Акварелна земя на Васил Чакъров в „Капана“
Галерия „ Капана “ свети с приглушената светлина на магическите акварели, рисувани от един едва прочут български създател, който аудитория и експерти занапред с удивление откриват.
На двата етажа са подредени 109 негови произведения, селектирани приживе от доцент доктор Ружа Маринска, чиято работа по подготовката на пловдивската експозиция „ Тиха земя “ продължи изкуствоведът Анелия Николаева.
По време на откриването на изложбата на 28 април тя акцентира, че актуалната галерия на самоковския художник Васил Чакъров (1934 – 2018) е част от поредност изложения, стартирани от доцент Маринска – най-ревностния негов откривател, която е създател на концепцията творчеството му да бъде показано всеобхватно.
Изключителната заслуга този комплициран план да се реализира поетапно се дължи на цялостната отдаденост на наследниците на художника – брачната половинка му Цветана, сина му Росен Чакъров, щерка му Домника Чакърова – Даскалова и на техните фамилии.
Роден в кюстендилското село Багренци през 1934 година, приключил Учителския институт в Дупница през 1955 година, Васил Чакъров поделя целия си живот сред учителстването в самоковски учебни заведения и разгръщането на художническия си гений в своето малко ателие от няколко квадратни метра. Несъмнената заложба, която носи, той развива с рядка непримиримост и неизменност.
Както уточни Анелия Николаева „ самият художник възприема себе си главно като живописец, без значение от това, че е изкушен от карикатурата и шаржа, както и от кавалетната графика. “ Представените в изложба „ Капана “ акварелни произведения са блестящо удостоверение на финото му картинно възприятие. „ Акварелът е базовият материал, който го предизвика и с който, какато самичък споделя, „ се бори “. Специалистите дефинират техниката му като работа „ мокро в мокро “, на което се дължи характерната дифузност на облика и пластичната форма, само че създателят влага и свои софтуерни тайни.
„ Тиха земя “ е надписът на пловдивската галерия, предпочетен от кураторите измежду заглавията на неговите картини, защото „ метафизичен съдържа отношението към света към създателя и мястото му в този свят, ролята му да го пресъздава по собствен самостоятелен облик. Това, което зрителят усеща, е единението на художника с космоса. “ Сюжетите са взети от неговия роден кюстендилски край, само че в действителност множеството произведения са лишени от географска конкретика, „ контактът на Васил Чакъров със заобикалящата го реалност минава през персоналните му метафизичен прекарвания, размишления, настройки за света, за това, че индивидът е една прашинка. “(А.Николаева)
Независимо че Васил Чакъров взе участие в изложбения живот на страната от 1965 до 2017 година, той докрая остава правилен на решението си да не бъде очебийно изявен пред публиката. Скромен и интровертен, той възприема творчеството като извънредно персонално прекарване, а изкуството като път настраданието. Може би по тази причина при до момента с неговите картини се реализира това прекарване, което той е споделял с щерка си Домника: „ В изложбата да се влиза като в остаряла селска черква и да се остави сърцето да говори… “
„ Картините са разпокъсаната душа на моя баща “ споделя и до през днешния ден детското си просветление Домника. Но има и различен детски надпис, оставен преди десетилетия на стената в бащиното ателие от Росен Чакъров: „ За моя баща: Ура! “
Гост на откриването беше и Стефан Стоянов – заместник-кмет на Пловдив по обучение, бизнес развиване и европейски политики.Изложбата може да се прегледа до 28 май.
На двата етажа са подредени 109 негови произведения, селектирани приживе от доцент доктор Ружа Маринска, чиято работа по подготовката на пловдивската експозиция „ Тиха земя “ продължи изкуствоведът Анелия Николаева.
По време на откриването на изложбата на 28 април тя акцентира, че актуалната галерия на самоковския художник Васил Чакъров (1934 – 2018) е част от поредност изложения, стартирани от доцент Маринска – най-ревностния негов откривател, която е създател на концепцията творчеството му да бъде показано всеобхватно.
Изключителната заслуга този комплициран план да се реализира поетапно се дължи на цялостната отдаденост на наследниците на художника – брачната половинка му Цветана, сина му Росен Чакъров, щерка му Домника Чакърова – Даскалова и на техните фамилии.
Роден в кюстендилското село Багренци през 1934 година, приключил Учителския институт в Дупница през 1955 година, Васил Чакъров поделя целия си живот сред учителстването в самоковски учебни заведения и разгръщането на художническия си гений в своето малко ателие от няколко квадратни метра. Несъмнената заложба, която носи, той развива с рядка непримиримост и неизменност.
Както уточни Анелия Николаева „ самият художник възприема себе си главно като живописец, без значение от това, че е изкушен от карикатурата и шаржа, както и от кавалетната графика. “ Представените в изложба „ Капана “ акварелни произведения са блестящо удостоверение на финото му картинно възприятие. „ Акварелът е базовият материал, който го предизвика и с който, какато самичък споделя, „ се бори “. Специалистите дефинират техниката му като работа „ мокро в мокро “, на което се дължи характерната дифузност на облика и пластичната форма, само че създателят влага и свои софтуерни тайни.
„ Тиха земя “ е надписът на пловдивската галерия, предпочетен от кураторите измежду заглавията на неговите картини, защото „ метафизичен съдържа отношението към света към създателя и мястото му в този свят, ролята му да го пресъздава по собствен самостоятелен облик. Това, което зрителят усеща, е единението на художника с космоса. “ Сюжетите са взети от неговия роден кюстендилски край, само че в действителност множеството произведения са лишени от географска конкретика, „ контактът на Васил Чакъров със заобикалящата го реалност минава през персоналните му метафизичен прекарвания, размишления, настройки за света, за това, че индивидът е една прашинка. “(А.Николаева)
Независимо че Васил Чакъров взе участие в изложбения живот на страната от 1965 до 2017 година, той докрая остава правилен на решението си да не бъде очебийно изявен пред публиката. Скромен и интровертен, той възприема творчеството като извънредно персонално прекарване, а изкуството като път настраданието. Може би по тази причина при до момента с неговите картини се реализира това прекарване, което той е споделял с щерка си Домника: „ В изложбата да се влиза като в остаряла селска черква и да се остави сърцето да говори… “
„ Картините са разпокъсаната душа на моя баща “ споделя и до през днешния ден детското си просветление Домника. Но има и различен детски надпис, оставен преди десетилетия на стената в бащиното ателие от Росен Чакъров: „ За моя баща: Ура! “
Гост на откриването беше и Стефан Стоянов – заместник-кмет на Пловдив по обучение, бизнес развиване и европейски политики.Изложбата може да се прегледа до 28 май.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ