Галериите и музеите в София обмислят как да привличат повече туристи
Галериите и музеите в София обмислят тактики за привличане на повече туристи. Изложби на известни художници, присъединяване в туристически тържища и беседи, съобразени с посетителите са измежду концепциите на шефовете им. Въпреки това се оказва, че при близо милион и половина туристи в столицата през миналата година в най-известните от тях са влезнали под 100 000 души.
Жана: Дойдохме тук, тъй като е елементарно да разгледаме София за един уикенд и в случай че ни хареса, ще се върнем отново. Сега ще отидем до Руската черква, по-късно и до Двореца, който е доста прекрасен, споделиха ни да отидем и до Ларгото и джамията. Марк: Ще посетим православните църкви, само че не знаем нищо за българските художници.
Преброяването на посетителите в Националната изложба демонстрира, че максимален е ползата към Криптата и Музея за социалистическо изкуство. За сметка на това амбициозният " Квадрат 500 ", където са творбите на едни от най-големите български художници, не е обект на засилено внимание.
Яра Бубнова, шеф на Националната изложба: Предполагам, че като на всеки актуален музей ще ни се наложи да влезем във взаимоотношенията с туристическите промишлености доста по-сериозно.
Приходите от билети не са определящи за издръжката на музеите и галериите, за разлика от театрите, където всеки фен носи финансиране.
Яра Бубнова, шеф на Националната изложба: Аз не мисля, че визитите и продажбата на билетите могат да повлияят съществено на бюджета, а и хубаво би било да не въздействат.
Произведенията на Мърквичка будят максимален интерес измежду посетителите. За разлика от музеите по света, в " Квадрат 500 " книжарницата с каталози и сувенири е дребна, а нов аудиогид не е основан. В първите пет години е неразрешено отдаването на площи чартърен. Това пък е повода да няма ресторант или кафе.
През пролетта на 2018 година пред Софийска градска художествена изложба видяхме може би една от най-дългите опашки, предизвикани от интереса към изкуството. Причината: Изложба на Теодор Ушев.
Всеки ден близо 400 души желаеха да прегледат основаното от българина, номиниран за " Оскар ". През останалото време в галерията влизат към 150 гости или 65 000 годишно. Тук всяка галерия е съпроводена с азбучник, а тематиките и имената приказват сами.
Аделина Филева, шеф на Софийската градска художествена изложба: Изключително значимо е какви са плановете, към кого са отправени посланията. Има хора чужденци, които отварят нашия уебсайт, четат какво следва. Това са самостоятелни туристи. С проведените туристи е малко по-трудно.
Историите за съкровища обаче вълнуват. 90 000 души през предходната година са посетили Националния исторически музей. Най-много са чужденците от Испания, Италия и Англия.
Бони Петрунова, шеф на НИМ: Правим разнообразни типове беседи, които да дават отговор на потребностите на другите типове гости. Има разнопосочни ползи, като по никакъв начин не е дребен ползата към етнографията.
Добре развитият учебен център притегля най-малките, които са 64% от посетителите. В помощ на по-любознателните са и QR-кодовете, които дават още информация за експонатите.
Жана: Дойдохме тук, тъй като е елементарно да разгледаме София за един уикенд и в случай че ни хареса, ще се върнем отново. Сега ще отидем до Руската черква, по-късно и до Двореца, който е доста прекрасен, споделиха ни да отидем и до Ларгото и джамията. Марк: Ще посетим православните църкви, само че не знаем нищо за българските художници.
Преброяването на посетителите в Националната изложба демонстрира, че максимален е ползата към Криптата и Музея за социалистическо изкуство. За сметка на това амбициозният " Квадрат 500 ", където са творбите на едни от най-големите български художници, не е обект на засилено внимание.
Яра Бубнова, шеф на Националната изложба: Предполагам, че като на всеки актуален музей ще ни се наложи да влезем във взаимоотношенията с туристическите промишлености доста по-сериозно.
Приходите от билети не са определящи за издръжката на музеите и галериите, за разлика от театрите, където всеки фен носи финансиране.
Яра Бубнова, шеф на Националната изложба: Аз не мисля, че визитите и продажбата на билетите могат да повлияят съществено на бюджета, а и хубаво би било да не въздействат.
Произведенията на Мърквичка будят максимален интерес измежду посетителите. За разлика от музеите по света, в " Квадрат 500 " книжарницата с каталози и сувенири е дребна, а нов аудиогид не е основан. В първите пет години е неразрешено отдаването на площи чартърен. Това пък е повода да няма ресторант или кафе.
През пролетта на 2018 година пред Софийска градска художествена изложба видяхме може би една от най-дългите опашки, предизвикани от интереса към изкуството. Причината: Изложба на Теодор Ушев.
Всеки ден близо 400 души желаеха да прегледат основаното от българина, номиниран за " Оскар ". През останалото време в галерията влизат към 150 гости или 65 000 годишно. Тук всяка галерия е съпроводена с азбучник, а тематиките и имената приказват сами.
Аделина Филева, шеф на Софийската градска художествена изложба: Изключително значимо е какви са плановете, към кого са отправени посланията. Има хора чужденци, които отварят нашия уебсайт, четат какво следва. Това са самостоятелни туристи. С проведените туристи е малко по-трудно.
Историите за съкровища обаче вълнуват. 90 000 души през предходната година са посетили Националния исторически музей. Най-много са чужденците от Испания, Италия и Англия.
Бони Петрунова, шеф на НИМ: Правим разнообразни типове беседи, които да дават отговор на потребностите на другите типове гости. Има разнопосочни ползи, като по никакъв начин не е дребен ползата към етнографията.
Добре развитият учебен център притегля най-малките, които са 64% от посетителите. В помощ на по-любознателните са и QR-кодовете, които дават още информация за експонатите.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ