- Г-н Симеонов, можем ли да очакваме подобен резултат като

- Г-н Симеонов, можем ли да чакаме сходен резултат като в Унгария, където тази седмица ръководещата партия на Виктор Орбан изгуби локалните избори в Будапеща, както и в други градове на страната? Нашият локален избор е след седмица.

- Резултатът ще покаже дали можем да вършим аналогии. Но по принцип те са рисково нещо, по тази причина и не се наемам с твърди прогнози. Не бих сравнил премиера Бойко Борисов с Орбан или Ердоган. Последните двама работят по-скоро силово, до момента в който Борисов е потвърдил, че се мъчи да ръководи балансьорски. Те повече се постановат, а той в общи линии се пробва да се хареса. И това го отличава от Орбан и Ердоган. Затова и не бих търсил директна прилика.

- А в случай че потърсим косвена?

- Ако търсим косвена прилика, то би трябвало да изчакаме да забележим какво ще се случи на балотажа, защото той е най-вероятният сюжет, изключително за София. Затова е забавно дали няма да се образува общ фронт против ръководството на ГЕРБ. В София по-скоро се гласоподава политически, макар че акцията се случва за градската среда, а не толкоз за политика. В столицата се гласоподава най-вече политически и софтуерните вотове не могат да повлияят чак толкоз.

Нека не се лъжем. Това, че има известна интелектуалска рецензия, дори от време на време гадност от модела, който ГЕРБ съставлява, напълно не значи, че се отнася и за другите огромни елементи от популацията на България. Безспорно най-големият съдружен сътрудник на ГЕРБ са европейските фондове и обитаемоте места се усъвършенстват на външен тип точно с помощта на средствата от тях. Да, единствено на външен тип, само че се харесва на много хора. Което притъпява ненапълно желанието за смяна.

- София не е България, по този начин ли?

- Не че София не е България. Но не е Будапеща, нито Истанбул. Или най-малко не напълно. Затова дано да изчакаме резултата от изборите.

В същото време София е и България. По две значими аргументи. Много значим знак е. И второ - по-голямата част от българите пристигнаха да живеят в столицата. Тоест митът, че в столицата взема решение демократичната прозападна общественост, към този момент не е доста правилен. Справка - 25-и МИР, където тази общественост остана четвърта след Ангел Джамбазки.

В София има представителна извадка на политическите настроения в страната. И в този ред на мисли - да, София ненапълно е България. Казвам го с мъка, тъй като не би трябвало да е по този начин в една естествена страна.

Вотът в столицата не е чак толкоз подвластен от дясната демократична общественост, както е фешън да се счита. Зависим е и от популизъм, и от шовинизъм и така нататък Сиреч от ден на ден наподобява на страната.

- Казвате, че Борисов балансира. Но сякаш му е все по-трудно.

- Получава му се на Борисов този баланс, откакто ръководи 10 години. Той е един от най-дълго останалите на власт. Погледнете какво прави и сега. Мъчи се да балансира сред националисти и Движение за права и свободи. Сега го няма цветановския проевропейски крайник, нагледно казано, и въпреки всичко съумява да балансира небалансируемото. Как се балансира сред националисти и етническа партия?! Разбира се, към този момент има ерозия, амортизиране.

Напоследък Борисов наподобява по-скоро безпомощен, в сравнение с силов състезател.

- Защо безпомощен?

- Струва ми се, че от време на време е пленник. Търпи негативи поради хора, които се борят за неговото внимание. Наскоро Борисов сподели - „ главанаци “, като имаше поради всички тези, които от негово име упражняват или се пробват да упражняват властта. Вече се появиха теории, че той изпуска държавното кормило. Не съм уверен, че е тъкмо по този начин. Има обаче условия, с които той не може да не се преценява.

- Казвате популистки, националистически обединения. Имат ли някакъв действителен късмет за триумф или по-добро показване на вота?

- Ако следим деликатно какво се случва, Вътрешна македонска революционна организация има позитивна инерция през последните години. Партията сама вкара двама свои представители в Европарламента. Ако тази инерция продължи, то по-скоро тя и отсега нататък ще се движи в тази посока.

Иначе в целия свят има такава вълна - национално-консервативна. По всичко проличава, че тя не е единствено вълна, която минава, а има трайно повишение на морското ниво. Защото доста от тези партии и в Централна, и в Източна Европа, и в Западна, се институционализираха. Удържаха по няколко мандата във властта и се трансфораха в дълготраен фактор в партийните системи. Онова, което наричахме популистка вълна, не е единствено такава. Защото да я определиш като такава, значи, че тя е ярка, медийна и мимолетна. А не е. Това е новият консерватизъм.

- Този консерватизъм, за който говорите, можем ли да го обвържем и с едни предварителни избори у нас и негови представители да изискат властта? Анализатори започнаха да виждат предпоставки за такива избори.

- Според мен стремежът на Бойко Борисов по-скоро е да остане и да доизкара този път мандата си. Като приказва за автомагистрала „ Хемус “, дори виждам блян и за идващ, само че това не анулира обстоятелството, че той стартира да мисли за следеното прекосяване в някаква друга обществена роля. Не е безконечен.

Затова беше и толкоз значим „ Апартаментгейт “. Там чухме изстрели на една евентуална, към този момент не действителна, война за наследството на Борисов. Имаше няколко души в ГЕРБ, които евентуално са считали, че ще го наследят в партията. Един от тях - Цветан Цветанов, явно няма да го направи.

- В тази връзка 10 години ни ръководи ГЕРБ, като непрекъснато сме от скандал в скандал, от рецесия в рецесия. 30 години пък от началото на прехода - все промени, а все непроменени. Защо?

- Само като вметка - преходът от дълго време свърши. България прехождаше към 3 неща, най-общо казано - към демократична народна власт, пазарно стопанство и принадлежност към Запада. И трите са факт. Не споделям положителни или неприятни.

Сега на доктрина и на процедура би трябвало да си приказваме за качеството на демокрацията в страната.

- Има ли я тази народна власт въобще, с цел да приказваме за качество?

- Има я. Друг е въпросът, че плурализмът не се вижда непосредствено. Самата медийна среда преди десетина години сякаш беше доста по-либерална, по-пъстра. В момента наподобява по-парцелирана и черно-бяла. Губи се средата. Заедно с това нараства пропастта, най-общо казано, сред българите и интелектуалния им хайлайф. Елит, който е свикан по някакъв метод да води, да вразумява и прочие, а не го прави.

Струва си да се приказва съществено за разделянето в обществото, за неговата обществена среда и прочие Съществуват няколко непримирими агитки, което не може да продължава повече. Агитките споделят неща, които имат право на битие, само че тези агитки взаимно се отхвърлят. Почти нетърпима среда. Преди 10 година не беше толкоз ясно къде какво можеш и какво не можеш да прочетеш. Сега знам наизуст къде какво не мога да видя и противоположното.

- Но медиите са проекция на този модел?

- Така е. На сегашния модел на ръководство. Той към този момент не е сполучлив - ръководство ден за ден и никаква тактика. Банално е, знам, само че би трябвало непрекъснато да се повтаря. За да се разбере, че по този начин не може. Ето най-актуалното. Имаме мигновени реакции на тематика „ футбол “, само че не става по този метод. Нужни са поредна работа и здрав институционален ред, а не персонално практикуване на властта. Продължават да отсрочват сложните промени, да наливат пари в неефективна система на опазване на здравето, не знаем от кое място ще се платят на следващия ден пенсиите и прочие А ни занимават, че някъде се асфалтира. Ок, само че не това е най-важното. Затова и страната не върви на добре.

- От думите ви излиза, че сме зациклили, и то много? Какво да променим, с цел да отциклим и да стартират да се случват нещата?

- Може би звучи утопично, само че огромна част от излишеството в публичните системи в администрацията може би ще би трябвало да се ампутира и да се мисли за успеваемост на разноските. Ще би трябвало да разчитаме малко повече на институциите си, а не толкоз на министър-председателя си да вземем за пример.

Част от нашето съмнение към институциите е самосбъдващо се. Сами на себе си насаждаме един нихилизъм и непрекъснато посипване на главите с пепел. Вярно е, че от генерации някои живеят като опашкари във всичко, което би трябвало уверено да се промени. Нужна ни е шокова инжекция самочувствие. Голяма част от казуса идва оттова, че интелигентните, знаещите, можещите имат навика да се самообвиняват, което не е належащо. Струва ми се, че сами ще би трябвало да се хващаме за косата и да се измъкнем.