Гаетано Доницети – роден на 29 ноември 1797 в Бергамо,

Гаетано Доницети – роден на 29 ноември 1797 в Бергамо, умрял на 8 април 1848 година в Бергамо.

Либрето – Жорж Анри Верной дьо Сен Жорж и Жан-Франсоа Баяр.
Световна премиера – 11 февруари 1840 година в Опера комедиант – Париж.
Българска премиера – 4 октомври 1940 година в София.

Време на действието – 1805 година
Място на действието – Тирол, окупиран от войските на Наполеон І.

Първо деяние
По време на завръщането си към дома Маркиза дьо Биркенфелд е застигната от приближаващите се вражески войски край едно селце в подножието на планината. Селяните с интерес наблюдават военните маневри. Внезапно шумът на борбата затихва, раздават се ликуващи възгласи. Маркизата е сюрпризирана от приближилия се към нея сержант Сюлпис. Заедно с него е и радостната госпожица Мари, която полка е осиновил. Детето е дружно с тях към този момент 18 години и суровите мъже са заместили родителите й. Сюлпис усеща вълнението на Мари, а тя му признава за млад тиролец, който наскоро я е избавил в планината. Сержантът припомня на девойката, че тя е дала обещание да се омъжи за гренадир. Отново настава блъсканица. Патрулът води юноша, който обикаля към лагера. Мари познава своя избавител Тонио. Войниците би трябвало да го освободят, защото момичето заплашва да напусне полка. За да бъдат дружно, Тонио би трябвало да одобри службата, което той прави с голяма наслада. След като е отминала заплахата, Маркизата желае да продължи пътя си към своя семеен палат, ситуиран наоколо. Тя моли Сюлпис да разреши на няколко бойци да я съпроводят. Названието на замъка е познато на Сюлпис. Сержантът свързва името й с това на капитан Роберт, който е командвал полка преди няколко години. Маркизата сепнато удостоверява, че това е бил брачният партньор на сестра й. Сюлпис й споделя, че той разполага със бележка, която е открита при дребното момиче. Оказва се в реалност, че Мари е нейна щерка, която тя е изгубила по време на войната, спасявайки се от неприятеля както в този момент. Тя взема решение да показа момичето като своя племенница и да я води със себе си. Гренадирите би трябвало да се разделят с дъщерята на полка. Тонио на вятъра е станал гренадир. И него го чака разлъка с обичаната. Разстроена, Мари насилствено потегля с Маркизата.

Второ деяние
След една година.
Животът в замъка е трансформирал Мари в прелестна и възпитана госпожица от висшето общество. Въпреки това, тя е отегчена от монотонния живот на благородниците и с горест си спомня за радостния барабанен темп и походите. Старият Сюлпис е с нея. Той е останал неработоспособен от войната и в този момент е на работа в замъка. Само на него се доверява девойката. На него разчита и Маркизата, с цел да убеди Мари да се омъжи за херцог Краквиторп. Старецът се интересува само от щастливото бъдеще на Мари и по тази причина е съумял да я убеди да одобри брака.
В деня на подписването на брачния контракт замъкът се изпълва с високопоставени посетители. Малко преди да постави подписа си, Мари схваща че е щерка на Маркизата. Изведнъж се чуват звуците на барабана. Към замъка се доближават бойците от полка, водени от Тонио, създаден в офицерски чин. След като не съумява да склони Маркизата да анулира брака, той афишира че бъдещата Херцогиня в действителност е била продавачка в лавката на полка. Възмущението на благородниците е безгранично и те напущат замъка. Сега към този момент Мари и Тонио могат да бъдат дружно.