Христо Берберов възкръсва с офорти от Изложението в Лондон през 1907-а
Галерия „ Лоранъ “ (която към този момент няма свое настрана пространство) гостува на изложба „ Контраст “ на столичната улица „ Цар Самуил “ 49 с изложбата „ Христо Берберов – първоначално “, представяща някои от най-ранните графики на огромния български художник. Откриването е на 13 октомври, четвъртък, от 18.30 ч. с прожекция на документалния филм „ Христо Берберов – портрет на един художник “. Експозицията с куратор Елисавета Станчева ще остане разполагаем на ценителите в просторния салон на галерията до 20 ноември.
Още през далечната 1895 година Христо Берберов (1875-1948), по това време едвам 20-годишен, написа по адрес на тогавашното списание „ Изкуство “: „ Не знаем какво е принудило редакцията да избра фототипията за възпроизвеждане на картините: евтинията ли на този щемпел или липсването на гравьори за в този момент по нас. Ако е първата причина – то е прекомерно за жалост, че едно такова списание, поддържано от цяло сдружение и с такива искания, отстъпва йоще на първата крачка пред такова нищожно препятствие; че и втората причина не е по никакъв начин извинителна, тъй като не сме единствено ний, гдето вземаме от странство клишета… “. С тези думи художникът изрича ранния си интерес към техниките за репродуциране. През идващите години той опитва с печатна графика, само че едвам в юбилейната галерия на Рисувалното учебно заведение през 1906 година излага част от офортите, по които е работил до тогава. Един от тях – „ Приидите вси отруждени “, е репродуциран в албумната част на Втория илюстрован годишник на Държавното рисувално учебно заведение, а през 1907 година е една от творбите, с които художникът се показва на Балканското ревю в Лондон. Грижливо опазен, автентичен отпечатък от този толкоз ранен офорт е достигал през днешния ден до нас и може да бъде открит измежду печатната графика и рисунките, част от изложбата „ Христо Берберов – първоначално “.
Работейки деликатно с най-ранните познати офорти на създателя, екипът на изложба „ Лоранъ “ показва на процедура началото на работата с тази техника у нас, няколко години по-късно прилагана в България и от художниците Стефан Баджов, Йосиф Питер и Петър Морозов. Сред работите, включени в изложбата, е офортът „ Молеров “ от 1903 година, който съставлява най-ранната датирана печатна графика на Христо Берберов и вероятно изобразява революционера Симеон Молеров. По всяка възможност показана на ревюто в Лондон под наименованието „ Бунтовник “, през днешния ден с образец от тази творба разполага и Националната изложба в София.
Някои заглавията на показаните в Лондон офорти ни оказват помощ да ги свържем с познатите през днешния ден графични отпечатъци, включени в изложбата „ Христо Берберов - първоначално “: три дамски портрета, „ Св. Княз Борис “, „ Борци “, „ Рилски говедарник “ („ В гората “), „ Сляп ром “, „ Пушач на лула “ („ Пушач “). Всички те са тънко изпълнени, най-вече в дребен формат (изключение прави „ Св. Княз Борис “), с потребление на техниката на офорта и акватинтата – някои в допълнение ръчно колорирани. Интерес съставляват и непокътнатите моливни рисунки към някои от печатните графики: „ Рилски говедарник “, „ Св. Княз Борис “, „ Нашето сакато куче “ и „ Кранта “ – планове за отпечатъци, които дават скъпа информация за метода на работа на художника.
Грациозните и наситени с поетично възприятие дамски облици, показани в изложбата, са предадени като силуети – по това време не изключително публикуван метод за портретиране у нас. Поставени на безпристрастен декор, фигурите в множеството случаи са лишени от жестове – замислени и вглъбени, характерът и психическото им положение се разкрива най-много посредством погледа. Акцентирани са тези елементи от облеклото, които акцентират женската деликатност – дантели, деликатни декорации, ефирни панделки и съвсем неразличими детайли, вплетени в напълно завършените прически. Присъстват и три голи мъжки тела – евентуално университетски задания.
Като включва пейзажни рисунки, както и религиозни сюжети („ Патриарх Макарий “ – подготвителна рисунка за стенописа „ Въздвижение на Честния кръст “ от храм-паметник „ Св. Александър Невски “ в София), изложбата „ Христо Берберов – първоначално “ обгръща изцяло тематичния набор на креативните ползи на художника, показани със средствата на рисунката и печатната графика. Всички творби могат да бъдат видени и на познатия електронен адрес.
Още през далечната 1895 година Христо Берберов (1875-1948), по това време едвам 20-годишен, написа по адрес на тогавашното списание „ Изкуство “: „ Не знаем какво е принудило редакцията да избра фототипията за възпроизвеждане на картините: евтинията ли на този щемпел или липсването на гравьори за в този момент по нас. Ако е първата причина – то е прекомерно за жалост, че едно такова списание, поддържано от цяло сдружение и с такива искания, отстъпва йоще на първата крачка пред такова нищожно препятствие; че и втората причина не е по никакъв начин извинителна, тъй като не сме единствено ний, гдето вземаме от странство клишета… “. С тези думи художникът изрича ранния си интерес към техниките за репродуциране. През идващите години той опитва с печатна графика, само че едвам в юбилейната галерия на Рисувалното учебно заведение през 1906 година излага част от офортите, по които е работил до тогава. Един от тях – „ Приидите вси отруждени “, е репродуциран в албумната част на Втория илюстрован годишник на Държавното рисувално учебно заведение, а през 1907 година е една от творбите, с които художникът се показва на Балканското ревю в Лондон. Грижливо опазен, автентичен отпечатък от този толкоз ранен офорт е достигал през днешния ден до нас и може да бъде открит измежду печатната графика и рисунките, част от изложбата „ Христо Берберов – първоначално “.
Работейки деликатно с най-ранните познати офорти на създателя, екипът на изложба „ Лоранъ “ показва на процедура началото на работата с тази техника у нас, няколко години по-късно прилагана в България и от художниците Стефан Баджов, Йосиф Питер и Петър Морозов. Сред работите, включени в изложбата, е офортът „ Молеров “ от 1903 година, който съставлява най-ранната датирана печатна графика на Христо Берберов и вероятно изобразява революционера Симеон Молеров. По всяка възможност показана на ревюто в Лондон под наименованието „ Бунтовник “, през днешния ден с образец от тази творба разполага и Националната изложба в София.
Някои заглавията на показаните в Лондон офорти ни оказват помощ да ги свържем с познатите през днешния ден графични отпечатъци, включени в изложбата „ Христо Берберов - първоначално “: три дамски портрета, „ Св. Княз Борис “, „ Борци “, „ Рилски говедарник “ („ В гората “), „ Сляп ром “, „ Пушач на лула “ („ Пушач “). Всички те са тънко изпълнени, най-вече в дребен формат (изключение прави „ Св. Княз Борис “), с потребление на техниката на офорта и акватинтата – някои в допълнение ръчно колорирани. Интерес съставляват и непокътнатите моливни рисунки към някои от печатните графики: „ Рилски говедарник “, „ Св. Княз Борис “, „ Нашето сакато куче “ и „ Кранта “ – планове за отпечатъци, които дават скъпа информация за метода на работа на художника.
Грациозните и наситени с поетично възприятие дамски облици, показани в изложбата, са предадени като силуети – по това време не изключително публикуван метод за портретиране у нас. Поставени на безпристрастен декор, фигурите в множеството случаи са лишени от жестове – замислени и вглъбени, характерът и психическото им положение се разкрива най-много посредством погледа. Акцентирани са тези елементи от облеклото, които акцентират женската деликатност – дантели, деликатни декорации, ефирни панделки и съвсем неразличими детайли, вплетени в напълно завършените прически. Присъстват и три голи мъжки тела – евентуално университетски задания.
Като включва пейзажни рисунки, както и религиозни сюжети („ Патриарх Макарий “ – подготвителна рисунка за стенописа „ Въздвижение на Честния кръст “ от храм-паметник „ Св. Александър Невски “ в София), изложбата „ Христо Берберов – първоначално “ обгръща изцяло тематичния набор на креативните ползи на художника, показани със средствата на рисунката и печатната графика. Всички творби могат да бъдат видени и на познатия електронен адрес.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ