойци, поради които тя губи работата си в Русия и получава смъртни закани. На 24 февруари предходната година, когато съветските войски се придвижват към Киев, Анастасия споделя, че е имала единствено една мисъл в главата си – да остане и да се бори . Ето какво ми описа тя:
„ Кръвта ми е частично украинска. Родена съм като част от Украйна. Избрах Украйна за своя татковина, не можех да предам този избор . “
Доброволно се записва за военен доктор в състава на украинските сил и, до момента в който те пазят столицата против войските от личната ѝ страна. Питам дали към нея се отнасят друго поради това, че е рускиня.
„ Никой не ми е желал паспорта, когато работех “ , споделя тя с усмивка. „ Със сигурност сътрудниците ми знаят. “
Тя признава, че в началото е било доста мъчно да се отнася с ранените руснаци поради това, което са правили.
Но по-късно, споделя тя, осъзнала, че лекуването им е „ методът да си върнем нашите хора, украинците, които са били пленени от руснаците “ . Тя споделя:
„ Откакто пристигнах тук, от първия си ден бленувам да имам украински паспорт. Това е, за което се боря. Не единствено за свободата, само че и за моя паспорт. “
Само няколкостотин руснаци са получили украинско поданство през 18-те месеца след пълномащабното навлизане, което е по-малко от 1700 души година по-рано.
За разлика от Галина, Анастасия усеща, че е по-близо до фантазията си. Службата в армията евентуално е помогнала за нейната идея.
Военната работа , бракът с украинец и продължителността на престояване се вземат поради при кандидатстване за поданство . Както показват управляващите, законното право на престояване в Украйна изисква освен това от смяна на самоличността.
Войната слага хиляди руснаци като Галина и Анастасия в мъчно състояние в Украйна.
Ръководителят на Държавната миграционна работа на Украйна Наталия Науменко ни сподели, че никоя народност не е дискриминирана, когато става въпрос за приемане на поданство. В момента се приготвя нов закон, който ще опрости кандидатстването за поданство и престояване за тези, които се борят за Украйна. Но Науменко показва, че с помощта на пълномащабната инвазия процесът сигурно няма да бъде улеснен за руснаците.
„ Вече го опростихме за тези, които се борят за Украйна “ , признава тя и пита:
„ Защо Украйна би трябвало да го опростява за всички руснаци като цяло? “
