Нужен е сериозен дебат за бъдещето
Г-н Делийски, изненадаха ли Ви с нещо словата на ръководителите на парламентарните групи при започване на новия политически сезон?
- Не. Смятам, че това е политически сезон, белязан от най-малко два избора. Каквото и да се случва оттук насетне, то ще бъде под въздействието на фактора избори. Още повече че ние за първи път от много време се намираме в обстановка, в която виждаме, че сътрудниците социолози демонстрират относително изравнени сили сред първите две политически партии. Което значи, че изборите ще имат сериозен залог. И по повод оставането във властта, и във връзка с контестацията на тази власт, на оспорването й. Така че оттук насетне това ще следим - борба. Ясни са сякаш тактиките на двете водещи партии. ГЕРБ ще приканват за успокоение, непоклатимост, разсъдък и други неща, свързани с деескалация на напрежението. Българска социалистическа партия ще приказват за неуспехите на ръководството както на нивото на "доброто " ръководство, обвързвано с корупцията, по този начин явно ще захванат и тематиката за нивото на социално-икономическия статус на българите. Но не виждам причина да чакаме, че политическите сили ще излязат отвън подтекста на идните избори.
А по какъв начин ще се държат по-малките - Патриотите, Движение за права и свободи, "Воля "?
- Патриотите получиха тежки имиджови рани от присъединяване си във властта и поредицата от кавги. Но виждаме, че социално-политическият подтекст може да им даде късмет - в случай че не да възстановят позициите си отпреди две години, то най-малко да спрат сериозното електорално проваляне. Случаят в с. Войводиново е подобен. Виждаме, че се възползват и по линията на избрани решения на Европейската комисия, както е в този момент с така наречен пакет за подвижност "Макрон ", и т. н. Ще употребяват всяка една опция, ще се държат все по-опозиционно - колкото и неуместно да наподобява на пръв взор за едни организации, които са във властта. Но такива са нравите на българския политически живот. Тези нрави разрешават такова държание. Интересно е в действителност - от позиция на стабилността на болшинството и на кабинета, по какъв начин ще се развият връзките в патриотичната коалиция в подтекста на идните избори: дружно ли ще се явят? Виждаме, че след релативно плевел интервал на разговор сред тримата водачи в този момент е настъпил един интервал на мъртвило. Очевидно там се търси най-хубавият вид за трите партии.
Движение за права и свободи обичайно ще работи не толкоз на забележимия обществен фронт, с цел да сплоти и да активизира най-много своите гласоподаватели за евроизборите. Движението съумява да активизира гласоподаватели за този избор, за разлика от всички останали партии. Мисля, че и в този момент ще стане по този начин, тъй като евроизборите са значими за Движение за права и свободи. Представителството им в Европейския парламент е доста значимо за тях.
Приключи ли 30-годишният преход към народна власт в България?
- Това е доста сложен въпрос. Неговият край беше обявяван, доколкото си припомням, няколко пъти. Зависи какъв аршин използван за края на прехода. Ако е преход към народна власт, на официално ниво, той приключи много от дълго време. Но демокрацията не е единствено официални институции и официални правила. Демокрацията е доста повече от това. Мисля си, че това, което уплътнява понятието народна власт - демократичната политическа просвета, опцията за равно политическо присъединяване на всички жители, тези неща липсват сигурно. Да не приказваме за очевидните проавторитарни знаци, които от време в точния момент дават ръководещите. Не мога да кажа никога, че имаме консолидирана, действително работеща, ефикасна народна власт, макар че имаме формалната институционална рамка. И да не забравяме, че това беше преход с изключение на към народна власт, само че и към пазарна стопанска система. От него се очакваше стандартът на живот да се увеличи и т. н. Да получим различен вид икономическо чувство. В последна сметка очевидно е, че социално-икономическите неравенства нарастват, и то в мащаб, който към този момент освен че е рекорден за Европейския съюз, само че и доближава до нива, които са по-характерни за така наречен бананови републики. Така че има какво да се желае още. Въпросът е да си дадем сметка, че демокрацията не е еднократен акт на случване. Демокрацията се прави непрекъснато. Качеството на живот не е резултат от приемането на избрани идеологически постулати, с което беше присъщ целият 30-годишен интервал. Нужен е, съгласно мен, повече от всеки път сериозен спор за бъдещето на България в този подтекст. Не бива да считаме, че този спор е приключил през 1989 година.
Къде сбъркахме? Какво не направихме, както би трябвало?
- Сигурно доста неща. Едно от нещата, които сигурно сбъркахме - и това не е единствено наша неточност - оставихме се на разбирането, че политиката не е битка на визии за развиването на обществото, не е идеологическа борба, а е просто софтуерен развой. Това нещо се случи на всички места в света - в Европа сигурно, само че при нас то беше подплатено с пазарен фундаментализъм, който не беше подложен на никакво подозрение. И сякаш това е една от най-големите неточности, които ние направихме в този преход.
- Не. Смятам, че това е политически сезон, белязан от най-малко два избора. Каквото и да се случва оттук насетне, то ще бъде под въздействието на фактора избори. Още повече че ние за първи път от много време се намираме в обстановка, в която виждаме, че сътрудниците социолози демонстрират относително изравнени сили сред първите две политически партии. Което значи, че изборите ще имат сериозен залог. И по повод оставането във властта, и във връзка с контестацията на тази власт, на оспорването й. Така че оттук насетне това ще следим - борба. Ясни са сякаш тактиките на двете водещи партии. ГЕРБ ще приканват за успокоение, непоклатимост, разсъдък и други неща, свързани с деескалация на напрежението. Българска социалистическа партия ще приказват за неуспехите на ръководството както на нивото на "доброто " ръководство, обвързвано с корупцията, по този начин явно ще захванат и тематиката за нивото на социално-икономическия статус на българите. Но не виждам причина да чакаме, че политическите сили ще излязат отвън подтекста на идните избори.
А по какъв начин ще се държат по-малките - Патриотите, Движение за права и свободи, "Воля "?
- Патриотите получиха тежки имиджови рани от присъединяване си във властта и поредицата от кавги. Но виждаме, че социално-политическият подтекст може да им даде късмет - в случай че не да възстановят позициите си отпреди две години, то най-малко да спрат сериозното електорално проваляне. Случаят в с. Войводиново е подобен. Виждаме, че се възползват и по линията на избрани решения на Европейската комисия, както е в този момент с така наречен пакет за подвижност "Макрон ", и т. н. Ще употребяват всяка една опция, ще се държат все по-опозиционно - колкото и неуместно да наподобява на пръв взор за едни организации, които са във властта. Но такива са нравите на българския политически живот. Тези нрави разрешават такова държание. Интересно е в действителност - от позиция на стабилността на болшинството и на кабинета, по какъв начин ще се развият връзките в патриотичната коалиция в подтекста на идните избори: дружно ли ще се явят? Виждаме, че след релативно плевел интервал на разговор сред тримата водачи в този момент е настъпил един интервал на мъртвило. Очевидно там се търси най-хубавият вид за трите партии.
Движение за права и свободи обичайно ще работи не толкоз на забележимия обществен фронт, с цел да сплоти и да активизира най-много своите гласоподаватели за евроизборите. Движението съумява да активизира гласоподаватели за този избор, за разлика от всички останали партии. Мисля, че и в този момент ще стане по този начин, тъй като евроизборите са значими за Движение за права и свободи. Представителството им в Европейския парламент е доста значимо за тях.
Приключи ли 30-годишният преход към народна власт в България?
- Това е доста сложен въпрос. Неговият край беше обявяван, доколкото си припомням, няколко пъти. Зависи какъв аршин използван за края на прехода. Ако е преход към народна власт, на официално ниво, той приключи много от дълго време. Но демокрацията не е единствено официални институции и официални правила. Демокрацията е доста повече от това. Мисля си, че това, което уплътнява понятието народна власт - демократичната политическа просвета, опцията за равно политическо присъединяване на всички жители, тези неща липсват сигурно. Да не приказваме за очевидните проавторитарни знаци, които от време в точния момент дават ръководещите. Не мога да кажа никога, че имаме консолидирана, действително работеща, ефикасна народна власт, макар че имаме формалната институционална рамка. И да не забравяме, че това беше преход с изключение на към народна власт, само че и към пазарна стопанска система. От него се очакваше стандартът на живот да се увеличи и т. н. Да получим различен вид икономическо чувство. В последна сметка очевидно е, че социално-икономическите неравенства нарастват, и то в мащаб, който към този момент освен че е рекорден за Европейския съюз, само че и доближава до нива, които са по-характерни за така наречен бананови републики. Така че има какво да се желае още. Въпросът е да си дадем сметка, че демокрацията не е еднократен акт на случване. Демокрацията се прави непрекъснато. Качеството на живот не е резултат от приемането на избрани идеологически постулати, с което беше присъщ целият 30-годишен интервал. Нужен е, съгласно мен, повече от всеки път сериозен спор за бъдещето на България в този подтекст. Не бива да считаме, че този спор е приключил през 1989 година.
Къде сбъркахме? Какво не направихме, както би трябвало?
- Сигурно доста неща. Едно от нещата, които сигурно сбъркахме - и това не е единствено наша неточност - оставихме се на разбирането, че политиката не е битка на визии за развиването на обществото, не е идеологическа борба, а е просто софтуерен развой. Това нещо се случи на всички места в света - в Европа сигурно, само че при нас то беше подплатено с пазарен фундаментализъм, който не беше подложен на никакво подозрение. И сякаш това е една от най-големите неточности, които ние направихме в този преход.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ