Георги Пирински пред Actualno.com: Европа се нуждае от качествено нова политика
Г-н Пирински, в полемиката споменахте, че желанието ви е да работите за промени в Европейски Съюз. Какво тъкмо желаете да измененията?
При едно болшинство на социалисти, леви и зелени, съставът на идната Европейска комисия ще бъде друг. Първата задача би трябвало да бъде да се отхвърли Пакта за непоклатимост и напредък и да се размени с Пакт за стабилно развиване. След това би трябвало да се прекрои доколкото е допустимо бюджетната рамка и да се придаде приоритет на проблемите и политиките, които са жизненоважни за хората.
Кои са те?
Преди всичко, превъзмогване на разликите в заплатите, надниците и пенсиите, обезпечаване на по-достъпни за всички здравни, просветителни и обществени услуги, ускорено очистване на бедността. В Европейски Съюз към този миг 26% от децата живеят в беднотия или са застрашени от нея. 14% от младежите пък са безработни. В страни като Испания и Гърция, това число е двойно по-високо.
Как могат да бъдат преодолени тези обществени разлики?
С друга политика във връзка с фондовете. Кохезионната политика по формулировка би трябвало да прави три неща. Освен да спомага за доближаването, тя би трябвало да обезпечава индустриално развиване на региони, които са били деиндустриализирани, както е на доста места в България. Третото е Трансграничното съдействие сред прилежащи страни, сред страни от Централна Европа. Качествено друга политика е нужна за Европейски Съюз. Елементарното изказване, че са нужни повече пълномощия на комисията е размишление в неверната посока. Трябва да се утвърждава самочувсвието на всяка обособена страна, че е пълностоен член на Европейски Съюз, да усещат въздействието си в Европейски Съюз, а не че някои комисия им насажда някакви решения.
Споменахте вдигнето на работните заплати. Но работодателите от дребните и междинни компании настояват, че това се трансформира в непостижима тежест за тях и може да докара до банкрути. Как може да се реши този проблем?
Дали могат или не, следва първо да се обясни. То би трябвало да се контракти сред синдикати и работодатели. У нас това групово договаряне е напълно ликвидирано. За да има такава система на договаряне, би трябвало да има доста по-добре уредени индустриални връзки и сигурност за работодателите. Те касаят това, че няма да бъдат разигравани с промени в законодателството през три месеца или да идват някакви инспекции да ги преобърнат наобратно, тъй като не харесват на някого.
Интервю на Тодор Беленски
При едно болшинство на социалисти, леви и зелени, съставът на идната Европейска комисия ще бъде друг. Първата задача би трябвало да бъде да се отхвърли Пакта за непоклатимост и напредък и да се размени с Пакт за стабилно развиване. След това би трябвало да се прекрои доколкото е допустимо бюджетната рамка и да се придаде приоритет на проблемите и политиките, които са жизненоважни за хората.
Кои са те?
Преди всичко, превъзмогване на разликите в заплатите, надниците и пенсиите, обезпечаване на по-достъпни за всички здравни, просветителни и обществени услуги, ускорено очистване на бедността. В Европейски Съюз към този миг 26% от децата живеят в беднотия или са застрашени от нея. 14% от младежите пък са безработни. В страни като Испания и Гърция, това число е двойно по-високо.
Как могат да бъдат преодолени тези обществени разлики?
С друга политика във връзка с фондовете. Кохезионната политика по формулировка би трябвало да прави три неща. Освен да спомага за доближаването, тя би трябвало да обезпечава индустриално развиване на региони, които са били деиндустриализирани, както е на доста места в България. Третото е Трансграничното съдействие сред прилежащи страни, сред страни от Централна Европа. Качествено друга политика е нужна за Европейски Съюз. Елементарното изказване, че са нужни повече пълномощия на комисията е размишление в неверната посока. Трябва да се утвърждава самочувсвието на всяка обособена страна, че е пълностоен член на Европейски Съюз, да усещат въздействието си в Европейски Съюз, а не че някои комисия им насажда някакви решения.
Споменахте вдигнето на работните заплати. Но работодателите от дребните и междинни компании настояват, че това се трансформира в непостижима тежест за тях и може да докара до банкрути. Как може да се реши този проблем?
Дали могат или не, следва първо да се обясни. То би трябвало да се контракти сред синдикати и работодатели. У нас това групово договаряне е напълно ликвидирано. За да има такава система на договаряне, би трябвало да има доста по-добре уредени индустриални връзки и сигурност за работодателите. Те касаят това, че няма да бъдат разигравани с промени в законодателството през три месеца или да идват някакви инспекции да ги преобърнат наобратно, тъй като не харесват на някого.
Интервю на Тодор Беленски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ