Евроизборите ще обтегнат нервите на управляващите
Г-н Симеонов, какво да чакаме от новия политически сезон, който стартира със словата на ръководителите на парламентарни групи в Народното събрание?
- Очакваме напрегната година, тъй като имаме два избора, единият от които вещае напрежение и в самия Европейски съюз. Там ще изпитват проблеми и поради напускането на Англия, което още не се знае по какъв начин ще стане. Трябва да забележим и какви ще бъдат резултатите върху всеобщото схващане от повишаващите се цени. Да не приказваме, че редица анализатори предизвестяват за неприятни стопански цикли в наднационален мащаб, само че това е нечиста сделка към този момент. Две хиляди и седемнайста и началото на 2018-а донесоха известно утешение и пик на положителни оценки, имаше и отрицателни, несъмнено. Втората половина на 2018 година сякаш пречупи тази наклонност и ми се коства, че през 2019-а ще има продължение на тревожния интервал.
Възможно ли е европейските избори да трансформират политическото статукво, в това число и у нас?
- Всичко е допустимо. Какво значи да го трансформират? Зависи по какъв начин се брои резултатът. Дали се брои ГЕРБ - Българска социалистическа партия? Или се брои ГЕРБ и Патриотите - Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи? Дали ще влезе някой нов в политиката, тъй като има такива спекулации. Важно е и дали ще има по-харизматични водачи на листи. Каква ще е интензивността? Всичките тези въпроси ме карат да мисля, че европейските избори са сложни за прогнозиране в този миг. Във всеки случай обаче ще изопнат нервите на ръководещите до дъно.
Каква тактичност ще приложат ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Патриотите, Движение за права и свободи?
- Да стартираме в обратна посока. Това са значими избори, тъй като на тях ще си проличи дали Движение за права и свободи е съумяло да се възвърне от шока към ДОСТ и дали връща мястото си на трета политическа мощ, както беше възприемано по традиция у нас дълги години. Що се отнася до Патриотите, те би трябвало да намерят удачна формула - там е доста комплицирано, належащо е да се върви по въже - тъй като формулата "Обединени патриоти " до наскоро работеше за тях. Но стартирам да се чудя дали към този момент не ги влачи надолу. В същото време там има една доста мощна фигура - Ангел Джамбазки, който е може би най-разпознаваемият и обичан български евродепутат. И при една мощна мажоритарна акция може да се получи нелош резултат. От друга страна, в случай че Патриотите тръгнат да се разпадат или някой се отлъчи, този някой евентуално ще събаря другите. И тази акция няма да е доста приятна за тях.
Що се отнася до Българска социалистическа партия - там би трябвало да се реши по изобретателен метод въпросът за листата. Това е доста огромна въпросителна. Ако вярно възприемам нещата, там има игра с доста сериозен залог. Ако Българска социалистическа партия загуби тежко тези избори, това няма да е краят на Корнелия Нинова (въпреки че ще има опити). На предходните евроизбори Българска социалистическа партия загуби толкоз доста, че в този момент наподобява евентуално въпреки всичко да напредне с малко. Може и да завоюва, само че в случай че не завоюва, най-малко да напредне с малко.
Ако ГЕРБ загуби тези избори, това ще е много тежко за тази партия. Виждам, че самите среди в ГЕРБ малко по малко излъчват това обръщение - от вида "това са значими избори за бъдещето ", с концепцията хората да поддържат Борисов. Въпросът е да не стане противоположното - да не се окаже, че основават заплаха за Борисов по този метод. Да не се окаже, че залагайки всичко на карта, ГЕРБ в действителност провокират своите съперници да излязат да гласоподават против тях.
И най-важното е дали ще има някой нов състезател, който ще се опитва против тях, тъй като може да обърка сметките. Подозренията към момента падат върху Слави Трифонов и дали той би желал по някакъв метод да влезе в играта. Това би било неприятна вест за ГЕРБ, тъй като ненапълно е в тяхната ниша. Би било неприятно и за Българска социалистическа партия обаче, тъй като им лишава ненапълно опцията да монополизират възможен углавен избор. Както се вижда - повече въпроси, в сравнение с отговори.
Приключи ли 30-годишният български преход към народна власт?
- Много от дълго време. Преходът - в случай че можем да приказваме за подобен, тъй като това е публицистично наименование - може би завърши в първото десетилетие на века с присъединението на България към другите геополитически съюзи, в които е сега. И доста от дълго време към този момент не би трябвало да приказваме за преход.
Но за какво не се получи това, което чакахме? Къде сбъркахме?
- Не се получи, тъй като чакахме неверни неща. Ние прехождахме към капитализъм. Капитализмът значи обществено разслояване - да има небогати и богати. Ние евентуално чакахме всички да станем богати, само че няма по какъв начин. Напротив, от едно общество с уравниловка минахме към едно общество със обществено разслояване. Да, сбъркахме, че допуснахме доста огромни обществени разслоявания. Другото, в което сбъркахме, е, че не направихме най-важното в точния момент - преструктурирането и раздържавяването на работоспособното стопанство. Това трябваше да е задачата още първите години, тъй като в това беше смисълът - икономическа промяна. Тази задача даже не беше изговорена на Кръглата маса, където беше направена сделката за прехода. Бяха изговорени какви ли не други цели, само че не и най-важната. И надлежно промяната закъсня. Случи се седем-осем години по-късно, когато към този момент съвсем нямаше смисъл. Дотогава не беше останало нищо за реформиране. Беше останало единствено за източване и докрадене. Тук сбъркахме. И несъмнено, сбъркахме и в това, че България беше доста наивна. Оказа се, че години по-късно сме останали без имунни системи в нашето общество и сме като разграден двор. Това в този момент би трябвало да се оправя. Вярвахме, че към този момент няма смисъл от граници, от армии... Тъжна работа. Но истината е, че не ни е за първи път. Сбъркахме и в това, че след това не реформирахме. И сега бъркаме - има цели публични браншове, където би трябвало да се стяга коланът, с цел да може изобщо да съществуват. Но не просто не го затягаме, ами който изиска нещо, незабавно му отпускаме още една дупка. Пак споделям - част от недоволството ни в този момент се дължи не просто на това, че нещо сбъркахме, а на обстоятелството, че наивно чакахме.
- Очакваме напрегната година, тъй като имаме два избора, единият от които вещае напрежение и в самия Европейски съюз. Там ще изпитват проблеми и поради напускането на Англия, което още не се знае по какъв начин ще стане. Трябва да забележим и какви ще бъдат резултатите върху всеобщото схващане от повишаващите се цени. Да не приказваме, че редица анализатори предизвестяват за неприятни стопански цикли в наднационален мащаб, само че това е нечиста сделка към този момент. Две хиляди и седемнайста и началото на 2018-а донесоха известно утешение и пик на положителни оценки, имаше и отрицателни, несъмнено. Втората половина на 2018 година сякаш пречупи тази наклонност и ми се коства, че през 2019-а ще има продължение на тревожния интервал.
Възможно ли е европейските избори да трансформират политическото статукво, в това число и у нас?
- Всичко е допустимо. Какво значи да го трансформират? Зависи по какъв начин се брои резултатът. Дали се брои ГЕРБ - Българска социалистическа партия? Или се брои ГЕРБ и Патриотите - Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи? Дали ще влезе някой нов в политиката, тъй като има такива спекулации. Важно е и дали ще има по-харизматични водачи на листи. Каква ще е интензивността? Всичките тези въпроси ме карат да мисля, че европейските избори са сложни за прогнозиране в този миг. Във всеки случай обаче ще изопнат нервите на ръководещите до дъно.
Каква тактичност ще приложат ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Патриотите, Движение за права и свободи?
- Да стартираме в обратна посока. Това са значими избори, тъй като на тях ще си проличи дали Движение за права и свободи е съумяло да се възвърне от шока към ДОСТ и дали връща мястото си на трета политическа мощ, както беше възприемано по традиция у нас дълги години. Що се отнася до Патриотите, те би трябвало да намерят удачна формула - там е доста комплицирано, належащо е да се върви по въже - тъй като формулата "Обединени патриоти " до наскоро работеше за тях. Но стартирам да се чудя дали към този момент не ги влачи надолу. В същото време там има една доста мощна фигура - Ангел Джамбазки, който е може би най-разпознаваемият и обичан български евродепутат. И при една мощна мажоритарна акция може да се получи нелош резултат. От друга страна, в случай че Патриотите тръгнат да се разпадат или някой се отлъчи, този някой евентуално ще събаря другите. И тази акция няма да е доста приятна за тях.
Що се отнася до Българска социалистическа партия - там би трябвало да се реши по изобретателен метод въпросът за листата. Това е доста огромна въпросителна. Ако вярно възприемам нещата, там има игра с доста сериозен залог. Ако Българска социалистическа партия загуби тежко тези избори, това няма да е краят на Корнелия Нинова (въпреки че ще има опити). На предходните евроизбори Българска социалистическа партия загуби толкоз доста, че в този момент наподобява евентуално въпреки всичко да напредне с малко. Може и да завоюва, само че в случай че не завоюва, най-малко да напредне с малко.
Ако ГЕРБ загуби тези избори, това ще е много тежко за тази партия. Виждам, че самите среди в ГЕРБ малко по малко излъчват това обръщение - от вида "това са значими избори за бъдещето ", с концепцията хората да поддържат Борисов. Въпросът е да не стане противоположното - да не се окаже, че основават заплаха за Борисов по този метод. Да не се окаже, че залагайки всичко на карта, ГЕРБ в действителност провокират своите съперници да излязат да гласоподават против тях.
И най-важното е дали ще има някой нов състезател, който ще се опитва против тях, тъй като може да обърка сметките. Подозренията към момента падат върху Слави Трифонов и дали той би желал по някакъв метод да влезе в играта. Това би било неприятна вест за ГЕРБ, тъй като ненапълно е в тяхната ниша. Би било неприятно и за Българска социалистическа партия обаче, тъй като им лишава ненапълно опцията да монополизират възможен углавен избор. Както се вижда - повече въпроси, в сравнение с отговори.
Приключи ли 30-годишният български преход към народна власт?
- Много от дълго време. Преходът - в случай че можем да приказваме за подобен, тъй като това е публицистично наименование - може би завърши в първото десетилетие на века с присъединението на България към другите геополитически съюзи, в които е сега. И доста от дълго време към този момент не би трябвало да приказваме за преход.
Но за какво не се получи това, което чакахме? Къде сбъркахме?
- Не се получи, тъй като чакахме неверни неща. Ние прехождахме към капитализъм. Капитализмът значи обществено разслояване - да има небогати и богати. Ние евентуално чакахме всички да станем богати, само че няма по какъв начин. Напротив, от едно общество с уравниловка минахме към едно общество със обществено разслояване. Да, сбъркахме, че допуснахме доста огромни обществени разслоявания. Другото, в което сбъркахме, е, че не направихме най-важното в точния момент - преструктурирането и раздържавяването на работоспособното стопанство. Това трябваше да е задачата още първите години, тъй като в това беше смисълът - икономическа промяна. Тази задача даже не беше изговорена на Кръглата маса, където беше направена сделката за прехода. Бяха изговорени какви ли не други цели, само че не и най-важната. И надлежно промяната закъсня. Случи се седем-осем години по-късно, когато към този момент съвсем нямаше смисъл. Дотогава не беше останало нищо за реформиране. Беше останало единствено за източване и докрадене. Тук сбъркахме. И несъмнено, сбъркахме и в това, че България беше доста наивна. Оказа се, че години по-късно сме останали без имунни системи в нашето общество и сме като разграден двор. Това в този момент би трябвало да се оправя. Вярвахме, че към този момент няма смисъл от граници, от армии... Тъжна работа. Но истината е, че не ни е за първи път. Сбъркахме и в това, че след това не реформирахме. И сега бъркаме - има цели публични браншове, където би трябвало да се стяга коланът, с цел да може изобщо да съществуват. Но не просто не го затягаме, ами който изиска нещо, незабавно му отпускаме още една дупка. Пак споделям - част от недоволството ни в този момент се дължи не просто на това, че нещо сбъркахме, а на обстоятелството, че наивно чакахме.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ