Иван Гешев или не разбира конституцията, или заплашва съда
- Г-н Екимджиев, единственият претендент за нов основен прокурор - Иван Гешев, заключи своята идея с две думи - надграждане и смяна. Вие по какъв начин бихте я описали?
- В концепцията има неща, които звучат смущаващо. За непредубедения четец концепцията за подсилване на хармоничните връзки сред съда и прокуратурата в името на общата битка с престъпността звучи доста привлекателно. Едва ли не, събрана в стоманен пестник, мощта на страната се стоварва върху неприятните. Това още веднъж демонстрира или фундаментална конституционна дезориентация на създателя на концепцията, или желанието му да подчини съда, за което прокуратурата има запас и благоприятни условия. Според конституцията съдът не води борби. Той е съдия и в границите на процеса би трябвало да е еднообразно далечен както от държавното обвиняване, по този начин и от подсъдимите. Ако съдът постанови неоправдателна присъда, той демонстрира, че прокуратурата се е справила с съответното закононарушение и съответния причинител. Но съдът не взе участие в борби, тъй като той би трябвало да ни пази и от страната, в това число и от прокуратурата. Ако тя не потвърди повдигнатото обвиняване, от него се чака обективно и независимо да я осъди и да присъди обезщетение на безпричинно упрекнатите лица. Затова концепцията е сбъркана и демонстрира конституционната и принципно-правна дезориентация на Иван Гешев.
- Посочихте, че може да бъде изработен опит за покоряване на съда посредством прокуратурата. Как ще се случи това?
- Налице е систематичен правозащитен проблем, заложен в чл.230, ал.1 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ). В него е написано, че когато бъде повдигнато обвиняване против арбитър, той автоматизирано би трябвало да бъде отхвърлен от Висшия правосъден съвет (ВСС). Всеки прокурор, даже подобен от най-нисшата районна прокуратура, може да упрекна всеки арбитър, в това число ръководителите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд, за всякакво закононарушение. Висшият правосъден съвет по силата на чл.230, ал.1 от Закон за съдебната власт е задължен автоматизирано да освободи съдията от служба, до момента в който трае наказателното произвеждане. А то трае толкоз, колкото прокуратурата реши, тъй като няма императивни периоди за приключване на досъдебната фаза на наказателния развой. Затова желанието на Иван Гешев за естетика със съда може да се интерпретира или като недоумение на конституцията, или като предизвестие към съда да внимава какво прави. Настояването за " хармонични връзки със съда ", изречено от основния прокурор, който гладко и безнаказано може да съсипе професионалния и персоналния живот на всеки арбитър, звучи заплашително. Иначе тези връзки изчерпателно са регламентирани от Наказателно-процесуален кодекс и от Закон за съдебната власт. Т.е. нужно е да се съблюдава законът, а не да се търси паралегална естетика.
- Как ще коментирате законодателните му оферти. Например премахването на провокацията към рушвет от Наказателния кодекс?
- Има прочут разсъдък в това, въпросът е по какъв начин ще се ползва. Съдът в Страсбург има доста ясни стандарти по тази причина до каква степен е възможно страната да предизвика осъществяването на закононарушение, за да изобличи и накаже неговия причинител. Тя може да предприеме по-скоро логистични дейности, с цел да улесни доказването на едно закононарушение, което причинителят по този начин или другояче би направил, а не да го подтиква към осъществяване на деянието и по-късно да се хвали пред хората, че е разкрила закононарушение, което не би било осъществено без нейната провокация. Това е доста тъничък лед. Като имаме поради държанието на Гешев, който мачка правото като слон в стъкларски магазин, мъчно е да си показва, че тези стандарти ще бъдат по силите на очевидно неподготвената българска прокуратура. Визирам и метода, по който тя провидя опасност за националната сигурност в пръскачките пред Народното събрание, защото човек със здрав разсъдък не би могъл да съчини това.
- Зам.-главният прокурор Иван Гешев дава обещание повече гласност в работата на прокуратурата през идващите 7 година Как ще се отрази това на държавното обвиняване?
- Преведено, обещанието за гласност значи, че прокуратурата ще ни оповестява изборно това, което счита за уместно и належащо. Едва ли тя ще заяви резултатите от следствията за Делян Пеевски и за Владислав Горанов. Много е забавно какво ще се случи с инспекцията на Българската организация по сигурност на храните и доближените до властта компании, виновни за унищожаването на труповете на болните животни. Докато нямаше потребност от тях, те драговолно усвояваха нашите пари за поддръжка на готовността им против болести. Когато такава болест действително породи, те не свършиха нищо, а просто бяха скрити от настойниците им. Никой не може да управлява дали прокуратурата ще дава гласност обективно, независимо и с равна мярка за всеки. Гешев де факто ни дава обещание, че за този, който му е противен или поръчан, ще бъдат оповестени компрометиращи обстоятелства в нарушаване на презумпцията за невиновност. А за тези, които са под чадъра на прокуратурата, за любимците на властта, както и до момента, нищо няма да бъде съобщавано.
- Да чакаме ли, че прокуратурата ще заплаща нови компенсации за нанесени вреди, в случай че прекали с публичността?
- Категорично. Дори в този момент има жалби в съда в Страсбург за изказвания на Иван Гешев, нарушаващи презумпцията за невиновност. Но на кого му пука, откакто в България няма никакви последствия за прокурорите, които са позволили тези нарушавания, водещи до наказание на страната. Точно обвинителите, чиито брутални дейности стават причина за осъждането на страната, вършат най-шеметна кариера. Пример за това е самият Гешев.
- Защо съгласно вас някогашният началник на Антикорупционната комисия Пламен Георгиев изиска да бъде възобновен на работа в спецпрокуратурата, а единствено 4 дни по-късно беше изпратен консул във Валенсия? Сега прокурорската колегия на Висш съдебен съвет би трябвало още веднъж да се събере, с цел да го в профил.
- Трудно ми е да разясня, защото задкулисните пластове са прекалено много. Може би в последния миг на някого е хрумнало, че като прати Пламен Георгиев на изгнание в прелестната Валенсия, властта ще си спести критики за неговите фамозни жилища и тераси. Имаше смехотворно изказване, че олигарсите го свалили от шефското място на КПКОНПИ. Вероятно тези олигарси насила са му построили противозаконните постройки на терасата.
- В последна сметка какво общо има прокурорската работа с консулската?
- Абсолютно нищо. Очевидно е, че Георгиев няма дипломатически опит. Стана ясно и че испанският му е на примитивно равнище. Той отива там на подобаващ, добре заплатен отдих, изпратен с благодарности от тези, които преди този момент го бяха инсталирали за началник на КПКОНПИ. Във Валенсия Георгиев ще бъде по-далеч от рецензиите на обществото и медиите, тъй като се видя, че той не носи на стрес и напрежение. Помните това негово изказване: " Точка. Няма да се изяснявам повече ". Георгиев тук щеше да е уязвим и да натрупа негативи на ментори си. Затова, както по времето на социализма, прегрешилите номенклатурчици биваха изпращани в чужбина. Така хем ги обричаха на благополучие, хем ги държаха надалеч от хорските очи и от журналистически въпроси.
- В концепцията има неща, които звучат смущаващо. За непредубедения четец концепцията за подсилване на хармоничните връзки сред съда и прокуратурата в името на общата битка с престъпността звучи доста привлекателно. Едва ли не, събрана в стоманен пестник, мощта на страната се стоварва върху неприятните. Това още веднъж демонстрира или фундаментална конституционна дезориентация на създателя на концепцията, или желанието му да подчини съда, за което прокуратурата има запас и благоприятни условия. Според конституцията съдът не води борби. Той е съдия и в границите на процеса би трябвало да е еднообразно далечен както от държавното обвиняване, по този начин и от подсъдимите. Ако съдът постанови неоправдателна присъда, той демонстрира, че прокуратурата се е справила с съответното закононарушение и съответния причинител. Но съдът не взе участие в борби, тъй като той би трябвало да ни пази и от страната, в това число и от прокуратурата. Ако тя не потвърди повдигнатото обвиняване, от него се чака обективно и независимо да я осъди и да присъди обезщетение на безпричинно упрекнатите лица. Затова концепцията е сбъркана и демонстрира конституционната и принципно-правна дезориентация на Иван Гешев.
- Посочихте, че може да бъде изработен опит за покоряване на съда посредством прокуратурата. Как ще се случи това?
- Налице е систематичен правозащитен проблем, заложен в чл.230, ал.1 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ). В него е написано, че когато бъде повдигнато обвиняване против арбитър, той автоматизирано би трябвало да бъде отхвърлен от Висшия правосъден съвет (ВСС). Всеки прокурор, даже подобен от най-нисшата районна прокуратура, може да упрекна всеки арбитър, в това число ръководителите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд, за всякакво закононарушение. Висшият правосъден съвет по силата на чл.230, ал.1 от Закон за съдебната власт е задължен автоматизирано да освободи съдията от служба, до момента в който трае наказателното произвеждане. А то трае толкоз, колкото прокуратурата реши, тъй като няма императивни периоди за приключване на досъдебната фаза на наказателния развой. Затова желанието на Иван Гешев за естетика със съда може да се интерпретира или като недоумение на конституцията, или като предизвестие към съда да внимава какво прави. Настояването за " хармонични връзки със съда ", изречено от основния прокурор, който гладко и безнаказано може да съсипе професионалния и персоналния живот на всеки арбитър, звучи заплашително. Иначе тези връзки изчерпателно са регламентирани от Наказателно-процесуален кодекс и от Закон за съдебната власт. Т.е. нужно е да се съблюдава законът, а не да се търси паралегална естетика.
- Как ще коментирате законодателните му оферти. Например премахването на провокацията към рушвет от Наказателния кодекс?
- Има прочут разсъдък в това, въпросът е по какъв начин ще се ползва. Съдът в Страсбург има доста ясни стандарти по тази причина до каква степен е възможно страната да предизвика осъществяването на закононарушение, за да изобличи и накаже неговия причинител. Тя може да предприеме по-скоро логистични дейности, с цел да улесни доказването на едно закононарушение, което причинителят по този начин или другояче би направил, а не да го подтиква към осъществяване на деянието и по-късно да се хвали пред хората, че е разкрила закононарушение, което не би било осъществено без нейната провокация. Това е доста тъничък лед. Като имаме поради държанието на Гешев, който мачка правото като слон в стъкларски магазин, мъчно е да си показва, че тези стандарти ще бъдат по силите на очевидно неподготвената българска прокуратура. Визирам и метода, по който тя провидя опасност за националната сигурност в пръскачките пред Народното събрание, защото човек със здрав разсъдък не би могъл да съчини това.
- Зам.-главният прокурор Иван Гешев дава обещание повече гласност в работата на прокуратурата през идващите 7 година Как ще се отрази това на държавното обвиняване?
- Преведено, обещанието за гласност значи, че прокуратурата ще ни оповестява изборно това, което счита за уместно и належащо. Едва ли тя ще заяви резултатите от следствията за Делян Пеевски и за Владислав Горанов. Много е забавно какво ще се случи с инспекцията на Българската организация по сигурност на храните и доближените до властта компании, виновни за унищожаването на труповете на болните животни. Докато нямаше потребност от тях, те драговолно усвояваха нашите пари за поддръжка на готовността им против болести. Когато такава болест действително породи, те не свършиха нищо, а просто бяха скрити от настойниците им. Никой не може да управлява дали прокуратурата ще дава гласност обективно, независимо и с равна мярка за всеки. Гешев де факто ни дава обещание, че за този, който му е противен или поръчан, ще бъдат оповестени компрометиращи обстоятелства в нарушаване на презумпцията за невиновност. А за тези, които са под чадъра на прокуратурата, за любимците на властта, както и до момента, нищо няма да бъде съобщавано.
- Да чакаме ли, че прокуратурата ще заплаща нови компенсации за нанесени вреди, в случай че прекали с публичността?
- Категорично. Дори в този момент има жалби в съда в Страсбург за изказвания на Иван Гешев, нарушаващи презумпцията за невиновност. Но на кого му пука, откакто в България няма никакви последствия за прокурорите, които са позволили тези нарушавания, водещи до наказание на страната. Точно обвинителите, чиито брутални дейности стават причина за осъждането на страната, вършат най-шеметна кариера. Пример за това е самият Гешев.
- Защо съгласно вас някогашният началник на Антикорупционната комисия Пламен Георгиев изиска да бъде възобновен на работа в спецпрокуратурата, а единствено 4 дни по-късно беше изпратен консул във Валенсия? Сега прокурорската колегия на Висш съдебен съвет би трябвало още веднъж да се събере, с цел да го в профил.
- Трудно ми е да разясня, защото задкулисните пластове са прекалено много. Може би в последния миг на някого е хрумнало, че като прати Пламен Георгиев на изгнание в прелестната Валенсия, властта ще си спести критики за неговите фамозни жилища и тераси. Имаше смехотворно изказване, че олигарсите го свалили от шефското място на КПКОНПИ. Вероятно тези олигарси насила са му построили противозаконните постройки на терасата.
- В последна сметка какво общо има прокурорската работа с консулската?
- Абсолютно нищо. Очевидно е, че Георгиев няма дипломатически опит. Стана ясно и че испанският му е на примитивно равнище. Той отива там на подобаващ, добре заплатен отдих, изпратен с благодарности от тези, които преди този момент го бяха инсталирали за началник на КПКОНПИ. Във Валенсия Георгиев ще бъде по-далеч от рецензиите на обществото и медиите, тъй като се видя, че той не носи на стрес и напрежение. Помните това негово изказване: " Точка. Няма да се изяснявам повече ". Георгиев тук щеше да е уязвим и да натрупа негативи на ментори си. Затова, както по времето на социализма, прегрешилите номенклатурчици биваха изпращани в чужбина. Така хем ги обричаха на благополучие, хем ги държаха надалеч от хорските очи и от журналистически въпроси.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ