ИТН ще бъдат наказани при трети избори
- Г-н Живков, на изходна позиция ли сме? Като че ли разграничителните линии сред главните политически играчи стават все по-непреодолими и вървим към нови избори.
- И да, и не. Трудно е да се планува какъв ще е изходът от създалата се политическа обстановка, доколкото не виждаме сполучливо взаимоотношение сред така наречен нови партии. Имаше очакване, че те ще реализиран някакъв тип съглашение и ще излъчат кабинет с поддръжката на Българска социалистическа партия. В този смисъл може да сме покрай изходната позиция, а тя е нови предварителни избори.
- Защо не се случи разбирателството сред тези партии? Ясно беше още преди вота на 11 юли, че ще имаме фрагментиран парламент, че ще би трябвало да се водят договаряния за общо съдружно ръководство и прочие Какво толкоз не съумяха да разделят?
- Не дръзвам да диря отговорност единствено в една политическа мощ, само че за мен непредвидимостта на „ ИТН “, внезапните политически завои, които прави безусловно часове или дни по-късно, са в действителност доста мъчно за осмисляне и образуване на съответна реакция. Трябва да признаем, че Има Такъв Народ изначало не подходиха диалогично. Ако разгледаме поетапно техните стъпки след изборите на 11 юли, ще забележим предлагането на проектокабинет, който не е дискутиран с нито една от останалите сили в Народно събрание, по-късно промяна на метода и започване на договаряния с част от политическите сили след диалозите с „ Демократична България “ и ИБГНИ споделиха, че имат съвсем цялостно съвпадане по целите, само че в този миг Демократична България тактично замълча.
След това пристигнаха и диалозите с Движение за права и свободи, които малко или доста, за мен целяха да бъде даден знак, че ГЕРБ и придвижването не би трябвало да бъдат пакетирани в едно. Последва проектокабинет номер две със противоречивия му потенциал. За мен това е липса на ясна тактика и променчивост. А в тази обстановка стана видно и съществено неспокойствие в Българска социалистическа партия от опцията партията да се трансформира в по-решаващ фактор в политическия живот.
- Българска социалистическа партия дори непосредствено изиска третия мандат, с цел да сформира правителство… Възможен ли е кабинет сред левицата, Демократична България и „ Изправи се. БГ. Ние идваме! “ и до каква степен ще е постоянен? Не са ли доста разнообразни тези обединения?
- Те са доста разнообразни, само че в някои европейски страни ставаме очевидци точно на подобен вид съдружни формати, които си слагат една огромна цел – смяна на съществуващия управнически модел. Така е в Унгария, в Полша. Самите участници в този вид обединения, на пръв взор политически безпринципни, в действителност си дават сметка, че това взаимоотношение може би е краткотрайно положение. Бих се радвал да стигнем досега, когато няма да се постанова партиите да прибягват до сходни обединения и всяка от тях ще пази личното си идеологическо пространство. Но това ще значи, че сме в обикновено демократично ръководство.
Компромис, в тази ситуация, би трябвало да се направи – както от позиция на партиите, по този начин и от техните гласоподаватели. Защото алтернативата е непоемане на политическа отговорност от новите партии и връщане на управническия модел на ГЕРБ, евентуално с поддръжката на Движение за права и свободи.
- Едни избори през октомври-ноември по какъв начин ще трансформират картината и допустимо ли е въобще?
- Сега разделянето и опълчването са доста видни и не можем да предвиждаме какво би се случило след три месеца. Партиите попадат в задънена улица при опита да взаимодействат и това няма да се промени. Вероятно е още веднъж тройна коалиция да не бъде задоволителна и да се наложи още веднъж четири партии да работят дружно. Да не забравяме, че на „ входа на Народното събрание “ чакат и „ Възраждане “, която не е изключено да бъде показана в последващо Народно събрание. Това в допълнение ще го фрагментира и ще направи задачата още по-сложна.
- „ ИТН “ ще успее ли да получи нов избор на доверие на трети избори за годината?
- Да, от актуалната вероятност чакам те да понесат известна електорална загуба. Защото упованията към партията бяха доста съществени. Колкото и да се вглеждаме в техните дейности, мъчно бихме намерили стратегическа посока или дълготрайни цели. Не съумявам да плана в дейностите и посланията на Има Такъв Народ взор за 2-3 години напред. Оставам с усещането, че тя има задача с стеснен обсег, която не постоянно е във фокуса й. Дали ще бъде смяната в изборния закон и въвеждането на мажоритарна изборна система, дали ще бъде намаляването на партийната дотация, не знам. Но Има Такъв Народ работи извънредно безредно.
Нека си зададем въпроса – какъв сюжет си представяше българското общество след двата избора, изключително когато на 11 юли Има Такъв Народ стана първа политическа мощ? Да предложения на диалози останалите сили, да се обсъдят цели, да се дебатира по политики и промени, да бъде създадено в детайли съдружно съглашение, да бъде разграничена отговорността в държавното управление, в това число и неговия личен състав. Избирателите им дадоха заем на доверие, с цел да поведат политическата борба за промяна на модела, и в този момент ще има несъмнено разочаровани. Още след 4 април имаше прочут отлив от Има Такъв Народ, най-вероятно поради нежеланието им да опитат да образуват кабинет още в 45-ото Народно събрание, само че тази загуба беше обезщетена от прилив на нови гласоподаватели. Затова имаше номинален напредък и не можем да бъдем сигурни, че при нови избори няма да се повтори същият сюжет.
Ако погледнем на картината още по-високо, виждаме, че България е в един огромен преход. Имаме действителна промяна на ръководството, която тече от назначението на служебното държавно управление. Имаме не изключително плавна промяна на политическия хайлайф - въпреки всичко близо половината от политическите сили в Народно събрание са нови. Нека не си представяме, че тази смяна ще се случи безпроблемно и за релативно къс интервал от време. Промяната, която обществото чака и изисква и за която гласоподава, няма по какъв начин да бъде осъществена за половин или за една година. Говорим освен за смяна на изпълнителната власт, само че за скъсване на всички зависимости, които подкопават устоите на демократичната и правовата страна.
- Казахте " нови модели ", само че нали тъкмо с тази поръчка пристигнаха тези нови партии – да „ изчегъртат “ модела ГЕРБ, да вкарат нов вид връзки, връзка и прочие Но се оказа, че най-страшното е „ коалиция “?
- Изобщо не е страшна тази дума, нито формата на ръководство. Има Такъв Народ я показват по този метод, което слага въпроса дали зад обществените поръчки не стои блян за оправдаване и непоемане на политическа отговорност, в по-мрачните сюжети даже за саботиране на процесите на смяна. И това дава мотиви за спекулации дали през последните две седмици Има Такъв Народ не взаимодейства по-добре с ГЕРБ и Движение за права и свободи. До момента не виждам поръчката за изчегъртване да бъде изпълнявана.
- Споменахте за служебния кабинет. Възможна ли е промяна му в постоянен, както желаят някои от политическите сили с ангажимента за двойното поданство на министър Кирил Петков?
- Всеки вид би трябвало да бъде обсъждан. Вероятно ще има най-малко няколко лични промени в възможен проектокабинет, основан на служебния. Към сегашния миг това наподобява е разновидността с максимален капацитет. В обстановка сме, в която служебното държавно управление се употребява с огромна поддръжка, с достоверна обществена легитимност, която всяка политическа мощ би трябвало да вземе поради при идващите си стъпки. Видяхме по какъв начин наподобява на фона на служебния кабинет препоръчаният състав на държавно управление на Има Такъв Народ. Затова този запас е добре да бъде употребен, изключително поради задаващите се рецесии.
- Последните дни се сложи и въпроса за избори " 2 в 1 “ – президентски дружно с парламентарни.
- В такава изборна въртележка сме попаднали тази година. Ясно е, че са неизбежни президентските, само че избори " 2 в 1 ", колкото и да е мъчно, биха били по-доброто развиване поради хипотетичната по-висока изборна интензивност, която можем да чакаме. Това би повишило легитимността на идващия парламент. Сега, с 42 % дали своят вот обстановката не наподобява обещаваща за последващата готовност. Но в случай че на последващи избори реализираме интензивност към 50%, това би означавало, че обществото ще е подходило с повече доверие към българската народна власт.
- И да, и не. Трудно е да се планува какъв ще е изходът от създалата се политическа обстановка, доколкото не виждаме сполучливо взаимоотношение сред така наречен нови партии. Имаше очакване, че те ще реализиран някакъв тип съглашение и ще излъчат кабинет с поддръжката на Българска социалистическа партия. В този смисъл може да сме покрай изходната позиция, а тя е нови предварителни избори.
- Защо не се случи разбирателството сред тези партии? Ясно беше още преди вота на 11 юли, че ще имаме фрагментиран парламент, че ще би трябвало да се водят договаряния за общо съдружно ръководство и прочие Какво толкоз не съумяха да разделят?
- Не дръзвам да диря отговорност единствено в една политическа мощ, само че за мен непредвидимостта на „ ИТН “, внезапните политически завои, които прави безусловно часове или дни по-късно, са в действителност доста мъчно за осмисляне и образуване на съответна реакция. Трябва да признаем, че Има Такъв Народ изначало не подходиха диалогично. Ако разгледаме поетапно техните стъпки след изборите на 11 юли, ще забележим предлагането на проектокабинет, който не е дискутиран с нито една от останалите сили в Народно събрание, по-късно промяна на метода и започване на договаряния с част от политическите сили след диалозите с „ Демократична България “ и ИБГНИ споделиха, че имат съвсем цялостно съвпадане по целите, само че в този миг Демократична България тактично замълча.
След това пристигнаха и диалозите с Движение за права и свободи, които малко или доста, за мен целяха да бъде даден знак, че ГЕРБ и придвижването не би трябвало да бъдат пакетирани в едно. Последва проектокабинет номер две със противоречивия му потенциал. За мен това е липса на ясна тактика и променчивост. А в тази обстановка стана видно и съществено неспокойствие в Българска социалистическа партия от опцията партията да се трансформира в по-решаващ фактор в политическия живот.
- Българска социалистическа партия дори непосредствено изиска третия мандат, с цел да сформира правителство… Възможен ли е кабинет сред левицата, Демократична България и „ Изправи се. БГ. Ние идваме! “ и до каква степен ще е постоянен? Не са ли доста разнообразни тези обединения?
- Те са доста разнообразни, само че в някои европейски страни ставаме очевидци точно на подобен вид съдружни формати, които си слагат една огромна цел – смяна на съществуващия управнически модел. Така е в Унгария, в Полша. Самите участници в този вид обединения, на пръв взор политически безпринципни, в действителност си дават сметка, че това взаимоотношение може би е краткотрайно положение. Бих се радвал да стигнем досега, когато няма да се постанова партиите да прибягват до сходни обединения и всяка от тях ще пази личното си идеологическо пространство. Но това ще значи, че сме в обикновено демократично ръководство.
Компромис, в тази ситуация, би трябвало да се направи – както от позиция на партиите, по този начин и от техните гласоподаватели. Защото алтернативата е непоемане на политическа отговорност от новите партии и връщане на управническия модел на ГЕРБ, евентуално с поддръжката на Движение за права и свободи.
- Едни избори през октомври-ноември по какъв начин ще трансформират картината и допустимо ли е въобще?
- Сега разделянето и опълчването са доста видни и не можем да предвиждаме какво би се случило след три месеца. Партиите попадат в задънена улица при опита да взаимодействат и това няма да се промени. Вероятно е още веднъж тройна коалиция да не бъде задоволителна и да се наложи още веднъж четири партии да работят дружно. Да не забравяме, че на „ входа на Народното събрание “ чакат и „ Възраждане “, която не е изключено да бъде показана в последващо Народно събрание. Това в допълнение ще го фрагментира и ще направи задачата още по-сложна.
- „ ИТН “ ще успее ли да получи нов избор на доверие на трети избори за годината?
- Да, от актуалната вероятност чакам те да понесат известна електорална загуба. Защото упованията към партията бяха доста съществени. Колкото и да се вглеждаме в техните дейности, мъчно бихме намерили стратегическа посока или дълготрайни цели. Не съумявам да плана в дейностите и посланията на Има Такъв Народ взор за 2-3 години напред. Оставам с усещането, че тя има задача с стеснен обсег, която не постоянно е във фокуса й. Дали ще бъде смяната в изборния закон и въвеждането на мажоритарна изборна система, дали ще бъде намаляването на партийната дотация, не знам. Но Има Такъв Народ работи извънредно безредно.
Нека си зададем въпроса – какъв сюжет си представяше българското общество след двата избора, изключително когато на 11 юли Има Такъв Народ стана първа политическа мощ? Да предложения на диалози останалите сили, да се обсъдят цели, да се дебатира по политики и промени, да бъде създадено в детайли съдружно съглашение, да бъде разграничена отговорността в държавното управление, в това число и неговия личен състав. Избирателите им дадоха заем на доверие, с цел да поведат политическата борба за промяна на модела, и в този момент ще има несъмнено разочаровани. Още след 4 април имаше прочут отлив от Има Такъв Народ, най-вероятно поради нежеланието им да опитат да образуват кабинет още в 45-ото Народно събрание, само че тази загуба беше обезщетена от прилив на нови гласоподаватели. Затова имаше номинален напредък и не можем да бъдем сигурни, че при нови избори няма да се повтори същият сюжет.
Ако погледнем на картината още по-високо, виждаме, че България е в един огромен преход. Имаме действителна промяна на ръководството, която тече от назначението на служебното държавно управление. Имаме не изключително плавна промяна на политическия хайлайф - въпреки всичко близо половината от политическите сили в Народно събрание са нови. Нека не си представяме, че тази смяна ще се случи безпроблемно и за релативно къс интервал от време. Промяната, която обществото чака и изисква и за която гласоподава, няма по какъв начин да бъде осъществена за половин или за една година. Говорим освен за смяна на изпълнителната власт, само че за скъсване на всички зависимости, които подкопават устоите на демократичната и правовата страна.
- Казахте " нови модели ", само че нали тъкмо с тази поръчка пристигнаха тези нови партии – да „ изчегъртат “ модела ГЕРБ, да вкарат нов вид връзки, връзка и прочие Но се оказа, че най-страшното е „ коалиция “?
- Изобщо не е страшна тази дума, нито формата на ръководство. Има Такъв Народ я показват по този метод, което слага въпроса дали зад обществените поръчки не стои блян за оправдаване и непоемане на политическа отговорност, в по-мрачните сюжети даже за саботиране на процесите на смяна. И това дава мотиви за спекулации дали през последните две седмици Има Такъв Народ не взаимодейства по-добре с ГЕРБ и Движение за права и свободи. До момента не виждам поръчката за изчегъртване да бъде изпълнявана.
- Споменахте за служебния кабинет. Възможна ли е промяна му в постоянен, както желаят някои от политическите сили с ангажимента за двойното поданство на министър Кирил Петков?
- Всеки вид би трябвало да бъде обсъждан. Вероятно ще има най-малко няколко лични промени в възможен проектокабинет, основан на служебния. Към сегашния миг това наподобява е разновидността с максимален капацитет. В обстановка сме, в която служебното държавно управление се употребява с огромна поддръжка, с достоверна обществена легитимност, която всяка политическа мощ би трябвало да вземе поради при идващите си стъпки. Видяхме по какъв начин наподобява на фона на служебния кабинет препоръчаният състав на държавно управление на Има Такъв Народ. Затова този запас е добре да бъде употребен, изключително поради задаващите се рецесии.
- Последните дни се сложи и въпроса за избори " 2 в 1 “ – президентски дружно с парламентарни.
- В такава изборна въртележка сме попаднали тази година. Ясно е, че са неизбежни президентските, само че избори " 2 в 1 ", колкото и да е мъчно, биха били по-доброто развиване поради хипотетичната по-висока изборна интензивност, която можем да чакаме. Това би повишило легитимността на идващия парламент. Сега, с 42 % дали своят вот обстановката не наподобява обещаваща за последващата готовност. Но в случай че на последващи избори реализираме интензивност към 50%, това би означавало, че обществото ще е подходило с повече доверие към българската народна власт.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ