Кой не забеляза, че коалиция Демократична България е разделена?
Г-н Лалов, вие сте редови член на „ Да, България “, като положителни или неприятни оценявате пророчествата, които направихте по време на акцията за представянето на „ Демократична България “ на изборите?
- Когато резултатите са неприятни, няма по какъв начин пророчествата ми да са положителни. Аз не съм целял и не съм желал подобен резултат, само че проговорих обществено, с цел да дам сигнал на управлението за неизбежното. Направих го авансово, тъй като най-лесно се дават препоръки, когато се обърне каруцата. Охулиха ме. За страдание предизвестията ми се потвърдиха. Не бяха пророчества, а оценка на обстоятелства. Виждам, че грешките си не престават. Ръководството, което се провали и си го призна, подаде оставка, само че ще води договарянията за сформиране на кабинет.
Любопитното е, че подобен развой протича и в Българска социалистическа партия, също аварирала на изборите.
- Съжалявам, че си замязваме с Българска социалистическа партия по сходни белези. В Националния съвет на „ Да, България “ има хора, които не знаят за какво са там.
Поискахме тези отговори първо от ръководителите на Демократична България, само че сега те са неоткриваеми за медиите, а остарялото предписание гласи, че отсъстващият постоянно губи. Как да си разбираем тази странна тактичност?
- Това е метод на мислене. Когато те не могат да дадат ясни отговори, не са подготвени на никакви отговори. Всичките им рецензии към мен се състояха в това за какво приказвам и по кое време приказвам. Дебат всъщност не сме водили – има ли проблем, какъв е той и какви са вероятните решения. А истината е, че тези неща ги приказвам от година. Освен това, не приказвам единствено аз - членове на „ Да, България “ напущат, а младежката организация е разтурена.
Обвиниха ви в незадоволени персонални упоритости?
- Това е най-лесното и най-удобно обвиняване. Разбера се, че всеки участник в политическия развой би трябвало да бъде упорит. Да вижда в себе си фактор, който може да способства за обществото. Но при мен това не е водещото. Аз бях ръководител на най-големия съд (Софийски градски съд – бел. авт.), тъй че някой да ми приказва за прелъщение от депутатско място... От друга страна - това е попрището, на което един арбитър може с компетентността си да направи политическа смяна. Иначе водачите не обясниха за какво са водачи в по две листи, за какво се повтарят все едни и същи лица. Защо във Варна е Стоян Михалев, в Плевен - Зеленогорски? Как ще обяснят на членската си маса къде е опцията им за изява. Предложих да има ясни критерии за асортимент на претендентите – обучение, опит, подготвеност в избрана сфера, житейски път. А те сядат в един кабинет, взимат си решението, след което го описват на Националния съвет и всичко минава без разискване и полемики. Това не беше моето схващане за демократична смяна в „ Демократична България “, която да докара до смяна и в обществото. Кой не видя на предизборните масички, че в обединението сме разграничени? Личи си, а водачите считат, че хората не виждат неналичието на синхрон и взаимоотношение. Не го видяха при нас, видяха го в „ Продължаваме промяната “.
Споменах и за положителни пророчества, тъй като се знае, че когато неприятните се осъществен, катарзисът води до излекуване. Има ли подобен вид в този момент пред „ Да, България “?
- На този стадий не виждам такива процеси. Шансът ще бъде на националната конференция през януари. Тя бе провокирана от общественото говорене на недоволните. Иначе е закъсняла с повече от година. Опасявам се обаче, че за нея ще има постановка, която да обезпечи продължение на настоящето състояние. Христо Иванов има капацитет, само че не виждам подобен в Ивайло Мирчев и Антоанета Цонева - основните виновници за изборния провал. Питам, ще бъдат ли тези хора част от екипа на Иванов, в случай че той бъде избран отново? Не схванаха ли тези хора, че партията не може да разчита на един „ Росенец “? Да, „ Росенец “ освети нередностите в страната, само че жителите желаят да чуят и за обществени, стопански и здравни политики. Съдебната промяна е нужна, само че не е единствено тя. Ако постоянно разсъждаваш по един и същи метод по отношение на разнообразни обстановки, явно няма да се оправиш.
Приложима ли е в „ Да, България “ практиката на Нинова с директния избор на водач?
- Зависи от устава. Националната конференция избира ръководителя. Много е значимо по какъв начин ще протече идната конференция – задълбочено или преждевременно. Обикновено на националните конференции водачите приказват, а другите слушат.
Как четете гамбита „ Лозан Панов “? Смятате ли, че е бил рискуван от " Демократична България ", откакто дълги години точно той най-упорито се бореше за правосъдната промяна, обичаната тематика на Демократична България?
- " Демократична България " трябваше да излъчи личен претендент за президент. И то месеци преди изборите. Това щеше да покаже, че имаме дълга пейка с изявени водачи и щеше да " качи " политическия спор на друго равнище. Не се случи. Кандидатурата на Лозан Панов пристигна като избавителен вид за Иванов и Атанасов и беше последна случка. В обиколките му се видяха хора на ДСБ, само че не и на „ Да, България “. Аз поддържах Панов, тъй като познавам качествата и работата му във Върховен касационен съд. Но в предизборната акция той не се оправи. Може би независимостта на съдиите е неприемлива в политическа среда. Прави чест на Христо Иванов, че не сподели неприятна дума за Лозан Панов, който и сега е ръководител на Върховен касационен съд.
Какви са опциите и какви са вероятностите пред „ Да, България “?
- За страдание „ Да, България “ не се подмладява. Има отлив на младите, а подборът на постъпващите е в чиновнически аспект. Националната конференция или ще оздрави „ Да, България “, или това ще е краят на партията. Не се ли обоснове потребността от либералност, партията ще загине. А демократичната общественост ще остане с разочарованието, че за следващ път не е дала доверието си на вярното място. Работя върху демократизиране на партийния правилник, не може да си служим с процедурните хватки на съперниците, против които се борим.
Имате ли съидейници вътре в „ Да, България “?
- Да, приказвам с хора, които имат подобен метод на мислене. На националната конференция ще се разбере какъв брой сме и имаме ли съпротивителни сили да противодействаме на самозабравянето. Продължавам да настоявам, че нито Иво Мирчев, нито Антоанета Цонева, нито Христо Иванов имат друг честен етос от моя. Но се самозабравят по пътя към реализиране на задачата.
Въпреки, че в нашата политика по-често се приказва зад тила на сътрудници и съперници, за какво не потърсите среща очи в очи с Христо Иванов за изясняване на позициите – допустимо е сред вас да има повече недоразумения, в сравнение с разминавания?
- Така е. Но цяла година това все не се случва. Веднъж преди няколко месеца се получи, само че Христо Иванов се появи на срещата с Иво Мирчев. И не стана партньорска среща, а разпит двама на един. Питат ме за какво диспутирам обществено, през обществените мрежи. Защото това въпреки всичко е някаква форма на връзка. Иначе липсва всякаква. Около Христо Иванов има хора, които затварят един път вечно вратите за връзка. Когато заговоря, не ме питат какво приказвам, а за какво го върша тъкмо в този момент.
Минава ли ви през мозъка да употребите професионалната си експертиза като се влеете в различен политически план?
- Не. Не ми минава, а и не съм потърсен. Не се отхвърлям от борбите си. Все още считам, че „ Да, България “ има капацитет и до момента в който не се уверя, че е привършен, ще продължа да се боря. Проблемът е, че аз съм арбитър, а никой от моята партия не ме потърси да вземам участие в преговорния екип по тематиката " Правосъдие ". Нека обаче предупредя обществото. Съдебната промяна не може да се прави без съдии. Тя не може да се прави единствено от юристи и от НПО-та. Някой беше споделил, че да търсите смяна в правосъдната система е все едно да реформирате гробище – не може да разчитате на никаква помощ от вътрешната страна. Не е по този начин. В правосъдната система има прогресивно мислещи съдии. И техният взор е безусловно нужен. Много елементарно е да кажеш, че основният прокурор ще бъде избиран и поставян на публичен надзор посредством Народното събрание. Тезата не е неприятна, само че е едностранчива. Не рискуваме ли политиците посредством сделки още веднъж да избират свои основни прокурори и да разпъват чадъри над тях? Има разновидности основният прокурор да бъде избиран от магистратската общественост, само че при публични механизми за надзор. За задачата е нужен необятен взор на адвокати по тематиката.
Разговора води: Емил Янев
- Когато резултатите са неприятни, няма по какъв начин пророчествата ми да са положителни. Аз не съм целял и не съм желал подобен резултат, само че проговорих обществено, с цел да дам сигнал на управлението за неизбежното. Направих го авансово, тъй като най-лесно се дават препоръки, когато се обърне каруцата. Охулиха ме. За страдание предизвестията ми се потвърдиха. Не бяха пророчества, а оценка на обстоятелства. Виждам, че грешките си не престават. Ръководството, което се провали и си го призна, подаде оставка, само че ще води договарянията за сформиране на кабинет.
Любопитното е, че подобен развой протича и в Българска социалистическа партия, също аварирала на изборите.
- Съжалявам, че си замязваме с Българска социалистическа партия по сходни белези. В Националния съвет на „ Да, България “ има хора, които не знаят за какво са там.
Поискахме тези отговори първо от ръководителите на Демократична България, само че сега те са неоткриваеми за медиите, а остарялото предписание гласи, че отсъстващият постоянно губи. Как да си разбираем тази странна тактичност?
- Това е метод на мислене. Когато те не могат да дадат ясни отговори, не са подготвени на никакви отговори. Всичките им рецензии към мен се състояха в това за какво приказвам и по кое време приказвам. Дебат всъщност не сме водили – има ли проблем, какъв е той и какви са вероятните решения. А истината е, че тези неща ги приказвам от година. Освен това, не приказвам единствено аз - членове на „ Да, България “ напущат, а младежката организация е разтурена.
Обвиниха ви в незадоволени персонални упоритости?
- Това е най-лесното и най-удобно обвиняване. Разбера се, че всеки участник в политическия развой би трябвало да бъде упорит. Да вижда в себе си фактор, който може да способства за обществото. Но при мен това не е водещото. Аз бях ръководител на най-големия съд (Софийски градски съд – бел. авт.), тъй че някой да ми приказва за прелъщение от депутатско място... От друга страна - това е попрището, на което един арбитър може с компетентността си да направи политическа смяна. Иначе водачите не обясниха за какво са водачи в по две листи, за какво се повтарят все едни и същи лица. Защо във Варна е Стоян Михалев, в Плевен - Зеленогорски? Как ще обяснят на членската си маса къде е опцията им за изява. Предложих да има ясни критерии за асортимент на претендентите – обучение, опит, подготвеност в избрана сфера, житейски път. А те сядат в един кабинет, взимат си решението, след което го описват на Националния съвет и всичко минава без разискване и полемики. Това не беше моето схващане за демократична смяна в „ Демократична България “, която да докара до смяна и в обществото. Кой не видя на предизборните масички, че в обединението сме разграничени? Личи си, а водачите считат, че хората не виждат неналичието на синхрон и взаимоотношение. Не го видяха при нас, видяха го в „ Продължаваме промяната “.
Споменах и за положителни пророчества, тъй като се знае, че когато неприятните се осъществен, катарзисът води до излекуване. Има ли подобен вид в този момент пред „ Да, България “?
- На този стадий не виждам такива процеси. Шансът ще бъде на националната конференция през януари. Тя бе провокирана от общественото говорене на недоволните. Иначе е закъсняла с повече от година. Опасявам се обаче, че за нея ще има постановка, която да обезпечи продължение на настоящето състояние. Христо Иванов има капацитет, само че не виждам подобен в Ивайло Мирчев и Антоанета Цонева - основните виновници за изборния провал. Питам, ще бъдат ли тези хора част от екипа на Иванов, в случай че той бъде избран отново? Не схванаха ли тези хора, че партията не може да разчита на един „ Росенец “? Да, „ Росенец “ освети нередностите в страната, само че жителите желаят да чуят и за обществени, стопански и здравни политики. Съдебната промяна е нужна, само че не е единствено тя. Ако постоянно разсъждаваш по един и същи метод по отношение на разнообразни обстановки, явно няма да се оправиш.
Приложима ли е в „ Да, България “ практиката на Нинова с директния избор на водач?
- Зависи от устава. Националната конференция избира ръководителя. Много е значимо по какъв начин ще протече идната конференция – задълбочено или преждевременно. Обикновено на националните конференции водачите приказват, а другите слушат.
Как четете гамбита „ Лозан Панов “? Смятате ли, че е бил рискуван от " Демократична България ", откакто дълги години точно той най-упорито се бореше за правосъдната промяна, обичаната тематика на Демократична България?
- " Демократична България " трябваше да излъчи личен претендент за президент. И то месеци преди изборите. Това щеше да покаже, че имаме дълга пейка с изявени водачи и щеше да " качи " политическия спор на друго равнище. Не се случи. Кандидатурата на Лозан Панов пристигна като избавителен вид за Иванов и Атанасов и беше последна случка. В обиколките му се видяха хора на ДСБ, само че не и на „ Да, България “. Аз поддържах Панов, тъй като познавам качествата и работата му във Върховен касационен съд. Но в предизборната акция той не се оправи. Може би независимостта на съдиите е неприемлива в политическа среда. Прави чест на Христо Иванов, че не сподели неприятна дума за Лозан Панов, който и сега е ръководител на Върховен касационен съд.
Какви са опциите и какви са вероятностите пред „ Да, България “?
- За страдание „ Да, България “ не се подмладява. Има отлив на младите, а подборът на постъпващите е в чиновнически аспект. Националната конференция или ще оздрави „ Да, България “, или това ще е краят на партията. Не се ли обоснове потребността от либералност, партията ще загине. А демократичната общественост ще остане с разочарованието, че за следващ път не е дала доверието си на вярното място. Работя върху демократизиране на партийния правилник, не може да си служим с процедурните хватки на съперниците, против които се борим.
Имате ли съидейници вътре в „ Да, България “?
- Да, приказвам с хора, които имат подобен метод на мислене. На националната конференция ще се разбере какъв брой сме и имаме ли съпротивителни сили да противодействаме на самозабравянето. Продължавам да настоявам, че нито Иво Мирчев, нито Антоанета Цонева, нито Христо Иванов имат друг честен етос от моя. Но се самозабравят по пътя към реализиране на задачата.
Въпреки, че в нашата политика по-често се приказва зад тила на сътрудници и съперници, за какво не потърсите среща очи в очи с Христо Иванов за изясняване на позициите – допустимо е сред вас да има повече недоразумения, в сравнение с разминавания?
- Така е. Но цяла година това все не се случва. Веднъж преди няколко месеца се получи, само че Христо Иванов се появи на срещата с Иво Мирчев. И не стана партньорска среща, а разпит двама на един. Питат ме за какво диспутирам обществено, през обществените мрежи. Защото това въпреки всичко е някаква форма на връзка. Иначе липсва всякаква. Около Христо Иванов има хора, които затварят един път вечно вратите за връзка. Когато заговоря, не ме питат какво приказвам, а за какво го върша тъкмо в този момент.
Минава ли ви през мозъка да употребите професионалната си експертиза като се влеете в различен политически план?
- Не. Не ми минава, а и не съм потърсен. Не се отхвърлям от борбите си. Все още считам, че „ Да, България “ има капацитет и до момента в който не се уверя, че е привършен, ще продължа да се боря. Проблемът е, че аз съм арбитър, а никой от моята партия не ме потърси да вземам участие в преговорния екип по тематиката " Правосъдие ". Нека обаче предупредя обществото. Съдебната промяна не може да се прави без съдии. Тя не може да се прави единствено от юристи и от НПО-та. Някой беше споделил, че да търсите смяна в правосъдната система е все едно да реформирате гробище – не може да разчитате на никаква помощ от вътрешната страна. Не е по този начин. В правосъдната система има прогресивно мислещи съдии. И техният взор е безусловно нужен. Много елементарно е да кажеш, че основният прокурор ще бъде избиран и поставян на публичен надзор посредством Народното събрание. Тезата не е неприятна, само че е едностранчива. Не рискуваме ли политиците посредством сделки още веднъж да избират свои основни прокурори и да разпъват чадъри над тях? Има разновидности основният прокурор да бъде избиран от магистратската общественост, само че при публични механизми за надзор. За задачата е нужен необятен взор на адвокати по тематиката.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ