ГАЛЕНА: Здравейте, ние сме Галена. ПЕТЪР: И Петър. ГАЛЕНА: От

ГАЛЕНА: Здравейте, ние сме Галена.

ПЕТЪР: И Петър.

ГАЛЕНА: От “Един за различен ”.

ПЕТЪР: Сезон 5.

ГАЛЕНА: И в този момент ще играем доста забавна игра.

ВЪПРОС: Губили ли сте портфейла или ключовете си?

ПЕТЪР: Няколко пъти.

ГАЛЕНА: Много пъти. Постоянно не помня къде съм ги оставила. Портмоне, телефон, ключове. Губила съм си портмонето няколко пъти.

ПЕТЪР: Има го на запис, че си признава.

ГАЛЕНА: А ти какво губиш, я кажи!

ПЕТЪР: Портфейл 2 пъти съм си губил, шапки 5-6 пъти.

ГАЛЕНА: Точно по този начин. Купува шапка и след няма и 5 минути тя е изгубена. Повече не купуваме шапки. Край! Шапки - НЕ!

ПЕТЪР: Точно на Барселона, да. За половин час имах шапка. Купих си я и... след половин час в метрото я забравих.
                             

ВЪПРОС: Писали ли сте на чужд в обществените мрежи?

ГАЛЕНА: Еееее, по какъв начин не?

ПЕТЪР: Е, на кой съм писал?

ГАЛЕНА: Мен познаваше ли ме? А, тъй като аз първа съм ти писала. Да, де, но след това, след 6 месеца ти ми писа. Не си ме познавал още. Я обърни, обърни! Двамата сме писали!
                             

ВЪПРОС: Бихте ли взели заем, с цел да обзаведете жилището си?

ГАЛЕНА: Ние взехме. Но не за обзавеждане, а за закупуване на жилище. За обзавеждане?!? Ами, да!

ПЕТЪР: Какво значение има по какъв начин си разпределяш парите? Трябваше да си вземем заем.

ГАЛЕНА: Пък защо ще го ползваш...

ВЪПРОС: Бягали ли сте от час в учебно заведение?

ПЕТЪР: Рядко.

ГАЛЕНА: Мамо, извинявай. Бягала съм. Съжалих, но към този момент бях избягала и майка ми към този момент знаеше. Не ме би, но... Защо си избягал? Кога? Нали си по датите? Кога, кой ден?

ПЕТЪР: Е, чак по този начин с дата... не... но, когато бяхме дребни, целият клас взема решение, че няма да се върви и... аз, с цел да не се разцепвам от колектива.

ГАЛЕНА: Да не ти го нацепи той.

ПЕТЪР: Заминавам, да. Иначе не съм почитател на бягането.

ГАЛЕНА: Ето, и ти си взел участие в обединения, какво се правиш?

ВЪПРОС: Използвали ли сте непозната четка за зъби?

ПЕТЪР: Аз по простъпка съм употребил нейната.

ГАЛЕНА: Виж какви неща узнавам тук.

ПЕТЪР: Защото тя употребява моята, в смисъл... тя е с накрайници. И на нейната ѝ свършва батерията и тя, доста ясно, че не помни да си постави четката да се зарежда - ЦЪК, нейният накрайник на моята четка. Аз след това си взимам четката без да виждам.

ГАЛЕНА: Ами, то е розовко, бе!

ПЕТЪР: Да, но върху черна четка, твоята е бяла!

ГАЛЕНА: Започвам да ги укривам, да знаеш.

ПЕТЪР: Започвай да ги зареждаш, не да ги криеш.

ГАЛЕНА: Това беше от нас.

ДВАМАТА: Юхуууу!