Президентът да постави диагноза и след това да търси лечител на съдебната система
Г-н Иванов, какви заключения могат да бъдат направени от поредицата срещи, които президентът инициира по отношение на критериите за избор и пълномощията на идващия основен прокурор? Трябва да питаме президента. Той се срещна, само че от това не последва нищо. Аз съм призовавал неведнъж и не преставам да приканвам, господин Радев да разгласи авансово, преди да са почнали номинациите, кардиналните критерии въз основата, на които ще се оцени годността на излъчения от Висшия правосъден съвет (ВСС) претендент. И в тези кардинални критерии да включи ясна стратегия за промяна на прокуратурата, която да бъде доста ясно обвързвана със структурните проблеми, които има тя - липса на отговорност, липса на каквито и да било триумфи в битката с корупцията, отворените порти за порочни въздействия в прокуратурата и така нататък
Тоест самият президент би трябвало да е дал своята диагноза за положението на прокуратурата и да разгласи въз основата на тази диагноза по какъв начин ще разпознае лечителя, в случай че би трябвало да се изразя метафорично - индивидът, който може да предложи решение на диагнозата. Така че срещите биха могли да бъдат потребни за подготовка за едно такова деяние, само че без такова деяние ние не можем да кажем на президента " отлично ". Без такова деяние той няма да може да употребява своето конституционно пълномощие да подпише или да не подпише декрет, тъй като Конституцията дава тази роля на президента не просто по този начин, тя чака от него да подсигурява конституционния ред. Това е неговата служба.
Президентът Радев прикани за транспарантна и отворена към обществото процедура - очаквате ли това да се случи? Не. Тоест процедурата ще бъде транспарантна в смисъл на гласност, т.е., тя ще се развие или елементи от нея ще се развият пред камерите, само че тя няма да бъде транспарантна от позиция на своите логики. Ние няма да разберем номинациите, които ще бъдат издигнати, по какъв начин ще се стига до тях, по какъв начин ще се образува нужният брой поддръжници във Висш съдебен съвет, ние няма да разберем за какво министърът на правораздаването се отхвърли авансово от това да издигне номинация. Ние няма да забележим членовете на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да се извърнат към обществото и към професионалната общественост на прокурорите и да кажат " предложете ни хора ", тъй като това би било транспарантна и отворена процедура. Да вземат членовете на Висш съдебен съвет да се извърнат към прокурорите и да кажат - " предложете ни естествени водачи и хора, които вие разпознавате като сътрудници на смяната, същински реформатори из своите редици ".
Забележете едно нещо - в демократичната история на България в никакъв случай не е имало основен прокурор, който преди този момент да е бил редови прокурор, да идва от колегията. Нека да питат прокурорите, дано да питат съдиите, дано да питат другите магистрати, дано да питат другите правни специалности да им предложат, дано да създадат обществен развой, по който да получат оферти на база, на които да забележим по какъв начин се стига до тези оферти и на база, на които да решат кого да предлагат.
Какъв съгласно вас би трябвало да бъде законовият механизъм за надзор и отчетност на основния прокурор и другите двама огромни в правосъдната власт? На другите двама огромни няма проблем с контрола върху тях и пакетирането им е един опит да не се признае казусът с прокуратурата. Това е опит за замазване, прям като най-малко, а като най-много - е подготовка за една или друга репресивна мярка или просто продължаващ тормоз върху най-ярката опозиционна фигура на върха на правосъдната власт Лозан Панов. Трябва доста ясно да разберем един систематичен въпрос - двамата ръководители на висшите съдилища не са началници на съдиите, те са административно-обслужващ личен състав, в случай че желаете оптимално да го опростим. Те имат грижата да обезпечат изискванията за работа на своите сътрудници, само че нямат безусловно никаква законова или организационна опция да им разпореждат по какъв начин да вземат решение делата си, да им влияят, по тази причина по какъв начин да вземат решение делата си, камо ли по какъв начин да им дават указания.
Точно назад е ситуацията. Нещо повече - нямат въздействие върху тяхната кариера. Те не могат да въздействат върху най-чувствителната тематика за един магистрат - неговото кариерно развиване, тъй като корупцията върви доста постоянно ръка за ръка с опцията да се въздейства върху кариерната вероятност на един магистрат. Това ръководителите на съдилища не могат да вършат и от тази позиция не могат да въздействат на решенията на своите съдии.
Нека да ви напомня - напълно неотдавна два състава на Районния съд - на София и Градския, в случай че не ме лъже паметта - се произнесоха срещу Лозан Панов. Нали си спомняте - той беше санкциониран, апелира санкцията и съдът постанови срещу него. Ето това е емпирично доказателство по тази причина, че един ръководител на Върховния съд не може да си пуска инструкции.
Напротив, що се отнася до основния прокурор, той е на върха на една доста прецизна полуармейска пирамида. Той надолу по тази пирамида може да спуска указания по съответни каузи и до съответни прокурори и нагоре що се отнася до придвижването на прокурорите, има голямо въздействие върху техните вероятности да се развият кариерно. Тоест, те са в ръцете му, безусловно. И от тази позиция имаме този систематичен проблем по тази причина, че не е ясно по какъв начин машинарията под основния прокурор може да се задейства против него. И незабавно ви давам образец, че ние ще разберем, че нещата са се трансформирали, когато се появи оня прокурор в София, който ще се самосезира за " Цумгейт " или за двете каки, помните тези записи, в които господин Цацаров играеше основна роля и в двата случая. И в двата случая той безочливо, безсрамно отхвърли да бъде проверяван и можеше да си разреши това нещо да го направи пред камерата, тъй като в действителност прокуратурата е в ръцете му.
Когато имаме прокурор, който се самосезира против господин Цацаров против тези проблеми... ще знаем, че има първи проблясъци на промяна. Това е казусът с наказателната отговорност на основния прокурор.
Но има и втора отговорност - и тя е политическа отговорност. Веднага някой ще каже основният прокурор е самостоятелен и той не е политически, само че това не е правилно. Главният прокурор дава отговор за използването на наказателната политика на страната, има конституционни решения в този смисъл и това е политика. Господин Цацаров в този момент приключва своя 7-годишен мандат и в този собствен седем годишен мандат той претърпя цялостен неуспех в използването на наказателната политика на Република България и особено що се отнася до битката с корупцията.
И ние нямаме механизми по тази причина, той да понесе политическа отговорност по тази причина. Той трябваше на доста по-рано стадий да може да бъде заменен заради неприспособимост и заради невършене на работата. Това би трябвало да се случи в Народното събрание и с цел да може да се случва, би трябвало да има конституционни промени, които уреждат неговата политическа отговорност. Едва тогава господин Цацаров няма да може да се държи като притежател на остров в Тихия океан, който понякога гастролира по малкия екран и важничи, а ще би трябвало да се държи като обществен чиновник на публичен интерес на всеки български жител и да се регистрира със невзискателност и подготвеност, както прилича на всеки чиновник на Република България.
Има ли подводни камъни в препоръчаните промени в Закона за правосъдната власт? Главният подводен камък в това, което се прави е, че това е следващата реплика, с което се пробва да се замажат очите на нашите сътрудници в Брюксел, в Европейския съюз, в Европа и тук, на българското публично мнение. Това няма да се случи: Надига се голяма рецензия. Това е безспорен следващ неуспех на ръководството и особено на министър Кирилов. Той към този момент даде обещание, че ще би трябвало да приготви оставката, сигурен съм, че си я е написал и би трябвало да е подготвен за нея.
Измененията в Закона за правосъдната власт (ЗВС) породиха и мнение, че основният прокурор ще заеме поста основен правосъден контрольор след края на мандата си. Какво би означавало това за правосъдната система? Ако се намерят депутати, които да гласоподават за господин Цацаров в качеството му на основен правосъден контрольор (...). Иначе в действителност имаше такова желание, то беше квалифицирано законодателно, беше уредено с изхода на сегашната титулярка, тъй че тя да може да си тръгне предварително, с цел да освободи място за господин Цацаров, който по този начин да се каже в придвижване да може да трансферира от едното кресло на другото. Защото другояче, в случай че вземеш да стъпиш на земята и да слезеш от облаците, можеш да загубиш политическата си гаранция за това, че ще бъдеш определен за другия пост.
Така че беше обезпечено законодателно този трансфер, въпросът е дали ще се намерят 2/3 народни представители, които да поддържат кандидатурата на господин Цацаров. Ако това се случи, ще бъде безспорен атентат против демокрацията в България, тъй като господин Цацаров е потвърдил, че той не служи на обществения интерес по никакъв метод.
Нещо повече - в качеството му на основен правосъден контрольор по отношение на съдиите и прокурорите, ще получи доста по-голяма опция да им оказва репресивно въздействие и тормоз, в сравнение с даже като основен прокурор. В този смисъл това ще бъде още по-опасно състояние с един човек, който е потвърдил тоталната си неприспособимост да служи на обществени ползи и тоталната си отдаденост в службата на задкулисието.
Какви са качествата, които би трябвало да има идващия основен прокурор. Следващият основен прокурор би трябвало да е потвърдил своята самостоятелност на дело. Тоест, това би трябвало да е човек, който в миналото в кариерата си да може да уточни случай, в които се е изправял против някой мощен, имал е темперамент, имал е гръбнак и е споделил " не " в името на това да съблюдава закона; който би трябвало да покаже по какъв начин е защитавал обществения интерес против нещо ужасно, а такива неща в България не липсват. Това би трябвало да е човек на второ място, който да няма към него никакви подозрения за зависимости, т.е. той би трябвало да премине през една доста сериозна инспекция за всевъзможни имотни покупко-продажби, връзки, свързаности и такъми към секрети общества, които биха го отворили за въздействие. И не на последно място - това би трябвало да е човек, който би трябвало да назове казуса на прокуратурата. Той би трябвало да се изправи и да каже - " прокуратурата е корумпирана, тя не предстои на публичен надзор, тя има прекалено много прокурори и те би трябвало да се съкратят ". В България има най-вече прокурори от глава на популацията в целия континент Европа.
Тези проблеми би трябвало ясно да бъдат посочени и ние би трябвало да забележим едни доста ясни съответни поръчки за това по какъв начин тези проблеми ще бъдат решени. Това е доста просто - темперамент, потвърдена подготвеност да се бориш за върховенството на закона, правата на индивида и демокрацията, непорочност и ясна визия за промяна, която потегля от ясно наименуване на проблемите.
Как се отразява на цялата система спорът сред основния прокурор и ръководителя на Върховен касационен съд? Не е задоволително добре. Този спор би трябвало да докара до надълбоко планиране от страна на магистратите и би трябвало да докара до събуждане на магистратска съвест, за това което се случва пред тях по тази причина, че един самоуверен човек като Лозан Панов не се опасява да посочва проблемите, за което и търпи изключителна медийна принуда и гонене.
И това не трябва да оставя българските магистрати равнодушни. За страдание, аз не виждам задоволително ясна позиция от страна на необятни магистратски кръгове и те не могат да продължат да се държат като чиновници на култа на формализма. Или българските магистрати би трябвало да осъзнаят, че са чиновници на конституционния ред, на конституционализма, на преамбюла на Българската конституция, където написа думи като права на индивида, независимост, европейски полезности и те ще би трябвало да осъзнаят тази своя служба или ще станат заедно ненужни.
Какви са провокациите пред държавното обвиняване? Къде би трябвало то да се реформира? Държавното обвиняване би трябвало да премине под явен режим на обществена отчетност за своето осъществяване на обществената наказателна политика, след което би трябвало да премине през реселекция на персоналния си състав, който както казахме, е евентуално двойно по-голям, в сравнение с България е належащо. Ние не сме богата страна, с цел да устояваме толкоз доста прокурори и следователи, и те да правят толкоз малко работа.
Говоря по наличие, не приказвам за бройки каузи. Пълненето на затвори с роми не е използване на наказателната политика на Република България. Тези хора би трябвало да преминат през една реселекция, тъй че да останат половината от тях и половината от тях в действителност са пригодни, схващат защо са на тази работа, а не с цел да местят папки и преписки и да извършват категорично изказани или неизказни инструкции на системата към тях, и да се задоволят с висша степен на педантизъм, а да пазят върховенството на правото в България. И да извършват конституционния мандат на прокуратурата. Тази половина от тях, които дават отговор на съзнанието за тази мисъл и имат професионална склонност, би трябвало да остане там и да бъде доста съществено подготвена, тъй като има кадрови срив и срив на базовата подготвеност за работа в прокуратурата. В нея би трябвало да бъдат вкарани съвременни правила и способи на мениджмънт, такива има, известни са и тогава ще имаме една съвременна европейска прокуратура, която ще бъде пригодна да обслужва модерната европейска демократична българска държавност.
В последно време Висш съдебен съвет е много спокоен, най-малкото не създава кавги. Означава ли това, че Висш съдебен съвет не работи или че правосъдната промяна е замразена. И двете неща значи. Във Висш съдебен съвет няма ясна реформаторска група такава, каквато имаше в предишния Висш правосъден съвет. Статуквото съумя да назначи едни анонимни хора, които не заемат позиции в обществения интерес, които не вършат промени, те не са създали нито една промяна, макар че с конституционните промени в допълнение се усили размерът от техните пълномощия.
Къде е електронното правораздаване, къде е електронното правораздаване? Електронното правораздаване трябваше да бъде към този момент 2020-2022 година, трябваше да бъде действителност. Нищо не се прави по тази тематика, а това е фундаментална промяна за модернизацията на правораздаването в България. Тези хора седят, кършат пръсти и пазят тишина под юргана. Това е, с което те се занимават. Липсата на кавги е извънредно проблематична, тъй като системата е болна и единственият метод, с който тя би могла да премине към някакво излизане от тази кома, в която е изпаднала, е кавги. И неналичието на кавги, и неналичието на каквито и да било дейности демонстрира, че имаме един Висш правосъден съвет, който е като ръкавица на ръцете на господин Цацаров. И в този момент сега се търси идната ръка, на която да бъде надяната.
Смятате ли, че фактически властта чака да си назначи комфортен основен прокурор? Смятам, че властта единствено по тази причина мисли и не може да спи, и освен властта, а систематизирано - господин Борисов и господин Пеевски. Господин Борисов знае, че наказателната отминалост от последния автограф, който той постави на властова позиция, е десетина години, за някои от тях продължава до 15. Тоест мандатът на същия основен прокурор е единствено първата половина от времето, през което той би трябвало да съумее да се пенсионира, без да влезе в пандиза и това не му дава мира сигурно.
Същото важи за господин Пеевски, за господин Доган и за още доста знайни и незнайни герои на българската мафиотизация.
Тоест самият президент би трябвало да е дал своята диагноза за положението на прокуратурата и да разгласи въз основата на тази диагноза по какъв начин ще разпознае лечителя, в случай че би трябвало да се изразя метафорично - индивидът, който може да предложи решение на диагнозата. Така че срещите биха могли да бъдат потребни за подготовка за едно такова деяние, само че без такова деяние ние не можем да кажем на президента " отлично ". Без такова деяние той няма да може да употребява своето конституционно пълномощие да подпише или да не подпише декрет, тъй като Конституцията дава тази роля на президента не просто по този начин, тя чака от него да подсигурява конституционния ред. Това е неговата служба.
Президентът Радев прикани за транспарантна и отворена към обществото процедура - очаквате ли това да се случи? Не. Тоест процедурата ще бъде транспарантна в смисъл на гласност, т.е., тя ще се развие или елементи от нея ще се развият пред камерите, само че тя няма да бъде транспарантна от позиция на своите логики. Ние няма да разберем номинациите, които ще бъдат издигнати, по какъв начин ще се стига до тях, по какъв начин ще се образува нужният брой поддръжници във Висш съдебен съвет, ние няма да разберем за какво министърът на правораздаването се отхвърли авансово от това да издигне номинация. Ние няма да забележим членовете на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да се извърнат към обществото и към професионалната общественост на прокурорите и да кажат " предложете ни хора ", тъй като това би било транспарантна и отворена процедура. Да вземат членовете на Висш съдебен съвет да се извърнат към прокурорите и да кажат - " предложете ни естествени водачи и хора, които вие разпознавате като сътрудници на смяната, същински реформатори из своите редици ".
Забележете едно нещо - в демократичната история на България в никакъв случай не е имало основен прокурор, който преди този момент да е бил редови прокурор, да идва от колегията. Нека да питат прокурорите, дано да питат съдиите, дано да питат другите магистрати, дано да питат другите правни специалности да им предложат, дано да създадат обществен развой, по който да получат оферти на база, на които да забележим по какъв начин се стига до тези оферти и на база, на които да решат кого да предлагат.
Какъв съгласно вас би трябвало да бъде законовият механизъм за надзор и отчетност на основния прокурор и другите двама огромни в правосъдната власт? На другите двама огромни няма проблем с контрола върху тях и пакетирането им е един опит да не се признае казусът с прокуратурата. Това е опит за замазване, прям като най-малко, а като най-много - е подготовка за една или друга репресивна мярка или просто продължаващ тормоз върху най-ярката опозиционна фигура на върха на правосъдната власт Лозан Панов. Трябва доста ясно да разберем един систематичен въпрос - двамата ръководители на висшите съдилища не са началници на съдиите, те са административно-обслужващ личен състав, в случай че желаете оптимално да го опростим. Те имат грижата да обезпечат изискванията за работа на своите сътрудници, само че нямат безусловно никаква законова или организационна опция да им разпореждат по какъв начин да вземат решение делата си, да им влияят, по тази причина по какъв начин да вземат решение делата си, камо ли по какъв начин да им дават указания.
Точно назад е ситуацията. Нещо повече - нямат въздействие върху тяхната кариера. Те не могат да въздействат върху най-чувствителната тематика за един магистрат - неговото кариерно развиване, тъй като корупцията върви доста постоянно ръка за ръка с опцията да се въздейства върху кариерната вероятност на един магистрат. Това ръководителите на съдилища не могат да вършат и от тази позиция не могат да въздействат на решенията на своите съдии.
Нека да ви напомня - напълно неотдавна два състава на Районния съд - на София и Градския, в случай че не ме лъже паметта - се произнесоха срещу Лозан Панов. Нали си спомняте - той беше санкциониран, апелира санкцията и съдът постанови срещу него. Ето това е емпирично доказателство по тази причина, че един ръководител на Върховния съд не може да си пуска инструкции.
Напротив, що се отнася до основния прокурор, той е на върха на една доста прецизна полуармейска пирамида. Той надолу по тази пирамида може да спуска указания по съответни каузи и до съответни прокурори и нагоре що се отнася до придвижването на прокурорите, има голямо въздействие върху техните вероятности да се развият кариерно. Тоест, те са в ръцете му, безусловно. И от тази позиция имаме този систематичен проблем по тази причина, че не е ясно по какъв начин машинарията под основния прокурор може да се задейства против него. И незабавно ви давам образец, че ние ще разберем, че нещата са се трансформирали, когато се появи оня прокурор в София, който ще се самосезира за " Цумгейт " или за двете каки, помните тези записи, в които господин Цацаров играеше основна роля и в двата случая. И в двата случая той безочливо, безсрамно отхвърли да бъде проверяван и можеше да си разреши това нещо да го направи пред камерата, тъй като в действителност прокуратурата е в ръцете му.
Когато имаме прокурор, който се самосезира против господин Цацаров против тези проблеми... ще знаем, че има първи проблясъци на промяна. Това е казусът с наказателната отговорност на основния прокурор.
Но има и втора отговорност - и тя е политическа отговорност. Веднага някой ще каже основният прокурор е самостоятелен и той не е политически, само че това не е правилно. Главният прокурор дава отговор за използването на наказателната политика на страната, има конституционни решения в този смисъл и това е политика. Господин Цацаров в този момент приключва своя 7-годишен мандат и в този собствен седем годишен мандат той претърпя цялостен неуспех в използването на наказателната политика на Република България и особено що се отнася до битката с корупцията.
И ние нямаме механизми по тази причина, той да понесе политическа отговорност по тази причина. Той трябваше на доста по-рано стадий да може да бъде заменен заради неприспособимост и заради невършене на работата. Това би трябвало да се случи в Народното събрание и с цел да може да се случва, би трябвало да има конституционни промени, които уреждат неговата политическа отговорност. Едва тогава господин Цацаров няма да може да се държи като притежател на остров в Тихия океан, който понякога гастролира по малкия екран и важничи, а ще би трябвало да се държи като обществен чиновник на публичен интерес на всеки български жител и да се регистрира със невзискателност и подготвеност, както прилича на всеки чиновник на Република България.
Има ли подводни камъни в препоръчаните промени в Закона за правосъдната власт? Главният подводен камък в това, което се прави е, че това е следващата реплика, с което се пробва да се замажат очите на нашите сътрудници в Брюксел, в Европейския съюз, в Европа и тук, на българското публично мнение. Това няма да се случи: Надига се голяма рецензия. Това е безспорен следващ неуспех на ръководството и особено на министър Кирилов. Той към този момент даде обещание, че ще би трябвало да приготви оставката, сигурен съм, че си я е написал и би трябвало да е подготвен за нея.
Измененията в Закона за правосъдната власт (ЗВС) породиха и мнение, че основният прокурор ще заеме поста основен правосъден контрольор след края на мандата си. Какво би означавало това за правосъдната система? Ако се намерят депутати, които да гласоподават за господин Цацаров в качеството му на основен правосъден контрольор (...). Иначе в действителност имаше такова желание, то беше квалифицирано законодателно, беше уредено с изхода на сегашната титулярка, тъй че тя да може да си тръгне предварително, с цел да освободи място за господин Цацаров, който по този начин да се каже в придвижване да може да трансферира от едното кресло на другото. Защото другояче, в случай че вземеш да стъпиш на земята и да слезеш от облаците, можеш да загубиш политическата си гаранция за това, че ще бъдеш определен за другия пост.
Така че беше обезпечено законодателно този трансфер, въпросът е дали ще се намерят 2/3 народни представители, които да поддържат кандидатурата на господин Цацаров. Ако това се случи, ще бъде безспорен атентат против демокрацията в България, тъй като господин Цацаров е потвърдил, че той не служи на обществения интерес по никакъв метод.
Нещо повече - в качеството му на основен правосъден контрольор по отношение на съдиите и прокурорите, ще получи доста по-голяма опция да им оказва репресивно въздействие и тормоз, в сравнение с даже като основен прокурор. В този смисъл това ще бъде още по-опасно състояние с един човек, който е потвърдил тоталната си неприспособимост да служи на обществени ползи и тоталната си отдаденост в службата на задкулисието.
Какви са качествата, които би трябвало да има идващия основен прокурор. Следващият основен прокурор би трябвало да е потвърдил своята самостоятелност на дело. Тоест, това би трябвало да е човек, който в миналото в кариерата си да може да уточни случай, в които се е изправял против някой мощен, имал е темперамент, имал е гръбнак и е споделил " не " в името на това да съблюдава закона; който би трябвало да покаже по какъв начин е защитавал обществения интерес против нещо ужасно, а такива неща в България не липсват. Това би трябвало да е човек на второ място, който да няма към него никакви подозрения за зависимости, т.е. той би трябвало да премине през една доста сериозна инспекция за всевъзможни имотни покупко-продажби, връзки, свързаности и такъми към секрети общества, които биха го отворили за въздействие. И не на последно място - това би трябвало да е човек, който би трябвало да назове казуса на прокуратурата. Той би трябвало да се изправи и да каже - " прокуратурата е корумпирана, тя не предстои на публичен надзор, тя има прекалено много прокурори и те би трябвало да се съкратят ". В България има най-вече прокурори от глава на популацията в целия континент Европа.
Тези проблеми би трябвало ясно да бъдат посочени и ние би трябвало да забележим едни доста ясни съответни поръчки за това по какъв начин тези проблеми ще бъдат решени. Това е доста просто - темперамент, потвърдена подготвеност да се бориш за върховенството на закона, правата на индивида и демокрацията, непорочност и ясна визия за промяна, която потегля от ясно наименуване на проблемите.
Как се отразява на цялата система спорът сред основния прокурор и ръководителя на Върховен касационен съд? Не е задоволително добре. Този спор би трябвало да докара до надълбоко планиране от страна на магистратите и би трябвало да докара до събуждане на магистратска съвест, за това което се случва пред тях по тази причина, че един самоуверен човек като Лозан Панов не се опасява да посочва проблемите, за което и търпи изключителна медийна принуда и гонене.
И това не трябва да оставя българските магистрати равнодушни. За страдание, аз не виждам задоволително ясна позиция от страна на необятни магистратски кръгове и те не могат да продължат да се държат като чиновници на култа на формализма. Или българските магистрати би трябвало да осъзнаят, че са чиновници на конституционния ред, на конституционализма, на преамбюла на Българската конституция, където написа думи като права на индивида, независимост, европейски полезности и те ще би трябвало да осъзнаят тази своя служба или ще станат заедно ненужни.
Какви са провокациите пред държавното обвиняване? Къде би трябвало то да се реформира? Държавното обвиняване би трябвало да премине под явен режим на обществена отчетност за своето осъществяване на обществената наказателна политика, след което би трябвало да премине през реселекция на персоналния си състав, който както казахме, е евентуално двойно по-голям, в сравнение с България е належащо. Ние не сме богата страна, с цел да устояваме толкоз доста прокурори и следователи, и те да правят толкоз малко работа.
Говоря по наличие, не приказвам за бройки каузи. Пълненето на затвори с роми не е използване на наказателната политика на Република България. Тези хора би трябвало да преминат през една реселекция, тъй че да останат половината от тях и половината от тях в действителност са пригодни, схващат защо са на тази работа, а не с цел да местят папки и преписки и да извършват категорично изказани или неизказни инструкции на системата към тях, и да се задоволят с висша степен на педантизъм, а да пазят върховенството на правото в България. И да извършват конституционния мандат на прокуратурата. Тази половина от тях, които дават отговор на съзнанието за тази мисъл и имат професионална склонност, би трябвало да остане там и да бъде доста съществено подготвена, тъй като има кадрови срив и срив на базовата подготвеност за работа в прокуратурата. В нея би трябвало да бъдат вкарани съвременни правила и способи на мениджмънт, такива има, известни са и тогава ще имаме една съвременна европейска прокуратура, която ще бъде пригодна да обслужва модерната европейска демократична българска държавност.
В последно време Висш съдебен съвет е много спокоен, най-малкото не създава кавги. Означава ли това, че Висш съдебен съвет не работи или че правосъдната промяна е замразена. И двете неща значи. Във Висш съдебен съвет няма ясна реформаторска група такава, каквато имаше в предишния Висш правосъден съвет. Статуквото съумя да назначи едни анонимни хора, които не заемат позиции в обществения интерес, които не вършат промени, те не са създали нито една промяна, макар че с конституционните промени в допълнение се усили размерът от техните пълномощия.
Къде е електронното правораздаване, къде е електронното правораздаване? Електронното правораздаване трябваше да бъде към този момент 2020-2022 година, трябваше да бъде действителност. Нищо не се прави по тази тематика, а това е фундаментална промяна за модернизацията на правораздаването в България. Тези хора седят, кършат пръсти и пазят тишина под юргана. Това е, с което те се занимават. Липсата на кавги е извънредно проблематична, тъй като системата е болна и единственият метод, с който тя би могла да премине към някакво излизане от тази кома, в която е изпаднала, е кавги. И неналичието на кавги, и неналичието на каквито и да било дейности демонстрира, че имаме един Висш правосъден съвет, който е като ръкавица на ръцете на господин Цацаров. И в този момент сега се търси идната ръка, на която да бъде надяната.
Смятате ли, че фактически властта чака да си назначи комфортен основен прокурор? Смятам, че властта единствено по тази причина мисли и не може да спи, и освен властта, а систематизирано - господин Борисов и господин Пеевски. Господин Борисов знае, че наказателната отминалост от последния автограф, който той постави на властова позиция, е десетина години, за някои от тях продължава до 15. Тоест мандатът на същия основен прокурор е единствено първата половина от времето, през което той би трябвало да съумее да се пенсионира, без да влезе в пандиза и това не му дава мира сигурно.
Същото важи за господин Пеевски, за господин Доган и за още доста знайни и незнайни герои на българската мафиотизация.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ