Смартфоните не означават цифрова грамотност
Г-н Неков, вие сте от най-активните ни представители в Европейския парламент (ЕП), които пазят ползите на българското земеделие, за което досега годината не бе лека. Какви са последните ви начинания?
Последните ми начинания са свързани с заболяванията по животните, както и маркирането на овце и кози.
Искам да кажа, че съм мощно обезпокоен от това, че към този момент и в България има случай на африканска чума по свинете. За страдание, дейностите на ръководещите не са своевременни. Нужно е да има осведоменост на хората и съответни ограничения. Във връзка с това дано всички консуматори на термично необработени артикули от свинско месо, в това число и при търговия онлайн, да изискват доказателства и документи от търговците/производителите, че животните, от които са добити месото и/или продуктите, са изследвани. Необходимо е да се удостовери, че им е взета проба за aфриканска чума по свинете при клането или директно преди него и резултатите, получени от единствената в страната лаборатория - Националната референтна лаборатория за aфриканска чума, са негативни.
С това може да помогнете и на производителите в този сложен за тях миг, като не ставате причина за разпространяване на болестта.
Африканска чума по свинете е рискова, изключително с това, че като мярка може да се изиска понижаване на стадата с Източнабалканска свиня и по този начин да загубим тази скъпа порода, която е живяла на българската територия от близо 2 500 години. А това ще бъде извънредно тъпо и недалновидно, тъй като това е неповторима порода с неповторимо месо. От години работя с хора, които отглеждат породата и започнахме процедура по национална отбрана като Защитено название за генезис. Няма да скрия обаче, че има доста компликации и административни спънки, зад които стоят управнически решения и неточности. Страни като Испания и Португалия са защитили месо от сходна порода, и то в този момент, като се изключи че е народен знак, носи и доста положителни приходи и се продава на висока цена по целия свят. Дори в българската хранителна мрежа участва. Няма обаче управническа визия, че ние имаме сходна порода и можем по същия метод да я развием и наложим и на национално, и на международно равнище. Подобни проблеми единствено потвърждават, за жалост, че решения се взимат единствено в кратковременен проект, а не национално отговорно и с взор в по-далечното бъдеще.
През тази година се следи увеличение на разпространяването на заболявания по животните в Европейския съюз (ЕС) - като африканската чума по свинете, заболявания при преживните животни. Това се случи в райони като Румъния и България, които граничат с трети страни като Украйна, Молдова и Турция. Тези болести съставляват сериозна опасност, защото овцевъдството и козевъдството и развъждането на прасета постоянно са единствените вероятни стопански действия там.
Затова аз и мои сътрудници евродепутати от Румъния внесохме оферти за нарастване с близо 40 милиона евро на бюджета на Европейски Съюз за 2019 година за разноски, свързани с битка с африканската чума по свинете и болести по дребните преживни животни.
Според мен е значимо да се обезпечат задоволително финансови принадлежности за битка с заболяванията, усилване на контрола по граничните пунктове и основаване на уреди, които да отделят податливите животни от тези, които са евентуални носители на болест.
Отправих и запитване към Европейската комисия (ЕК) във връзка със подозренията на наши животновъди за така наречен " виртуални овце ".
В обществото се породиха подозрения за подправени ушни марки на дребните преживни животни и за приемане на европейски дотации за " виртуални овце ". По данни на животновъди минимум 300 000 са фиктивните ушни марки в България и това са " виртуални животни ". Има и чести питания на животновъди за смяна на средствата за идентификация на животните. Затова и насочих запитване към Европейска комисия по отношение на средствата за идентификация на селскостопански животни в страните членки.
Експерти оферират потребление на метода " търбушни болуси " за маркиране на животните. Търбушният болус съставлява керамичен цилиндър с дължина 5-8 и широчина 1,5 - 2 cм. Във вътрешността му е поместен микрочипът. Той се употребява за идентификация на преживните животни — най-много говеда, овце и кози. Подава се през устата и след преглъщане попада в стомаха на преживните и остава там. След това микрочипът се разчита от четящо устройство. Към този номер се прибавя и номерът на ушната марка на съответното животно и данните се подават в идентификационната система на националната база данни.
Регламент № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година изисква наложителна идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите чрез средство за идентификация съгласно Приложението към този правилник.
Затова въпросите ми към Европейска комисия са:
Може ли Комисията да даде информация за това какви средства за идентификация на селскостопански животни (по-конкретно дребните преживни животни - овце и кози) се употребяват в държавите-членки?
Може ли Комисията да уточни в кои страни членки се употребяват " търбушни болуси "?
Смятам, че у нас е необходим по-голям надзор в бранш отглеждане на животни и с цел да няма подозрения за злоупотреби. Добре е да се вкарат по-надеждни способи за маркиране на животните.
Какво ви стимулира да поискате въвеждането на термина за качество " планински артикул "?
България може да е една от първите страни в Европейски Съюз с въвеждане на термина " Планински артикул ".
Регионът ни е неповторим, 40% от територията на България е с планински и полупланински релеф и страната ни би трябвало да се възползва от опцията да вкара термина " планински артикул ". Българско сирене, мед, билки, месни артикули, създадени в планински региони са евентуални носители на влиятелното обозначение.
Въвеждането на сходен вид означения ще даде на продуктите видимост, гаранция за качество и генезис, отбрана против фалшификати и злоупотреби, опция за финансиране по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Програмата за развиване на селските региони (ПРСР), с което да се даде спомагателен подтик за локалното произвеждане в планинските региони.
Не на последно място потребителите ще могат да имат още един избор за качествена и здравословна храна, купувайки " планински артикул ".
94% от българите считат, че продуктите от планинските региони са по-вкусни, а 89% на 100 имат вяра, че те са и по-здравословни.
На 1 юни внесох в Министерство на земеделието и храните Проект на разпоредба за въвеждане на термина за качество " планински артикул ". Имах диалози с управлението на Министерство на земеделието, храните и горите, което поддържа въвеждането му. Вече има образувана работна група в Министерството, която да работи по въпроса.
Най-много съм удовлетворен от противоположната връзка, която получавам от земеделските производители при срещите ми, а точно, че те поддържат тази моя самодейност и желаят да се вкара това обозначение. Трябва да отбележа, че повече животновъди са привлечени от това, само че чакам да се включат пчелари и такива, произвеждащи растителни артикули.
Проектонаредбата планува да бъде основан указател на планинските производители. При определяне на нарушаване на изискванията от даден производител той ще бъде блокиран от регистъра за период от пет години, през които няма да може да продава стоката си с това лого.
Този доброволен термин за качество е въведен към този момент в Италия, Австрия, Франция и Румъния. Целта е да се употребява западноевропейският модел и селскостопанските артикули от планинските райони да бъдат изведени на напред във времето.
Надявам се до края на годината термина за качество " планински подукт " да бъде въведен и в България.
Изразихте и терзание за цифровата просветеност у нас?
Да. Очаква се до 2020 година 95% от работните места да изискват минимални цифрови умения. Към момента, в границите на Европейски Съюз 40% от служащите не разполагат с умения в региона на цифровите технологии. За България този % е 69%. Това, че имаме смарт телефони, не значи, че сме цифрово грамотни. Програмата за интернационално оценяване на учениците PISA демонстрира, че в страните, които влагат в осведомителни и информационни технологии в учебните заведения, няма осезаемо усъвършенстване в уменията за четене и писане при децата. Факт е, че нашите образователни заведения се нуждаят от съответно IT съоръжение, само че това не е гаранция за резултати. Изграждането на съществени умения по четене, писане и математика има доста по-голямо влияние върху подрастващите спрямо достъпа до високотехнологични устройства. В същия ред на мисли, не би трябвало да забравяме, че сред ученика и модерното съоръжение в класната стая стои учителят. Без неговото директно присъединяване нито една промяна в образованието не може да се случи. Добре квалифицираният преподавател би трябвало да бъде в основата на повсеместното нахлуване на новите технологии в образователния развой. Изглежда безсмислено да се влага в технологии, без да се влага в рационализиране на уменията и цифровите знания на преподавателите. Бизнесът също би трябвало да поеме своята част от отговорността. Работодателите не могат да чакат, че подготовката на добре подготвени фрагменти е само отговорност на учебното заведение. Те също би трябвало да вземат участие в този развой на равни начала.
Вие също се включихте и в тематиката за двойните стандарти при храните?
По тематиката с другите съставки при храните започнах работа още преди повече от година. През март предходната година повдигнах въпроса в пленарна зала в Страсбург. Още тогава с мен започнаха да се свързват български жители, които познават тематиката и същността на въпроса.
В началото на тази година с представителите на българските институции и неправителствени организации излязохме с съответни оферти и общо мнение за двойното качество на продуктите на единния пазар.
През февруари, внесох в Европейския парламент мнение за двойното качество на продуктите на единния пазар, като в същото време го показах на съвещание на Комисията по земеделие и развиване на селските региони към Европейския парламент.
Становището ми против двойното качество на продуктите на единния пазар бе признато с огромно болшинство в Екологичен потенциал
В него се споделя, че Европейски Съюз би трябвало да предприеме ограничения против двойното качество на продуктите на единния пазар, като се създаде единна методология и осъществяване на сравнителни проби на хранителни артикули в другите държави-членки, които да бъдат приключени допустимо най-рано, за предпочитане през 2018 година
Практиката " една марка, един артикул, друго наличие и симетричен състав " би трябвало да бъде спряна посредством изменение на член 6 и Приложение 1 на Директива 2005/29 / Европейска общност от 11 май 2005 година по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговци към консуматори.
В мнението се включи и рекомендация органите на държавите-членки и организациите за отбрана на потребителите да употребяват пълноценно към този момент вероятните правни дейности по отношение на използването на законодателството на Европейски Съюз в региона на отбраната на храните и потребителите.
Докато практиката " двоен стандарт " бъде спряна и за да се увеличи видимостта на производителите по отношение на потреблението на локални предписания, следва да бъде въведена система за изтъкване на локалните предписания, употребявани при подготовката на съответни артикули, която да регистрира желанията на потребителите и да зачита тяхното право на осведомен избор.
В мнението е маркирано основаването на профилирано звено за мониторинг и надзор в действителен орган на Европейски Съюз, което да следи пропорционалното потребление на съставките в идентични брандирани и пакетирани хранителни артикули и да прави оценка сравнителните лабораторни разбори за идентифициране на тези нелоялни търговски практики при предлагането на пазара на хранителни артикули.
Това е съответна стъпка, която започнах, като български евродепутат и като част от общата акция против тези унизителни за българите търговски практики.
На 13 септември Европейският парламент одобри Доклад за двойното качество на продуктите. Така Европейски Съюз подхваща ограничения против двойното качество на продуктите на единния пазар, с цел да няма двойни стандарти при храните и другите потребителски артикули сред страните от Западна и Източна Европа.
Кое от постигнатото досега ви удовлетворява?
Безспорно това, което ме удовлетворява най-вече, е, че битката против двойния стандарт се увенча с триумф. Като докладчик по тематиката в Комисията по земеделие, аз съм извънредно удовлетворен даже от голямата поддръжка, която досието получи. 85% от всички евродепутати гласувахме за завършек на тази процедура. Това е в действителност впечатляващо, тъй като единствено преди няколко месеца по тематиката срещах мощна опозиция от свои сътрудници от Западна Европа. Те отричаха това като проблем. След доста договаряния и срещи, в това число и с представители на бизнеса, успяхме да реализираме този впечатляващ триумф. Това не е просто персонален триумф, това е триумф и за нашата страна и за милионите европейци, на които към момента се оферират храни с друго качество в съпоставяне със Западна Европа. Продуктовата дискриминация към този момент е към своя край. Надявам се, че през 2019 година това към този момент ще е реалност. /news.bg
Последните ми начинания са свързани с заболяванията по животните, както и маркирането на овце и кози.
Искам да кажа, че съм мощно обезпокоен от това, че към този момент и в България има случай на африканска чума по свинете. За страдание, дейностите на ръководещите не са своевременни. Нужно е да има осведоменост на хората и съответни ограничения. Във връзка с това дано всички консуматори на термично необработени артикули от свинско месо, в това число и при търговия онлайн, да изискват доказателства и документи от търговците/производителите, че животните, от които са добити месото и/или продуктите, са изследвани. Необходимо е да се удостовери, че им е взета проба за aфриканска чума по свинете при клането или директно преди него и резултатите, получени от единствената в страната лаборатория - Националната референтна лаборатория за aфриканска чума, са негативни.
С това може да помогнете и на производителите в този сложен за тях миг, като не ставате причина за разпространяване на болестта.
Африканска чума по свинете е рискова, изключително с това, че като мярка може да се изиска понижаване на стадата с Източнабалканска свиня и по този начин да загубим тази скъпа порода, която е живяла на българската територия от близо 2 500 години. А това ще бъде извънредно тъпо и недалновидно, тъй като това е неповторима порода с неповторимо месо. От години работя с хора, които отглеждат породата и започнахме процедура по национална отбрана като Защитено название за генезис. Няма да скрия обаче, че има доста компликации и административни спънки, зад които стоят управнически решения и неточности. Страни като Испания и Португалия са защитили месо от сходна порода, и то в този момент, като се изключи че е народен знак, носи и доста положителни приходи и се продава на висока цена по целия свят. Дори в българската хранителна мрежа участва. Няма обаче управническа визия, че ние имаме сходна порода и можем по същия метод да я развием и наложим и на национално, и на международно равнище. Подобни проблеми единствено потвърждават, за жалост, че решения се взимат единствено в кратковременен проект, а не национално отговорно и с взор в по-далечното бъдеще.
През тази година се следи увеличение на разпространяването на заболявания по животните в Европейския съюз (ЕС) - като африканската чума по свинете, заболявания при преживните животни. Това се случи в райони като Румъния и България, които граничат с трети страни като Украйна, Молдова и Турция. Тези болести съставляват сериозна опасност, защото овцевъдството и козевъдството и развъждането на прасета постоянно са единствените вероятни стопански действия там.
Затова аз и мои сътрудници евродепутати от Румъния внесохме оферти за нарастване с близо 40 милиона евро на бюджета на Европейски Съюз за 2019 година за разноски, свързани с битка с африканската чума по свинете и болести по дребните преживни животни.
Според мен е значимо да се обезпечат задоволително финансови принадлежности за битка с заболяванията, усилване на контрола по граничните пунктове и основаване на уреди, които да отделят податливите животни от тези, които са евентуални носители на болест.
Отправих и запитване към Европейската комисия (ЕК) във връзка със подозренията на наши животновъди за така наречен " виртуални овце ".
В обществото се породиха подозрения за подправени ушни марки на дребните преживни животни и за приемане на европейски дотации за " виртуални овце ". По данни на животновъди минимум 300 000 са фиктивните ушни марки в България и това са " виртуални животни ". Има и чести питания на животновъди за смяна на средствата за идентификация на животните. Затова и насочих запитване към Европейска комисия по отношение на средствата за идентификация на селскостопански животни в страните членки.
Експерти оферират потребление на метода " търбушни болуси " за маркиране на животните. Търбушният болус съставлява керамичен цилиндър с дължина 5-8 и широчина 1,5 - 2 cм. Във вътрешността му е поместен микрочипът. Той се употребява за идентификация на преживните животни — най-много говеда, овце и кози. Подава се през устата и след преглъщане попада в стомаха на преживните и остава там. След това микрочипът се разчита от четящо устройство. Към този номер се прибавя и номерът на ушната марка на съответното животно и данните се подават в идентификационната система на националната база данни.
Регламент № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година изисква наложителна идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите чрез средство за идентификация съгласно Приложението към този правилник.
Затова въпросите ми към Европейска комисия са:
Може ли Комисията да даде информация за това какви средства за идентификация на селскостопански животни (по-конкретно дребните преживни животни - овце и кози) се употребяват в държавите-членки?
Може ли Комисията да уточни в кои страни членки се употребяват " търбушни болуси "?
Смятам, че у нас е необходим по-голям надзор в бранш отглеждане на животни и с цел да няма подозрения за злоупотреби. Добре е да се вкарат по-надеждни способи за маркиране на животните.
Какво ви стимулира да поискате въвеждането на термина за качество " планински артикул "?
България може да е една от първите страни в Европейски Съюз с въвеждане на термина " Планински артикул ".
Регионът ни е неповторим, 40% от територията на България е с планински и полупланински релеф и страната ни би трябвало да се възползва от опцията да вкара термина " планински артикул ". Българско сирене, мед, билки, месни артикули, създадени в планински региони са евентуални носители на влиятелното обозначение.
Въвеждането на сходен вид означения ще даде на продуктите видимост, гаранция за качество и генезис, отбрана против фалшификати и злоупотреби, опция за финансиране по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Програмата за развиване на селските региони (ПРСР), с което да се даде спомагателен подтик за локалното произвеждане в планинските региони.
Не на последно място потребителите ще могат да имат още един избор за качествена и здравословна храна, купувайки " планински артикул ".
94% от българите считат, че продуктите от планинските региони са по-вкусни, а 89% на 100 имат вяра, че те са и по-здравословни.
На 1 юни внесох в Министерство на земеделието и храните Проект на разпоредба за въвеждане на термина за качество " планински артикул ". Имах диалози с управлението на Министерство на земеделието, храните и горите, което поддържа въвеждането му. Вече има образувана работна група в Министерството, която да работи по въпроса.
Най-много съм удовлетворен от противоположната връзка, която получавам от земеделските производители при срещите ми, а точно, че те поддържат тази моя самодейност и желаят да се вкара това обозначение. Трябва да отбележа, че повече животновъди са привлечени от това, само че чакам да се включат пчелари и такива, произвеждащи растителни артикули.
Проектонаредбата планува да бъде основан указател на планинските производители. При определяне на нарушаване на изискванията от даден производител той ще бъде блокиран от регистъра за период от пет години, през които няма да може да продава стоката си с това лого.
Този доброволен термин за качество е въведен към този момент в Италия, Австрия, Франция и Румъния. Целта е да се употребява западноевропейският модел и селскостопанските артикули от планинските райони да бъдат изведени на напред във времето.
Надявам се до края на годината термина за качество " планински подукт " да бъде въведен и в България.
Изразихте и терзание за цифровата просветеност у нас?
Да. Очаква се до 2020 година 95% от работните места да изискват минимални цифрови умения. Към момента, в границите на Европейски Съюз 40% от служащите не разполагат с умения в региона на цифровите технологии. За България този % е 69%. Това, че имаме смарт телефони, не значи, че сме цифрово грамотни. Програмата за интернационално оценяване на учениците PISA демонстрира, че в страните, които влагат в осведомителни и информационни технологии в учебните заведения, няма осезаемо усъвършенстване в уменията за четене и писане при децата. Факт е, че нашите образователни заведения се нуждаят от съответно IT съоръжение, само че това не е гаранция за резултати. Изграждането на съществени умения по четене, писане и математика има доста по-голямо влияние върху подрастващите спрямо достъпа до високотехнологични устройства. В същия ред на мисли, не би трябвало да забравяме, че сред ученика и модерното съоръжение в класната стая стои учителят. Без неговото директно присъединяване нито една промяна в образованието не може да се случи. Добре квалифицираният преподавател би трябвало да бъде в основата на повсеместното нахлуване на новите технологии в образователния развой. Изглежда безсмислено да се влага в технологии, без да се влага в рационализиране на уменията и цифровите знания на преподавателите. Бизнесът също би трябвало да поеме своята част от отговорността. Работодателите не могат да чакат, че подготовката на добре подготвени фрагменти е само отговорност на учебното заведение. Те също би трябвало да вземат участие в този развой на равни начала.
Вие също се включихте и в тематиката за двойните стандарти при храните?
По тематиката с другите съставки при храните започнах работа още преди повече от година. През март предходната година повдигнах въпроса в пленарна зала в Страсбург. Още тогава с мен започнаха да се свързват български жители, които познават тематиката и същността на въпроса.
В началото на тази година с представителите на българските институции и неправителствени организации излязохме с съответни оферти и общо мнение за двойното качество на продуктите на единния пазар.
През февруари, внесох в Европейския парламент мнение за двойното качество на продуктите на единния пазар, като в същото време го показах на съвещание на Комисията по земеделие и развиване на селските региони към Европейския парламент.
Становището ми против двойното качество на продуктите на единния пазар бе признато с огромно болшинство в Екологичен потенциал
В него се споделя, че Европейски Съюз би трябвало да предприеме ограничения против двойното качество на продуктите на единния пазар, като се създаде единна методология и осъществяване на сравнителни проби на хранителни артикули в другите държави-членки, които да бъдат приключени допустимо най-рано, за предпочитане през 2018 година
Практиката " една марка, един артикул, друго наличие и симетричен състав " би трябвало да бъде спряна посредством изменение на член 6 и Приложение 1 на Директива 2005/29 / Европейска общност от 11 май 2005 година по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговци към консуматори.
В мнението се включи и рекомендация органите на държавите-членки и организациите за отбрана на потребителите да употребяват пълноценно към този момент вероятните правни дейности по отношение на използването на законодателството на Европейски Съюз в региона на отбраната на храните и потребителите.
Докато практиката " двоен стандарт " бъде спряна и за да се увеличи видимостта на производителите по отношение на потреблението на локални предписания, следва да бъде въведена система за изтъкване на локалните предписания, употребявани при подготовката на съответни артикули, която да регистрира желанията на потребителите и да зачита тяхното право на осведомен избор.
В мнението е маркирано основаването на профилирано звено за мониторинг и надзор в действителен орган на Европейски Съюз, което да следи пропорционалното потребление на съставките в идентични брандирани и пакетирани хранителни артикули и да прави оценка сравнителните лабораторни разбори за идентифициране на тези нелоялни търговски практики при предлагането на пазара на хранителни артикули.
Това е съответна стъпка, която започнах, като български евродепутат и като част от общата акция против тези унизителни за българите търговски практики.
На 13 септември Европейският парламент одобри Доклад за двойното качество на продуктите. Така Европейски Съюз подхваща ограничения против двойното качество на продуктите на единния пазар, с цел да няма двойни стандарти при храните и другите потребителски артикули сред страните от Западна и Източна Европа.
Кое от постигнатото досега ви удовлетворява?
Безспорно това, което ме удовлетворява най-вече, е, че битката против двойния стандарт се увенча с триумф. Като докладчик по тематиката в Комисията по земеделие, аз съм извънредно удовлетворен даже от голямата поддръжка, която досието получи. 85% от всички евродепутати гласувахме за завършек на тази процедура. Това е в действителност впечатляващо, тъй като единствено преди няколко месеца по тематиката срещах мощна опозиция от свои сътрудници от Западна Европа. Те отричаха това като проблем. След доста договаряния и срещи, в това число и с представители на бизнеса, успяхме да реализираме този впечатляващ триумф. Това не е просто персонален триумф, това е триумф и за нашата страна и за милионите европейци, на които към момента се оферират храни с друго качество в съпоставяне със Западна Европа. Продуктовата дискриминация към този момент е към своя край. Надявам се, че през 2019 година това към този момент ще е реалност. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ