Галина Дензел: В мир със себе си, в мир с храната
Галина Дензел е съветник по здравословно хранене и двигателна интензивност, дълготраен персонален треньор, експерт по ресторативно придвижване, контузия терапевт, работещ в посока контролиране на нервната система и двигателен баланс, които дават опция на хората във всички възрасти да живеят в естетика с телата си. Галя живее от години в Съединени американски щати. Четвъртата ù подред книга Peace With Self Peace With Food (В мир със себе си, в мир с храната) споделя за нейния персонален път към възобновяване на естествената връзка с храната и за справяне с прочувственото хранене през лечение на контузиите.„ Връзката ми с храната беше комплицирана, мъчителна и объркана години наред – споделя Галя. – Знаех по какъв начин да се храня, само че потребността да управлявам процеса, страхът от избрани храни, непрекъснатото обмисляне и мислене ме отдалечаваха от тялото ми. Не му се доверявах, че знае и може да ми даде вярната информация. Работех с доста експерти, само че не се усещах витална, обвързвана със себе си и спокойна. Приех, че поради рестриктивните мерки, на които съм се подлагала, и орторексията ми, поради нездравата връзка с тялото ще ми е мъчно да сключа помирение с храната. Няколко години след началото на образованието ми за лекуване на контузии обаче отношението към тялото ми и храната се промени от единствено себе си. И започнах да откривам пътя, който съм описала в книгата. “Какъв е той? И по какъв начин да реагираме при неукротим ентусиазъм да ядем, без да сме гладни? Да си дадем време да усетим дали имаме прилив на сила, или тя ни липсва, дали сме стегнати и забързани, или се усещаме без усеща и празни. Ако имаме заряд, можем да се разходим, в случай че ни липсва сила - да се сгушим с одеяло и топла възглавница на корема и да обърнем внимание на страстите си. Не да се плашим от тях и да ги заобикаляме.А по какъв начин да работим с тях? Трябва да се научим да им даваме нужното им физиологично пространство, да усещаме силата им, да си даваме опция да я преживеем, без да се излива върху нас или върху различен. Щом я овладеем и подпомогнем, да опитаме да разберем за какво я изпитваме и от какво се нуждае. Например в случай че някой ни е отказал да се срещнем, а го забележим на улицата с различен и това ни разгневи, гневът и отчаянието от неналичието на внимание може да се окажат свързани с ранна детска контузия на занемаряване. Непреработената страст остава като информация в тялото и предизвика реакции в нервната система – от това по какъв начин ще усетим глада си, до това по какъв начин ще храносмиламе. 
Какво от това, което сме претърпели, рефлектира върху метода на хранене? Вътреутробното развиване и първите 2 години от живота обуславят развиването на цялата нервна система. Как сме се родили, по какъв начин сме израснали, даже политическата и обществената среда, здравето на родителите ни, по какъв начин сме били отглеждани и сме се привързали към най-близките – всичко това оставя дълбока и трайна диря в тялото ни, отразява се върху механизма ни на акомодация към провокации и стрес. Всичко в цикъла на прочувствено хранене – от функционалността на храносмилателната система и нервите на парасимпатиковата система, до метода, по който одобряваме, асимилираме и използваме храната за сила, както и мислите, страстите и държанието ни – има връзка с ранното ни развиване.Има ли физиологично пояснение за връзката сред храната и арестуваните страсти? Ако в ранното ни развиване има обилни пропуски (ако имаме родител с меланхолия или сме претърпели ранни хоспитализации, физически травми), делът от нервната система, който дава отговор за чувството ни за успокоение и благоденствие – краниалните нерви (особено 5, 7, 8, 10 и 11, които първо вземат участие в храненето, кърменето и привързването към родителя), не действа пълноценно. Механиката на храненето подтиква функционалността на краниалните нерви и може да симулира сигурност, успокоение и прекосяване на нервната система от бодрост, активност и физическа активация към фаза на отмора, храносмилане, възобновяване. Така ни оказва помощ да компенсираме неналичието на човешки контакт. Невинаги връзките с родителите ни са ни научили да разчитаме на човешката връзка като здрав регулатор. А нервната система желае да бъде контролирана и в случай че това не се случи посредством здрави човешки връзки, ще рефлектира към храна, алкохол, цигари, шопинг, пристрастия. Никой не може да живее в непрекъснат стрес. Физиологично ни е заложено да търсим облекчение.
При стрес някои прекаляват с храната, а други – стопират да ядат. Да, първото е по-скоро функционалност на симпатиковата нервна система и е обвързвана с голяма готовност на сила за деяние. Ако се постанова да реагираме на нещо незабавно, всичко се забързва, тялото става горещо и цялостно със мощ в отговор на сложната обстановка. Можем да се движим бързо, да бягаме, да се сбием, да се скараме, да крещим, да блъснем или счупим нещо. В такива случаи при активиране на симпатиковата нервна система храносмилателната не действа пълноценно. Стомахът няма задоволително стомашна киселина или ензими и не може да смели храната оптимално. Ако тялото ни не може да се успокои единствено (пулсът, дишането, кръвното налягане, хормоните да се върнат в покой), доста от нас употребяват храна, с цел да завършат стрес цикъла.Какво съставлява един стрес цикъл? Той стартира с реакция към опасността и освобождение на голямо количество сила от черния дроб и мускулите, както и стрес хормони, тъй като организмът има потребност от готовност, и приключва, когато можем да поговорим с някого за случилото се, да срещнем схващане и съчувствие, когато някой ни прегърне и се усещаме видени, усетени и разбрани. При хората обществената връзка е сигурност. Ако не я получим, храненето я компенсира посредством активацията на краниалните нерви, свързани с лицето, езика, гърлото, ушите, сърцето и белите дробове, и ни оказва помощ да приключим стрес цикъла сполучливо, с цел да можем да спим, да почиваме, да излезем от този забързан симпатиков режим. Без това няма по какъв начин да се възстановим, да имаме здрава репродуктивна, имунна и нервна система. Храненето под стрес имитира физиологията на здрава връзка. Вторият вид за реакция при стрес е всичко в тялото да затихне и храносмилането и апетитът да намалеят съвсем до нула. Има хора, които реагират и по двата метода по едно и също време – могат дълго време да не се хранят и след това да прекаляват дни наред. Това е стрес за тялото, за душeвността и за страстите.Какво да вършим, откакто сме дали пространство на страстите си? Да се съсредоточим върху мислите си. Да обърнем внимание дали се усещаме свързани с близките, или не желаеме да виждаме никого. Най-ефективно е да работим с повода да не можем да усещаме връзката с тялото, страстите, мислите си. По-ефективно е да създадем здрави и устойчиви другарства, вместо да се чудим по какъв начин да не се давим без избавителния пояс, който храната ни хвърля.
Тоест първо връзките ни рефлектират върху храненето ни, а след това – то върху тях? Много хора с ранни детски контузии са предразположени към муден метаболизъм и мъчно съблюдават обичайни диети за намаляване. И това се усложнява, в случай че тялото носи така наречен контузия форми – разнообразни държания или настройки в нервната система, които са акомодации от тежки прекарвания. Например дете, родено с пъпната шнур към врата, може да има напълно друга връзка с храната от дете, родено обикновено и без лекарства. 2/3 от девойките с анорексия имат родилна контузия.Според проучвания булимията е артикул на полово принуждение в ранна детска възраст. Аз работя главно с хора, които се хранят прочувствено. Момиче или момче, претърпели полова контузия, ще имат съответни акомодации, които не им разрешават да реагират на стрес обикновено, по-скоро виждаме свръхреакции или хипореакции. Или са свръхнервни, прочувствени и като навита пружина, или са в меланхолия, без мотивация, без предпочитание за живот. Тези акомодации се демонстрират и като муден метаболизъм, под паника офанзиви, хронична отмалялост, и като нездрави зависимости във връзките, липса на граници, компулсивна грижа за другите за сметка на личното здраве и цели, преправяне, непрекъсната претовареност и други Затова и работата с нервната система е блажен път – учи ни да живеем тук и в този момент и разплита, без да ни наранява обаче, контузия формите от предишното, които ни пречат да реагираме крепко и да направляваме живота си добре.В твоята книга има модел за възобновяване на здравословната връзка с храната в седем стъпки. Кои са те? Те са стъпки за регулация на нервната система. Започваме с това да сключим мир с храната, осъзнавайки, че физиологичната цена на това да живееш с непреработени контузии е доста огромна и че храната е единствено асистент, на който изискуем голяма признателност. Продължаваме с съществени практики за регулация на нервната система, работа с дишането, страстите, мислите. Изследваме граници, нездрави модели на връзки и поставяме основите на нови здрави модели. Работим доста и с придвижване, самомасаж, връзка с природата и хора, които ни обичат и които ние обичаме.
На какъв брой хора си помогнала да възстановят здравословната си връзка с храненето? Хиляди четат това, което пиша. Работила съм и самостоятелно, и с групи от към 200 души, които познават моя модел, научили са го и не престават по пътя на развиване. Основният курс на образование е шест месеца и включва ежеседмични занимания – групови и самостоятелни. Учат се базови соматични практики, които възвръщат нервната система от контузия формите. Водя и малко двучасово образование, в което учениците ми научават за функционалностите на самостоятелната нервна система и по какъв начин държанията с храненето са свързани с реакциите им на стрес.Обучила съм и четирима терапевти, част от програмата ми. В България работя с 12 девойки, тъй като упражнявам главно в Съединени американски щати, където пребивавам.
Какво от това, което сме претърпели, рефлектира върху метода на хранене? Вътреутробното развиване и първите 2 години от живота обуславят развиването на цялата нервна система. Как сме се родили, по какъв начин сме израснали, даже политическата и обществената среда, здравето на родителите ни, по какъв начин сме били отглеждани и сме се привързали към най-близките – всичко това оставя дълбока и трайна диря в тялото ни, отразява се върху механизма ни на акомодация към провокации и стрес. Всичко в цикъла на прочувствено хранене – от функционалността на храносмилателната система и нервите на парасимпатиковата система, до метода, по който одобряваме, асимилираме и използваме храната за сила, както и мислите, страстите и държанието ни – има връзка с ранното ни развиване.Има ли физиологично пояснение за връзката сред храната и арестуваните страсти? Ако в ранното ни развиване има обилни пропуски (ако имаме родител с меланхолия или сме претърпели ранни хоспитализации, физически травми), делът от нервната система, който дава отговор за чувството ни за успокоение и благоденствие – краниалните нерви (особено 5, 7, 8, 10 и 11, които първо вземат участие в храненето, кърменето и привързването към родителя), не действа пълноценно. Механиката на храненето подтиква функционалността на краниалните нерви и може да симулира сигурност, успокоение и прекосяване на нервната система от бодрост, активност и физическа активация към фаза на отмора, храносмилане, възобновяване. Така ни оказва помощ да компенсираме неналичието на човешки контакт. Невинаги връзките с родителите ни са ни научили да разчитаме на човешката връзка като здрав регулатор. А нервната система желае да бъде контролирана и в случай че това не се случи посредством здрави човешки връзки, ще рефлектира към храна, алкохол, цигари, шопинг, пристрастия. Никой не може да живее в непрекъснат стрес. Физиологично ни е заложено да търсим облекчение. При стрес някои прекаляват с храната, а други – стопират да ядат. Да, първото е по-скоро функционалност на симпатиковата нервна система и е обвързвана с голяма готовност на сила за деяние. Ако се постанова да реагираме на нещо незабавно, всичко се забързва, тялото става горещо и цялостно със мощ в отговор на сложната обстановка. Можем да се движим бързо, да бягаме, да се сбием, да се скараме, да крещим, да блъснем или счупим нещо. В такива случаи при активиране на симпатиковата нервна система храносмилателната не действа пълноценно. Стомахът няма задоволително стомашна киселина или ензими и не може да смели храната оптимално. Ако тялото ни не може да се успокои единствено (пулсът, дишането, кръвното налягане, хормоните да се върнат в покой), доста от нас употребяват храна, с цел да завършат стрес цикъла.Какво съставлява един стрес цикъл? Той стартира с реакция към опасността и освобождение на голямо количество сила от черния дроб и мускулите, както и стрес хормони, тъй като организмът има потребност от готовност, и приключва, когато можем да поговорим с някого за случилото се, да срещнем схващане и съчувствие, когато някой ни прегърне и се усещаме видени, усетени и разбрани. При хората обществената връзка е сигурност. Ако не я получим, храненето я компенсира посредством активацията на краниалните нерви, свързани с лицето, езика, гърлото, ушите, сърцето и белите дробове, и ни оказва помощ да приключим стрес цикъла сполучливо, с цел да можем да спим, да почиваме, да излезем от този забързан симпатиков режим. Без това няма по какъв начин да се възстановим, да имаме здрава репродуктивна, имунна и нервна система. Храненето под стрес имитира физиологията на здрава връзка. Вторият вид за реакция при стрес е всичко в тялото да затихне и храносмилането и апетитът да намалеят съвсем до нула. Има хора, които реагират и по двата метода по едно и също време – могат дълго време да не се хранят и след това да прекаляват дни наред. Това е стрес за тялото, за душeвността и за страстите.Какво да вършим, откакто сме дали пространство на страстите си? Да се съсредоточим върху мислите си. Да обърнем внимание дали се усещаме свързани с близките, или не желаеме да виждаме никого. Най-ефективно е да работим с повода да не можем да усещаме връзката с тялото, страстите, мислите си. По-ефективно е да създадем здрави и устойчиви другарства, вместо да се чудим по какъв начин да не се давим без избавителния пояс, който храната ни хвърля.
Тоест първо връзките ни рефлектират върху храненето ни, а след това – то върху тях? Много хора с ранни детски контузии са предразположени към муден метаболизъм и мъчно съблюдават обичайни диети за намаляване. И това се усложнява, в случай че тялото носи така наречен контузия форми – разнообразни държания или настройки в нервната система, които са акомодации от тежки прекарвания. Например дете, родено с пъпната шнур към врата, може да има напълно друга връзка с храната от дете, родено обикновено и без лекарства. 2/3 от девойките с анорексия имат родилна контузия.Според проучвания булимията е артикул на полово принуждение в ранна детска възраст. Аз работя главно с хора, които се хранят прочувствено. Момиче или момче, претърпели полова контузия, ще имат съответни акомодации, които не им разрешават да реагират на стрес обикновено, по-скоро виждаме свръхреакции или хипореакции. Или са свръхнервни, прочувствени и като навита пружина, или са в меланхолия, без мотивация, без предпочитание за живот. Тези акомодации се демонстрират и като муден метаболизъм, под паника офанзиви, хронична отмалялост, и като нездрави зависимости във връзките, липса на граници, компулсивна грижа за другите за сметка на личното здраве и цели, преправяне, непрекъсната претовареност и други Затова и работата с нервната система е блажен път – учи ни да живеем тук и в този момент и разплита, без да ни наранява обаче, контузия формите от предишното, които ни пречат да реагираме крепко и да направляваме живота си добре.В твоята книга има модел за възобновяване на здравословната връзка с храната в седем стъпки. Кои са те? Те са стъпки за регулация на нервната система. Започваме с това да сключим мир с храната, осъзнавайки, че физиологичната цена на това да живееш с непреработени контузии е доста огромна и че храната е единствено асистент, на който изискуем голяма признателност. Продължаваме с съществени практики за регулация на нервната система, работа с дишането, страстите, мислите. Изследваме граници, нездрави модели на връзки и поставяме основите на нови здрави модели. Работим доста и с придвижване, самомасаж, връзка с природата и хора, които ни обичат и които ние обичаме.
На какъв брой хора си помогнала да възстановят здравословната си връзка с храненето? Хиляди четат това, което пиша. Работила съм и самостоятелно, и с групи от към 200 души, които познават моя модел, научили са го и не престават по пътя на развиване. Основният курс на образование е шест месеца и включва ежеседмични занимания – групови и самостоятелни. Учат се базови соматични практики, които възвръщат нервната система от контузия формите. Водя и малко двучасово образование, в което учениците ми научават за функционалностите на самостоятелната нервна система и по какъв начин държанията с храненето са свързани с реакциите им на стрес.Обучила съм и четирима терапевти, част от програмата ми. В България работя с 12 девойки, тъй като упражнявам главно в Съединени американски щати, където пребивавам.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ