Гъбичните инфекции или наричани още микози могат да засегнат всяка

Гъбичните инфекции или наричани още микози могат да обиден всяка една част от тялото. Като най-честа локализация се показва кожата на краката и по-конкретно засягане на стъпалото и региона сред пръстите. Зачестяване на гъбичните инфекции се свързва от елементи и с настъпване на летните месеци, когато визитите на публични басейни зачестяват. Средата там дава положителни условия за развиването на гъбичните причинители.

Предразполагащи фактори за зараза са съществуването на микро ранички по кожата; нарушено периферно кръвообращение – да вземем за пример при диабетна невропатия (диабетно стъпало), артериална или венозна недостатъчност; понижен имунитет (имуносупресирани пациенти, инфектирани с ХИВ), ендокринни болести. Приемът на някои лекарства също оказва въздействие – главно лекарства от групата на кортикостероидите, антибиотици и някои хормонални препарати.

Някои от гъбичните причинители са естествена флора на кожата, само че при съществуване на някои от изброените рискови фактори е допустимо да разпрострат своя патологичен (болестотворен) капацитет. Така да вземем за пример носенето на тесни облекла и обувки, изкуствените материи, които запарват, както и хронични контузии в региона на пръстите имат главно роля за поддържането на гъбичната зараза.

Основните признаци при гъбична зараза на кожните гънки сред пръстите са мацерираната (размекната кожа), която е зачервена и излъчва неприятна миризма. Най- постоянно върху зачервената основа кожата се отлющва на сиво-белезникави люспи. Сърбежът е лек до сдържан, а при по-интензивно разчесване се води до навлизане на инфекцията в по-дълбоките пластове на кожата. Освен това разчесването е причина за утайване на вторични бактериални инфекции – най-често стрептококови и стафилококови.

Засягане на кожата по свода на стъпалото най-често е под формата на дребни по размери мехурчета, които в началото имат транспарантно съдържимо, което последователно може да промени цвета си до жълт, което приказва за развиването на гноясал развой.

Свързани публикации.. Гъбички по краката – можем ли да предотвратим появяването им? 1 Онихомикоза – заразни ли са гъбичките по ноктите? 4 Гъбички дебнат на плажа 0

Засягане на кожата на главата в окосмената част – tinea capitis се свързва с по-тежко протичане. Освен зачервява в засегнатия сектор, постоянно са налице и гнойни везикули (мехурчета), изтъняване и отпадане на косми, заради разрушение на космените фоликули. Често е налице последователно повишаване в външна страна и обединение на обособените плаки. Тази форма и мощно заразна и е по-характерна за детската възраст. При множеството пациенти болестта прекратява своя ход до пубертета. С сходна клинична картина протичат и микозите, засягащи брадата при мъжете.

Кожата на торса също може да бъде наранена. Най-често това са откритите елементи и в сгъвките (при тазобедрената става и под мишниците). В началото се появяват кръгловати петна, които са с надигнат борд , зачервени и склонни към обединение. По периферията на лезията стартира финно залющване, а в нейния център се следи последователно избледняване.

Засягане на огромна част от кожата на тялото, както и засягането на по-дълбоките пластове на кожата (дерма, хиподерма) или постигане на подлежащите мускули е обвързвано с смяна в общото положение – общо неразположение, нараснала температура, изнемощялост, безапетитие.

От значение е слагането е вярна диагноза и започване на своевременна и съответна терапия. Често се постанова по-продължително лекуване, което наложително да бъде комбинирано със прецизни хигиенични ограничения (по отношение отбягване изкуствени материи, без стягащо облекло и обувки, подсушаване на кожата). По този метод се заобикаля хронифициране на инфекцията, подробно елиминиране на инфекцията и попречване на възможни рецидиви.