Габриел Гарсия Маркес: Сърцето има повече стаи от публичен дом
Габриел Гарсия Маркес, който обичаше да споделя, че " Животът е по-безкраен от гибелта " си отиде на днешния ден, преди 4 години. Маркес остави дълбока диря в литературата, а неговата персонална история е повече от забавна. Ето няколко от най-интересни щриха от живота на писателя.
Баба му и полковника
Най-великият повествовател на ХХ-ти век е роден през 1928 година в бедняшкото градче Аракатака, което по-късно ще бъде възпято като обичаното му Макондо. Габо, както го назовават околните му, е отгледан от баба си и дядо си - полковник в оставка, деец от две цивилен войни и златар. Именно той възпитава внука си да следи политиката всеки божи ден, а по-късно ще се трансформира в един от персонажите в " Сто години самотност ". В дома на колоритния полковник се описват стотици евентуални и невероятни истории, които по-късно влизат в писанията на неговия правоприемник.
Бабата на Габо му цялостни главата и душата с локални диалекти, митове, поверия за умрели предшественици и призраци със същия оня индиферентен звук, с който той по-късно ще хипнотизира милионите си читатели. След време Маркес ще каже, че първото изречение от " Метаморфозата " на Кафка, в което без никаква подготовка се оповестява, че една заран Грегор Самза се събудил като голямо насекомо, по-късно е влезнал в благозвучие с гласа на баба му - алхимията сред Кафка и нея родила магическия натурализъм, който по-късно ще го направи международно прочут.
В учебно заведение Маркес написа хумористични поеми и рисува карикатури. Наричат го Старика, тъй като има прекомерно научен манталитет и няма табиет да играе футбол.
На 23 Маркес написа първия си разказ - " Окапалата шума ", признавайки въздействието на другия си огромен преподавател - Уилям Фокнър. Учи право в Колумбийския университет в Богота и стартира да работи в адвокатска фирма. Но скоро напуща, с цел да прекарва времето си с литератори, художници и публицисти социалисти.
Маркес среща бъдещата си брачна половинка Мерседес Барча, когато тя е единствено на 13. Моментално й прави предложение за сватба. Сватбата е много по-късно - през 1958-а. На идната година се ражда първият им наследник Родриго Гарсия, който става кинорежисьор. През 1962-а в Мексико Мерседес ражда Гонсало Грасия, през днешния ден графичен дизайнер. Маркес посвещава на брачната половинка си " Любов по време на холера " - най-великия прочувствен разказ на века. Съдбата на Флорентино Ариса припомня прекалено много на неговото дълго очакване на Мерседес, което въпреки всичко не траяло до дълбока напреднала възраст, както става в романа.
Бедност във Франция
Кариерата си на кореспондент Маркес стартира в колумбийския ежедневник " Ел Еспектадор ". Тя стартира със скандал през цялото време. " Разказ за едно корабокрушение " излиза в подлистници през 1955 година и разказва историята на същински морски случай. Маркес разкрива по какъв начин военният транспортен съд Калдас потъва с целия екипаж. Единственият останал жив, Луис Алехандро Веласко, оцелява 10 дни в намерено море на сал. Тъкмо той споделя на публицистите, че са пренасяли контрабанда със знанието и покровителството на държавното управление. Смелчагата е уволнен, а Гарсия Маркес е осъден - като сътрудник в Рим. Започва да пътува из света - Париж, Барселона, Каракас, Ню Йорк. В Париж е един от най-щастливите интервали на писателя. Тогава той се причислява към френската бохема, което се оказва пагубно за финансите му. Стига до изключителна беднотия, която обаче се оказва ползотворна за литературата му. Тогава въодушевен от глада той й написва и една от най-хубавите си " Няма кой да написа на полковника ".
Дълги 12 000 $ поради " Сто години самотност "
През 1965-а Маркес кара към Акапулко, когато стартира да мисли за първата глава на " Сто години самотност ". По-късно споделя, че концепцията била в главата му повече от 15 години, само че не знаел какво би трябвало да е първото изречение. Когато му хрумнало по какъв начин да я стартира - за едно момче, чиито татко го води в цирка, с цел да видят леда - всичко почнало да се подрежда. Маркес идва у дома, заключва се в стаята, вади пишещата машина, трансферира всички грижи на жена си и стартира да написа. В този интервал е съвсем неразпознаваем. Пуши по четири кутии цигари дневно и не излиза от стаята си. Приятелите му почнали да назовават мястото, където написа " Пещерата ". След 18 месеца, когато излиза от доброволното изгнание, вижда, че фамилията му дължи 12 000 $. Предстои и следния проблем - Маркес няма пари да прати ръкописа до издателя си. Със брачната половинка му продават кухненска движимост, с цел да може да прати текста. Оттам нататък всичко е история. Феноменалният текст и неговото първо издание са разпродадени безусловно за седмица. През идващите 30 години " Сто години самотност " излиза в тираж от 30 милиона копия на повече от 30 езика. След невероятния триумф и големия хонорар Маркес и фамилията му се откриват в Барселона.
Жълти лалета, Кастро и пердах с Льоса
Винаги има жълто лале на бюрото си, до момента в който написа. Казва, че това е цветът, който предизвика въображението му. Когато Маркес умря, в родния град на писателя - Аракатака, дамите раздаваха по улиците жълти цветя, в негова чест.
Маркес бе върл другар на Кастро, което му носи особена злост от другия му латиноамерикански съперник и в следствие също нобелист - Марио Варгас Льоса. В своя публикация перуанецът го назовава " Куртизанката на Кастро ". Маркес отвръща, че другарството му с кубинския водач има литературна основа. " Може да не е необятно публикувана истина, само че Фидел е извънредно образован и просветен човек. С него съм водил едни от най-прекрасните си диалози за книги ", споделя Маркес. В един миг двамата с Льоса стигат до пердах - Марио нанася здрав тупаник в лицето на съперника си. Едната теза е, че е поради политика - Маркес е ляв, а Варгас Льоса - десен, а другата, че Габо похитил брачната половинка на писателя. Двамата си проговарят едвам откакто Льоса печели Нобеловата премия. Тогава Маркес му изпраща есемес " Сега сме квит ".
Говори се, че Кастро е бил всекидневен редактор на фамозния публицист Габриел Гарсия Маркес. Ел Команданте съгласно слуховете поправял ред по ред някои места в ръкописите на създателя на " Любов по време на холера ", откакто двамата завързват близко другарство в края на 70-те години.
" Прощалното писмо " - цялостна нелепост
По-запознатите с творчеството на Маркес знаят, че фамозното " прощално " писмо, започващо с фразата " Ако Бог забравеше за миг, че съм една парцалена кукла ", в действителност не принадлежи на него. Авторът е мексикански вентрилог, който пуска текста, откакто Маркес оповестява през 1999-а, че е болен от рак на белите дробове. Самият публицист неведнъж прецизира, че тъкмо тези трудове не са негови. " Изпитвам позор и оскърбление, че обичаните от мен и обичащите ме мои фенове одобряват за мое съчинение толкоз банална долнопробност! ", споделя Габо.
ЦИТАТИ
1. „ Сърцето има повече стаи от обществен дом. "
2. „ Тайната на положителната напреднала възраст не е нищо друго с изключение на честен контракт със самотата. "
3. „ Сексът е утехата, която можеш да имаш, когато нямаш обич. "
4. „ Хората имат три живота – обществен, персонален и скришен. "
5. „ Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш. "
6. " Животът е по-безкраен от гибелта "
7. „ Стани по-добър и направи по този начин, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си. "
8. „ Аз те обичам не поради това, което си ти, а поради това, което съм аз, когато съм с теб. "
9. „ Научих, че всички желаят да живеят на върха на планината, без да знаят, че същинското благополучие се намира в метода, по който изкачваш стръмния скат. "
10. " Литературата е измислена, когато един брачен партньор е отсъствал три дни от къщи и когато се прибрал, споделил на жена си, че го е погълнал кит ".
Баба му и полковника
Най-великият повествовател на ХХ-ти век е роден през 1928 година в бедняшкото градче Аракатака, което по-късно ще бъде възпято като обичаното му Макондо. Габо, както го назовават околните му, е отгледан от баба си и дядо си - полковник в оставка, деец от две цивилен войни и златар. Именно той възпитава внука си да следи политиката всеки божи ден, а по-късно ще се трансформира в един от персонажите в " Сто години самотност ". В дома на колоритния полковник се описват стотици евентуални и невероятни истории, които по-късно влизат в писанията на неговия правоприемник.
Бабата на Габо му цялостни главата и душата с локални диалекти, митове, поверия за умрели предшественици и призраци със същия оня индиферентен звук, с който той по-късно ще хипнотизира милионите си читатели. След време Маркес ще каже, че първото изречение от " Метаморфозата " на Кафка, в което без никаква подготовка се оповестява, че една заран Грегор Самза се събудил като голямо насекомо, по-късно е влезнал в благозвучие с гласа на баба му - алхимията сред Кафка и нея родила магическия натурализъм, който по-късно ще го направи международно прочут.
В учебно заведение Маркес написа хумористични поеми и рисува карикатури. Наричат го Старика, тъй като има прекомерно научен манталитет и няма табиет да играе футбол.
На 23 Маркес написа първия си разказ - " Окапалата шума ", признавайки въздействието на другия си огромен преподавател - Уилям Фокнър. Учи право в Колумбийския университет в Богота и стартира да работи в адвокатска фирма. Но скоро напуща, с цел да прекарва времето си с литератори, художници и публицисти социалисти.
Маркес среща бъдещата си брачна половинка Мерседес Барча, когато тя е единствено на 13. Моментално й прави предложение за сватба. Сватбата е много по-късно - през 1958-а. На идната година се ражда първият им наследник Родриго Гарсия, който става кинорежисьор. През 1962-а в Мексико Мерседес ражда Гонсало Грасия, през днешния ден графичен дизайнер. Маркес посвещава на брачната половинка си " Любов по време на холера " - най-великия прочувствен разказ на века. Съдбата на Флорентино Ариса припомня прекалено много на неговото дълго очакване на Мерседес, което въпреки всичко не траяло до дълбока напреднала възраст, както става в романа.
Бедност във Франция
Кариерата си на кореспондент Маркес стартира в колумбийския ежедневник " Ел Еспектадор ". Тя стартира със скандал през цялото време. " Разказ за едно корабокрушение " излиза в подлистници през 1955 година и разказва историята на същински морски случай. Маркес разкрива по какъв начин военният транспортен съд Калдас потъва с целия екипаж. Единственият останал жив, Луис Алехандро Веласко, оцелява 10 дни в намерено море на сал. Тъкмо той споделя на публицистите, че са пренасяли контрабанда със знанието и покровителството на държавното управление. Смелчагата е уволнен, а Гарсия Маркес е осъден - като сътрудник в Рим. Започва да пътува из света - Париж, Барселона, Каракас, Ню Йорк. В Париж е един от най-щастливите интервали на писателя. Тогава той се причислява към френската бохема, което се оказва пагубно за финансите му. Стига до изключителна беднотия, която обаче се оказва ползотворна за литературата му. Тогава въодушевен от глада той й написва и една от най-хубавите си " Няма кой да написа на полковника ".
Дълги 12 000 $ поради " Сто години самотност "
През 1965-а Маркес кара към Акапулко, когато стартира да мисли за първата глава на " Сто години самотност ". По-късно споделя, че концепцията била в главата му повече от 15 години, само че не знаел какво би трябвало да е първото изречение. Когато му хрумнало по какъв начин да я стартира - за едно момче, чиито татко го води в цирка, с цел да видят леда - всичко почнало да се подрежда. Маркес идва у дома, заключва се в стаята, вади пишещата машина, трансферира всички грижи на жена си и стартира да написа. В този интервал е съвсем неразпознаваем. Пуши по четири кутии цигари дневно и не излиза от стаята си. Приятелите му почнали да назовават мястото, където написа " Пещерата ". След 18 месеца, когато излиза от доброволното изгнание, вижда, че фамилията му дължи 12 000 $. Предстои и следния проблем - Маркес няма пари да прати ръкописа до издателя си. Със брачната половинка му продават кухненска движимост, с цел да може да прати текста. Оттам нататък всичко е история. Феноменалният текст и неговото първо издание са разпродадени безусловно за седмица. През идващите 30 години " Сто години самотност " излиза в тираж от 30 милиона копия на повече от 30 езика. След невероятния триумф и големия хонорар Маркес и фамилията му се откриват в Барселона.
Жълти лалета, Кастро и пердах с Льоса
Винаги има жълто лале на бюрото си, до момента в който написа. Казва, че това е цветът, който предизвика въображението му. Когато Маркес умря, в родния град на писателя - Аракатака, дамите раздаваха по улиците жълти цветя, в негова чест.
Маркес бе върл другар на Кастро, което му носи особена злост от другия му латиноамерикански съперник и в следствие също нобелист - Марио Варгас Льоса. В своя публикация перуанецът го назовава " Куртизанката на Кастро ". Маркес отвръща, че другарството му с кубинския водач има литературна основа. " Може да не е необятно публикувана истина, само че Фидел е извънредно образован и просветен човек. С него съм водил едни от най-прекрасните си диалози за книги ", споделя Маркес. В един миг двамата с Льоса стигат до пердах - Марио нанася здрав тупаник в лицето на съперника си. Едната теза е, че е поради политика - Маркес е ляв, а Варгас Льоса - десен, а другата, че Габо похитил брачната половинка на писателя. Двамата си проговарят едвам откакто Льоса печели Нобеловата премия. Тогава Маркес му изпраща есемес " Сега сме квит ".
Говори се, че Кастро е бил всекидневен редактор на фамозния публицист Габриел Гарсия Маркес. Ел Команданте съгласно слуховете поправял ред по ред някои места в ръкописите на създателя на " Любов по време на холера ", откакто двамата завързват близко другарство в края на 70-те години.
" Прощалното писмо " - цялостна нелепост
По-запознатите с творчеството на Маркес знаят, че фамозното " прощално " писмо, започващо с фразата " Ако Бог забравеше за миг, че съм една парцалена кукла ", в действителност не принадлежи на него. Авторът е мексикански вентрилог, който пуска текста, откакто Маркес оповестява през 1999-а, че е болен от рак на белите дробове. Самият публицист неведнъж прецизира, че тъкмо тези трудове не са негови. " Изпитвам позор и оскърбление, че обичаните от мен и обичащите ме мои фенове одобряват за мое съчинение толкоз банална долнопробност! ", споделя Габо.
ЦИТАТИ
1. „ Сърцето има повече стаи от обществен дом. "
2. „ Тайната на положителната напреднала възраст не е нищо друго с изключение на честен контракт със самотата. "
3. „ Сексът е утехата, която можеш да имаш, когато нямаш обич. "
4. „ Хората имат три живота – обществен, персонален и скришен. "
5. „ Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш. "
6. " Животът е по-безкраен от гибелта "
7. „ Стани по-добър и направи по този начин, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си. "
8. „ Аз те обичам не поради това, което си ти, а поради това, което съм аз, когато съм с теб. "
9. „ Научих, че всички желаят да живеят на върха на планината, без да знаят, че същинското благополучие се намира в метода, по който изкачваш стръмния скат. "
10. " Литературата е измислена, когато един брачен партньор е отсъствал три дни от къщи и когато се прибрал, споделил на жена си, че го е погълнал кит ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ