Артефакти на Регионален исторически музей – Габрово са включени в международно издание за бронзовата епоха
Габрово. Два артефакта от фонда на Регионалния исторически музей – Габрово са включени в сборника „ Злато и бронз. Метали, технологии и междурегионални контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата ера “, оповестиха от Музея . Габровският музей показва каменна секира от трето хилядолетие преди Христа и пекторал (нагръдник) – златна апликация от късната бронзова ера, второто хилядолетие преди Христа.
В изданието, което е 600 страници, има проучвания на създатели от Австрия, Румъния, България и Сърбия. Културните полезности, показани в сборника, са над 1000. В него е прегледана цялата проблематика на бронзовата ера. Издаден е от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ при БАН), а съставители са Стефан Александров, Яна Димитрова, Христо Попов, Барбара Хореш и Кръстю Чукалев.
Двуезичният алманах е артикул на две изложения, отдадени на богатото културно-историческо завещание от бронзовата ера на територията на днешна България. Това са изложбите „ Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа “. Тя е показана през 2017 година в Музея за история на изкуството във Виена, по интернационален план сред НАИМ при Българска академия на науките и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките. Втората галерия – „ Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата ера “, е с присъединяване на 28 български музея, показана от края на октомври 2017 в Националния археологически музей с над 600 експоната.
Като създатели в този алманах вземат участие над 80 експерти от редица български и интернационалните научни и музейни институции, както и 30 музеи с археологически културни полезности. Реализацията на тази книга е осъществена с помощта на положителното съдействие с сътрудници от научните институции в Австрия, учени и специалисти от университетите и музеите в цялата страна.
В книгата се преглежда един подценен и останал в сянка интервал, който трае над 2000 години. Показано е, че Източнобалканското пространство е значим кръстопът на култури. Разкрити са достиженията на българската археология, развиването на селищната мрежа – селищни могили, открити и сателитни селища.
От края на ІV хиляди Пр. Хр. до към 1 200 година прочие Хр. е един интервал на миграции, софтуерни нововъведения, начален стадий на образуване на тракийския етнос и поява на царската институция в Тракия, въздействието на егейските, анатолийските и среднодунавските култури.
В изданието, което е 600 страници, има проучвания на създатели от Австрия, Румъния, България и Сърбия. Културните полезности, показани в сборника, са над 1000. В него е прегледана цялата проблематика на бронзовата ера. Издаден е от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ при БАН), а съставители са Стефан Александров, Яна Димитрова, Христо Попов, Барбара Хореш и Кръстю Чукалев.
Двуезичният алманах е артикул на две изложения, отдадени на богатото културно-историческо завещание от бронзовата ера на територията на днешна България. Това са изложбите „ Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа “. Тя е показана през 2017 година в Музея за история на изкуството във Виена, по интернационален план сред НАИМ при Българска академия на науките и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките. Втората галерия – „ Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата ера “, е с присъединяване на 28 български музея, показана от края на октомври 2017 в Националния археологически музей с над 600 експоната.
Като създатели в този алманах вземат участие над 80 експерти от редица български и интернационалните научни и музейни институции, както и 30 музеи с археологически културни полезности. Реализацията на тази книга е осъществена с помощта на положителното съдействие с сътрудници от научните институции в Австрия, учени и специалисти от университетите и музеите в цялата страна.
В книгата се преглежда един подценен и останал в сянка интервал, който трае над 2000 години. Показано е, че Източнобалканското пространство е значим кръстопът на култури. Разкрити са достиженията на българската археология, развиването на селищната мрежа – селищни могили, открити и сателитни селища.
От края на ІV хиляди Пр. Хр. до към 1 200 година прочие Хр. е един интервал на миграции, софтуерни нововъведения, начален стадий на образуване на тракийския етнос и поява на царската институция в Тракия, въздействието на егейските, анатолийските и среднодунавските култури.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ