Болничният трябва да е за сметка на НОИ - затова плащаме осигуровки
- Г-н Томов, и следващата година заплащането на болничните остава както до момента, макар че актуалният режим бе въведен като краткотрайна мярка. Какво мислите по този въпрос?
- Хората се обезпечават и имат право да употребяват съответните права. Съхраняването на здравето и работоспособността е също личен ангажимент и се изисква и от Кодекса на труда. Но не може и страната да се разтоварва и да мята горещия картоф на работодателите и на хората. Тезата на Българската стопанска камара е страната да извърши уговорката си за краткотрайно прекачване на отговорността към работодателя. Болничният би трябвало да е за сметка на осигурителния институт, където постъпват осигурителните вноски на работещите. Работодателят влага в работната среда, в това време взе участие и в обезпечаването на служащия. Защо би трябвало да поема и отговорностите на страната?
- От Асоциацията на индустриалния капитал в България предложиха да се вкара отлагателен интервал за първите дни на болничния като едно от вероятните решения на казуса със злоупотребите, само че БСК не поддържа тази концепция.
- Какво значи отлагателен интервал? Знаем, че едно заболяване може да стартира с леки признаци, само че в случай че не се лекува, може бързо да се задълбочи. При вирусна зараза, в случай че болният не се изолира в дома си, разболява и сътрудниците си. Това не е решение на казуса с подправените болнични.
- В полемиките породи и предложение работодателите сами да упражняват надзор над подправените болнични. Възможно ли е това на процедура?
- В предприятието, в което работех, една трета от работното време беше изгубено поради болнични. Това значи полагане на ексклузивен труд, смяна на графици. Болничните се струпваха лятно време около почивките, а есента - около прибирането на реколтата, около консервите. Засякохме даже един от служащите, който беше в нескончаем отпуск по болест, само че през това време работеше в допълнение като инспектор в градския превоз. Тогава съсобствениците на компанията упорстваха да намерим метод за наказания на неточните чиновници. В града обаче се знаеше кои са общопрактикуващите лекари, които раздаваха на конвейер болнични против двайсетачка. Месеци наред пробвахме да намерим решение със съдействието на различни инстанции. Накрая седнахме със синдикатите и взехме решение вместо наказания да въведем бонус за уплътнено работно време. Ако три месеца не ползваш болничен, получаваш избрана сума. За броени месеци болничните спаднаха от 33% под 2%. Проблемът се реши, в един миг даже започнахме да се тормозим да не стартират да идват заболели на работа, с цел да не изтърван парите.
- Ако се сътвори указател на неточните джипита и служащи, няма ли злоупотребите да намалеят?
- Джипитата и пациентите се познават. Личните лекари разполагат с стеснен брой посоки за проучване, от които да стане ясно в действителност ли пациентът е болен, или симулира. Самият човек също би трябвало да е виновен за здравето си. Затова съм последовател на системата за
избран брой болнични,
които всеки може да употребява в границите на една година, а над този брой служащият да поема уговорката. Но не и да се лишават права и да се приказва за отлагателен период.
- Повече от половината работодатели у нас декларират, че не могат да намерят подобаващи фрагменти. Според други отзиви обаче няма липса на фрагменти, има отвращение да се дават съответни заплати, като вместо това се притегля от трети страни още по-евтина работна ръка.
- Едно такова искане, което не подхожда на продуктивността на труда, на конкурентоспособността, не подхожда и на квалификацията на служащия, може да хвърли страната в криза. Напоследък все по-често наетите диктуват на работодателя възнаграждението, само че това се отнася най-много за висококвалифицираните експерти. Работникът желае 4 хиляди лева Добре, само че издръжката му дружно с офиса е към 7 хиляди лева Бизнесът желае добавена стойност в размер на 30-40%. Значи, той би трябвало да носи ежемесечно на предприятието десетина хиляди лв.. Има експерти, които носят не 10 хиляди, а 10 млн. лева, те осъществят свръхпечалби. Няма по какъв начин да изравним заплатите на всички. На синдикатите им се желае заплатите да се мерят в междинни величини, само че квалификацията и уменията на хората са основни за възнаграждението на техния труд. Не на вятъра приказваме за компетенциите, които съчетават и личностни качества, и опит, и обучение.
А казусът с квалифицираните фрагменти у нас не може да се отхвърли. Огромният недостиг е за квалифицирани служащи за към 200 специалности. Другият изострен недостиг, който се ускорява изключително при външните вложители в производството на части и съставни елементи за коли, е неналичието на нискоквалифициран личен състав, който работодателите обучават допълнително. На трето място са фрагментите с висока подготовка за IT сферата и инженерите в промишлеността, изключително във високотехнологични компании. Има сериозен проблем с неналичието на квалифицирани фрагменти в строителството, енергетиката, машиностроенето, туризма, хранително-вкусовата промишленост, опазването на здравето и образованието. Търсят се и мениджъри в разнообразни области, които да съчетават и софтуерен професионализъм, и положителни лидерски умения. Критично нараства търсенето на търговски представители, изключително на онлайн търговци и маркетинг специалисти.
Търсенето на пазара на труда в международен мащаб е отваряща се ножица –
котират се висококвалифицирани фрагменти и нискоквалифицирани,
междинните последователно отпадат. В България е противоположното, потребността от фрагменти със междинна подготовка е голяма. По данни на БАН в идващите пет години ще са ни нужни към 500 хиляди такива експерти. Все повече ще нараства търсенето на фрагменти с висока подготовка. Въпреки многото ни университети нашето обучение не може да отговори на тези потребности даже като количество.
- В същото време споделяме, че казусът на трудовия пазар у нас е и проблем на остатъка на висшисти.
- Има остатък и свръхквалификация в избрани области. Този проблем идва от структурата на образованието, при което има уталожване на висшисти в една област, а в други области, свързани с развиването на стопанската система, има изострен недостиг. Държавата стартира да прави някакви регулации посредством рейтинговата система и да предизвиква приема в дефицитни специалности, само че казусът няма да се реши на парче. Над 30% от приключилите висше обучение работят на позиции, които изискват приблизително. Ако погледнете пък какъв брой са работещите по специалността си, картината става страшна. За 2-3 година, в случай че човек не практикува специалността си, ще се деквалифицира.
- Може ли тогава да се каже, че рецесията с работната ръка у нас е повече качествена, в сравнение с количествена?
- Ако търсим българска специфичност, тя е качествена. Ако приказваме за количествен дефицит, наклонността е международна, идва от застаряването на популацията. Тук по данни на Световната банка сме първенци в внезапното понижаване на работната мощ във връзка с възраст. През 2010 година междинната възраст на служащите в България е 35-39 година По прогнози на Световната банка през 2030 година тя ще е 50-54 години. През 2050 година – над 60. Човешкият капацитет на така наречен трето потомство става все по-голям. Отделно към 1.5 млн. пенсионирали се български жители разполагат с потенциал (опит, познания, мъдрост) да продължат да способстват за обществото и би трябвало да им се даде опция да бъдат
професионално дейни за по-дълъг интервал
Като количество имаме сериозен проблем - емиграция, вътрешна миграция, неравноправие в развиването на стопанската система на районите, висока заболеваемост, която откъсва хората от дейната трудова активност, късна раждаемост, висока смъртност...
- Връщането на младежите с дипломи от чужбина е един от методите за решение на казуса. Готов ли е бизнесът да им даде конкурентни заплати и среда?
- Много работодатели, които желаят да привлекат даден експерт, му оферират конкурентно заплащане. Въпросът е какво прави страната, с цел да стартира да връща младежите в някои браншове. Румъния има стратегия за връщане на работещите от чужбина . Ние си вършим разнообразни изводи, които употребяваме за разнообразни политически цели, само че никой не си е направил труда да изследва какво би предиздвикало тези 1.5 млн. българи да се върнат в България. Наблюдава се наклонност за връщане, а претекстовете са разнообразни от възнаграждението. Например опцията да развият бизнес в някаква сфера, да вървят по неутъпкан път. В някои по-високотехнологични браншове са следи сходно връщане, само че то е към момента лимитирано. Този проблем е както поколенчески, по този начин и ценностен.
- Хората се обезпечават и имат право да употребяват съответните права. Съхраняването на здравето и работоспособността е също личен ангажимент и се изисква и от Кодекса на труда. Но не може и страната да се разтоварва и да мята горещия картоф на работодателите и на хората. Тезата на Българската стопанска камара е страната да извърши уговорката си за краткотрайно прекачване на отговорността към работодателя. Болничният би трябвало да е за сметка на осигурителния институт, където постъпват осигурителните вноски на работещите. Работодателят влага в работната среда, в това време взе участие и в обезпечаването на служащия. Защо би трябвало да поема и отговорностите на страната?
- От Асоциацията на индустриалния капитал в България предложиха да се вкара отлагателен интервал за първите дни на болничния като едно от вероятните решения на казуса със злоупотребите, само че БСК не поддържа тази концепция.
- Какво значи отлагателен интервал? Знаем, че едно заболяване може да стартира с леки признаци, само че в случай че не се лекува, може бързо да се задълбочи. При вирусна зараза, в случай че болният не се изолира в дома си, разболява и сътрудниците си. Това не е решение на казуса с подправените болнични.
- В полемиките породи и предложение работодателите сами да упражняват надзор над подправените болнични. Възможно ли е това на процедура?
- В предприятието, в което работех, една трета от работното време беше изгубено поради болнични. Това значи полагане на ексклузивен труд, смяна на графици. Болничните се струпваха лятно време около почивките, а есента - около прибирането на реколтата, около консервите. Засякохме даже един от служащите, който беше в нескончаем отпуск по болест, само че през това време работеше в допълнение като инспектор в градския превоз. Тогава съсобствениците на компанията упорстваха да намерим метод за наказания на неточните чиновници. В града обаче се знаеше кои са общопрактикуващите лекари, които раздаваха на конвейер болнични против двайсетачка. Месеци наред пробвахме да намерим решение със съдействието на различни инстанции. Накрая седнахме със синдикатите и взехме решение вместо наказания да въведем бонус за уплътнено работно време. Ако три месеца не ползваш болничен, получаваш избрана сума. За броени месеци болничните спаднаха от 33% под 2%. Проблемът се реши, в един миг даже започнахме да се тормозим да не стартират да идват заболели на работа, с цел да не изтърван парите.
- Ако се сътвори указател на неточните джипита и служащи, няма ли злоупотребите да намалеят?
- Джипитата и пациентите се познават. Личните лекари разполагат с стеснен брой посоки за проучване, от които да стане ясно в действителност ли пациентът е болен, или симулира. Самият човек също би трябвало да е виновен за здравето си. Затова съм последовател на системата за
избран брой болнични,
които всеки може да употребява в границите на една година, а над този брой служащият да поема уговорката. Но не и да се лишават права и да се приказва за отлагателен период.
- Повече от половината работодатели у нас декларират, че не могат да намерят подобаващи фрагменти. Според други отзиви обаче няма липса на фрагменти, има отвращение да се дават съответни заплати, като вместо това се притегля от трети страни още по-евтина работна ръка.
- Едно такова искане, което не подхожда на продуктивността на труда, на конкурентоспособността, не подхожда и на квалификацията на служащия, може да хвърли страната в криза. Напоследък все по-често наетите диктуват на работодателя възнаграждението, само че това се отнася най-много за висококвалифицираните експерти. Работникът желае 4 хиляди лева Добре, само че издръжката му дружно с офиса е към 7 хиляди лева Бизнесът желае добавена стойност в размер на 30-40%. Значи, той би трябвало да носи ежемесечно на предприятието десетина хиляди лв.. Има експерти, които носят не 10 хиляди, а 10 млн. лева, те осъществят свръхпечалби. Няма по какъв начин да изравним заплатите на всички. На синдикатите им се желае заплатите да се мерят в междинни величини, само че квалификацията и уменията на хората са основни за възнаграждението на техния труд. Не на вятъра приказваме за компетенциите, които съчетават и личностни качества, и опит, и обучение.
А казусът с квалифицираните фрагменти у нас не може да се отхвърли. Огромният недостиг е за квалифицирани служащи за към 200 специалности. Другият изострен недостиг, който се ускорява изключително при външните вложители в производството на части и съставни елементи за коли, е неналичието на нискоквалифициран личен състав, който работодателите обучават допълнително. На трето място са фрагментите с висока подготовка за IT сферата и инженерите в промишлеността, изключително във високотехнологични компании. Има сериозен проблем с неналичието на квалифицирани фрагменти в строителството, енергетиката, машиностроенето, туризма, хранително-вкусовата промишленост, опазването на здравето и образованието. Търсят се и мениджъри в разнообразни области, които да съчетават и софтуерен професионализъм, и положителни лидерски умения. Критично нараства търсенето на търговски представители, изключително на онлайн търговци и маркетинг специалисти.
Търсенето на пазара на труда в международен мащаб е отваряща се ножица –
котират се висококвалифицирани фрагменти и нискоквалифицирани,
междинните последователно отпадат. В България е противоположното, потребността от фрагменти със междинна подготовка е голяма. По данни на БАН в идващите пет години ще са ни нужни към 500 хиляди такива експерти. Все повече ще нараства търсенето на фрагменти с висока подготовка. Въпреки многото ни университети нашето обучение не може да отговори на тези потребности даже като количество.
- В същото време споделяме, че казусът на трудовия пазар у нас е и проблем на остатъка на висшисти.
- Има остатък и свръхквалификация в избрани области. Този проблем идва от структурата на образованието, при което има уталожване на висшисти в една област, а в други области, свързани с развиването на стопанската система, има изострен недостиг. Държавата стартира да прави някакви регулации посредством рейтинговата система и да предизвиква приема в дефицитни специалности, само че казусът няма да се реши на парче. Над 30% от приключилите висше обучение работят на позиции, които изискват приблизително. Ако погледнете пък какъв брой са работещите по специалността си, картината става страшна. За 2-3 година, в случай че човек не практикува специалността си, ще се деквалифицира.
- Може ли тогава да се каже, че рецесията с работната ръка у нас е повече качествена, в сравнение с количествена?
- Ако търсим българска специфичност, тя е качествена. Ако приказваме за количествен дефицит, наклонността е международна, идва от застаряването на популацията. Тук по данни на Световната банка сме първенци в внезапното понижаване на работната мощ във връзка с възраст. През 2010 година междинната възраст на служащите в България е 35-39 година По прогнози на Световната банка през 2030 година тя ще е 50-54 години. През 2050 година – над 60. Човешкият капацитет на така наречен трето потомство става все по-голям. Отделно към 1.5 млн. пенсионирали се български жители разполагат с потенциал (опит, познания, мъдрост) да продължат да способстват за обществото и би трябвало да им се даде опция да бъдат
професионално дейни за по-дълъг интервал
Като количество имаме сериозен проблем - емиграция, вътрешна миграция, неравноправие в развиването на стопанската система на районите, висока заболеваемост, която откъсва хората от дейната трудова активност, късна раждаемост, висока смъртност...
- Връщането на младежите с дипломи от чужбина е един от методите за решение на казуса. Готов ли е бизнесът да им даде конкурентни заплати и среда?
- Много работодатели, които желаят да привлекат даден експерт, му оферират конкурентно заплащане. Въпросът е какво прави страната, с цел да стартира да връща младежите в някои браншове. Румъния има стратегия за връщане на работещите от чужбина . Ние си вършим разнообразни изводи, които употребяваме за разнообразни политически цели, само че никой не си е направил труда да изследва какво би предиздвикало тези 1.5 млн. българи да се върнат в България. Наблюдава се наклонност за връщане, а претекстовете са разнообразни от възнаграждението. Например опцията да развият бизнес в някаква сфера, да вървят по неутъпкан път. В някои по-високотехнологични браншове са следи сходно връщане, само че то е към момента лимитирано. Този проблем е както поколенчески, по този начин и ценностен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ