Габрово: Изложба, посветена на Колю Фичето, бе открита на Димитровден в Етнографски музей на открито „Етър”
Габрово. Изложбата „ Разрушение и съзидание ”, отдадена на строителното дело на занаятчия Колю Фичето, бе открита на Димитровден в ЕМО „ Етър ” – Габрово, оповестяват от Етнографски музей навън „ Етър ” . Със фотоси и текстове са показани обекти, основани от фамозния български майстор-строител.
Включени са и дюлгерски принадлежности от фонда на музея. Посетителите могат да видят мистрии, тесли, канчок, отвеси, рукан, пелка, разнообразни по тип чукове и свредели.
Уредникът в музея Георги Георгиев напомни, че в предишното дюлгерите имат личен език, формиран от неразбираеми за останалите хора думи. Целта е да се запазят тайните, свързани със занаята и съпътстващата го работа.
Георги Георгиев цитира обява на Екатерина Дамянова в „ Литературен свят ”, където е посочен образец за подобен език: „ Я ми втувай ти на мене, кои са претат тия мещровци, да ги уштровам яскъ у зърките и да ги втевам къ по този начин съ парясва пуната на тъз бърънска лазарница да ги мажувам яска на посто коло вати за кливата тъ дъ дьоговат ешче еднъж къ съ парясва пуната и да драшчат… ”
Което значи: „ Я ми кажи на мене, кои са тези дюлгери, да ги видя в очите и да им кажа по какъв начин се напуща работа, изключително в това хубаво време, да ги глобя аз по 100 гроша в интерес на църквата, та да помнят още един път по какъв начин се напуща работата… ”
„ Още в 1901 година Стоян Аргиров, прочут български откривател, проучва етимологията на 277 думи, които е събрал. Насочил се е към мещровския език на майсторите от Брацигово. Според него той е най-богат в лексикално отношение. Голяма част от тези думи са от албански генезис. Това е разбираемо, защото има географска непосредственост. Много са думите, които идват от български и са с условно значение. По-малък брой думи са от гръцки, турски, румънски и италиански генезис ”, разяснява Георгиев.
Езиците на дюлгерите от обособените чети, известни още като тайфи, се разграничават. Дюлгерството, наричано още зидарство, е поминък, който сплотява няколко действия. Предметите от фонда на ЕМО „ Етър ”, включени в изложбата „ Разрушение и съзидание ”, са групирани съгласно тях.
„ Първата от трите групи е каменоделството. Предметите там дават отговор за началото на строителната активност, слагането на основите на един строителен обект. Втората група предмети се отнася към работата с дърво, известна като дограмаджийство – изработването на порти, прозорци, вътрешната покъщнина. В третата група сме обединили предмети, свързани с построяването на мазилката на строителния обект ”, обясни Георги Георгиев.
Автори на изложбата „ Разрушение и съзидание ” са: Регионален научен център на Българска академия на науките – Габрово, Институт по математика и информатика при Българска академия на науките и ЕМО „ Етър ”.
При откриването участваха представители на авторския колектив – доктор Стефка Кънчева от ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий ”, Галя Чохаджиева от Регионален исторически музей-Горна Оряховица, Николай Ноев от Института по математика и информатика и екип експерти от ЕМО „ Етър ”.
Включени са и дюлгерски принадлежности от фонда на музея. Посетителите могат да видят мистрии, тесли, канчок, отвеси, рукан, пелка, разнообразни по тип чукове и свредели.
Уредникът в музея Георги Георгиев напомни, че в предишното дюлгерите имат личен език, формиран от неразбираеми за останалите хора думи. Целта е да се запазят тайните, свързани със занаята и съпътстващата го работа.
Георги Георгиев цитира обява на Екатерина Дамянова в „ Литературен свят ”, където е посочен образец за подобен език: „ Я ми втувай ти на мене, кои са претат тия мещровци, да ги уштровам яскъ у зърките и да ги втевам къ по този начин съ парясва пуната на тъз бърънска лазарница да ги мажувам яска на посто коло вати за кливата тъ дъ дьоговат ешче еднъж къ съ парясва пуната и да драшчат… ”
Което значи: „ Я ми кажи на мене, кои са тези дюлгери, да ги видя в очите и да им кажа по какъв начин се напуща работа, изключително в това хубаво време, да ги глобя аз по 100 гроша в интерес на църквата, та да помнят още един път по какъв начин се напуща работата… ”
„ Още в 1901 година Стоян Аргиров, прочут български откривател, проучва етимологията на 277 думи, които е събрал. Насочил се е към мещровския език на майсторите от Брацигово. Според него той е най-богат в лексикално отношение. Голяма част от тези думи са от албански генезис. Това е разбираемо, защото има географска непосредственост. Много са думите, които идват от български и са с условно значение. По-малък брой думи са от гръцки, турски, румънски и италиански генезис ”, разяснява Георгиев.
Езиците на дюлгерите от обособените чети, известни още като тайфи, се разграничават. Дюлгерството, наричано още зидарство, е поминък, който сплотява няколко действия. Предметите от фонда на ЕМО „ Етър ”, включени в изложбата „ Разрушение и съзидание ”, са групирани съгласно тях.
„ Първата от трите групи е каменоделството. Предметите там дават отговор за началото на строителната активност, слагането на основите на един строителен обект. Втората група предмети се отнася към работата с дърво, известна като дограмаджийство – изработването на порти, прозорци, вътрешната покъщнина. В третата група сме обединили предмети, свързани с построяването на мазилката на строителния обект ”, обясни Георги Георгиев.
Автори на изложбата „ Разрушение и съзидание ” са: Регионален научен център на Българска академия на науките – Габрово, Институт по математика и информатика при Българска академия на науките и ЕМО „ Етър ”.
При откриването участваха представители на авторския колектив – доктор Стефка Кънчева от ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий ”, Галя Чохаджиева от Регионален исторически музей-Горна Оряховица, Николай Ноев от Института по математика и информатика и екип експерти от ЕМО „ Етър ”.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ