Въвеждането на 10-годишна абсолютна давност обслужва само схемаджиите
Г-н Вълков, какво толкова е притеснителното в проектозакона за 10-годишната безспорна отминалост, че да се заприказва за основаване на общ фронт против приемането му? В който - един до друг - сте юристи, банки, бързи заеми, частни лихвари, огромен и дребен бизнес, държавни и частни монополи...
Лично за мен, въвеждането на безспорната отминалост за заемите на физическите лица е безспорна нелепост. Особено, в случай че това се прави посредством изменение и допълнение на Закона за отговорностите и договорите. Защо би трябвало да се вкарва отминалост от 10 години? Ако тази смяна мине и на второ четене, смятайте финансово-кредитната система за унищожена.
Първо - тъй като не е конкретизирано от кой миг стартира да тече отминалостта: от датата, на която е теглен кредитът; от датата, на която заемът е станал изискуем; от датата, на която е изработен първият опит за неговото наложително събиране; от датата, на която е изработен последният опит за неговото наложително събиране.
И второ - тъй като при скоростта, с която работи нашата правосъдна система, едно дело може да бъде влачено сред другите инстанции и до приключването на въпросната отминалост. От размера на задължението зависи дали делото ще е двуинстанционно или триинстанционно. Така, както е написан законопроектът, не излиза наяве дали се отнася единствено за заеми, които би трябвало да се върнат вкупом, или става въпрос и за заемите, предоставяни от кредитни институции.
В законопроекта категорично е записано, че безспорна отминалост за отсрочени или разсрочени отговорности няма. Никой обаче не е прецизирал заемите дали се водят разсрочени отговорности, откакто се връщат на месечни вноски? Оттук ще дойдат огромни проблеми - един правосъден състав ще взема решение по един метод делата, различен - по различен. И кашата ще стане цялостна. Ако смяната не се отнася до заемите, то тогава какъв смисъл има да я вършим?
Все едно да кажем на хората нещо, което е друго от действителността, само че звучи добре. Както е с така наречен безлихвени заеми, отпускани за справяне с последствията от пандемията: нищо безлихвено няма в тях, тъй като всички си плащаме всичко: главницата незабавно, а лихвите - след половин година.
Да речем - 50 000 лв..
Триинстанционно дело. Ако въпросът бъде позволен до разглеждане и от Върховния касационен съд - най-малко три години. Или минимум пет години, в случай че делото бъде върнато за някакви пропуски на предходна инстанция. Това време е изгубено за кредитора, тъй като той не може да осребри нищо. След това той губи най-малко още три-четири години, тъй като законовите благоприятни условия за размотаване на изпълнителните каузи са прекомерно доста. И най-после какво се оказва? Един шмекер тегли заем с концепцията да не го върне, употребява пропуските в работата на правосъдната система и след 10 години е света вода ненапита! Абсурдно е и още нещо - отговорностите да се опрощават автоматизирано, без проучване на основни условия, свързани с кредитополучателя - дали е бил кредитоспособен, дали е бил безкористен или пък постоянно си е бил шарлатанин. Нищо такова. Просто всичко завършва след 10 години.
Хайде да онагледим последната догадка.
Съдебната система е бавна, осъществяването също, а кредитният указател работи с тридневно забавяне. Вие сте шарлатанин и решавате да си осигурите стартов капитал за някакъв бизнес. Намирате си съидейник с естествен привидно бизнес, който в продължение на четири-пет месеца ви води на заплата от 3000 лева и ви обезпечава на 2000 лв.. Сядате на компютъра и за един ден "обикаляте " 10 къщи за бързи заеми, плюс три-четири банки, предлагащи същата услуга. От всички желаете по 15 000 лв.. Те ви ревизират и откриват прелестен клиент - високи приходи, забележителни осигуровки, чисто кредитно досие. До края на работния ден вие се оказвате горделив притежател на 200 000 лв.. На другия ден връщате на "работодателя " дължимото, давате му и 50 000 лв. за услугата. И ви остават 150 000 лева, с които стартирате личния си бизнес.
А когато настъпи денят Хикс?
Какво като настъпи? На ваше име не се води нищо, безпаричен сте като църковна мишка. А официално, бизнесът ви е благосъстоятелност на някоя ваша вуйна. Така че първата огромна неточност е, че в този недомислен вид, концепцията за безспорната отминалост ще обслужва най-вече схемаджиите. Няма по какъв начин Народното събрание да опрощава отговорностите на хора, които съзнателно са ги натрупали. Нали не сме не запомнили какво се случи 2005-2006 година, когато всеобщо се раздаваха заеми?
Явно амнезията е всеобща...
Ще напомня в резюме. Тогава банките раздаваха заеми за щяло и за нещяло. Като се юрнаха хора от едни етноси... На тумби ходеха и теглиха заеми, които след това отхвърлиха да връщат. Съдебните каузи против стотици и хиляди такива "кредитополучатели " не престават да се точат, макар че изгледите за триумф са минимални. Представям си какво всеобщо забавление ще настане по махалите, в случай че поправката в Закон за задълженията и договорите влезе в действие.
За страдание в действителност сме хитроумни...
Сещам се и за още един кръжец от хора, които ужасно желаят безспорната отминалост да стане нормативен факт.
Те фактор ли са?
По-скоро да. Играем за социална поръчка или европейски план. За да спечелим, би трябвало да върнем 25-30% от цената...
Тоест - с цел да платим рушвета, теглим заем и не го връщаме?
Не, за друго приказвам. Плащаме си рушвета като попове, а "факторът " - с цел да си харчи парите умерено - подписва с нас контракт за заем.
Какъв смисъл има, откакто законът ще работи отсега нататък?
Именно. Какво пречи днешният подкуп да бъде завършен като заем от 2009 година?
Е, въпреки всичко става дума за длъжностни лица, които попълнят имотни заявления...
Кой е рекъл, че длъжностното лице ще е бъде титуляр по този мним контракт?
Едва ли схемаджиите са чак толкоз доста, че да накарат и Народното събрание да работи в тяхна изгода. Законопроектът крие ли и други рискове?
Няколко.Ако планът мине в тази му тип, всички необслужвани заеми, теглени преди 2010 година, отпътуват. Без да има някакво значение на какъв стадий се намират те - дали са "някъде " сред правосъдните инстанции, дали са с одеве завършени изпълнителни каузи или са на произвеждане при правосъдни реализатори. Запорите и възбраните, наложени върху обезпеченията на тези заеми също би трябвало да бъдат вдигнати. Представяте ли си дупката, която ще зейне?
Честно казано не!
Наистина мъчно човек може да си показа какво значи банка да води на доклад няколко хиляди изпълнителни каузи, да харчи пари за още толкоз цивилен каузи, да заплаща на частни специалисти за издирването на секрети сметки и за парцели в чужбина... И в един миг - ядец! - не става. Дотук бяхте.
Другият проблем е, че лихвите и таксите още веднъж ще бъдат вдигнати...
Защо?
Когато възможностите за насилственото връщане на част от заемите станат минимални, те по какъв начин по различен метод ще компенсират бъдещите загуби? Естествено, посредством увеличение на лихвите. И на таксите, които и сега са високи.
Според Вас по света съществуват ли извънсъдебни начини за решение на сходни проблеми?
По света има медиация, у нас - би трябвало да има. Защото мъчно си „ срещаме “ мненията. Или кредиторите желаят прекомерно доста, или длъжниците не желаят да заплащат. Аз съм за въвеждането на безспорна отминалост, само че единствено за неплатените битови сметки. Защото никой не ни пита дали сме съгласни да вдигнат цената на тока, на парното или на водата. Или на трите „ екстри “ по едно и също време. А тези цени се подвигат непрекъснато и за никого не е загадка за какво.
Мобилните оператори влизат ли в този кюп?
Не, тъй като никой не те задължава да имаш мобилен телефон, компютър или тв приемник.
Е, по този начин е било преди десетина години. Днес към този момент си задължен да имаш интернет връзка с институциите, с банките, с местоработата си...
Ако разсъждаваме от тази позиция, ЕРП-тата и мобилните оператори доста елементарно си вземат решение казуса с неизрядните платци - режат „ жицата “ и толкова. Плащаш си най-късно на другия ден. Докато водата не могат да ти я спрат по закон, а топлофикацията не може да смъкна радиаторите ти или да спре парното на входа или блока поради теб.
Добре, в случай че аз тегля заем и не го прислугвам пет години...
Няма пет години. След 90-ия ден заемът става предварително дължим...
И стартира „ процедурата “?
Да, само че тъкмо тук е другия огромен препъни камък с безспорната отминалост. От кой миг стартира да тече тя, откакто настоящите сега начини за нейното спиране към този момент няма да важат? От дата, на която си теглил заема? От датата на падежа? Или от от датата, на която е станал дължим? И още - кой и по кое време ще взема решение, че даден заем попада в обсега на безспорната отминалост? В настоящия Закон за отговорностите и договорите сходни проблеми няма, всичко си е написано черно на бяло - начало, спиране, възобновяване, прекъсване, условия и така нататък. Така че тази логичност би трябвало да бъде спазена - откакто въвеждаш тотално изтриване на отговорности, би трябвало да има най-малко начална дата на дължимост.
В естествените европейски демокрации по какъв начин е организиран този въпрос?
В естествените демокрации тези проблеми са уредени в разнообразни закони и в гражданските им кодекси. Ние обаче си имаме единствено Граждански процесуален кодекс и разнообразни закони, уреждащи гражданските правни отношения. Вижте, тук би трябвало да бъде открит салдото. Или отговора на въпроса "Кой е по-голям – кредиторите или длъжниците? " Противно на общоприетите настроения, българското право дава преимущество на длъжниците. И, когато този дебитор се крие или отхвърля да приема призовки, кредиторът губи.
Чак пък да се крие 10 години...
Изглежда необикновено, само че е обикновено. Или стартира да се мести от град на град, или стартира да сменя адреса си. Знаете ли, да вземем за пример, че изпълнителният развой не може да тръгне, в случай че няма призовка за непринудено осъществяване, връчена персонално на длъжника?
И още един доста огромен проблем се задава, в случай че планът за безспорната отминалост мине на второ четене в този му неблаговиден вид: стартира нескончаема серия от тълкувания, тъй като текстът е неразбираем и на процедура може да се отнася за всичко. Но да не се повтаряме...
Нали в Народното събрание има Консултативен съвет по законодателство?
И какво от това?
Как какво - депутатите не се ли съветват с членовете му?
Не, консултациите с тях са до него не е наложително, а целесъобразно.
Тоест - аз, като публицист по обучение, мога да пиша проектозакони за подземните благосъстояния, общественото обезпечаване, опазването на здравето, правосъдната власт, Министерство на вътрешните работи и да си съчинявам какви ли не нелепости и никой нищо няма право да ми споделя?
Да, вие сте депутат.
И това, че в този съвет са цяло съзвездие корифеи - проф. Огнян Герджиков, npoф. доктор Валери Димитров, проф. доктор Димитър Радев, проф. доктор Анелия Мингова, проф. доктор Камелия Касабова, проф. доктор Лазар Груев, проф. доктор Маргарита Чинова - за народните представители няма никакво значение?
И какво като са там? Вие си пишете законопроекта, внасяте си го в деловодство и нямате грижа.
Парламентарните комисии най-малко нямат ли обвързване да съгласуват разпределените им планове с този съвет?
Не! Ако желаят да питат Съвета - питат го, в случай че не желаят - просто го подминават. А би трябвало съгласуването на проектозаконите с този съвет да е наложително. Защото все би трябвало да има някой, който наложително да изяснява на депутатите къде и за какво бъркат в законодателната си активност и какви са последствията от тези им неточности.
Така си е!
От десетилетия е по този начин, само че какво от това?
Лично за мен, въвеждането на безспорната отминалост за заемите на физическите лица е безспорна нелепост. Особено, в случай че това се прави посредством изменение и допълнение на Закона за отговорностите и договорите. Защо би трябвало да се вкарва отминалост от 10 години? Ако тази смяна мине и на второ четене, смятайте финансово-кредитната система за унищожена.
Първо - тъй като не е конкретизирано от кой миг стартира да тече отминалостта: от датата, на която е теглен кредитът; от датата, на която заемът е станал изискуем; от датата, на която е изработен първият опит за неговото наложително събиране; от датата, на която е изработен последният опит за неговото наложително събиране.
И второ - тъй като при скоростта, с която работи нашата правосъдна система, едно дело може да бъде влачено сред другите инстанции и до приключването на въпросната отминалост. От размера на задължението зависи дали делото ще е двуинстанционно или триинстанционно. Така, както е написан законопроектът, не излиза наяве дали се отнася единствено за заеми, които би трябвало да се върнат вкупом, или става въпрос и за заемите, предоставяни от кредитни институции.
В законопроекта категорично е записано, че безспорна отминалост за отсрочени или разсрочени отговорности няма. Никой обаче не е прецизирал заемите дали се водят разсрочени отговорности, откакто се връщат на месечни вноски? Оттук ще дойдат огромни проблеми - един правосъден състав ще взема решение по един метод делата, различен - по различен. И кашата ще стане цялостна. Ако смяната не се отнася до заемите, то тогава какъв смисъл има да я вършим?
Все едно да кажем на хората нещо, което е друго от действителността, само че звучи добре. Както е с така наречен безлихвени заеми, отпускани за справяне с последствията от пандемията: нищо безлихвено няма в тях, тъй като всички си плащаме всичко: главницата незабавно, а лихвите - след половин година.
Да речем - 50 000 лв..
Триинстанционно дело. Ако въпросът бъде позволен до разглеждане и от Върховния касационен съд - най-малко три години. Или минимум пет години, в случай че делото бъде върнато за някакви пропуски на предходна инстанция. Това време е изгубено за кредитора, тъй като той не може да осребри нищо. След това той губи най-малко още три-четири години, тъй като законовите благоприятни условия за размотаване на изпълнителните каузи са прекомерно доста. И най-после какво се оказва? Един шмекер тегли заем с концепцията да не го върне, употребява пропуските в работата на правосъдната система и след 10 години е света вода ненапита! Абсурдно е и още нещо - отговорностите да се опрощават автоматизирано, без проучване на основни условия, свързани с кредитополучателя - дали е бил кредитоспособен, дали е бил безкористен или пък постоянно си е бил шарлатанин. Нищо такова. Просто всичко завършва след 10 години.
Хайде да онагледим последната догадка.
Съдебната система е бавна, осъществяването също, а кредитният указател работи с тридневно забавяне. Вие сте шарлатанин и решавате да си осигурите стартов капитал за някакъв бизнес. Намирате си съидейник с естествен привидно бизнес, който в продължение на четири-пет месеца ви води на заплата от 3000 лева и ви обезпечава на 2000 лв.. Сядате на компютъра и за един ден "обикаляте " 10 къщи за бързи заеми, плюс три-четири банки, предлагащи същата услуга. От всички желаете по 15 000 лв.. Те ви ревизират и откриват прелестен клиент - високи приходи, забележителни осигуровки, чисто кредитно досие. До края на работния ден вие се оказвате горделив притежател на 200 000 лв.. На другия ден връщате на "работодателя " дължимото, давате му и 50 000 лв. за услугата. И ви остават 150 000 лева, с които стартирате личния си бизнес.
А когато настъпи денят Хикс?
Какво като настъпи? На ваше име не се води нищо, безпаричен сте като църковна мишка. А официално, бизнесът ви е благосъстоятелност на някоя ваша вуйна. Така че първата огромна неточност е, че в този недомислен вид, концепцията за безспорната отминалост ще обслужва най-вече схемаджиите. Няма по какъв начин Народното събрание да опрощава отговорностите на хора, които съзнателно са ги натрупали. Нали не сме не запомнили какво се случи 2005-2006 година, когато всеобщо се раздаваха заеми?
Явно амнезията е всеобща...
Ще напомня в резюме. Тогава банките раздаваха заеми за щяло и за нещяло. Като се юрнаха хора от едни етноси... На тумби ходеха и теглиха заеми, които след това отхвърлиха да връщат. Съдебните каузи против стотици и хиляди такива "кредитополучатели " не престават да се точат, макар че изгледите за триумф са минимални. Представям си какво всеобщо забавление ще настане по махалите, в случай че поправката в Закон за задълженията и договорите влезе в действие.
За страдание в действителност сме хитроумни...
Сещам се и за още един кръжец от хора, които ужасно желаят безспорната отминалост да стане нормативен факт.
Те фактор ли са?
По-скоро да. Играем за социална поръчка или европейски план. За да спечелим, би трябвало да върнем 25-30% от цената...
Тоест - с цел да платим рушвета, теглим заем и не го връщаме?
Не, за друго приказвам. Плащаме си рушвета като попове, а "факторът " - с цел да си харчи парите умерено - подписва с нас контракт за заем.
Какъв смисъл има, откакто законът ще работи отсега нататък?
Именно. Какво пречи днешният подкуп да бъде завършен като заем от 2009 година?
Е, въпреки всичко става дума за длъжностни лица, които попълнят имотни заявления...
Кой е рекъл, че длъжностното лице ще е бъде титуляр по този мним контракт?
Едва ли схемаджиите са чак толкоз доста, че да накарат и Народното събрание да работи в тяхна изгода. Законопроектът крие ли и други рискове?
Няколко.Ако планът мине в тази му тип, всички необслужвани заеми, теглени преди 2010 година, отпътуват. Без да има някакво значение на какъв стадий се намират те - дали са "някъде " сред правосъдните инстанции, дали са с одеве завършени изпълнителни каузи или са на произвеждане при правосъдни реализатори. Запорите и възбраните, наложени върху обезпеченията на тези заеми също би трябвало да бъдат вдигнати. Представяте ли си дупката, която ще зейне?
Честно казано не!
Наистина мъчно човек може да си показа какво значи банка да води на доклад няколко хиляди изпълнителни каузи, да харчи пари за още толкоз цивилен каузи, да заплаща на частни специалисти за издирването на секрети сметки и за парцели в чужбина... И в един миг - ядец! - не става. Дотук бяхте.
Другият проблем е, че лихвите и таксите още веднъж ще бъдат вдигнати...
Защо?
Когато възможностите за насилственото връщане на част от заемите станат минимални, те по какъв начин по различен метод ще компенсират бъдещите загуби? Естествено, посредством увеличение на лихвите. И на таксите, които и сега са високи.
Според Вас по света съществуват ли извънсъдебни начини за решение на сходни проблеми?
По света има медиация, у нас - би трябвало да има. Защото мъчно си „ срещаме “ мненията. Или кредиторите желаят прекомерно доста, или длъжниците не желаят да заплащат. Аз съм за въвеждането на безспорна отминалост, само че единствено за неплатените битови сметки. Защото никой не ни пита дали сме съгласни да вдигнат цената на тока, на парното или на водата. Или на трите „ екстри “ по едно и също време. А тези цени се подвигат непрекъснато и за никого не е загадка за какво.
Мобилните оператори влизат ли в този кюп?
Не, тъй като никой не те задължава да имаш мобилен телефон, компютър или тв приемник.
Е, по този начин е било преди десетина години. Днес към този момент си задължен да имаш интернет връзка с институциите, с банките, с местоработата си...
Ако разсъждаваме от тази позиция, ЕРП-тата и мобилните оператори доста елементарно си вземат решение казуса с неизрядните платци - режат „ жицата “ и толкова. Плащаш си най-късно на другия ден. Докато водата не могат да ти я спрат по закон, а топлофикацията не може да смъкна радиаторите ти или да спре парното на входа или блока поради теб.
Добре, в случай че аз тегля заем и не го прислугвам пет години...
Няма пет години. След 90-ия ден заемът става предварително дължим...
И стартира „ процедурата “?
Да, само че тъкмо тук е другия огромен препъни камък с безспорната отминалост. От кой миг стартира да тече тя, откакто настоящите сега начини за нейното спиране към този момент няма да важат? От дата, на която си теглил заема? От датата на падежа? Или от от датата, на която е станал дължим? И още - кой и по кое време ще взема решение, че даден заем попада в обсега на безспорната отминалост? В настоящия Закон за отговорностите и договорите сходни проблеми няма, всичко си е написано черно на бяло - начало, спиране, възобновяване, прекъсване, условия и така нататък. Така че тази логичност би трябвало да бъде спазена - откакто въвеждаш тотално изтриване на отговорности, би трябвало да има най-малко начална дата на дължимост.
В естествените европейски демокрации по какъв начин е организиран този въпрос?
В естествените демокрации тези проблеми са уредени в разнообразни закони и в гражданските им кодекси. Ние обаче си имаме единствено Граждански процесуален кодекс и разнообразни закони, уреждащи гражданските правни отношения. Вижте, тук би трябвало да бъде открит салдото. Или отговора на въпроса "Кой е по-голям – кредиторите или длъжниците? " Противно на общоприетите настроения, българското право дава преимущество на длъжниците. И, когато този дебитор се крие или отхвърля да приема призовки, кредиторът губи.
Чак пък да се крие 10 години...
Изглежда необикновено, само че е обикновено. Или стартира да се мести от град на град, или стартира да сменя адреса си. Знаете ли, да вземем за пример, че изпълнителният развой не може да тръгне, в случай че няма призовка за непринудено осъществяване, връчена персонално на длъжника?
И още един доста огромен проблем се задава, в случай че планът за безспорната отминалост мине на второ четене в този му неблаговиден вид: стартира нескончаема серия от тълкувания, тъй като текстът е неразбираем и на процедура може да се отнася за всичко. Но да не се повтаряме...
Нали в Народното събрание има Консултативен съвет по законодателство?
И какво от това?
Как какво - депутатите не се ли съветват с членовете му?
Не, консултациите с тях са до него не е наложително, а целесъобразно.
Тоест - аз, като публицист по обучение, мога да пиша проектозакони за подземните благосъстояния, общественото обезпечаване, опазването на здравето, правосъдната власт, Министерство на вътрешните работи и да си съчинявам какви ли не нелепости и никой нищо няма право да ми споделя?
Да, вие сте депутат.
И това, че в този съвет са цяло съзвездие корифеи - проф. Огнян Герджиков, npoф. доктор Валери Димитров, проф. доктор Димитър Радев, проф. доктор Анелия Мингова, проф. доктор Камелия Касабова, проф. доктор Лазар Груев, проф. доктор Маргарита Чинова - за народните представители няма никакво значение?
И какво като са там? Вие си пишете законопроекта, внасяте си го в деловодство и нямате грижа.
Парламентарните комисии най-малко нямат ли обвързване да съгласуват разпределените им планове с този съвет?
Не! Ако желаят да питат Съвета - питат го, в случай че не желаят - просто го подминават. А би трябвало съгласуването на проектозаконите с този съвет да е наложително. Защото все би трябвало да има някой, който наложително да изяснява на депутатите къде и за какво бъркат в законодателната си активност и какви са последствията от тези им неточности.
Така си е!
От десетилетия е по този начин, само че какво от това?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ