Трябва да изнасяме не суровини, а продукти с висока добавена стойност
Г-н Иванов, министерствата на земеделието и на енергетиката се разясняват в обществото като най-корупционните гнезда в изпълнителната власт. Как смятате да претворите на дело апелът на ръководещата коалиция за нулева приемливост към корупцията и починът за задръстване на пробойните?
- Първите стъпки към този момент са направени, предоставени са одити. Министерството на земеделието е голяма конструкция, в която се трудят към 17 000 индивида.
Не е ли висока тази численост, по отношение на желанията на новото ръководство за коренно усъвършенстване на администрацията?
- Тя ще намалее, откакто от министерството излязат Агенцията за сигурност на храните и Агенцията по горите, които минават на директно послушание на премиера, а Агенцията за консумиране на евросредства отива в Министерството на финансите. Заедно с това, сега вършим функционален разбор, който ще разкрие раздутите щатове и неработещите звена. Ако резултатите от вътрешните инспекции го постановат, ще изпратим преписките до Министерство на вътрешните работи и до прокуратурата. Всичко това би трябвало да се случи до края на януари, след което - в случай че се постанова - ще пристъпим и към редуциране на администрация. Трябва да помислим и за фиска. По запушването на пробойните разчитаме и на отваряне на министерството към жителите, с цел да получим нужната информация.
(Вижте целия диалог с Иван Иванов )
Ще ползвате ли материалите, насъбрани от парламентарната комисия „ Манолова “ в предходното Народно заседание?
- Проверките са направени и предходната седмица отговорихме на въпросите, сложени от медии и институции.
Потвърждават ли се сигналите за злоупотреби?
- Потвърждават декларираното ни предпочитание да задълбаем по-навътре. Има неща, които се удостоверяват и други, за които не може да се откри нужната документи. Имаме съдружно съглашение, имаме и стратегия, която би трябвало да изпълняваме.
Първите ви наблюдения в земеделския бранш удостоверяват ли обществените подозрения, че Министерство на здравеопазването е една от крепостите на Движение за права и свободи?
- Докато не приключим окончателния разбор не мога да кажа дали министерството е цитадела на някого. Едно е несъмнено – през последните 12 година ведомството беше ръководено от ГЕРБ. В предишни интервали то е било ръководено от Движение за права и свободи, само че доколко са се разпрострели техните ползи, следва да установим. На политическото инженерство, което е било факт през годините, ще бъде поставена точка.
Не е огромна загадка, че ГЕРБ управляваше в неофициална симбиоза с Движение за права и свободи. Ако тръгнете по следите на парите, къде очаквате да ви отведат те, изключително гигантските пари, раздавани по европейски дотации?
- Нека изчакаме резултатите от анализите в границите на месец. Много е евентуално в някои структури да влязат Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. В процеса на договаряне на новия програмен интервал е прекомерно евентуално да изплуват разнообразни ползи. С инспекциите ние идентифицираме политиките, заложени в плана за стратегически проект за развиване на земеделието и селските региони, където е много евентуално в зародиш да са заложени някои зависимости.
Наричат жаргонно Държавна фирма “Земеделие “ „ пещерата на Али Баба “. Къде ще попадне фондът, след престуктурирането на бранша?
- Според съдружното съглашение, Държавен фонд " Земеделие “ остава в границите на министерството.
Легенди се носят за големите парични потоци, които се насочват към така наречен „ зърнари “. Потвърждава ли се информацията, че лъвският къс от дотациите отива при група зърнопроизводители, отглеждащи нискокачествено фуражно зърно?
- Трудно мога да кажа какво е било качеството на създаваното зърно. Но истината е, че фактически голям % от европейското субсидиране е отивало тъкмо в тези земеделци. Такава беше земеделската политика на ГЕРБ. Затова в този момент се прибягва до таван на дотациите – с цел да се пренасочат средства към дребните и междинни производители.
Мълвата гласи, че в границите на целия преход „ зърнарите “ са имали непрекъснато лоби в Народното събрание. Съвпада ли това с вашите наблюдения?
- Нямам директни доказателства, само че това е изцяло допустимо. Екипът ни има амбициозната задача да промени напълно матрицата на метода - както при директните заплащания, по този начин и по развиването на селските региони. Браншовите организации желаят същото, такава е и тактиката на Европейски Съюз, която залага главно на биологичното произвеждане. В тактиката сме записали, че България би трябвало да се трансформира от експортьор на първични материали в експортьор на артикули с висока добавена стойност.
Установихте ли към този момент в кои браншове политиката на някогашните ръководещи е била сбъркана, без значение дали неумишлено или съзнателно, с цел да се превърнем от обичайно земеделска в страна с разрушено земеделие?
- Ако бяхте участвали на днешната ми среща със земеделските асоциации, щяхте да се уверите, че няма поземлен бранш, който да не алармира, че е пред колапс. Това споделя задоволително каква е била държавната политика в бранша.
Как земеделският бранш ще тръгне към ускорено и догонващо развиване, каквато е претенцията на новото ръководещо болшинство?
- Ускорено и догонващо развиване е слоган на една друга партия.
Те просто си присвоиха отдавнашна стопанска теория.
- Основният механизъм в нашия бранш са средствата, постъпващи от Европейски Съюз. Главен приоритет за нас в този момент е завършването на националния стратегически проект - програмирането на средствата за интервала 2023-2027 година.
Този проект не беше ли стартират от предходните ръководещи?
- По него е работено две години, а за нас остана най-тежката част - договарянето на тавана за дотациите, разпределението на средствата, бюджетите по другите интервенции. Тоест - до момента са писали някакви ограничения, а ние би трябвало да ги остойностим. В тази връзка срещите ни с браншовите организации не престават интензивно.
По думите на вицепремиера Асен Василев, като съдружно ръководство вие си давате едни 6 месеца, с цел да започнете промените в страната. Така ли е и в Министерството на земеделието?
- Всъщност, адаптирането на националния стратегически проект към съдружното ръководство е част от промените. Започваме и сериозна осведомителна акция измежду всички аграрни производители. Фокусът ще е върху дребните и междинни стопани, за които установихме, че не разполагат с нужната информация какво следва да се случи. Още повече, че общата селскостопанска политика е част от зелената договорка – биологичното произвеждане, обработването на почвата. За да не се случи отново огромните производители да са готови, а дребните да не получат нищо.
Как смятате, че зеленчукопроизводството и овощарството могат да бъдат отвоювани от зърнопроизводителите, които са притежатели на големи обработваеми земи?
- Казахме, че в съдружното съглашение е записан таван на цените от 100 000 евро. По този метод ще се опитаме да принудим самите " зърнари " да се освободят от част от земите си или да стартират да се занимават със зеленчукопроизводство и зарзаватчийство – огромна част от интервенциите са в тази посока. Да бъдат по този начин положителни да поработят за изкарването на българската продукция на пазарите в чужбина.
А в случай че не решат да бъдат по този начин положителни?
- Просто няма да получават тези средства, които са получавали до момента.
Появяват ли се нови претенденти за произвеждане на плодове и зеленчуци, за упражняване на биоземеделие?
- Има и не са малко. Запознати са добре с трендовете на Европейски Съюз в сектора. Знае се, че условието на Европейски Съюз е 25% от обработваемите площи да станат биологично чисти. Ние сме си сложили за цел в България да станат най-малко 10%, тъй като при нас преходът ще бъде много по-сложен. Тук идва делът и на държавните помощи – до момента в който влезе новият програмен интервал, страната би трябвало да подкрепя претендентите за този бизнес – сега оранжерийното произвеждане е на ръба.
Тъй като терминът е еластичен, къде виждате българската ниша в биоземеделието?
- Плодовете и зеленчуците. И преработвателната промишленост, обвързвана с тях.
В края на 19 и началото на 20 век български майстори са учили Централна Европа на зарзаватчийство и градинарство, в този момент техният тип продукция съвсем напълно е импорт у нас.
- Така е, преходът унищожи българското селско стопанство.
Преходът ли го унищожи, или съсипването стартира още по време на националната власт - с индустриализацията на страната?
- Все отново през 1990 година имахме работещо селско стопанство, което беше раздробено. Появиха се и пустеещите земи, които бяха изкупени на безценица от тези, които през днешния ден назоваваме „ зърнари “. Липсата на държавна политика докара до този резултат.
Как наподобява през вашия взор настоящата демография в селските региони?
- Проблемът е сериозен и той участва в доста европейски страни. В новия програмен интервал се натъртва доста на младите фермери. Идеята е работещите селскостопански труд в чужбина българи да се върнат у нас и да приложат опита си в дребните обитаеми места. Те даже ще бъдат привилегировани.
Разговора води: Емил Янев
- Първите стъпки към този момент са направени, предоставени са одити. Министерството на земеделието е голяма конструкция, в която се трудят към 17 000 индивида.
Не е ли висока тази численост, по отношение на желанията на новото ръководство за коренно усъвършенстване на администрацията?
- Тя ще намалее, откакто от министерството излязат Агенцията за сигурност на храните и Агенцията по горите, които минават на директно послушание на премиера, а Агенцията за консумиране на евросредства отива в Министерството на финансите. Заедно с това, сега вършим функционален разбор, който ще разкрие раздутите щатове и неработещите звена. Ако резултатите от вътрешните инспекции го постановат, ще изпратим преписките до Министерство на вътрешните работи и до прокуратурата. Всичко това би трябвало да се случи до края на януари, след което - в случай че се постанова - ще пристъпим и към редуциране на администрация. Трябва да помислим и за фиска. По запушването на пробойните разчитаме и на отваряне на министерството към жителите, с цел да получим нужната информация.
(Вижте целия диалог с Иван Иванов )
Ще ползвате ли материалите, насъбрани от парламентарната комисия „ Манолова “ в предходното Народно заседание?
- Проверките са направени и предходната седмица отговорихме на въпросите, сложени от медии и институции.
Потвърждават ли се сигналите за злоупотреби?
- Потвърждават декларираното ни предпочитание да задълбаем по-навътре. Има неща, които се удостоверяват и други, за които не може да се откри нужната документи. Имаме съдружно съглашение, имаме и стратегия, която би трябвало да изпълняваме.
Първите ви наблюдения в земеделския бранш удостоверяват ли обществените подозрения, че Министерство на здравеопазването е една от крепостите на Движение за права и свободи?
- Докато не приключим окончателния разбор не мога да кажа дали министерството е цитадела на някого. Едно е несъмнено – през последните 12 година ведомството беше ръководено от ГЕРБ. В предишни интервали то е било ръководено от Движение за права и свободи, само че доколко са се разпрострели техните ползи, следва да установим. На политическото инженерство, което е било факт през годините, ще бъде поставена точка.
Не е огромна загадка, че ГЕРБ управляваше в неофициална симбиоза с Движение за права и свободи. Ако тръгнете по следите на парите, къде очаквате да ви отведат те, изключително гигантските пари, раздавани по европейски дотации?
- Нека изчакаме резултатите от анализите в границите на месец. Много е евентуално в някои структури да влязат Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. В процеса на договаряне на новия програмен интервал е прекомерно евентуално да изплуват разнообразни ползи. С инспекциите ние идентифицираме политиките, заложени в плана за стратегически проект за развиване на земеделието и селските региони, където е много евентуално в зародиш да са заложени някои зависимости.
Наричат жаргонно Държавна фирма “Земеделие “ „ пещерата на Али Баба “. Къде ще попадне фондът, след престуктурирането на бранша?
- Според съдружното съглашение, Държавен фонд " Земеделие “ остава в границите на министерството.
Легенди се носят за големите парични потоци, които се насочват към така наречен „ зърнари “. Потвърждава ли се информацията, че лъвският къс от дотациите отива при група зърнопроизводители, отглеждащи нискокачествено фуражно зърно?
- Трудно мога да кажа какво е било качеството на създаваното зърно. Но истината е, че фактически голям % от европейското субсидиране е отивало тъкмо в тези земеделци. Такава беше земеделската политика на ГЕРБ. Затова в този момент се прибягва до таван на дотациите – с цел да се пренасочат средства към дребните и междинни производители.
Мълвата гласи, че в границите на целия преход „ зърнарите “ са имали непрекъснато лоби в Народното събрание. Съвпада ли това с вашите наблюдения?
- Нямам директни доказателства, само че това е изцяло допустимо. Екипът ни има амбициозната задача да промени напълно матрицата на метода - както при директните заплащания, по този начин и по развиването на селските региони. Браншовите организации желаят същото, такава е и тактиката на Европейски Съюз, която залага главно на биологичното произвеждане. В тактиката сме записали, че България би трябвало да се трансформира от експортьор на първични материали в експортьор на артикули с висока добавена стойност.
Установихте ли към този момент в кои браншове политиката на някогашните ръководещи е била сбъркана, без значение дали неумишлено или съзнателно, с цел да се превърнем от обичайно земеделска в страна с разрушено земеделие?
- Ако бяхте участвали на днешната ми среща със земеделските асоциации, щяхте да се уверите, че няма поземлен бранш, който да не алармира, че е пред колапс. Това споделя задоволително каква е била държавната политика в бранша.
Как земеделският бранш ще тръгне към ускорено и догонващо развиване, каквато е претенцията на новото ръководещо болшинство?
- Ускорено и догонващо развиване е слоган на една друга партия.
Те просто си присвоиха отдавнашна стопанска теория.
- Основният механизъм в нашия бранш са средствата, постъпващи от Европейски Съюз. Главен приоритет за нас в този момент е завършването на националния стратегически проект - програмирането на средствата за интервала 2023-2027 година.
Този проект не беше ли стартират от предходните ръководещи?
- По него е работено две години, а за нас остана най-тежката част - договарянето на тавана за дотациите, разпределението на средствата, бюджетите по другите интервенции. Тоест - до момента са писали някакви ограничения, а ние би трябвало да ги остойностим. В тази връзка срещите ни с браншовите организации не престават интензивно.
По думите на вицепремиера Асен Василев, като съдружно ръководство вие си давате едни 6 месеца, с цел да започнете промените в страната. Така ли е и в Министерството на земеделието?
- Всъщност, адаптирането на националния стратегически проект към съдружното ръководство е част от промените. Започваме и сериозна осведомителна акция измежду всички аграрни производители. Фокусът ще е върху дребните и междинни стопани, за които установихме, че не разполагат с нужната информация какво следва да се случи. Още повече, че общата селскостопанска политика е част от зелената договорка – биологичното произвеждане, обработването на почвата. За да не се случи отново огромните производители да са готови, а дребните да не получат нищо.
Как смятате, че зеленчукопроизводството и овощарството могат да бъдат отвоювани от зърнопроизводителите, които са притежатели на големи обработваеми земи?
- Казахме, че в съдружното съглашение е записан таван на цените от 100 000 евро. По този метод ще се опитаме да принудим самите " зърнари " да се освободят от част от земите си или да стартират да се занимават със зеленчукопроизводство и зарзаватчийство – огромна част от интервенциите са в тази посока. Да бъдат по този начин положителни да поработят за изкарването на българската продукция на пазарите в чужбина.
А в случай че не решат да бъдат по този начин положителни?
- Просто няма да получават тези средства, които са получавали до момента.
Появяват ли се нови претенденти за произвеждане на плодове и зеленчуци, за упражняване на биоземеделие?
- Има и не са малко. Запознати са добре с трендовете на Европейски Съюз в сектора. Знае се, че условието на Европейски Съюз е 25% от обработваемите площи да станат биологично чисти. Ние сме си сложили за цел в България да станат най-малко 10%, тъй като при нас преходът ще бъде много по-сложен. Тук идва делът и на държавните помощи – до момента в който влезе новият програмен интервал, страната би трябвало да подкрепя претендентите за този бизнес – сега оранжерийното произвеждане е на ръба.
Тъй като терминът е еластичен, къде виждате българската ниша в биоземеделието?
- Плодовете и зеленчуците. И преработвателната промишленост, обвързвана с тях.
В края на 19 и началото на 20 век български майстори са учили Централна Европа на зарзаватчийство и градинарство, в този момент техният тип продукция съвсем напълно е импорт у нас.
- Така е, преходът унищожи българското селско стопанство.
Преходът ли го унищожи, или съсипването стартира още по време на националната власт - с индустриализацията на страната?
- Все отново през 1990 година имахме работещо селско стопанство, което беше раздробено. Появиха се и пустеещите земи, които бяха изкупени на безценица от тези, които през днешния ден назоваваме „ зърнари “. Липсата на държавна политика докара до този резултат.
Как наподобява през вашия взор настоящата демография в селските региони?
- Проблемът е сериозен и той участва в доста европейски страни. В новия програмен интервал се натъртва доста на младите фермери. Идеята е работещите селскостопански труд в чужбина българи да се върнат у нас и да приложат опита си в дребните обитаеми места. Те даже ще бъдат привилегировани.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ