Цветанов остави част от ноу хауто си на своите наследници в ГЕРБ
Г-н Георгиев, виждате ли някакви прилики и разлики сред сегашната акция за кметове и общински съветници и предходни такива?
- Не може да се заключи за цялата страна. Особено при локални избори се показват действителни местни особености.
В София да вземем за пример.
- В София несъмнено вотът е основен, с доста сериозна конспирация. Отдавна не е имало такава конспирация. Разбира се, има и други места, само че публиката се интересува най-много от столицата. Почти несъмнено ще има балотаж в София в кметската част и то с доста положителни шансове за Мая Манолова. Но по-важното е, че в София въпреки всичко следим локален избор, където в това, което се случва, ще има някаква политическа логичност. Борба сред политики, хрумвания... Така че тук всичко е в чист тип. А към този момент из страната следим добре познати картинки. Не, че няма интриги. Има интриги. Сигурно ще има и изненади. На ГЕРБ няма да й е по този начин елементарно да повтори достиженията си от преди четири години. В 7-8 регионални града ще има съществени съперници и е допустимо да загуби някои от тях. Но за жалост това, което мен ме впечатлява, като човек изследващ 20-30 години избори в България, ще си ги има отново всичките добре познати недостатъци – локални сделки зад тила на гласоподавателя, купени гласове... Силно е изкушението, изключително в общини с под 50 000 гласоподаватели да се употребяват тези техники.
Казахте, че в 7-8 града се чака конспирация. В кои?
- Не във всички имам проучвания, само че в Ямбол, в Русе, в огромна част от регионалните центрове в Северна България, дори и в Благоевград може би ще има конспирация. Интересни са, при все това някакви Бог знае какви нововъведения от страна на искащите и ползващи се от правото да бъдат избирани не следим. Изборите текат по метод, който общо взето към този момент е прочут на публиката. Може би малко по-интензивно се употребяват обществени мрежи, цифровите способи за връзка, агитация, контрапропаганда, пиар и т. н. Но другото не е нещо изключително ново.
Когато слушате претендентите за кмет на София – към този момент се организираха два или три дебата, кой ви се коства най-неадекватен и кой предлага най-прагматични решения?
- О, не съм ги следил всичките. Непрекъснато съм на работното си място и нямам изключително време. Вижте, какво значи прагматичност? В София няма търсене единствено на прагматика от публиката. В София се натрупаха доста проблеми при съществуване на несъмнено положителна наклонност. В София има по-голяма осъзната потребност от смяна в модела, по който се ръководи столицата и който значително изключва жителите от процеса на взимане на решенията и надзор върху публичните поръчки, харчене на бюджетния запас. Има предпочитание за смяна. Дали госпожа Фандъкова и ГЕРБ оферират също своя версия на смяната и дали ще я одобри публиката, това ще го забележим.
Как ще коментирате свадите, съпътстващи тази акция – в БНР, нервността за децата, последния с расистките прояви на стадиона?
- Те постановат своя отпечатък върху настроенията на хората. Общо взето, може би ще дадат своя принос върху по-високи стойности на протестен и углавен избор. Лошото е, че може и да не го видим в резултатите, тъй като протестният се случва с по-ниска интензивност, а наказателният налива вода в мелницата на политически сили, претенденти и локални обединения, които са за смяна на статуквото. Така че ще бъде много разнопосочно, само че отпечатък ще има и то най-много в огромните градове, където логиката и на гласуването, и на избора е по-политическа, а не семейно-родова, както е в по-малките общини.
Бойко Борисов още веднъж яхна джипа и потегли да обикаля страната, както на евровота, само че двата типа избори са доста разнообразни...
- Вижте, аз не съм доста податлив да приписваме голям резултат от сходни турове на евроизборите. Да, ГЕРБ ги завоюва, само че това е с един % и половина от всички имащи право на глас. Друг е въпросът, че беше ниска интензивността. Не знам. Може би те ще минимизират вредите, които ГЕРБ е допустимо да понесе в доста общини заради вътрешни кавги, заради искрено несправяне и корупционни, и всевъзможни други схеми и кавги. Но е реалност, че на не малко места ГЕРБ влезе в тази логичност, която други огромни, значими политически сили, дори и Българска социалистическа партия, я изживяваха преди години - да има по двама претенденти. Тоест, почва някаква ерозия и то в регионални центрове. Забелязват се признаци, че тук-там разслояването, разломите вътре в структурите на ГЕРБ са много значими, което не беше особено за по-младенческата фаза от живота на тази политическа мощ.
Това има ли нещо общо с отстраняването на Цветан Цветанов от партията и управителните постове в нея?
- Безспорно има. Макар че няма потребност да си го изяснявам с дейната роля на самия Цветанов. Вижте, през последните години има една наклонност в България локалната власт от ден на ден да се приватизира. Кметовете – няма значение от коя политическа мощ са те – получиха много важен запас и преимущества. Тоест без да бъде доста манифестирано, действително протече някакъв развой на децентрализация на общините. Особено в по-жизнеспособните има задоволително огромен запас. И локалната власт се трансформира в много еманципирал се фактор – публични поръчки, евросредства... По-оправните кметове съумяха да си основат мощни клиентелни връзки, те са сериозен шеф в междинните и дребните общини. Те станаха значително самостоятелни дори от партийните централи и от централната власт. Така че, получавайки тази автономност, в действителност стана към този момент доста мъчно да бъде заменен кмет в България при равни други условия. Няма значение дали е от ГЕРБ, от друга партия или безусловно самостоятелен. Има много образци освен това в огромни общини. Е, несъмнено, несъмнено имат и някакви качества като управленци или популацията им приписва такива. Но доста по-трудно стана да се смени кметът (в общинския съвет по-лесно стават някои фрагментации), в сравнение с дори централната власт. Затова ще продължаваме да имаме кметове с по три, четири и повече мандати.
Как си представяте локални избори без Цветанов?
- Цветанов остави част от ноу хауто си на своите наследници в ГЕРБ. А и някои от тези хватки елементарно се усвояват. Той несъмнено вършеше част от черната работа. Но в доста общини виждам същите подходи – без Цветанов по цветановски. Безспорно без него ГЕРБ ще има проблеми в много общини, където неговото отдръпване беше съпроводено с низвергването на предходен локален хайлайф на ГЕРБ и замяната му с различен. Има такива задоволително. Но методите си остават, те не са забравени, ноу хауто към момента се употребява. Освен това и самият Бойко Борисов не е доста непознат на това ноу хау. И да не го е патентовал, то си е част от корпоративната просвета на партия ГЕРБ.
За какво в действителност ще бъдат тези избори? Битка сред лявото и дясното, статуквото и смяната или избор сред народна власт и тирания?
- Винаги участва детайлът, по-интензивно или не, сред статукво и смяна. Във всички общини, върху които имам взор, в предизборната акция множеството от жителите желаят смяна. Няма значение на какъв хал е общината – дали е мощно депресивна или е относително сполучлива през последните 3-4 години и има добра икономическа обстановка. Навсякъде искащите смяна са повече. Друг е въпросът, че нещо друго не доста положително се случва през последните 10-15 години, което мен като социолог ме тревожи. Почти на всички места има ерозия на локалните общности, те не се претърпяват като такива. Изчезнала е локалната гласност. Няма конгреси, полета за спор по проблемите на общността – политически, стопански и всевъзможни. И заради липса на такава локална гласност са изчезнали и естествените водачи. Няма я средата, която образува естествени водачи, които при нужда, когато обществото желае смяна, излизат на политическата сцена и персонифицират тази смяна, печелят избори. Общо взето, има обезлюдяване. Правиш проучвания, искаш хората от общината непринудено да посочат персони, които съгласно тях имат престиж и не намираш нищо. Няма ги към този момент локалните интелектуалци, няма ги гражданските деятели на доста места. Да, знаят някогашните и актуалните кметове и по тази причина показват тях. Просто, тъй като други не знаят. Няма ги честните предприемачи. В доста дребни и междинни общини като се зададе подобен въпрос, излиза лист от лекари. Поради демографската обстановка в страната, хората имат доверие на джи пито си и го показват него. Извинявайте, но джи пито надали е кадърен за кмет и надали има желание за подобен. Или лекари от локалната болница. Всъщност това стартира още преди 10 години, когато половината районни лечебни заведения излъчиха кметове или хора в общинските листи. Няма други. Няма ги локалните медии. Да, появиха се какви ли не уеб сайтове и впрочем, само че те имат доста фрагментарна и дребна в последна сметка публика. Всичко това не подхранва среда, в която може да се образува по натурален път различен хайлайф по места.
Най-общо, има потребност от смяна на модела и то е по посока да стане по-легитимен. Да се пресекат няколко отрицателни трендове, които тревожат хората. Това са – слепване сред политически и олигархично-клиентелен елит; да се минимизира ролята на огромните пари в изборите; да се основат механизми за гражданско присъединяване, което е същинската народна власт. Демокрация без гражданско присъединяване е много фиктивна фасада. Така че, усеща се нужда от радикални хрумвания и не безусловно такива, които могат да се разплискат в антисистемни настроения. Засега това, което ги задържа, мен, в случай че питате, е, че не са се появили подобаващи други възможности и че социално-икономическата обстановка е почти добра. Ако, не дай Боже, страната влезе в някаква икономическа меланхолия и се изострят социално-икономическите напрежения, това може да избие на зле.
- Не може да се заключи за цялата страна. Особено при локални избори се показват действителни местни особености.
В София да вземем за пример.
- В София несъмнено вотът е основен, с доста сериозна конспирация. Отдавна не е имало такава конспирация. Разбира се, има и други места, само че публиката се интересува най-много от столицата. Почти несъмнено ще има балотаж в София в кметската част и то с доста положителни шансове за Мая Манолова. Но по-важното е, че в София въпреки всичко следим локален избор, където в това, което се случва, ще има някаква политическа логичност. Борба сред политики, хрумвания... Така че тук всичко е в чист тип. А към този момент из страната следим добре познати картинки. Не, че няма интриги. Има интриги. Сигурно ще има и изненади. На ГЕРБ няма да й е по този начин елементарно да повтори достиженията си от преди четири години. В 7-8 регионални града ще има съществени съперници и е допустимо да загуби някои от тях. Но за жалост това, което мен ме впечатлява, като човек изследващ 20-30 години избори в България, ще си ги има отново всичките добре познати недостатъци – локални сделки зад тила на гласоподавателя, купени гласове... Силно е изкушението, изключително в общини с под 50 000 гласоподаватели да се употребяват тези техники.
Казахте, че в 7-8 града се чака конспирация. В кои?
- Не във всички имам проучвания, само че в Ямбол, в Русе, в огромна част от регионалните центрове в Северна България, дори и в Благоевград може би ще има конспирация. Интересни са, при все това някакви Бог знае какви нововъведения от страна на искащите и ползващи се от правото да бъдат избирани не следим. Изборите текат по метод, който общо взето към този момент е прочут на публиката. Може би малко по-интензивно се употребяват обществени мрежи, цифровите способи за връзка, агитация, контрапропаганда, пиар и т. н. Но другото не е нещо изключително ново.
Когато слушате претендентите за кмет на София – към този момент се организираха два или три дебата, кой ви се коства най-неадекватен и кой предлага най-прагматични решения?
- О, не съм ги следил всичките. Непрекъснато съм на работното си място и нямам изключително време. Вижте, какво значи прагматичност? В София няма търсене единствено на прагматика от публиката. В София се натрупаха доста проблеми при съществуване на несъмнено положителна наклонност. В София има по-голяма осъзната потребност от смяна в модела, по който се ръководи столицата и който значително изключва жителите от процеса на взимане на решенията и надзор върху публичните поръчки, харчене на бюджетния запас. Има предпочитание за смяна. Дали госпожа Фандъкова и ГЕРБ оферират също своя версия на смяната и дали ще я одобри публиката, това ще го забележим.
Как ще коментирате свадите, съпътстващи тази акция – в БНР, нервността за децата, последния с расистките прояви на стадиона?
- Те постановат своя отпечатък върху настроенията на хората. Общо взето, може би ще дадат своя принос върху по-високи стойности на протестен и углавен избор. Лошото е, че може и да не го видим в резултатите, тъй като протестният се случва с по-ниска интензивност, а наказателният налива вода в мелницата на политически сили, претенденти и локални обединения, които са за смяна на статуквото. Така че ще бъде много разнопосочно, само че отпечатък ще има и то най-много в огромните градове, където логиката и на гласуването, и на избора е по-политическа, а не семейно-родова, както е в по-малките общини.
Бойко Борисов още веднъж яхна джипа и потегли да обикаля страната, както на евровота, само че двата типа избори са доста разнообразни...
- Вижте, аз не съм доста податлив да приписваме голям резултат от сходни турове на евроизборите. Да, ГЕРБ ги завоюва, само че това е с един % и половина от всички имащи право на глас. Друг е въпросът, че беше ниска интензивността. Не знам. Може би те ще минимизират вредите, които ГЕРБ е допустимо да понесе в доста общини заради вътрешни кавги, заради искрено несправяне и корупционни, и всевъзможни други схеми и кавги. Но е реалност, че на не малко места ГЕРБ влезе в тази логичност, която други огромни, значими политически сили, дори и Българска социалистическа партия, я изживяваха преди години - да има по двама претенденти. Тоест, почва някаква ерозия и то в регионални центрове. Забелязват се признаци, че тук-там разслояването, разломите вътре в структурите на ГЕРБ са много значими, което не беше особено за по-младенческата фаза от живота на тази политическа мощ.
Това има ли нещо общо с отстраняването на Цветан Цветанов от партията и управителните постове в нея?
- Безспорно има. Макар че няма потребност да си го изяснявам с дейната роля на самия Цветанов. Вижте, през последните години има една наклонност в България локалната власт от ден на ден да се приватизира. Кметовете – няма значение от коя политическа мощ са те – получиха много важен запас и преимущества. Тоест без да бъде доста манифестирано, действително протече някакъв развой на децентрализация на общините. Особено в по-жизнеспособните има задоволително огромен запас. И локалната власт се трансформира в много еманципирал се фактор – публични поръчки, евросредства... По-оправните кметове съумяха да си основат мощни клиентелни връзки, те са сериозен шеф в междинните и дребните общини. Те станаха значително самостоятелни дори от партийните централи и от централната власт. Така че, получавайки тази автономност, в действителност стана към този момент доста мъчно да бъде заменен кмет в България при равни други условия. Няма значение дали е от ГЕРБ, от друга партия или безусловно самостоятелен. Има много образци освен това в огромни общини. Е, несъмнено, несъмнено имат и някакви качества като управленци или популацията им приписва такива. Но доста по-трудно стана да се смени кметът (в общинския съвет по-лесно стават някои фрагментации), в сравнение с дори централната власт. Затова ще продължаваме да имаме кметове с по три, четири и повече мандати.
Как си представяте локални избори без Цветанов?
- Цветанов остави част от ноу хауто си на своите наследници в ГЕРБ. А и някои от тези хватки елементарно се усвояват. Той несъмнено вършеше част от черната работа. Но в доста общини виждам същите подходи – без Цветанов по цветановски. Безспорно без него ГЕРБ ще има проблеми в много общини, където неговото отдръпване беше съпроводено с низвергването на предходен локален хайлайф на ГЕРБ и замяната му с различен. Има такива задоволително. Но методите си остават, те не са забравени, ноу хауто към момента се употребява. Освен това и самият Бойко Борисов не е доста непознат на това ноу хау. И да не го е патентовал, то си е част от корпоративната просвета на партия ГЕРБ.
За какво в действителност ще бъдат тези избори? Битка сред лявото и дясното, статуквото и смяната или избор сред народна власт и тирания?
- Винаги участва детайлът, по-интензивно или не, сред статукво и смяна. Във всички общини, върху които имам взор, в предизборната акция множеството от жителите желаят смяна. Няма значение на какъв хал е общината – дали е мощно депресивна или е относително сполучлива през последните 3-4 години и има добра икономическа обстановка. Навсякъде искащите смяна са повече. Друг е въпросът, че нещо друго не доста положително се случва през последните 10-15 години, което мен като социолог ме тревожи. Почти на всички места има ерозия на локалните общности, те не се претърпяват като такива. Изчезнала е локалната гласност. Няма конгреси, полета за спор по проблемите на общността – политически, стопански и всевъзможни. И заради липса на такава локална гласност са изчезнали и естествените водачи. Няма я средата, която образува естествени водачи, които при нужда, когато обществото желае смяна, излизат на политическата сцена и персонифицират тази смяна, печелят избори. Общо взето, има обезлюдяване. Правиш проучвания, искаш хората от общината непринудено да посочат персони, които съгласно тях имат престиж и не намираш нищо. Няма ги към този момент локалните интелектуалци, няма ги гражданските деятели на доста места. Да, знаят някогашните и актуалните кметове и по тази причина показват тях. Просто, тъй като други не знаят. Няма ги честните предприемачи. В доста дребни и междинни общини като се зададе подобен въпрос, излиза лист от лекари. Поради демографската обстановка в страната, хората имат доверие на джи пито си и го показват него. Извинявайте, но джи пито надали е кадърен за кмет и надали има желание за подобен. Или лекари от локалната болница. Всъщност това стартира още преди 10 години, когато половината районни лечебни заведения излъчиха кметове или хора в общинските листи. Няма други. Няма ги локалните медии. Да, появиха се какви ли не уеб сайтове и впрочем, само че те имат доста фрагментарна и дребна в последна сметка публика. Всичко това не подхранва среда, в която може да се образува по натурален път различен хайлайф по места.
Най-общо, има потребност от смяна на модела и то е по посока да стане по-легитимен. Да се пресекат няколко отрицателни трендове, които тревожат хората. Това са – слепване сред политически и олигархично-клиентелен елит; да се минимизира ролята на огромните пари в изборите; да се основат механизми за гражданско присъединяване, което е същинската народна власт. Демокрация без гражданско присъединяване е много фиктивна фасада. Така че, усеща се нужда от радикални хрумвания и не безусловно такива, които могат да се разплискат в антисистемни настроения. Засега това, което ги задържа, мен, в случай че питате, е, че не са се появили подобаващи други възможности и че социално-икономическата обстановка е почти добра. Ако, не дай Боже, страната влезе в някаква икономическа меланхолия и се изострят социално-икономическите напрежения, това може да избие на зле.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ